post

Майер Лански и участието му в Коза ностра

Какво прави един човек лош? Не е напълно ясно, но тази история е за човек, който предпочитал да си служи с разума си вместо с оръжие, за американски гражданин, който е одобрил много по-малко убийства, отколкото американския президент, но въпреки това официално се смята за много по-лош. Тази история е за живота и делата на Майер Лански – един от създателите на Коза ностра в САЩ.

Ранни години на Майер Лански

Майер е роден през 1902 година в град Гродно – Русия под фамилията Суховлански. Точната дата не е известна, макар че някои автори сочат 4 юли. Градът се намирал в тогавашната Руска империя, до границата с Полша, в днешна Беларус. Руският царски двор изповядвал политика на антисемитизъм и Майер станал свидетел на казашките погроми. Някои от младите евреи искали да се организира съпротива, което оставило траен отпечатък в неговото детско съзнание. Той научил, че независимо колко силен е противникът, не трябва да се даваш без бой.

През месец март 1911 година, семейството на Майер Лански отпътувало за Америка в търсене на по-добър живот. Началото било обещаващо и всички живеели в хубав апартамен в Бруклин, но  поради недостиг на средства се наложило цялото семейство да се премести в Долен Ийст Сайд на Манхатън (Ню Йорк). Там условията на живот били подобни на гето и общността се състояла от италиански, ирландски и еврейски имигранти.

За разлика от повечето бъдещи италиански гангстери, Майер Лански се отличавал с добър успех в училище. Той имал математически усет и след като един ден загубил парите си на уличен хазарт, решил повече никога да не играе, а вместо това той да организира играта. Започнал свой собствен хазартен бизнес на черно, който бил толкова успешен, че преди да навърши 16 години напуснал училище.

Приятели завинаги

Въпреки дребния си ръст и хилаво телосложение, Лански бил много корав и често помагал на по-яките биячи при участието им в платени стачки на страната на работниците или пък на тази на работодателите.

Веднъж той бил пресрещнат от бандата на „Петте точки“, чиито член Салваторе Лукания поискал рекет от дребния евреин. Майер се подсмихнал и му отговорил: „Я ходи се шибай!“. Салваторе останал впечатлен от дързостта Лански и вместо да продължат с враждебността, той му се представил с името, с което щял да остане известен в историята – Чарли Лъки Лучиано. Това било началото на едно голямо приятелство.

Майер Лански

Чарли Лъки Лучиано и Майер Лански – контрабандисти на алкохол

Другият голям приятел на Майер от юношеските години бил хлапакът Бенджамин Бъгси Сийгъл. Случило се така, че Бъгси бил преследван от полицията и Лански му помогнал да избяга, след което двамата се сдружили. Еврейското потекло на Бенджамин Сийгъл и избухливият му нрав, съчетан с хулиганското му поведение били добре дошли за Майер. Двамата с още няколко луди глави сформирали бандата на Бъг и Майер. Лански бил „мозъкът“, а Бъгси – „мускулите“.

Бъгси Сийгъл

Бъгси Сийгъл

Гангстер със стил

Третото ключово познанство на Майер Лански датира от 1921 година и било с възрастния и опитен еврейски гангстер Арнолд Ротщайн „Мозъкът“. За него работели много бъдещи величия в подземния свят в това число Лучиано, Франк Костело и Бъгси.

В началото на Сухия режим всички те се хвърлили да печелят пари от незаконно производство и дистрибуция на алкохол под вещото ръководството на Ротщайн. Той научил Майер, че подкупът е по-ефикасно средство от куршумите. Скоро обаче Арнолд Ротщайн бил застрелян и престъпната му империя била наследена от Лански и Лучиано.

Арнолд Ротщайн, Майер Лански

Менторът на Лански

Майер Лански запазил скромния си начин на живот и поддържал нисък профил, за да не се набива на очи. Негова запазена марка станала честността му, с която движел бизнеса си. Всички гангстери знаели, че думата му струвала повече и от най-солидния договор.

Любимият бизнес на Лански си оставал хазарта и там той прилагал на практика цялата си концепция за честна игра, с което укрепвал репутацията си. Приживе Арнолд Ротщайн въвел младия евреин сред елита на Саратога, което му позволило да си отвори там първото легално казино.

