post

Кръв – еритроцити и хемоглобин. Кръвни групи

Кръв – представлява вид течна съединителна тъкан, която е част от вътрешната течна среда на организма. Тя е от изключително значение за нормалното съществуване на сложно устроените многоклетъчни организми – безгръбначни и гръбначни. Загубата на кръв от човек, дори количество около 20%, може да доведе до трайна мозъчна увреда или смърт.

Кръв – същност и функции

Кръвта е съставена от формени елементи (кръвни клетки), които плуват в течна среда – кръвна плазма. Тя изпълнява редица важни функции в тялото – транспортна, защитна, регулаторна.

Транспортната функция се определя от преноса на вещества и газове из цялото тяло. Благодарение на циркулацията на кръв в тъканите, там се извършва газова и хранителна обмяна, както и обмяна на крайни метаболитни продукти, витамини, микроелементи и др.

Защитните функции на кръвта включват имунните реакции, които помагат на организма да се справи с патогени и кръвосъсирването при нараняване. Тя има роля и в процесите на регенерация при увреждане на различни тъкани.

Регулацията и поддържането на хомеостазата на организма (състоянието на относителното постоянство на вътрешната течна среда) е невъзможно без участието на кръв. Тя изпълнява своята регулаторна функция като пренася хормони, растежни фактори и други активни молекули до различни тъкани и органи. Контролирането на телесната температура, концентрацията на соли и киселинността на вътрешната среда на тялото също се извършва от кръвта.

Кръвна плазма

кръвна плазма

кръвна плазма

Кръвната плазма представлява течната съставка на човешката кръв. Тя е богата на протеини, глюкоза, въглехидрати, липопротеини, различни микроелементи, аминокиселини, йони и разтворени газове. При нормални условия един литър кръвна плазма съдържа около седемдесет грама протеини. Когато съдържанието е завишено, състоянието се определя като хиперпротеинемия, а при понижение в стойностите се означава като хипопротеинемия.

Кръвните белтъци се обособяват в три групи: преалбумини, албумини и глобулини. С изключение на имуноглобулините, които се синтезират от плазмоцити и В-лимфоцити, плазмените протеини се произвеждат предимно в черния дроб. Именно плазмените протеини са отговорни за изпълнението на много от кръвните функции.

От голямо значение за състоянието на организма е концентрацията на различни липоротеини в кръвта. Тези структури съдържат фосфолипиди, триглицериди и холестерол, свързани с протеинов компонент – апопротеин. Липопротеините имат сферична форма и се разделят на такива с много ниска плътност (VLDL), с междинна (IDL), с ниска (LDL) и висока плътност (HDL).

Най-опасна е завишената концентрация в кръвта на LDL липопротеините, тъй като те предизвикват отлагане на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. Това медицинско състояние е познато като атеросклероза и е сред най-честите причини за запушване на кръвоносните съдове и инфаркт. Наличието на HDL в кръвта в определени концентрации се смята за фактор, намаляващ риска от развитие на атеросклероза.

Кръвни клетки. Еритроцити

Формените елементи на човешката кръв включват: червените кръвни клетки (еритроцити), белите кръвни клетки (левкоцити), както и кръвните плочици (тромбоцити).

Еритроцитите са клетки с размери около 8 µм в диаметър и дебелина около 2 µм при здрави индивиди. Формата на еритроцитите представлява двойновдлъбнат диск. Благодарение на двойното вдлъбване контактната повърхност на еритроцита се увеличава многократно. Тази форма е възможна заради отсъствието на ядро и клетъчни органели в зрелите еритроцити.

кръв, еритроцити

еритроцити – червени кръвни клетки

Всяко по-съществено отклонение в морфологията (кръгла, сърповидна форма) и размерите на еритроцитите води до смущения в техните функции. Клетъчната мембрана на еритроцитите е богата на различни трансмембранни протеини. Цитоскелетът на еритроцитите представлява сложна мрежа от актинови, спектринови и други протеинови молекули.

Специфичната цитоскелетна организация придава на еритроцитите свойството деформабилност. Това е възможността на еритроцитите да променят значително формата си, без това да разрушава клетъчната им мебрана. Деформабилността е от голямо значение при преминаването на еритроцитите през особено тънки капиляри с много малък диаметър на отвора.

Заради липсата на митохондрии, еритроцитите получават енергия само чрез процеса гликолиза в цитоплазмата. Зрелите еритроцити циркулират в кръвта в продължение на около 120 дни, след което се разграждат чрез хемолиза в слезката и черния дроб.

Нормалното количество еритроцити в един литър кръв на възрастен организъм варира между 4 и 5,2 х 1012, като стойностите при двата пола леко варират. Новородените бебета имат по-висок брой еритроцити, но голяма част от тях се разрушават през първите дни след раждането. Това явление е познато като бебешка жълтеница. Хемолизата на еритроцитите може да бъде причинена и от осмотични промени на средата, под влияние на киселини, основи, сапонини и други вещества.

Хемоглобин – устройство и функции

Хемоглобинът е металопротеин, характерен за еритроцитите. Белтъчният компонент на хемоглобина е глобинът – протеин с четвъртична структура. Глобиновата молекула е изградена от четири полипептидни вериги (две α и две β вериги). Всяка полипептидна верига има джобовидно място, в което се помества по един хем – порфиринов пръстен със свързан йон желязо (Fe2+).

хемоглобин, протеини

хемоглобин – компонентът в човешката кръв, който пренася газовете кислород и въглероден диоксид

Най-важната функция на хемоглобина е преносът на кислород в кръвта. Една молекула хемоглобин може да пренася едновременно четири молекули кислород. При свързването с кислорода се образува съединението оксихемоглобин. Под тази форма кислородът се транспортира посредством кръвта до различни части на тялото. Колкото повече оксихемоглобин има в нея, толкова по-светъл е цветът ѝ.

Освен кислород, хемоглобинът може да свързва въглероден диоксид (до 20% от разтворения в кръвта) и някои други газове. Съединението на хемоглобина и въглеродния диоксид се нарича карбаминохемоглобин. Хемоглобинът изпълнява ролята на буферна система за поддържане на алкално-киселинния баланс в кръвта. Нормата за количеството хемоглобин в един литър кръв е приблизително 140 г за жени и около 160 г за мъже. Здравите хора имат в организма си общо между 4 и 5 г желязо. Нормално желязото се набавя с консумация на рибни и месни продукти, хляб, пресни зеленчуци и плодове.

Кръвни групи

По повърхността на човешките еритроцити и у някои животни се намират специфични гликопротеинови антигени (наречени още аглутиногени), които определят принадлежността към така наречените кръвни групи. Наличието на аглутиногените се определя генетично. Организмите от определена кръвна група имат в кръвната си плазма антитела (аглутинини) срещу другите видове аглутиногени. При контакт на антителата със съответните аглутиногени протича имунна реакция. В резултат антителата образуват мостове между чуждите еритроцити и предизвикват тяхното слепване (аглутинация).

кръвни групи

таблица на кръвните групи и тяхната съвместимост в отношение донор/реципиент

Най-разпространената класификация на кръвните групи е АВ0 системата. Тя определя кръвните групи според наличието на два вида аглутиногени – А и В по еритроцитните мембрани. Индивидите, чиито еритроцити имат само антигена А, принадлежат към кръвна група А. Тези с антигена В, са кръвна група В. Комбинацията от двата антигена е характерна за групата АВ. Има хора без нито един от тези антигени в еритроцитите. Те се числят към нулевата кръвна група.

Индивидите от А група имат в кръвната си плазма анти-В антитела (β), а тези от група В, съответно анти-А антитела (α). Кръв от групата АВ няма антитела нито срещу А, нито срещу В антигените. Нулевата група съдържа антитела и срещу двата вида антигени.

При кръвопреливане най-добре е пациентът да получи кръв от собствената му кръвна група. При липса на съответната група може да се прелее до 300 мл от друга група, стига аглутиногените на донора да не предизвикват аглутинация с антителата на реципиента. Затова хората от нулевата група се считат за универсални донори при кръвопреливане. Важна характеристика на еритроцитите е и наличието на т. нар. Резус фактор (Rh). Еритроцити с този антиген се числят към Rh+, а при отсъствието му се определят като Rh-. Резус отрицателни индивиди могат да образуват антитела срещу антигена и да атакуват Rh+ еритроцити. Това може да предизвика усложнения при Rh- бременни с Резус положителен фетус.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!