post

Марк Крас и битката при Кара с генерал Сурена

Марк Лициний Крас е римски предприемач, политик и генерал, роден през 115 година пр.н.е. в Древен Рим. Неговият баща Публий Крас се славел като противник на политическата партия на популарите и съответно като враг на великия Гай Марий. В резултат на сблъсъка в гражданските войни, Публий се видял принуден да отнеме собствения си живот, за да не попадне жив в ръцете на противниците си. Наследството, което оставил на сина си било незавидно, но Марк Крас сам щял да се издигне до върха прегазвайки всяка пречка по пътя си.

Марк Крас, Цина и Сула

През 86 година пр.н.е. Гай Марий се споминал и Луций Корнелий Цина оглавил популарите. Той пуснал проскрипции (черни списъци), с които целял да унищожи политическите си врагове и на Марк Крас му се наложило да бяга в Испания. Там той се присъединил към привържениците на оптиматите и на консула Луций Корнелий Сула.

Марк Крас

Марк Крас – част от рекламен плакат на сериала „Спартак“

Пез 84 година пр.н.е., Цина подготвял поход срещу заклетия си враг, когато войниците му ненадейно се разбунтували и го погубили. Скоро след тези метежни събития, Марк Крас успял да се добере до лагера на самия Сула и се сдобил с позицията на доверен човек.

През 83 година, консулът навлязъл с легионите си в Рим и тогава било негов ред да пише проскрипции. Един от тези, които добавяли имената в черните списъци бил Крас. Той не се свенял да впише всеки заможен гражданин, чието богатство можело да бъде заграбено. Довчерашният ренегат се превърнал във влиятелен и богат гражданин на древноримското общество.

Предприемачът Крас

Като член на управляващата класа, Марк Крас започнал доходоносен бизнес с недвижими имоти. Той изкупувал на безценица изгорели или разрушени домове, разчиствал останките, издигал нова сграда и я продавал многократно по-скъпо. Не минало много време и голямото му богатство станало несметно.

Марк Лициний Крас притежавал повече средства от цялата римска хазна. Дори днес, на базата на паричните му средства, той се счита за един от най-богатите хора в човешката история, без да се отчитат другите му активи, в това число и хилядите роби.

Богаташът срещу гладиатора

През 73 година Рим се намирал във война на два фронта – на изток с Митридат и на запад в Испания. Като допълнение на всички беди, в Италия избухнал бунт на гладиатори, който се превърнал в некотролируемо въстание на робите, оглавявано от тракиеца Спартак.

След първите победи на въстанниците, числеността на армията им достигнала 120 000 души и те станали истинските владететели на италийските земи. Поставени пред невъзможността да решат проблема, римските сенатори дали извънредни пълномощия на Марк Крас. Той от своя страна мобилизирал цели шест легиона и ги въоръжил изцяло за своя сметка.

Гладиатор

Гладиатори на арената пред ликуващата тълпа

Междуособиците между гладиаторите довели до разделянето на армията им, което позволило на амбициозния Крас да ги разбие последователно и на части. Голяма група от робите били заловени от легионите на току-що завърналият се Гней Помпей, който наскоро бил повикан от Испания по заръка на Сената. Той тутакси заминал за Рим, за да си припише заслугите за победата над Спартак.

Истинският победител получил само унижение и второстепенната награда овация. Но Марк Крас не мислел да остави нещата така и направил зловещо изявление към враговете си. По цялото протежение на главната пътна артерия от Рим до Капуа – Виа Апия, той разпънал на дървени кръстове 6000 пленени роби. Тези бедни души угаснали в страшна агония в услуга на една безмилостна амбиция. През 70-та година пр.н.е. двамата с Помпей били избрани за съконсули.

Триумвир с амбиции

По време на политическата си кариера, Крас подкрепил тайно неуспешния преврат на Катилина и финансирал безрезервно една друга политическа кариера – тази на Гай Юлий Цезар. Милионите инвестирани в последния, се възвърнали заедно с лихвите си.

През 59 година, Цезар успял да заглади различията между Марк Крас и Гней Помпей и ги убедил да сформират таен съюз (триумвират), с помощта на който да управляват Рим пряко волята на Сената. Богатство, военна слава и човешки гений били трите опорни стълба на триумвирите. Марк Крас се намирал в зенита на политическия си път. През 55 година двамата с Помпей повторно били избрани за консули.

В края на второто си консулство, най-богатият римлянин поискал да стане и най-великият. До този момент Цезар и Помпей се били окичили с военна слава и само той не носел венеца на завоевателя. Но плановете на Марк Крас се простирали далеч отвъд хоризонта.

Подобно на Александър Велики, той бленувал да завладее Партия, Индия и дори територии отвъд, които принадлежали на Древен Китай. В края на своето консулство Крас започнал да събира нови войски, като отново сам мобилизирал и въоръжил 7 пълни легиона. За кампанията си на изток повикал сина си Публий Крас, който до този момент бил на служба при Цезар и командвал конницата му. Гай Касий Лонгин също щял да се присъедини към похода.

Новият Александър Велики

Още в самото начало, римската армия получила подкрепата на арменците и поканата легионите да минат през техните земи. По това време Армения и Партия се намирали в състояние на постоянни вражди. Първата била придобила васален статут спрямо партското царство и търсела реванш. Но вместо да се възползва от този подарък, римското командване решило да прекоси напряко през сирийската пустинята.

