post

Английската революция от 1642г. – гражданската война в Англия

Английската революция или още Гражданската война в Англия е политическо събитие от 17 век, по време на което, парламентът, народът и войската се противопоставят на краля и привържениците му във въоръжен конфликт. Резултатът е първата и последна английска република и един обезглавен крал.

Противоречията между Стюартите и парламента

Към XVI-XVII век, в Англия била установена традиция редовно да се свиква парламентът. Именно фактът, че кралете трябвало да се съобразяват с него, предпазил страната от монархическия абсолютизъм, който бил характерен за повечето европейски страни в този период.

Джеймс I Стюарт (1603-1625) не харесвал това положение и се стремял към разширяване на правомощията си: „Защо аз не мога да събирам данъци, след като кралете на Франция, Дания и Испания го правят“, питал той. Поради тези негови стремежи, отношенията му с парламента били крайно обтегнати.

Чарлз I Стюарт

Чарлз I Стюарт – причината за Английската революция и последвалата я гражданска война в Англия

След смъртта му през 1625г., го наследил неговият син Чарлз I Стюарт, който също имал сериозни амбиции за личната си власт. Във връзка с големите му външнополитически инициативи, новият крал се нуждаел от средства. Поради тази причина през 1628-ма свикал парламента, разчитайки че депутатите ще подкрепят идеите му за нови данъци. Опозицията срещу него обаче надделяла. Освен, че не получил подкрепа за своето искане, Чарлз бил принуден да подпише Петиция на депутатите, която още повече ограничавала неговите правомощия.

Обтягане на отношенията

Скоро след това, той отказал да изпълнява условията упоменати в петицията и само година по-късно предприел радикален ход. Кралят разпуснал парламента и започнал да управлява без него. В този период монархът трябвало да се справя с редица трудности в държавното управление. Сред тях се откроявали ирландското движение за независимост и религиозните противоречия. Заради проблемите на хазната, Чарлз I решил да започне да събира корабен данък от 1635 година, който аргументирал с нуждата от защита на английските брегове.

Това предизвикало широко обществено недоволство. Дори един от водачите на опозицията – Джон Хемпден си позволил да заведе дело в съда, тъй като данъка не бил утвърден от парламента. В тези години се формирала и една интелектуална опозиция срещу краля – философи и литератори като Джон Милтън, Хенри Паркър, Томас Хобс и други . Те развивали различни идеи за нуждата от ограничаване на кралската власт и дори в някои трудове се разглеждала възможността за правото на въстание на населението, в случай че краля злоупотребява с положението си.

Проблемите на краля и шотландското въстание

В Шотландия, където също имало настроения за прекратяване на унията с Англия и независимост, се организирали въстанически отряди. Там своята роля играел и религиозният фактор. Презвитерианството било много популярно,  а също и ненависта към Англиканската църква.

Шотландското въстание започнало през 1640 година и много скоро се превърнало в голям проблем за английската корона. Шотландците постигнали значими победи на английска територия. Това принудило краля, след 11-годишна пауза, да свика отново парламента, което се случило на 13 април същата година. Депутатите обаче отказали да подкрепят исканията му за кредити. Те настояли за съд над хората по висшите етажи на властта, които били обвинени в големи злоупотреби.

Чарлз I Стюарт разпуснал парламента на 5 май и поради факта, че неговата дейност продължила едва 3 седмици, той останал в историята като „Краткия парламент“. Шотландското освободително движение обаче постигнало нови успехи. Притиснат от обстоятелствата, през септември кралят решил пак да свика парламента.  Заради факта, че събранието заседавало цели 13 години – до 1653-та, то останало в историята с названието „Дългия парламент“.

Депутатите успели да принудят монарха да разреши съдебен процес срещу неговия верен съветник Страфорд. През май 1641-ва, той се сдобил със смъртна присъда и тя била изпълнена успешно.

Последни щрихи на напрежение

Депутатите взели решение, че парламентът може да бъде разпуснат, само ако те се съгласят на такава стъпка. Отменени били и допълнителните данъци наложени от Чарлз I. Междувременно през есента избухнало въстание в Ирландия.

В ноември същата година парламентът приел т.нар. „Велика ремонстрация“. В този документ се констатирали всички закононарушения в периода 1629-1640 – данъците, външната политика, огражданията на земя и т.н. Освен това в него се казвало, че назначаването на министрите трябва да става с одобрението на парламента. Подобни решения сериозно ограничавали кралските правомощия.

Английската революция и ход на гражданската война

Чарлз I Стюарт, Английската революция, гражданската война в Англия

Чарлз I Стюарт в навечерието на битката при Едж Хил

През януари 1642 Чарлз I отишъл в парламента с идеята да арестува водачите на опозицията, но те успели да се укрият. Кралят видял че в Лондон не среща подкрепа и се оттеглил в Йорк. Там започнал да групира лоялните на короната депутати, аристократи и духовници. Това поставило началото на Английската революция.

Лондон бързо се превърнал в сборище на кралските противници. Гражданската война изглеждала неизбежна. Влиянието на краля било най-силно в северните части на страната, докато парламента бил доминиращ в Южна и Източна Англия.

Военните действия започнали в края на 1642 година. В началото кралят демонстрирал превъзходство на бойното поле и постигнал важна победа при Едж Хил. Докато монархът имал намерение на унищожи опозицията, парламентарните водачи все още виждали в борбата просто един конституционен спор. Тяхната крайна цел била да принудят владетеля да се съобразява със законите.

