post

Криптовалути – новата ера на финансите

Криптовалути (крипто) се наричат парите и дигиталните активи с криптографска защита, които използват Интернет като средство за своето възникване, съществуване, а също и като информационна магистрала, по която се осъществяват трансферите и транзакциите с тях.

За истински криптовалути се считат обаче само тези, които си имат своя собствена блокверига, децентрализирани са в своето управление и функциониране, отличават се с анонимност или с псевдоанонимност на транзакциите, не се ограничават от държавните граници, отделните монети на една и съща криптовалута са взаимозаменяеми и неотличими една от друга и цената им се определя от свободния пазар.

Първата криптовалута е създадена в началото на 2009 година от анонимен хакер, като той ѝ дава назаванието Биткойн. Тя използва т.нар. блокверижна технология, която впоследствие става основополагаща за почти всички други криптовалути и дигитални активи с криптографска защита.

Криптовалути – стойност

Криптовалутите нямат реална себестойност, по което се отличават от истинските пари направени от злато и сребро. Златото и среброто са ценни метали, които имат широко приложение в много индустрии, което е причина да имат действителна стойност.

печелене на пари, как се става богат

Фиатни пари (долари)

По липсата на реална себестойност, всички криптовалути си приличат с традиционните държавни валути. Доларът, левът, еврото и останалите чуждестранни банкноти също нямат реална стойност. Те са просто напечатани парчета хартия, които имат придадена стойност по закон и затова се използват като задължително разменно средство в съответната държава. Такива валути се наричат фиатни пари. Употребата им се насърчава и контролира под заплахата от държавни репресии. Тяхната покупателна способност зависи единствено от авторитета на правителството, което ги печата и готовността на хората да ги приемат като разплащателно средство.

Последното важи и за всяка отделна криптовалута. Колкото повече хора са готови да я използват в качеството ѝ на разплащателно или спестовно средство, толкова по-ценна ще е тя. За разлика от фиатните пари обаче, криптовалутите нямат придадена по закон себестойност. Необходимостта от тях и желанието да се употребяват, се определят единствено от свободния пазар. Казано иначе, отсъства принудата налагана от репресивните държавни органи и институции.

Регистър, съхранение и поверителност

Класическите държавни фиатни валути съществуват под две форми – материална (хартиена/метална) и дигитална (цифрова). Хартиените банкноти и монетите се съхраняват в банкови сейфове и трезори, а хората си ги носят в портфейли. Дигиталните им еквиваленти (кредит/дебит) обаче се съхраняват в банкови сметки под формата на записи в изменим частен регистър. Частните регистри са лесно манипулируеми и се контролират от банкерите и правителствата на съответните държави.

Противно на тях, криптовалутите се вписват като записи в неизменим публичен регистър. Публичният регистър представлява разпръснато множество от копия на една дигитална верига от свързани информационни блокове (блокверига). Записите в публичния регистър носят информацията за притежаваните криптовалутните единици собственост на отделния потребител и транзакциите извършвани с тях. Финансовите авоари и записите в блокверигата се контролират единствено от притежателите им в режим на псевдоанонимност или пълна анонимност.

Записите в публичния регистър са, както би следвало, публично достъпни и всеки може да ги види. Неизвестни са единствено собствениците на притежаваните средства. При валутите с псевдоанонимност (биткойн напр.), с помощта на специализиран софтуер, адресите на транзакциите могат да бъдат проследени и свързани с определен портфейл. Ако портфейлът се свърже с даден човек, тогава анонимността изчезва. Противно на тях, при валутите в режим на пълна анонимност (Монеро напр.), транзакциите не могат да се проследяват.

Портфейл за криптовалути

За по-голяма яснота ще използваме в обясненията оттук насетне някои метафори, като например, общоприето е отделните криптовалутни единици да се наричат криптомонети или само монети. Вписванията и достъпът до публичния регистър стават посредством малки компютърни програми, на които могат лесно и за секунди да се създават т.нар. дигитални портфейли. Съвременният дигитален портфейл всъщност повече наподобява на входна врата с ключалка, ключ и публичен адрес.

