Липа, Бреза, Леска, Върба

Диви растителни видове полезни както в ежедневието, така и при оцеляване на предела

Семейство Tiliaceae (липови)  включва около седемстотин растителни вида естествено в това число и представителите на род Липа срещащи се по нашите земи. Най-разпространените видове в българската флора са Tilia tomentosa (Сребърна липа), Tilia cordata (Дребнолистна липа) и Tilia platyphyllos (Едролистна липа). Те са широколистни листопадни многогодишни дървесни видове с изключително многообразно икономическо приложение за човека.

Липите имат двуполови цветове с 5-делна чашка и венче. Тичинките надхвърлят десет. Плодникът е образуван при срастването на два или повече плодолиста. Плодът е много малко сухо орехче, а при останалите представители на семейството е суха или месеста кутийка. Кореновата система на дървесните е добре развита.

Липовите се опрашват почти изцяло само от насекоми включително от медоносни пчели. Това ги прави отличен източник за производството на лечебен и хранителен липов мед. От липовите цветове също може да се свари ароматен чай (обикновено използван при настинка) или да се използват в рецепти при дестилацията на някои видове ликьори или брендита (вкл. ракия).

Младите липови листа могат да се използват като храна подобно на лозовите листа за сърми или за супа като тази правена от спанак. Някои кулинари приготвят и салати от липови листа. Според всеобщото мнение най-вкусните са тези на Дребнолистната липа – Tilia cordata.

Дребнолистната липа - Tilia cordata

Дребнолистната липа – Tilia cordata

Липата притежава много ценна бяла дървесина бедна на смоли. Тя е изключително лека и се обработва лесно като в природни условия може да се използва за всякакви съдове или строителни елементи. Липова дървесина е възможно да послужи отлично за запалване на огън по метода „Индианска цигулка“ ако се озовете в ситуация на екстремно оцеляване и имате само нож и парче връв (корда) в себе си. От друга страна тя не е много подходяща за горене и отопляване заради относително малката си калоричност, но дори и за това става.

При някои видове липи, от вътрешната страна на кората има много качествени влакна, които могат да се използват при изплитане на въжета или връв. Обикновено в дивата природа да се сдобием с добро въже е доста трудната задача. Затова липовите също могат бъдат от голяма полза. Някога от Tilia caroliniana и Tilia heterophylla са се изплитали както въжета така и груби текстилни материали.

Брезови (Betulaceae)

Семейство брезови (Betulaceae) съдържа приблизително около 150 растителни вида, от които в България се срещат 5 рода (Бреза, Леска, Елша, Габър, Воден габър). Брезовите са широколистни листопадни и обитават доста широк географски диапазон, но предимно в областите с умерен и студен климат на северното полукълбо. Цветовете са еднополови, а растенията са еднодомни. Мъжките съцветия са увиснали реси, а женските са къси подобни на шишарки дребни топчета.

Обикновена леска (Corylus avellana, Betulaceae)

Подобно на липата, обикновената леска е растителен вид, който може да бъде от невероятна полза за всеки човек. Тя цъфти от началото на Март до края на Април. Оплодените цветове дават плод към края на Август и зреят до началото на Октомври. Плодовете на леската се наричат лешници и са с изключително ценни хранителни качества, което ги прави и доста скъп търговски продукт. Те могат да се съхраняват на сухо дълго време и да се ползват като хранителен резерв.

Самата дървесина на Обикновената леска също се отличава с прекрасни свойства и може да бъде полезна по много начини. В миналото от лескови пръчки са правени обръчи за бъчви с многократно по-добри свойства от металните, защото са изключително жилави.

Обикновена леска

Обикновена леска

Лескова пръчка с дебелината на човешки палец и дължина около метър, метър и половина може да послужи за лък в критична ситуация на оцеляване. Достатъчно е да се осигури корда за тетивата и без почти никаква предварителна обработка се получава лък с далекобойност 20-25 метра и с ефективност до 10 метра подходящ главно за дребен дивеч. Въпреки, че този вид лъкове са относително слаби и когато изсъхнат губят качествата си, не е желателно да се насочват срещу хора, защото могат да бъдат много опасни.

Лък от леска също може да бъде използван и за палене на огън по метода „Индианска цигулка“. За същата цел може да се изработи и отлично вретено от лескова клонка, което при триене не само дава добър въглен, но също така и димът, който се отделя при самото триене, мирише доста приятно на препечени лешници.