Възходът на Оливър Кромуел

Оливър Кромуел - пуритан и Лорд-протектор на английската република

Оливър Кромуел – пуритан, лице на Английската революция и Лорд-протектор на републиката

Част от парламента се падала на християните-пуритани, сред които се отличавали индепендентите с радикалните за времето си виждания. Техен лидер бил Оливър Кромуел, който изпъквал сред другарите си не с ръста си, а с качествата си и високия си морал. Всички негови съратници и привържениците на парламента, които участвали в армията и боевете, получили названието кръглоглавите, защото били подстригани много късо.

В течение на гражданската война звездата на Оливър Кромуел изгряла. Той се утвърдил като талантлив пълководец и предводител на Английската революция. В качеството си на командир изградил сериозна военна организация. Затова под негово командване преминала Желязната кавалерия. Популярността му нарастнала още повече, след като победил кралските войски при Марстон Мур на 2 юли 1644г.

Постепенно Оливър Кромуел поставил основите на реорганизацията на цялата парламентарна армия. След победата при Нейзби на 14 юни 1645-та, Чарлз I бил принуден да бяга при шотландците, а след това и да седне на масата за преговори. Гражданската война в Англия изглеждала завършена.

Да убиеш крал

В началото на 1647 година монархът се завърнал в Англия. Притеснен от опасността Чарлз I да възстанови властта си, Оливър Кромуел заповядал кралят да бъде преместен в Главната квартира на армията. С това владетелят станал пленник на кръглоглавите.

Военните изготвили документ наречен „Глави на предложенията“, който представлявал условия за връщането на Чарлз I Стюарт на престола. Оливър Кромуел търсел по всякакъв начин цивилизован изход от ситуацията. Но кралят дори отказал да ги прочете. Чарлз I намирал властта си за божествена и не желаел простосмъртни да му поставят каквито и да било условия.

кръглоглавите

кръглоглавите защитници на парламента

Монархът продължил да плете интриги, като съумял да подкупи мнозина в парламента. Но преди да получи подкрепата на корумпираните, на 6 август армията побързала да прогони или задържи подръжниците на краля в парламентарната зала.

В края на годината, Чарлз I успял да избяга с помощта на лоялисти при шотландците. Той обещал на непокорните планинци да подкрепи техните искания, ако му помогнат да победи парламента и да си върне трона.

Подобно предателство срещу собствения му народ не можело да бъде преглътнато. През август 1648-ма при Престон, войските на Оливър Кромуел удържали решителна победа. Малко след това кралят бил заловен. Чарлз I бил осъден на смърт, като присъдата била изпълнена на 30 януари 1649 година. Декапитацията на монарха поставила точка на Английската революция и началото на републиканското управление.

Републиката

След екзекуцията на омразния тиранин, парламентът приел закон, с който обявил кралската власт за ненужна. От февруари 1649-та Англия станала република за пръв и последен път в своята история. Оливър Кромуел оглавил новата форма на управление в качеството си на Лорд-протектор и de facto републикански диктатор.

Близо цяло десетилетие той управлявал в полза на народа. По времето на неговата диктатура, Англия повишила значително международния си авторитет. Естествено имало и недостатъци на новата власт. Заради строгите пуритански нрави били забранени публичните веселия и театралните представления.

През 1658 година Оливър Кромуел се споминал и бил погребан редом с великите крале властвали преди него. Но без желязната му ръка на „държавното кормило“, републиката се сринала под тежестта на некъдърните си управници. Кралските лоялисти се възползвали от ситуацията и възстановили монархията, като коронясали за крал Чарлз II Стюарт. Водени от злоба и безсилие, новите господари на Англия изровили трупа на Лорд-протектора и се погаврили с него. След това захвърлили мощите му в безименен гроб.

Равносметката

Успехът на Английската революция се коренял в традициите – обществото не искало да допусне абсолютна кралска власт. Парламентаристите, особено в лицето на пуританите, достойно защитавали законите и фундаменталните човешки права. Неразбирането на Чарлз I за сериозността на положението и неистовото му желание да увеличи властта си, довели до антимонархически настроения в страната. Крайната религиозно-военна фракция около Оливър Кромуел се възползвала по най-добрия начин от това и успяла да отстрани кралските лоялисти. В крайна сметка пуританите взели властта минавайки през трупа на краля.

2 thoughts on “Английската революция от 1642г. – гражданската война в Англия

  1. Господине вие чел ли сте английска история? – как Чарлз ще подкупва парламента той няма пукнато пени? Вие знаете ли какъв е бил Кромуел? – вие го изкарвате герой. Прочетете Уинстън Чърчил „Новия свят“!

    • По начина, по който сте формулирали коментара си, предполагам, че позицията ви е продиктувана от емоционални пристрастия, а не от обективни исторически виждания. Тъй като авторът на статията едва ли ще ви отговори, мисля да аз да го сторя.
      Чарлз наистина не е разполагал с пари на ръка, но е предложил постове, привилегии, данъчни облекчения, благороднически титли и в крайна сметка да се разграби остатъкът от държавната хазна и да се раздели между заговорниците.
      Колкото до Кромуел, той е герой за републиканците и обикновените хора, и злодей за монархистите и аристократите. Все пак, нито една личност в историята не се възприема еднозначно без да има противоречия по въпросите свързани с нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!