При създаването на нов портфейл се генерира автоматично частен ключ или специална фраза (поредица от думи инкриптиращи ключа), специфични единствено за съответния портфейл. Само посредством фразата или частния ключ е възможен достъп до финансите през новосъздадения портфейл. От това следва, че те трябва да се пазят добре и в пълна тайна. От друга страна, публичният адрес може и следва да бъде видян от всеки, защото той служи на него да се адресират изпращаните средства.

Обикновено даденият портфейл се явява единствен вход към финансите на потребителя, които са били записани на публичния регистър през него. Това означава, че ако човек иска да си харчи криптопарите, трябва да ползва същия портфейл, в който ги е сложил. Това е образно казано, защото все пак дигиталните монети не стоят в портфейла, а са на блокверигата.

Кардано - хартиен портфейл за криптовалута

Кардано поддържа и хартиен портфейл

Използването на друг порфейл за достъп към същите средства е възможно само ако парите бъдат прехвърлени от стария портфейл, на публичен адрес принадлежащ на новия портфейл. Изключение от това правило засега правят само портфейлите на Кардано (Cardano) проекта: Дедал (Daedalus) и Йорой (YOROI). При тях, криптовалута намираща се на Дедал, е възможно да бъде изтеглена чрез Йорой.

Дигиталният портфейл може да бъде инсталиран на компютъра или телефона на потребителя (софтуерен портфейл), да се намира в преносима памет (хардуерен портфейл) или да е на онлайн сайт (нещо като банка). Някои портфейли поддържат само една по вид криптовалута като например биткойн. СЪществуват обаче и такива, които поддържат огромен набор криптовалути и те се наричат мултивалутни портфейли.

Сигурност

Софтуерните и хардуерните портфейли за криптовалути са изцяло във владение на потребителите си. При тях частните ключове са в ръцете на собственика на дадената криптовалута. Поддръжката и актуализирането на портфейла обаче зависи от производителя. Хардуерните са скъпи, но недостъпни за хакери. Софтуерните са безплатни и отлично защитени, ала могат да станат жертва на хакери, но САМО ако компютърът на потребителя е бил хакнат и хакерът се е добрал до частния ключ или специалната фраза.

Онлайн портфейлите за криптовалути крият значително по-голям риск. Подобно на банките, средствата на вложителите в тях могат да бъдат източени и откраднати. Виновни за това може да са както хакери, така и собствениците на въпросния портфейл. Там частните ключове са във владение на администраторите на сайта, а не на потребителя закупил криптовалута. Съществува израз: Не са ли твои ключовете, не е твое криптото!!!

Въпреки посочените рискове, криптовалутите са по-добре защитени от всички останали парични форми на разплащане. На практика, единиците криптовалута записани на публична децентрализирана блокверига е възможно да бъдат откраднати САМО ако престъпникът се добере до чужд частен ключ или специална фраза.

Децентрализирани криптовалути

Най-значимите измежду криптовалутите НЕ се подчиняват на едно централизирано управление за разлика от традиционните хартиени/дигитални валути. При децентрализираните блоквериги, никой не може да спре транзакция с криптовалута или да я обяви за невалидна. Не съществува централен орган, който да забрани на някого да изпрати пари другиму.

В криптото властта върху финасите на отделния индивид се връща обратно в него, а протоколът (кодът) е закон. Всички ключови решения касаещи регистъра се вземат чрез консенсус в общността. Но с възстановените права върху собствените парични средства идва и повишената отговорност за тях. Ако някой ги изпрати на грешен адрес няма връщане назад. Потребителят може да получи поддръжка по телефона или по интернет за порфейли, за обменни курсове и всичко друго, но не и помощ да върне назад транзакция. Транзакциите в блокверигата са необратими!!!