В 54 година пр.н.е. Марк Крас и легионите му пресекли реката Ефрат, където били пресрещнати от посолство на партите. Дипломатите поискали от римляните да почетат мирния договор и да се завърнат в римската провинция Сирия. Амбициозният Крас заявил, че е дошъл да завладее Партия. Пратениците на партския владетел Ород II му отвърнали, че това щяло да стане „само, когато косми ни поникнат по дланите„. Сблъсъкът станал неизбежен.

Появата на Сурена

генерал Сурена

генерал Сурена

Срещу 35-те хиляди легионери, партите изпратили само около 10 000 конници оглавявани от младия генерал Сурена. Партската кавалерия се състояла от близо 9000 леко бронирани конни стрелци с композитен лък и някъде към 1000 тежки катафракти.

Всеки катафракт представлявал ездач и кон, облечени целите в плетени или люспести брони. По гърдите им имало ковани метални плочки, а оръжията на конника били представени от голямо копие, кръгъл щит и дълъг меч на кръста. В сравнение с катафрактите римската тежка конница изглеждала като лека кавалерия.

Сцената на основния сблъсък се оказали равнините около град Кара. Уморени и жадни римляните усилено марширували към следващата си цел в похода, когато срещу тях излязла дрипава тълпа конници и камилари, които повече приличали на бедуини отколкото на войници.

Марк Крас настъпил без колебание, като мислел, че това е вражеският авангард. Но когато партите доближили, по заповед на Сурена, войниците му хвърлили изпокъсаните дрипи и под тях блеснали доспехите на катафрактите. Партската кавалерия връхлетяла римските редици, но въпреки големите жертви, легионерите удържали и започнали клане.

За да не загуби тежката си конница, генерал Сурена я оттеглил и заповядал на стрелците да обсипват легионите със стрели. Всеки път, когато кохортите се опитвали да доближат конните стрелци, последните побягвали и започвали да стрелят назад със силните си композитни лъкове.

Римската пехота се озовала в ад от стрели, прах и жега. Марк Крас сформирал бойни квадрати и костенурки, като решил да изчака стрелите на противника да свършат. Ала Сурена се бил подсигурил и за тази ситуация. Той водел след себе си цели кервани с десетки хиляди нови стрели. Големите римски щитове се били превърнали или в игленици, или в безполезни трески.

Най-тежката загуба на Марк Крас

За да се предпази от пълно обкръжаване, Крас пуснал сина си начело на 1000 конника да отблъсне партската лека кавалерия. Публий гонил конните стрелци дълго, когато внезапно те се обърнали и влезли в битка с римските си преследвачи. Докато траел конния сблъсък, катафрактите се включили в него, като връхлетели и унищожили римляните. Публий Крас се опитал да се самоубие, за да не бъде пленен жив, но стрела пронизала ръката му и той изтървал камата си. Работата довършил един от другарите му. Накрая партите отсекли главата на младия генерал и я побили на копие.

партски катафракт

партски катафракт – на кон и на камила

Без да знае за сполетялата го трагедия, Марк Крас започнал да се придвижва към Кара в боен ред, когато партите се появили отново пред легионите. Начело яздел конник с главата на Публий побита на копие. Римляните изпаднали в смут и ужас от зловещата гледка. Тогава Марк Крас се изправил пред войниците си и заявил: „Това е моя загуба, а не ваша. Боят продължава!„, но до вечерта всяка надежда била загубена.

Катафрактите смело връхлитали челно, а конните стрелци непрекъснато обсипвали римските флангове. Само мракът спасил римската армия от пълно унищожение. Гай Касий Лонгин поел командването от съкрушения Крас и заедно с останалите офицери предприели нощен марш към Кара, като за свой най-голям срам, те изоставили 4000 от ранените си другари.

Един последен театрален акт преди завесата да падне

Призори партите връхлетели и изклали ранените, а след това тръгнали подир бойната колона на нашествениците.  На следващата вечер легионите опитали същия нощен преход както преди, но партските войски ги подгонили и адът се отворил отново. В разгара на сражението, Сурена забелязал, че въпреки безизходицата, римляните се биели с нечувана свирепост. Затова, той за пореден път предложил преговори за помиряване. Под натиск от своите войници, сломеният Крас се съгласил.

Марк Лициний Крас

Марк Лициний Крас

Партите услужили с кон на римския пълководец и той го приел. Докато се качвал на него, избухнала свада между щабните римски офицери и охраната на Сурена. В сблъсъка повечето римляни били убити, а Марк Крас споделил съдбата им. Главата му била отрязана публично пред оглозганите легиони и сблъсъкът започнал отново.

Само няколко хиляди легионери, водени от Гай Касий Лонгин, съумели да се доберат до спасителните стръмни планински склонове. Като равносметка, през цялата кампания загинали общо 20 000 и били пленени близо 10 000 римляни.

Скоро главата на римския пълководец се озовала в столицата на Партия. Там цар Ород гледал гръцка пиеса и един от актьорите държал фалшива глава в ръката си, която за наслада на царя била заменена с кървавия трофей от битката.

През 53 година пр.н.е., в рамките само на няколко дни, от най-богатия човек на света, Марк Крас се бил превърнал в театрален реквизит. Колкото до генерал Сурена, той станал жертва на собствената си слава и известност, като паднал убит по заповед на господаря си. Царят на партите не искал да оставя около себе си човек окичен с такава велика победа.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *