post

Кръвоносни съдове и кръвообращение

Кръвоносни съдове – представляват тръбовидни структури, които се свързват помежду си и образуват сложна мрежа. Те заедно със сърцето съставят сърдечно-съдовата система. Тя осигурява цикличното движение на кръвта в цялото тяло – кръвообращение. Благодарение на сърдечно-съдовата система, до тъканите се доставят кислород, хранителни вещества, а от тях се отвеждат ненужните продукти на метаболизма.

Кръвоносни съдове – устройство

Стените на всички кръвоносни съдове са изградени от три слоя. Външният слой (tunica adventitia) е от съединителна тъкан. Главният протеинов компонент в този слой е колагенът. Средният пласт (tunica media) на стената е изграден от гладко-мускулна тъкан. Благодарение на съкращенията на гладката мускулатура кръвоносните съдове могат да променят размерите на лумена (отвора) си.

Най-вътрешната част (tunica intima) от стената на кръвоносните съдове е съставена от ендотел – вид епителни  клетки. Ендотелните клетки изпълняват много важни функции. Тези клетки служат като бариера между кръвта и тъканите, участват в процесите на кръвосъсирване и регенерация на кръвоносните съдове. Ендотелът покрива субендотелния пласт от тънка съединителна тъкан. Под субендотелния слой се разполага еластична мембрана.

Видове кръвоносни съдове

В състава на съдовата система влизат няколко вида кръвоносни съдове. Те се различават по своите размери, устройство и функции в кръвообращението.

Артериални съдове

Към артериалните съдове се отнасят артериите и артериолите. Артериалните съдове имат дебели стени с добре развит среден пласт. Артериите с по-голям диаметър имат  голямо количество еластични структури в стените. Благодарение на тези особености в устройството те понижават колебанията в артериалното налягане и го стабилизират. Затова те се категоризират като амортизиращи (или още модериращи) съдове. Най-големият артериален съд в тялото е аортата.

Артериолите са артериални съдове с по-малък диаметър. Артериолите от първи порядък имат диаметър около 200 µм, а най-малките артериоли – около 5 µм. Техните стени са с най-добре развит гладко-мускулен слой. Стените на артериолите оказват голямо съпротивление на преминаващата през тях кръв и осигуряват артериалното налягане и при отпускането (диастола) на сърдечната лява камера. Артериолите участват в регулацията на местното кръвообращение в различните части на тялото. Означават се като съпротивителни (резистентни) съдове.

Капиляри

Капилярите са най-малките кръвоносни съдове. Общата повърхност на всички капиляри в тялото е огромна. Те осъществяват връзката между артериалната и венозната част на съдовата система. Диаметърът на капилярните стени варира от 5 µм от артериалната страна до 10 µм откъм венозната страна.

Интересен факт е, че размерите на еритроцитите са по-големи от тези на лумена на капилярите. Движението на еритроцитите през капилярите е възможно благодарение на свойството им да променят формата си, без да се разрушава мембраната им (деформабилност).

кръвоносни съдове

кръвоносни съдове; автор на оригиналното изобр.:Kelvinsong; лиценз на изобр.: CC BY-SA 3.0

Стените на капилярите са изградени само от слой ендотелни клетки върху базална мембрана. Капилярите се означават като обменни съдове, защото именно в тях се извършва обмяната между кръвта и тъканите.

Пропускливостта на стените на капилярите варира в различните области на кръвообращението. Най-ниска е при мозъчните капиляри. Плътно подредените капиляри там участват в образуването на кръвно-мозъчната бариера. По-висока пропускливост имат капилярите в жлезите с вътрешна секреция, бъбречните гломерули и синусоидите на черния дроб.

Венозни съдове

Към венозните кръвоносни съдове се отнасят вените и венулите. В сравнение с артериите, всички вени имат по-тънки стени и по-голям диаметър. Луменът на вените е по-голям, а стените съдържат по-малко количество еластични елементи. Главната функция на вените е да отвеждат кръвта обратно към сърцето.

Тъй като венозните стени не са много еластични, отвеждането на кръвта към сърцето се подпомага от други обстоятелства. Съкращението на скелетните мускули „изстисква” дълбоко разположените вени и спомага за движението на кръвта в тях.

Вените имат и клапи от по две платна, които позволяват движение на кръвта във вените само в посока към сърцето. Освен това всички вени изпълняват и резервоарни функции. Те могат да преразпределят част от съдържащата се в тях кръв към определени части на тялото при нужда. По тази причина вените се наричат капацитивни (резервоарни) кръвоносни съдове.

Венулите са венозни съдове от по-малък порядък. Те осъществяват връзката между капилярите и венозните съдове.

Кръвообращение

Кръвообращението в тялото има два отделни пътя: системен (наричан още голям кръг на кръвообращението) и белодробен (малъг кръг на кръвообращението).

Системно кръвообращение

Системното кръвообращение започва с изтласкване на кръвта от лявата сърдечна камера в аортата. Тази кръв е богата на кислород. След това кръвта продължава по артериите, артериолите и достига капилярите в различните тъкани и органи.

През тънките капилярни стени се извършва обмяната на газове и други вещества между артериалната кръв и тъканните течности. Така кръвта обеднява на кислород и се насища на по-голямо количество въглероден диоксид и други продукти на обмяната. Тази кръв поема по венозните кръвоносни съдове на системното кръвообращение. Накрая тя се влива в дясното предсърдие на сърцето през горната куха вена (vena cava superior) и долната куха вена (vena cava inferior).

Белодробно кръвообращение

Началото на белодробното кръвообращение е изпомпването на кръв от дясната сърдечна камера в белодробната артерия. В този случай кръвта е бедна на кислород. Кръвта се движи по белодробните артериални съдове и достига капилярите в алвеолите. Там при дишането се извършва газообмен с въздуха от външната среда. Въглеродният диоксид от кръвта се отдава в околната среда, а кръвта се набогатява с кислород. След това кръвта се насочва по белодробните венозни съдове и чрез белодробната вена (vena pulmonalis) се влива в лявото предсърдие.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!