Съществуват и силно централизирани дигитални активи (Рипъл, ЕOS, Тетер и др.), които претендират да бъдат криптовалути, защото имат криптографска защита. Тяхното притежание крие значителни рискове и може да направи малцина богати, а много повече да загубят инвестициите си. Истинските криптовалути се стремят към пълна децентрализация и тя следва да е налична, за да бъдат наричани така.

Тъй като по-горе стана дума за консенсус, който е важна част от децентрализацията, ще кажем няколко думи и за него. Най-просто обяснено, консенсусът е форма на съгласие постигнато чрез пасивно гласуване, в която 51% от възлите в мрежата на дадена криптовалута се съгласяват, че последният блок е валиден заедно с вписана в него информация. Всеки възел има копие от блокверигата и добавя към него новият валидиран вече блок. Колкото повече възли има една мрежа, толкова по-децентрализирана е тя и респективно по-сигурна и недосегаема.

Реакция срещу децентрализацията на криптото

Поради появата на децентрализирани криптовалути, много правителства усещат как им се изплъзва контролът над подвластните им хора. Заради това те се стремят да забранят или ограничат употребата им. Основният предтекст е, че дигиталните монети се използват за търговия с наркотици или финансиране на тероризма.

Истинската причина е далеч по-прозаична. Тези, които се противопоставят на криптовалутите са същите онези властници, които отдавна ограбват собствените си народи, имат дял в търговията с дрога и оръжия и се страхуват, че ще загубят кървавите си приходи и власт.

Все пак терористите и наркотрафикантите са бивали винаги добре финансово подплатени – дори много десетилетия преди появата на съвременните криптовалути. Не трябва да се забравя, че повече от 99% от наркосделките днес все още се сключват в долари, евро или други фиатни валути.

Но тъй като никой не може да спре прогреса, въпрос на време е повечето правителства вместо да забраняват, да се опитат да контролират новата технология. Факт е, че в тази насока към момента се правят стъпки за създаването на национални централизирани криптовалути. От друга страна, интернационалните корпорации с охота изкупуват вече съществуващите криптомонети. Никой не желае свободният пазар да си остане свободен.

Въпреки всичко обаче, в бъдеще най-силни ще продължат да бъдат децентрализираните криптовалути. Децентрализацията  им осигурява независимост от прищявките на една или група личности и е стъпка към изграждането на по-свободно общество.

Такси и време

В ежедневието преводът на пари от една банкова сметка към друга става бавно и изисква много време (между ден и две седмици). От друга страна, трансферът на криптовалути до различни точки в целия свят изисква не повече от няколко секунди до няколко минути, като изключение може да прави Биткойн, който при много големи натоварвания на мрежата се забавя до часове и дори 2-3 дни и много по-рядко повече от седмица.

Банките НЕ работят нощем, по празниците и в почивните дни. За криптовалутите обаче няма почивка и блокверигите работят непрекъснато (24/7/365). А и при тях не е необходимо да се чака на гише.

Таксите на банките варират от няколко лева до десетки хиляди левове за големите трансфери. Освен това всяка банка има такси за поддръжка на сметки, такси за обслужване на клиенти, такси за откриване и закриване на сметки. Като допълнение, банкерите вече плащат нула процента лихва, за това че ползват парите на клиентите си.

От своя страна миньорската такса при повечето криптовалути, която се заплаща при трансфер, варира от няколко стотинки  до 2-3 лева. Някои криптовалути имат невъобразимо малка миньорска такса (доужкойн), а други въобще нямат такава. Най-лошият сценарий в криптото при много големи натоварвания на мрежата, ако потребителят реши да прехвърли да речем 100 000 000 лева в биткойн, възможно е да му се наложи да плати около 50 – 100 лева миньорска такса, за да може да стане по-бързо. За подобен трансфер всяка себеуважаваща се банка ще вземе поне 5 – 10% от сумата, т.е. около 5 000 000 – 10 000 000лв.

При криптовалутите няма такса за поддръжка, няма такса за обслужване на клиенти, нама такси за откриване и закриване на сметки, а съществуват и такива проекти, които изплащат лихви до 10%, ако потребителят си държи парите в тяхната криптовалута.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!