Възходът на Майер Лански и създаването на Комисията

Обратно в Ню Йорк кипяла гангстерска война между двамата най-големи италиански гангстери:  Салваторе Маранзано и Джо „Боса“ Масерия. Това било лошо за бизнеса, факт който и Лучиано и Лански осъзнавали. Тъй като Лъки работел за Масерия, лесно уредил да бъде убит работодателя му в ресторанта, в който той се хранел  всеки ден. За убийството на Маранзано, Лучиано се възползвал от услугите на бъдещият голям бос Томи Лукезе, Лански и неговите еврейски гангстери, които се представили за данъчни служители, за да се доберат до целта си.

Тези събития довели до създаването на управленческия орган „Comitato di Pace“ или по-известен като Комисията. В него всеки голям мафиотски бос имал право на глас и всяко вътрешно насилие трябвало да бъде одобрено от босовете. Това сложило край на уличните дезорганизирани банди и поставило началото „La Cosa nostra“ (Коза ностра = това наше дело) – организираната италианска престъпност в САЩ.  Лански, заради еврейския си произход не бил включен в Комисията (по-точно в мафията), но като дясна ръка на Лъки, той бил една от главните движещи сили зад всичко и дори можел да наложи вето върху някои решения.

Майер Лански

Майер Лански – семеен човек

Разделени от решетките и обстоятелствата

Чарлз Лъки Лучиано обичал лъскавите заведения и за разлика от Майер, той биел доста на очи. Тъй като властите не можели да го хванат за извършените от него престъпления, те го арестували и осъдили по скалъпени обвинения през 1936 година. Лански и Сийгъл решили да се спасяват и Бен се отправил за Калифорния, а Майер за Хелъндейл – Флорида. Там той влязъл в съдружие с друг италиански мафиот – „Джими Сините Очи“ (Винсент Ало), който също бил тих и умерен в действията си. Отново хазартният бизнес на Лански разцъфтял под вещото ръководство и честната репутация на еврейския гангстер и пистолетите на Джими.

След началото на Втората световна война, Лучиано, който още бил в затвора, започнал да си сътрудничи неофициално с американското правителство, с цел мафията да предпази доковете в Ню Йорк от нацистки саботажи. Също така, федералните власти търсели помощтта му да подготвят плацдарм за десанта в Сицилия, където очаквали съдействие от страна на сицилианската мафия. Ролята на посредник между Лъки и федералното правителство се паднала на Лански. Той се възползвал от сгодата, за да изгради добри контакти със сицилианските донове отвъд океана, но едновременно с това бил воден и от патриотични подбуди.

Майер Лански

Майер Лански в напреднала възраст – все така самотен

Аферата Вегас и конференцията в Хавана

След войната Майер Лански заминал за невзрачния прашен град в пустинята Лас Вегас.  Там неговият приятел Бен Сийгъл, облагодетелстван от законите на щата Невада, започнал да строи казино Фламинго, което съумял да измъкне от друг предприемач. Проблемът на Бъгси бил, че многократно надхвърлял бюджета си, а парите принадлежали на мафията. Лански се опитал да разговаря с него и да го вразуми, но Бенджамин се бил самозабравил и не искал да чуе нито дума от стария си приятел.

За Майер станало ясно, че ако се провали в преговорите си, едно старо приятелство ще приключи скоро. Недълго след като той си тръгнал без видим успех, Бен Сийгъл паднал убит под дъжд от куршуми. Решението за неговото убийство било взето на състоялата се по-късно мафиотска конференция в Хавана.

Макар Лански никога да не бил давал заповед за това, то той е имал яснота за предстоящото и най-вероятно без желание се е съгласил за удара. Своевременно Лъки Лучиано бил освободен от затвора и веднага властите го депортирали в Италия. Той съумял да отиде в кубинската столица за въпросната среща, но отново бил екстрадиран.  Майер загубил по този начин още един силен съюзник и приятел.

Кубинските надежди

В последвалите години Лански попаднал в полезрението на властите и неговите казина във Флорида били затворени през 1945 година. Той обаче имал заделени на страна средства и решил да търси нови места за своя хазартен бизнес. Едно такова място се оказало Куба под управлението на безмилостния диктатор Фулгенцио Батиста. Кубинското общество през тази епоха било разделено на крайно бедни и крайно богати. Последните живеели сред блясък, лукс и удоволствия в Хавана, които били лесно достъпни и за американските граждани.

