post

Лимфна система. Лимфа и лимфни съдове

Лимфна система – представлява специална част от циркулаторната система на организма и регулира относителното постоянство на вътрешната течна среда. Към нея се отнасят лимфните съдове, лимфните възли, лимфната течност (лимфа), лимфните органи и дифузната лимфна тъкан.

Човешката лимфна система има важна роля за поддържане на нормалния обем на течността в кръвоносните съдове и междуклетъчното пространство. Участва и в осъществяването на имунната защита на тялото. Характерна нейна особеност е, че тя е от отворен тип. В отворените лимфни капиляри се дренира излишната междуклетъчна течност.

Лимфа – образуване, състав и свойства

Човешката лимфа е бистра течност с жълтеникав цвят. По своята същност тя е част от вътрешната течна среда и в частност от тъканната течност на тялото, произлизаща от кръвната плазма. По състав лимфата също се доближава до тъканната течност. Съдържанието ѝ варира в различните участъци на цялата лимфна система.

лимфна система, лимфа, лимфни капиляри

лимфа и лимфен капиляр

Например дренираната от тънкото черво лимфа е богата на липиди. В този случай тя се нарича хилус. Тази част от лимфата участва в абсорбирането на мастни киселини, попаднали с храната. Това е от особено значение, тъй като кръвоносните капиляри са непропускливи за повечето липидни комплекси. Чернодробната лимфа съдържа най-голямо количество протеини, а кожната лимфа – най-малко.

За едно денонощие нормално се произвежда между 2 и 3 литра лимфа. Това количество е около 10% от течността, която се филтрира към междуклетъчното пространство от кръвната плазма. Останалите 90% се връщат в кръвообращението през венозната част на капилярите. Повишеното налягане във вените и капилярите и увеличената капилярна пропускливост са фактори за завишеното образуване на лимфа.

Основната функция на лимфата е да връща в кръвния ток тъканната течност и съдържащите се в нея протеини. Благодарение на нея се поддържа нормалната концентрация на белтъци в кръвта и се контролира обема на течността в междуклетъчното пространство. С лимфният ток се пренасят патогени, чужди частици и фрагменти от клетки. Тези опасни за тялото агенти се унищожават в лимфните възли. В лимфната течност се намират и белите кръвни клетки (лимфоцити).

Движение на лимфата

Лимфата от цялото тяло се влива в кръвообращението през двете субклавиални вени. Лимфната течност, идваща от цялата долна част на тялото и от лявата страна на главата и гръдната област (лява дренажна зона), се връща в кръвообращението през лявата субклавиална вена. Дясната половина на главата и торакса (гр. кош), както и дясната ръка (дясна дренажна зона), се дренират в дясната субклавиална вена.

При лимфната система отсъства помпеният механизъм, който се осъществява от сърдечния мускул при сърдечно-съдовата система. Затова движението на лимфата се подпомага от други фактори. Един от тях е съкращението на скелетната мускулатура. Именно по тази причина при продължителна липса на движение може да се получи нарастване на междуклетъчната течност в долните крайници. В резултат се наблюдава оток на засегнатия крайник.

Лимфни съдове – устройство и особености

Лимфни съдове има в цялото тяло с изключение на костите, централната нервна система и епидермиса. Ендотелните клетки в стената на лимфните капиляри се подреждат подобно на керемиди. Тази структура е от ключово значение за специфичното движение на течността в лимфните съдове.

При повишено налягане в междуклетъчното пространство, течността оттам навлиза в лимфните капиляри, но не може да се върне обратно. Една от основните функции на човешката лимфна система е да обира излишната течност и протеини от междуклетъчното пространство.

За да се повиши пропускливостта на лимфните капиляри за големите протеинови молекули, те нямат базална мембрана. Движението на лимфата само в една посока се подпомага и от наличието на клапи и от гладката мускулатура в лимфните съдове.

Лимфни възли в човешката лимфна система

Лимфни възли – представляват овални структури с размери, които варират от милиметри до 1 см. Разполагат се по цялото тяло. Отвън лимфните възли са обвити от фиброзна капсула. Във вътрешността им се обособяват кортекс и медула.

Вътрешната част на кортекса се нарича паракортекс. Структурни единици на лимфния възел са така наречените нодули. Всеки нодул включва кортикална, паракортикална и медуларна част. Във външния кортекс се намират лимфоидни фоликули. Тези фоликули съдържат предимно В-лимфоцити и затова се наричат още В-клетъчна зона. Т-лимфоцити се откриват най-вече в паракортекса на възела.

В лимфните възли има още дендритни клетки и макрофаги. При поява на специфичен антиген фоликулите образуват герминални центрове. Там В-клетките се размножават и диференцират, за да осъществят имунния отговор на тялото срещу дадения антиген. Между капсулата и кортекса се образува празнина – маргинален синус.

Лимфата постъпва в лимфния възел по аферентен лимфен съд и попада в маргиналния синус. След това преминава през трабекуларните и медуларните синуси. Оттам лимфата постъпва в лимфния хилус и напуска лимфния възел по еферентни лимфни съдове. Лимфните възли са мястото, където лимфата се прочиства от патогени и клетъчни останки. Затова при инфекциозни процеси в тялото лимфните възли могат значително да увеличат размерите си.

Лимфни органи – слезка и тимус

Лимфна система, лимфни съдове, лимфни възли

Лимфна система, лимфни съдове, лимфни възли

Слезката (далак) се разполага между диафрагмата и стомаха, отляво в коремната кухина. Под обвивката от съединителна тъкан се образуват трабекули. Те разделят слезката на отделни дялове. В тях се намира пулпата. Червената пулпа е богато кръвоснабдена, а бялата съдържа лимфоцити и макрофаги.

Слезката изпълнява имунна и хемопоетична функция, филтрира кръвта. Слезката изпълнява роля и на кръвно депо. Тимусът се намира зад гръдната кост. Двата дяла на тимуса са свързани от фиброзна капсула. Всеки дял е изграден от лобули с лимфоцити и епителни клетки. В тимуса протича диференцирането на Т-лимфоцитите.

Дифузна лимфоидна тъкан

Дифузната лимфоидна тъкан представлява лимфоидна тъкан, разположена сред тъканите на много органи. Открива се в стомашно-чревния тракт, белите дробове, млечните жлези, кожата, очите и др. Ролята ѝ е да осигури имунна защита на тези жизнено-важни органи.

Сливиците (тонзили) също са част от лимфната система. Намират се в задната част на фаринкса. Представляват чифтен орган от лимфоидна тъкан, покрита от лигавица. Сливиците участват в борбата на организма с инфекции и инвазия на патогени.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *