post

Луций Корнелий Сула – новият тиранин на Рим

Луций Корнелий Сула е римски политик и пълководец, който е роден 138 година преди Христа в беден род на патриции. Въпреки безпаричието в детството си, той останал верен на своята класа до последния си дъх.

На младини Сула живеел в къща, която била обитавана както от плебеи, така и от роби. Той водел доста разгулен живот за бедняк и се отдавал на разврат и пиянство. Още като юноша изпитвал силно влечение към собствения си пол, но това по никакъв начин не направило характера му по-мек или амбициите му по-малки. Предполага се, че Сула въпреки сексуалната си ориентация, успявал добре да омайва римските матрони и така се сдобивал с доста финансови средства.

Ранната кариера на Сула

Това обаче не били единствените му умения. Той бил талантлив и крайно безскрупулен младеж, който през 107 г. пр.н.е. се добрал до поста на квестор за кампанията в Северна Африка. На него се паднала честта да бъде под командването на Гай Марий във войната срещу Югурта – царят на Нумидия. Работата на квестора била да следи паричните наличности във военното сандъче. Но подобна задача се равнявала на това, да се остави гладно куче да пази вкусна печена мръвка.

Гай Марий

Гай Марий

Ала Сула, освен да преследва лично забогатяване, изиграл и решаваща роля в тази кампания. След като консулът Гай Марий разгромил нумидийския владел, той трябвало да го залови. В тази ситуация се намесил младият офицер. Той се свързал с владетеля на Мавретания, който до този момент осигурявал убежище на Югурта и поискал от него да му го предаде. Така и станало – през 105 година, римляните получили непокорния нумидийски цар. Въпреки че триумфът принадлежал на Марий, Сула съумял да открадне блясъка на тази победа. Това поставило началото на неприязън, която по-късно щяла да избуи в открита омраза и конфронтация.

През 104 година Гай Марий получил ново назначение, при което той трябвало да отблъсне нахлуващите от север германски и галски племена на тевтоните и кимврите. Пак под негово командване, но този път като военен трибун, Луций Корнелий Сула се отправил на война. След близо 4 години сблъсъци, успехът на Марий в решителното сражение, отново бил значително подпомогнат от ръководните умения на талантливия трибун.

След тази кампания Сула получил поредно назначение от Републиката като градски претор, но този път в Киликия (дн. Турция). Там също не минало без военни сблъсъци и отново победата се усмихнала нему. Заради безкрайните си успехи, още приживе той обичал да се именува Феликс, което ще да рече щастливец.

Републиката в сътресения

В началото на 1-ви век преди Христа, римската република се раздирала от вътрешни борби. След падането на Картаген, ситуацията между отделните прослойки се била влошила крайно много. Патрициите се били превърнали в господстваща олигархична класа, която безогледно грабела народа. Обеднелите човешки маси се стичали в града на Тибър и напрежението растяло по римските улици.

Първите вълни на народно недоволство били отприщени от братята Гракхи малко преди раждането на Сула. Те довели до граждански сблъсъци от невиждани мащаби. И макар ситуацията да се умиротворила за кратко, разделението в обществото вещаело много нови беди. От тогава насетне, римските политици започнали да се делят на две фракции, като вземали страната или на народа (популари) или на аристокрацията (оптимати). Корнелий Сула предпочел за свои политически съюзници патрициите.

Самнитската война

През 90-те години на първи век започнала междусъюзническа война – италийци срещу римляни. Причината била, че римската аристокрация отказвала да даде равни граждански права на италийските си съюзници. Тъй като Гай Марий подкрепял пронародната фракция и подобни реформи не му били чужди, на него била отредена незначителна роля в сблъсъка.

Като цяло римските сили били разделени под командването на различни генерали, а този измежду тях, който командвал южния фронт, бил Сула. Той разгромил армията на самнитите и при обсадата на Нола получил най-високото римско военно отличие – „Тревната корона„. Тя се давала на войник, който е извел собствените си другари от пълно обкръжение или сигурна гибел. В историята на Рим само девет души са получавали този символ на войнска доблест.

Войната с Митридат и сблъсъците у дома

През 89-та година, понтийският владетел Митридат VI повел антиримска военна кампания в Мала Азия. Той отхвърлил римското иго, а с него и римските данъци. Това му спечелило подкрепата и признателността на освободените градове. Но Рим не толерилал подобни своеволия.

Луций Корнелий Сула

Луций Корнелий Сула

Оптимати срещу популари

Републиката веднага потърсила кандидат, който да оглави легионите и да реши проблема с Митридат. В полезрението на сенаторите през 88-ма влязъл обаче не Марий, а Сула. Това била кръвна обида за стария генерал и явно предизвикателство към популарите от партията на оптиматите. Марий се опитал да се противопостави с всички законни и незаконни средства. Ситуацията ескалирала в неконтролирано насилие. Сула не страдал от излишни скрупули и през 88-ма година, начело на 6 легиона  нахлул в Рим.