Кубинските казина обаче имали лоша репутация. Те мамели клиентите си с нагласени игри, което станало добра предпоставка за намесата на Лански. Той се сприятелил с Батиста, обсипвал го с подаръци и подкупи и получил картбланш да инвестира. Всички мафиоти от Ню Йорк получавали дял, но Майер бил най-големият инвеститор, като вложил почти всичко, което имал в хазарт и най-вече в суперлуксозния за времето си хотел „Ривиера“.

Хотел Ривиера

Хотел Ривиера – Хавана, Куба

Кубинското фиаско

Докато богатите се забавлявали, в Куба се разразявала революция на бедните и онеправданите. Тя била оглавявана от кубински адвокат и аржентински лекар. Те ръководели малка партизанска група (брадатите), която прерастнала в революционна армия. Имената им били съответно Фидел Кастро и Ернесто Гевара (Че). Както винаги Лански не искал да бъде комарджията, който залага и губи, а казиното, което винаги печели. Затова освен подкупите за Батиста, той  изпращал и средства на бунтовниците. Независимо кой щял да победи, неговата цел била да бъде винаги на печелившата страна.

Камило Сиенфуегос, Фидел Кастро

Революцията на брадатите – Камило Сиенфуегос, съратник на Фидел, държи автомат „Томпсън“

В крайна сметка революцията на „брадатите“ успяла. В новогодишната нощ на 1958 година хората на Кастро влезли в кубинската столица Хавана. Противно на очакванията на Лански, Фидел не възнамерявал да прави бизнес с мафията. Хотел „Ривиера“ бил конфискуван, както и всички останали активи на престъпните босове. Иронията била в това, че под дулото на автомат „Томпсън“ повечето американски гангстери направили състояние, а бунтовниците на Кастро им го отнемали по същия начин и особенно от Лански. Днес хотелът е все така луксозен и запазен в кубинската столица. В него могат да се видят както портретите на Лански и Лучиано, така и оригинално обзавеждане от епохата.

Умореният гангстер Майер Лански

След кубинското фиаско здравето на Майер Лански се влошило, а федералните власти започнали да го подлагат на непрекъснат тормоз. Органите на реда не можели да намерят никакви доказателства срещу него и търсели начин да го пречупят. Това принудило застаряващият евреин да потърси убежище в Израел. Американското правителство продължило тормоза и там. Негови представители съумели да убедят израелската министър-председателка Голда Меир да попречи на Лански да получи израелско гражданство.

След надлежна процедура и „честно“ разглеждане, съдът дал отказ на стария ганстер и той трябвало да се завърне в САЩ. На американска територия атаките срещу Лански били подновени с пълна сила, като срещу него били повдигнати три обвинения. Той спечелил две от делата, а третото обвинение било оттеглено. Майер Лански надживял всички свои престъпни сподвижници и не прекарал нито ден в затвора (ако не се брои незаконен тримесечен престой в общински арест).  Последните години от  живота си той преживявал като пенсионер в Маями (Флорида) без пари и без приятели. Умира на 15 януари 1983 година на почти 81 години.

Майер Лански

адвокат и Майер Лански отиват на поредното съдебно изслушване

Епилог

Една случка от живота на Майер Лански го описва най-добре като личност и като гангстер:  Един ден към него се обърнал зловещият Албърт Анастейжа, известен с прозвището си „Върховният екзекутор на подземния свят“. Въпреки че били близки съюзници, той грубо уведомил Лански, че трябва да получи дялове от хазартния му бизнес. Майер не смятал да дава нищо свое особено под натиск от побойници. На следващата среща на Комисията, кръвожадният Вито Дженовезе за пореден път поискал разрешение от другите босове да очисти Албърт Анастейжа. Както винаги го получил от някои, но от други не успял. Колкото до Лански, обикновено той излизал с аргументи от рода на: „труповете са вредни за бизнеса“ и пр. Този път просто повдигнал рамене и се съгласил…

Анастейжа направил лош залог, като се опитвал да рекетира единствения човек, който стоял между него и куршума и… загубил! Посред бял ден „Върховният екзекутор на подземния свят“ бил разстрелян в любимата си бръснарница от гангстерите на Дженовезе и Карло Гамбино, а това се превърнало в едно от най-знаковите убийства свързвани с мафията. Лански бил разследван и оправдан, защото още от млад се научил да убива не с пистолет, а с кимване на глава.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!