post

Левкоцити и защитни механизми на организма. Фагоцитоза

Левкоцити – белите кръвни клетки, са част от формените елементи на кръвта. Общият им брой в един литър кръв в здрав човек варира между 4 и 11х 109. Те са група клетки, в която влизат няколко подвида. Основната им класификация се основава на наличието или отсъствието на гранули в тяхната цитоплазма. Така се определят двата главни типа левкоцити: гранулоцити и агранулоцити. Въпреки различията в тяхното устройство и механизъм на действие, основната функция на всички левкоцити е свързана със защитата на организма от патогенни въздействия.

Гранулоцити – видове, особености, функции

С наименованието гранулоцити се означават онези левкоцити, които имат гранули в цитоплазмата. Тези бели кръвни телца се движат в кръвта сравнително кратко – няколко часа или дни преди да мигрират в тъканите. Според резултата от оцветяването им с хематоксилин-еозин (ХЕ), гранулоцитите се разделят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни.

Неутрофилни гранулоцити

Неутрофилните гранулоцити са най-многобройния вид левкоцити. Имат сегментирано ядро и се оцветяват в розов цвят от ХЕ. Неутрофилните левкоцити се отличават с доста кратък живот – не повече от 5 дни. Те са сред най-ранните участници в процеса на възпаление. Това се дължи на свойството хемотаксис – способността да разпознават отделените при възпаление вещества (цитокини, левкотриени).

Така неутрофилните левкоцити се ориентират и насочват към възпаления участък до няколко секунди след началото на възпалителния процес. По мембраната им има специфични молекули, които контактуват със съответни рецептори в мембраните на ендотелните клетки в кръвоносните съдове. В резултат на това взаимодействие неутрофилите се прикрепват към клетките на съдовата стена в местата на възпалението.

След това неутрофилните гранулоцити преминават през стената на кръвоносните съдове към възпалената тъкан. Тази миграция през съдовата стена се нарича диапедеза. Самите бели кръвни клетки също отделят молекули, които засилват възпалителните реакции.

Фагоцитоза

неутрофилен левкоцит, антракс, фагоцитоза

неутрофилен левкоцит поглъща бактерия на антракс; автор на изобр.: Volker Brinkmann; лиценз на изобр.: CC BY 2.5

Неутрофилните левкоцити са способни да разпознават и поглъщат чуждите частици в организма. Този процес се нарича фагоцитоза.

Фагоцитозата протича в няколко етапа: вгъване на левкоцитната мембрана, обгръщане на частицата и образуването на фагоцитна вакуола (фагозома) около нея. След това фагозомите се сливат с лизозомите, които са богати на литични ензими с разграждащи функции. Следващият етап от разграждането на вредните частици е сливането на фагозомата с гранулите, съдържащи допълнително активни вещества.

Неутрофилите осъществяват т. нар. „кислороден взрив”. Той представлява секреция във фагозомата на токсични за патогените кислородни съединения (водороден прекис, хипохлориста киселина). Всички тези механизми правят неутрофилните левкоцити едни от най-ефективните в борбата с бактериални и гъбични инфекции.

Еузинофилни гранулоцити

Еозинофилните гранулоцити се оцветяват в червено от киселото багрило еозин. Те са основните участници в обезвреждането на паразити и туморни клетки. Осъществяват действието си благодарение на ензимите в гранулите си. Фагоцитните функции на еозинофилите са по-слабо изразени. Тези левкоцити участват и в алергичните реакции. Те се срещат в малки количества в кръвта, но са в изобилие в органите на храносмилателната, отделителната и дихателната системи.

Базофилни гранулоцити

Базофилните гранулоцити са левкоцити с големи размери и се оцветяват от основни багрила. Те участват в защитата на организма като отделят от гранулите си протеолитични ензими, хепарин и други активни вещества. Базофилните гранулоцити освобождават и хистамин, който отпуска кръвоносните съдове. Така се увеличава снабдяването с кръв до възпалените участъци. Играят и значителна роля при астма и алергични състояния.

бели кръвни клетки, левкоцити, лимфоцити

бели кръвни клетки; автор на изобр.: Blausen.com staff. „Blausen gallery 2014„. Wikiversity Journal of Medicine. DOI:10.15347/wjm/2014.010. ISSN 20018762.; лиценз на изобр.: (CC BY 3.0)

 Агранулоцити – особености и видове. Моноцити

Към групата на агранулоцитните левкоцити се отнасят моноцитите и лимфоцитите. В цитоплазмата на тези левкоцити не се откриват гранули.

Лимфоцитите са локализирани предимно в лимфните възли, слезката, костния мозък и тимуса. Съществуват два основни вида лимфоцити – Т-лимфоцити и В-лимфоцити. Те имат ключова роля в клетъчния и хуморалния имунен отговор.

Моноцитите циркулират в кръвта 2-3 денонощия преди да се отправят към тъканите. Там се превръщат в тъканни макрофаги. Познати са различни представители на макрофагите в отделните тъкани: Купферовите клетки в черния дроб, мозъчната микроглия, мезенгиалните клетки на бъбреците и др. Макрофагите са клетките с най-голяма фагоцитна способност. Те секретират огромно количество възпалителни вещества. Макрофагите са антиген-представящи клетки – правят антигенната структура на патогените достъпна за специализираните в разпознаването ѝ имунни клетки.

Левкоцитите, както и другите кръвни клетки, се образуват чрез процеса хемопоеза. Хемопоезата или кръвотворенето, се осъществява от червения костен мозък в костите. Кръвните клетки водят началото си от хемопоетичните стволови клетки. Благодарение на хемопоезата организмът възстановява загиналите клетки в кръвта и поддържа нормалния клетъчен брой през целия си живот.

Левкоцити и патологични състояния

Всяко отклонение в нормалния брой на отделните видове левкоцити може да е индикация за определено заболяване. Намаленото общо количество на левкоцитите в кръвта се означава като левкопения. Причините за такова понижение в нивата на левковицитите могат да са най-различни – генетични дефекти, метаболитни смущения, радиционни въздействия, прием на някои лекарства, заболявания като туберкулоза, артрит, туморни образувания и други.

Повишеният брой левкоцити обикновено е индикатор за протичащо възпаление в организма. Раковите заболявания, засягащи левкоцитите, се разделят на левкемии и лимфоми. И двете групи онкологични заболявания имат висок процент на летален изход за пациентите.

Различните видове левкемия се зараждат в костния мозък и водят до формиране на изродени и незрели левкоцити. Симптомите включват чувство за отпадналост, треска, чести инфекциозни заболявания.

С термина лимфом се означават раковите заболявания, възникващи в лимфните възли. В тези случаи са засегнати лимфоцитите. Един от най-характерните симптоми при лимфом са уголемените болезнени лимфни възли. Сред най-разпространените лимофомни разновидности е лимфомът на Ходжкин. Счита се, че инфекцията с вируса Епщайн-Бар е един от основните рискови фактори за развитие на този вид лимфом.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!