Гай Марий съумял да избегне идващата опасност, като се спасил с бягство в изгнание, но много от сподвижниците му нямали този шанс. Сула наложил страшен терор срещу политическите си противници и въвел множество антинародни закони. Стигнало се дотам, че ограничил свещенните права на народните трибуни. Тези действия имали за цел да омаломощят народните маси (плебеите) и да дадат безкрайни правомощия на патрициите (новите олигарси). След всички безчинства, Сула повел командваните от него легиони да срещне Митридат.

През 87 година Гай Марий и Луций Корнелий Цина оглавили партията на популарите отново и взели обратно Рим в свои ръце. Тогава дошъл редът на стария генерал да избива противниците си. Патриции и плебеи, които дори само симпатизирали на Сула, намирали смъртта си без съд и присъда. Премахнати били всички антинародни закони и се възстановели правата на плебса. Но Гай Марий не могъл да дочака да срещне противника си на бойното поле, защото през 86-та година починал.

Сблъсъкът с Митридат VI

Първата жертва по пътя на Сула в малоазийската му кампания се оказал град Атина. Той била управляван от тиранина Архелай, който се опитал да защити полиса неуспешно. Римският генерал изградил стабилна обсада и по суша и по вода, като подложил атиняните на мъчително гладуване. След редица опити, римляните съумяли да проникнат в древния град и го подложили на нечувани опустошения и кланета. Архелай обаче съумял да избяга.

През 86 и 85 година Сула спечелил решителни победи срещу Архелай, след което се обърнал против самия Митридат. Там бойните действия отново се развили в негова полза и през 84-та година понтийският владетел се предал. Мирът бил сключен при много изгодни за Митридат условия, защото римлянинът бързал да се завърне у дома и да се справи с политическите си противници.

Тиранинът на Рим и черните списъци

В началото на 83-та година, Сула се завърнал на италийска земя. На него не му се отдала възможност да се бие с Цина, защото той бил убит малко по-рано, при бунт от собствените му войници. От друга страна към суланските легиони се присъединили Марк Крас със своите сили и Гней Помпей начело на легионите си. Така подкрепен, Сула тръгнал към Рим във всеоръжие и без нито капка милост в сърцето си.

Марк Лициний Крас

Марк Лициний Крас

Консулите на Републиката го пресрещнали с поверените им легиони, но не могли да окажат сериозна съпротива на суланските ветерани. Войната се развихрила в цяла Италия със страшна сила, като в сблъсъците блеснал талантът на Помпей, но угаснал животът на Гай Марий Младши. Накрая Сула влязъл в Рим.

Отново започнали страшни кланета и гонения срещу политическите противници на оптиматите. Всеки ден на форума се появявали списъци с техните имена (проскрипции) и това означавало, че всеки можел да ги убие безнаказано. През 82-ра година Луций Корнелий Сула Феликс бил избран против нуждите на държавата за диктатор.

А проскрипциите нямали край. Когато враговете на Сула се свършили, в черните списъци започнали да влизат имената на хора, които са имали нещастието да са богати или просто заможни. Марк Крас с охота ги добавял, което по-късно щяло да постави началото на несметното му богатство.

Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар

Един незначим до този момент младеж, също бил застрашен от възможността да види името си някой ден на форума, поради факта, че бил племенник на Марий и зет на Цина. Тази незбележима личност бил Гай Юлий Цезар. Ала влиятелни негови роднини и привърженици на Сула се застъпили за юношата и диктаторът се смилил над младежа. Въпреки това, като предупреждение към оптиматите, той изрекъл прочутите си думи: „Пазете се, защото в този единствен Цезар, има мнозина като Марий!„.

Последиците от диктатурата Луций Корнелий Сула

Луций Корнелий Сула нанесъл тежък удар върху народното движение. Отново въвел законите, които ограничавали правата на народното събрание и народните трибуни. В същото време направил патрициите и оптиматите в частност, пълновластни господари на Републиката и това положение се задържало близо десетилетие по-късно. През 81-ва година пр.н.е., когато не бил останал никой за убиване, диктаторът си подал оставката. През 80-та сенаторите го избрали за консул, а след това се оттеглил във вилата си.

Там той се отдал отново на разврат, мъжки ласки и пиене до самия край на живота си през 78-ма година. Оценките на диктатурата са доста противоречиви както от съвременниците му, така и от днешните историци. Някой смятат, че е стабилизирал държавата за кратко, други посочват категорично, че той е дал тон на опитите за унищожаване на Републиката. В подкрепата на втората теза свидетелстват и гражданските войни, които продължили дълго след него, почти до края на I-ви век пр.н.е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!