post

Лимфоцити – имунни свойства. Видове имунитет

Лимфоцити – това са вид агранулирани бели кръвни клетки с ключова роля в имунитета на организма. Те се откриват в най-големи количества в лимфните възли, сливиците, слезката, тимуса, а също в лимфни струпвания в дихателните и пикочо-половите пътища. Техният произход е от хемопоетичните стволови клетки на костния мозък. Всички лимфоцити се делят на три основни групи – В-лимфоцити, Т-лимфоцити и клетки – естествени убийци (natural killer cells).

В-лимфоцити и антитела

Диференциацията на стволовите клетки до В-лимфоцити се осъществява в костния мозък. По клетъчната мембрана им се експресират (образуват) трансмембранни рецептори наречени антитела. Всеки имунокомпетентен В-лимфоцит произвежда антитела, специфични към определен вид антигени. Антигенът представлява структура, която организмът разпознава като чужда и опасна за самия него. Най-често това са протеинови молекули на патогенни агенти.

Строеж на антителата

Антителата са имуноглобулини (Ig) – гликопротеини с четвъртична структура. Всички антитела имат две тежки (Н, от heavy) полипептидни вериги и две леки (L, от light) вериги. Двете тежки вериги се свързват помежду си чрез нековалентни химични връзки. Познати са пет вида тежки вериги: α, δ, ε, γ и µ. Видът на тежката верига определя принадлежността на антитялото съответно към класовете IgA, IgD, IgE, IgG и IgM.

Всяка тежка верига е съставена от константен и вариабилен участък. Константният участък е еднакъв за еднаквите класове антитела. Вариабилният е специфичен за анитителата, синтезирани от един В-лимфоцит. Леките вериги могат да бъдат от вида λ или κ. Те също имат константен и вариабилен участък. Леките и тежките вериги се свързват помежду си чрез дисулфидни мостове. Участъкът от антитялото, който свързва специфичния за него антиген, се нарича паратоп.

човешки лимфоцит

човешки лимфоцит

Щом даден В-лимфоцит разпознае специфичния му антиген, той пролиферира (стъпва в клетъчно делене) и дава началото на лимфоцитен клон. Това са група от идентични лимфоцити, произвеждащи антитела срещу един и същ антиген. По-нататък В-лимфоцитите се превръщат в плазматични клетки (плазмоцити). Плазматичните клетки са по-едри и синтезират антитела в кръвта. Този процес може да продължи от няколко дни до седмици.

Т-лимфоцити – видове

Т-лимфоцитите стават имунокомпетентни (узряват) в тимуса под действието на тимусни фактори. Диференцираните лимфоцити се отправят към лимфните възли, слезката и други органи. По повърхността си Т-лимфоцитите експресират рецептори, които разпознават специфично определени антигенни фрагменти.

Разпознаването на антигенния участък от Т-клетъчния рецептор е възможно само, когато антигенът предварително е свързан със специални протеини. Тези протеини се наричат главен комплекс на тъканната съвместимост I и II (МНС, от англ. Major histocompatability complex) и се експресират от т. нар. антиген-представящи клетки (макрофаги и др.). Съществуват четири основни и няколко други вида лимфоцити от този тип. Основните биват: Т-помощници, цитотоксични Т-лимфоцити, регулаторни Т клетки и Т-мемори.

Видове Т – лимфоцити

Т-помощници (Тh, от англ. helper) – представляват най-многочисления вид. Те секретират пептиди с висока биологична активност – цитокини. Според вида на отделените цитокини се обособяват главно Тh1 и Тh2, но могат да бъдат и много други. Чрез секрецията на цитокини, Т клетките-помощници подпомагат имунната система на организма. При болните от синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), HIV вирусът поразява именно този вид лимфоцити. Това е причината за занижена имунната защита и последвалите чести тежки инфекции.

Цитотоксичните Т-лимфоцити (Тс, от cytotoxic или още Т-убийци) унищожават чужди клетки или собствени заразени с вируси. Тс клетките отделят перфорини. Тези вещества отварят мембранни канали в атакуваната клетка и нарушават целостта ѝ. Цитотоксичните Т-лимфоцити могат да секретират и други вещества с директен цитотоксичен ефект върху прицелната клетка.

Регулаторните Т клетки (доскоро означавани като Т-супресори) регулират действието на Th и Тс лимфоцитите. Основната цел на регулаторните Т клетки е да предотвратят свръхпродукцията на активни вещества от другите два вида Т-клетки. Благодарение на регулаторните Т клетки се поддържа имунната толерантност – предпазват се собствените клетки на организма от токсичното действие на Т-лимфоцитите. Регулаторните Т клетки осъществяват функциите си чрез инхибиторен ефект върху Тс клетките и потискане на отделянето на цитокини от Тh клетките.

Т лимфоцити

Т – лимфоцити атакуват туморна клетка; електронно-микроскопска снимка от Memorial Sloan Kettering Онко център

Т-меморите са лимфоцити, които представляват част от живата памет на имунната система. Дълго след края на инфекцията и изчезването на антигените, те продължават да циркулират в кръвта. Тяхната функция е при повторна зараза да осигурят готов адекватен отговор на всеки антиген, за който те са специфични.

Лимфоцитите от вида Natural killers (NKT) имат неспецифична защитна функция. При контакт с туморни или заразени с вирус клетки NKT ги нападат и унищожават чрез отделяне на цитотоксични вещества. Лимфоцитите „естествени убийци” също отделят цитокини.

Имунитет

Имунитетът представлява сложна система от механизми, които осигуряват на организма защита от увреждащото влияние на различни видове патогени. Тези механизми са претърпели еволюционно развитие, като целта им е да запазят целостта и нормалното състояние на организма.

Видове имунитет

Според възникването имунитетът се дели на вроден и придобит.

Вроденият имунитет се характеризира с бързина и неспецифичност на реакцията към проникналия патоген. При вродения имунитет не се наблюдава т. нар. имунна памет – организмът не е устойчив на инфекция при следваща среща с патогена. Вроденият имунитет действа чрез клетъчни механизми – фагоцитоза от макрофаги и гранулоцити, цитотоксична активност на NK клетките. Кожата и лигавиците с ненарушена цялост също представляват ефективна естествена бариера срещу много от патогенните агенти в околната среда.

ваксинация

ваксинация

Придобитият имунитет е характерен само за гръбначните животни и човека. Изграждането на придобития имунитет става по-бавно, но той осигурява много по-ефективна защита в сравнение с вродения. Механизмите на придобития имунитет се активират след разпознаване на антиген – патоген или негов продукт. Тогава се включват антиген-представящите клетки, В-лимфоцитите и Т-лимфоцитите.

Придобитият имунитет се проявява чрез хуморални и клетъчни механизми. Хуморалният имунитет се дължи на действието на антителата, произвеждани от В-лимфоцитите и зрелите плазматични клетки. Те разпознават специфичния им антиген от тялото на патогена и образуват комплекс антиген-антитяло. Антителата могат да слепят патогенните елементи (процесът се нарича опсонизация) и така да подпомогнат тяхната фагоцитоза.

Те притежават възможността да активират и други молекули в организма, които атакуват патогенните агенти. Клетъчният придобит имунитет се осъществява от имунокомпетентните Т-лимфоцити. Важно свойство на придобития имунитет е наличието на имунна памет. След среща с даден антиген в кръвта остават В-лимфоцити и Т-лимфоцити на имунната памет. Тези клетки са част от лимфоцитния клон, който се е образувал при разпознаването на съответния антиген. Клетките на имунната памет позволяват бързата имунна реакция при повторно проникване на същия патоген в организма.

Според начина на получаване, придобитият имунитет бива естествен (след прекарана инфекция или получени антитела от майчиния организъм) и изкуствен – чрез ваксина. При активния изкуствен имунитет с ваксината се вкарват определени антигени, а организмът сам изгражда антитела. При пасивния изкуствен имунитет в организма се въвеждат готови антитела.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!