От най-тънките лескови клонки могат да се изработят отлични стрели дори и за бойни лъкове. А при усукването на прясно отсечени клонки се получават груби, но относително добри въжета. Лесковите шишове са идеални за печене на храна на открито.

Лесковата дървесина не е токсична и от нея могат да се изработват добри съдове за хранене  както и други предмети за бита. Също би могла да бъде полезна като строителен материал и дори от нея се правят въглени за чертаене и рисуване.

Бяла бреза (Betula pendula, Betulaceae)

Бялата бреза се среща върху кафяви и сиви горски почви и се различава изключително лесно по белия цвят на кората си, в чиито клетки се среща може би единственото природно бяло багрило – бетулин. Самата кора се лющи лесно и се използва за различни цели от човека. Брезата има характерните за семейството белези и се разлиства в началото на пролетта. В дивата си форма брезите залесяват  територии между 1600 и 2200 метра надморска височина, но не образуват цели гори, а по-скоро малки групи сред останалите дървесни видове.

Непосредтвено преди да се разлисти, от бялата бреза може да се извлича брезов сок, който е с добър вкус, полезен е и утолява жаждата. Практически е достатъчно да забиете малко кранче тип канелка в стъблото на дървото и той потича със скорост около литър на няколко (4-5) часа, но може да е и доста по-бавно. След това задължително трябва да запушите дупката, защото дървото ще „кърви“ буквално докато умре. Сокът може да се събира само в кратък период от годината. В някои региони по света брезата намира и лечебно приложение в народната медицина и под формата на чайове.

Бяла липа

Бяла липа

Кората на брезата намира различна употреба. Външните бели слоеве фино олющени или настъргани са отличен уловител на искри особенно от запалки тип Light My Fire. Веднъж запалени те с лекота могат да разпалят по-голям огън. Същинската кора също се отличава с прекрасни качества и може да служи за изработка на различни по големина контейнери, кошници, а също и за примитивни цървули.

При специална обработка на брезовата дървесина с огън в затворени съдове, от нея може да се извлича катран, а остатъкът да се използва за дървени въглища. Катранът може да се използва директно в занаятчийството или от фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. От изсушеното необработено дърво  се изработват дръжки на ножове, мебели и декоративни предмети за бита.

Върбови (Salicaceae)

Семейство Salicaceae включва около 400 вида разделени в три рода – Върба, Топола и Шозения. Върбовите са широколистни листопадни дървесни и храстовидни видове. Цветовете  им са еднополови, а самите растения са двудомни. Плодовете са тип суха кутийка и семената се разнасят с целулозни парашутчета при разпукването и.

Бяла върба (Salix alba, Salicaceae)

Бялата върба е характерен за Европа вид и се среща и в България. Тя расте бързо и има относително кратък живот. опрашва се предимно от насекоми през пролетта. Дървесината и в миналото се използвала за производството на дървени въглища, които в последствие са влизали в състава на барута.

Бяла върба

Бяла върба

Дъска от върба може да се използва като основа за запалване на огън по метода „Индианска цигулка“. От млада върбова кора може да се направи извара богата на салицилова киселина (аспирин) и да се използва като локален антисептик или под формат на горчив чай.

Кората на върбата е и много подходяща за изработката на връв (въже) в природни условия. Мека зелена кора или вътрешната част на стара кора се нарязва на ленти и се изварява в продължение на час във вода смесена със пепел от огнището. След това се изсушава и се изплита въже с желаната дължина.

От младите клонки с дебелина около човешки палец се изработват нетрайни сигнални свирки (свирят около 24 часа). Те са способни да издават доста високи и силни звуци, които в критична ситуация могат да насочат спасителните отряди към тяхната цел.

Тополи (Populus, Salicaceae)

Черна топола

Черна топола

Тополите са бързорастящи влаголюбиви дървета с мека дървесина. Срещат се в речни долини и навсякъде, където има влажни и песъчливи почви. На височина достигат до 25 метра, а на години до 400. Тополите цъфтят през май и семената им се размножават с помощта на фини нишки целулоза, които са отличен искроуловител и са идеални за запалване на огън от искра.

Дървесината на тополите се използва в производството на хартия и не се отличава с особенно добри качества. За отопление е нискокалорична, но пък става за производството на медицински въглен, кибритени клечки и амбалажни продукти. На тополите може да се гледа като лесно възобновим природен източник на целулоза.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!