post

Мануел Антонио Нориега Морено

Мануел Нориега е панамски генерал и държавен глава, роден 1934 година в Панама сити (Панама, Централна Америка). Той е извънбрачно дете, чиито баща го изоставя, а майка му почива след тежко заболяване от туберкулоза. На четиригодишна възраст Мануел е осиновен от леля си Реджина Делгадо.

Още хлапе той се проявява като силен екстроверт и открито се стреми да бъде лидер сред останалите хлапаци на улицата. Но детството на Мануел Нориега не е приказно преживяване. Като копеле от смесен произход той не може да влезе в света на белите деца. След заболяване от дребна шарка, лицето му остава с трайни и незаличими белези, които намират и душевно отражение.

Гимназиалното си образование Нориега завършва в едно от най-добрите държавни училища Instituto Nacional. Въпреки това той не блести с брилянтен ум. През юношеството си Мануел се увлича от левите и социалистическите идеи на епохата. Опитва се да учи медицина но се проваля.

Военна кариера

В средата на петдесетте години на ХХ век, полубратът на Мануел Нориега, който по това време е панамски дипломат в Перу, научава, че военната академия в Лима Los Chorrillos набира курсанти. Въпреки че Мануел вече е надхвърлил допустимата възраст, двамата подправят документите му и той постъпва през 58-ма като кадет в училището.

Омар Торихо

Омар Торихо

Военният режим на обучение е значително тежък. Това обаче не попречва на амбициозния младеж да се дипломира като воене инженер. През 1962 година Мануел Нориега посещава карнавала в Колон (Панама), където се запознава с майор Омар Торихо от националната гвардия. Двамата завързват приятелство, което подтиква Нориега да се присъеди към гвардията.

В качеството си на лейтенант, Мануел Нориега започва да му изпуска двата края и занижава дисциплината си. Алкохолни запои, секс с проститутки, насилие и дори обвинения за изнасилване следват кариерата на амбициозния офицер. Но често проблемите се разрешават лесно и благодарение помощта на Торихо. За да избегне по-нататъшни неприятности за своето протеже, майорът го запознава с Фелисидат Сиеро през 65-та и двамата създават семейство.

Появата на съпруга от средната класа осигурява на Мануел Нориега нова работа свързана с разузнаването. Той почти незабавно попада в полезрението на ЦРУ (Централното разузнавателно управление на САЩ). Американците му предлагат да мине „на хранилка“ при тях, като в замяна искат от него да им подава информация за социалистите в страната. Опортюнистичният дух на офицера надделява над левите сантименти от младостта му и той прегръща предложението на новите си американски приятели.

Пътят към върха

САЩ започват да обучават Нориега за борбата му с левите движения на комунистите и социалистите, когато през 1968-ма Торихо прави дързък ход и сваля законно избраното правителство на Панама. На американците това никак не се харесва и когато той заминава за Мексико, САЩ финансират контрапреврат.

Омар Торихо се озовава сам и в чужбина. В ход на отчаяние генералът се обръща към вече повишеният в капитан Мануел Нориега. Той от своя страна, веднага се притича на помощ на своя ментор с командваните от него сили на националната гвардия. Торихо се завръща триумфално в Панама сити, а Нориега става подполковник.

ЦРУ все повече харесват новооткритото си протеже. До 80-те години той служи като железен юмрук на властта. Но през 1981 година, самолетът на Торихо катастрофира и диктаторът загива с него. Слухове се разпространяват относно „случайността“ на инцидента, но нищо не се доказва. Започва борба за върховната власт в Панама в продължение на 2 години, като през 83 на върха се озовава генерал Мануел Нориега. Той не става президент, но оглавява въоръжените сили на страната, а на поста е избран марионетен кандидат под неговото ръководство.

ЦРУ и Мануел Нориега

Нориега и Кастро

Нориега и Кастро

ЦРУ разгръща плодотворни и добри взаимоотношения с генерал Нориега. Те използват него и страната му за трафик на оръжия и наркотици към Иран и контрите в Никарагуа, за което се радват на пълната му подкрепа. Освен това го внедряват като таен парламентьор с Фидел Кастро. За заслугите му, директорът на ЦРУ Уилям Кейси лично му благодари.

Панамският генерал харесва да работи с американците и затова съдейства на други американски служби. Докато помага на ЦРУ в трафика с дрога, той подкрепя и Агенцията за борба с наркотиците. Мануел Нориега често им предава конкурентни колумбийски наркобарони с цел изграждане на публичен имидж.

Дейността на генерала е в съгласие с директивите на ЦРУ и американските военни, но от Белия дом знаят твърде малко за тази кооперация. По това време Хуго Спадафора е приближен на покойния Торихо, който открито ненавижда Мануел Нориега. Той публично изобличава своя противник в корупция и търговия с наркотици. Докато генералът е на посещение в Англия, Спадафора е отвлечен и зверски убит от панамските военни.

Убийството и негативната публичност принуждават ЦРУ да оттеглят подкрепата си и „хранилката“ пресъхва. По това време в САЩ бушува епидемия породена от наркотиците. Правителството на страната се опитва да намали вноса, като на Нориега му се забранява изрично да доставя повече стока през граница. Но генералът не иска и да чуе нарежданията от Вашингтон. Заради твърдоглавието му, във Флорида са му повдигнати съдебни обвинения за трафик на дрога.

Конфликт на интереси

генерал Нориега сред поддръжниците си

генерал Нориега сред поддръжниците си; изображение: Асошиейтед прес

Въпреки опитите на американците да повлияят на политиката на Мануел Нориега, той се опира на широката си популярност сред масите в Панама и остава непоклатим.

Подтикнат от САЩ, дясната ръка на генерала – полковник Роберто Диаз Херера се пробва да отстрани самозабравилия се панамски военен лидер. Но опитите му се провалят и той е изхвърлен от националната гвардия. Херера започва целенасочена пропаганда срещу доскорошния си колега.

Пропагандата изобличава Нориега като вероятния убиец на Спадафора, което довежда до политически сблъсъци в страната. Генералът се оказва мразен толкова, колкото и обичан. Той не се поколебава да използва сила срещу опозицията и това още повече го дискредитира в очите на нацията и света.

През януари на 89-та в САЩ за президент е избран и влиза в длъжност Джордж Буш старши. Той е отявлен противник на генерала и е готов на всичко, за да го свали от власт. През май същата година са изборите в Панама, на които Мануел Нориега е избран за президент. Започват ожесточени сблъсъци между неговите привърженици и противници.

Превратът

Мануел Нориега в плен на американците

Мануел Нориега в плен на американците; изображение: Асошиейтед прес

САЩ решават да се възползват от размириците в Панама и подкрепят преврат организиран от военна хунта. Американците изпращат специализирани отряди за черни операции, които да подкрепят превратаджиите.

Мануел Нориега е пленен, но поддръжниците му бързо набират сила. Офицерите ръководители на преврата се поддават на нервното напрежение и освобождават високопоставения си пленник. По-късно са осъдени за измяна и екзекутирани от панамските власти.

Разочарован от подмолното поведение на американските си приятели, Мануел Нориега се обръща срещу довчерашните си покровители. Във Вашингтон е взето решение за военна инвазия в Панама с цел замяната на непослушния с послушен ръководител на страната.

Нориега успява да се укрие в посолството на Ватикана, но след уверения от американска страна, че няма да бъде убит се предава. Много панамски граждани нямат този късмет, защото по време на нахлуването си американските войски избиват стотици невинни.

Присъдите

генерал Нориега като военнопленик на САЩ

генерал Нориега като военнопленик на САЩ; изображение: Асошиейтед прес

Мануел Антонио Нориега Морено е отведен във Флорида, където е съден за трафик на наркотици в САЩ. Въпреки че генералът има много грехове приживе, по време на делото не са представени сериозни доказателства за вината му и са използвани фалшиви свидетелски показания срещу него.

Докато трае процесът, излиза много информация за връзките на Нориега с ЦРУ. Въпреки противоречивия характер на делото, съдебните заседатели го признават за виновен и е осъден на 40 години затвор. Той излежава присъдата си като военнопленник със статут на генерал.

Впоследствие присъдата е намалявана няколко пъти като стига до 17 години затвор и през 2007 година е освободен. За негово съжаление, във Франция е осъден в отсъствие през 1999-та и френското правителство иска да го екстрадира. През 2010 фрацузите получават зелена светлина и отвеждат Мануел Нориега на френска земя. Генералът се сдобива с нова присъда от 7 години и френското правителство конфискува авоарите му на стойност от 2 300 000 евро. Удовлетворени от финасовите си придобивки, французите пускат генерала условно.

Той е депортиран обратно в Панама, където политическите му врагове го хвърлят отново в затвора, заради престъпленията извършени при управлението му. През 2012 година генералът е диагностициран с бенигнен мозъчен тумор. Пет години по-късно, на 29 май 2017-та, при мозъчна операция и след силен мозъчен кръвоизлив, на операционната маса умира Мануел Нориега на 83 годишна възраст.

 

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *