post

Корейската война – рани, които не зарастват

Корейската война, водила се в годините между 1950-та и 53-та, е пряка последица от множество неуредени регионални въпроси след края на Втората световна война. Освен това тя е отражение на възникналите противоречия между двете суперсили сили от втората половина на XX-ти век – СССР и САЩ.

Войната в Корея се явява първият горещ сблъсък на Студената война, който освен всичко друго, изправя света пред ядрен конфликт. Последиците от нея все още са осезаеми в началото на 21-вия век и пряко влияят на политическия климат в световен мащаб.

Предистория на Корейската война

Ким Ир Сен

Ким Ир Сен

По време на Втората световна война, Корейският полуостров е окупиран от имперска Япония. Срещу окупацията действа комунистическо партизанско движение, водено от Ким Ир Сен. След края на войната, въпросът за съдбата на Корея е обсъждан на Постдамската конференция.

Великите сили са единодушни, че страната се нуждае от някакъв вид международен контрол в началото. По предложение на американците, Корея е разрязана на окупационни зони – северната за СССР и южната за САЩ. Двете са разделяни от линията на 38-ия паралел.

През лятото на 1945-та съветските и американските войски заемат позициите си на Корейският полуостров. Първите започват да обучават армиите на Ким Ир Сен, а вторите подготвят южнокорейските въоръжени сили.

Тлеещите въглени

След Московското съвещание на външните министри на СССР, Великобритания и САЩ в края на същата година, е създадена Съвместна комисия, която чрез преговори да предопредели бъдещето на страната.

През 1946-та дейността на комисията не довежда до желаните резултати. На следващата година между Москва и Вашингтон започват да прехвърчат искри. СССР категорично отхвърля американското предложение за учредяване на Временно правителство на обединена Корея. Американците от своя страна саботират съветската инициатива за съвместно изтегляне на окупационните войски от полуострова в началото на 1948 година.

Ли Син Ман - първият президент на Южна Корея

Ли Син Ман – първият президент на Южна Корея

Общото събрание на ООН създава временна комисия по корейския проблем, работата на която обаче е бойкотирана от съветските представители. На 31 май 1948-ма южнокорейските власти обявяват създаването на Република Корея (Южна Корея) със столица Сеул. На 20 – 24 юли за неин президент е избран корейският националист и протеже на САЩ – Ли Син Ман. На 15 август той официално приел властта от американското временно правителство.

На 9 септември в съветската окупационна зона е провъзгласена Корейската народнодемократична република (КНДР, Северна Корея) с лидер Ким Ир Сен и столица Пхенян. Той е комунист и се ползва от подкрепата на СССР и Китай. В Северна Корея и в Южна Корея властите започват преследвания на опозицията и политически убийства.

В началото на 1949-та година съветските окупационни войски се изтеглят от Корейския полуостров. Малко по-късно те са последвани и от американските военни части. Въпреки това обаче, по начина, по който е устроена властта и в двете Кореи, тя не дава възможност за суверенитет и независимо съществуване. Идеологическите различия и нуждата от обединението на разделената държава създават идеалните предпоставки за Корейската война.

Войната в Корея

Със започването на новата 1950-та година, все по-често припламват погранични сблъсъци около 38-мия паралел. На 23 юни севернокорейският лидер Ким Ир Сен отправя предупреждение към Република Корея да прекрати провокациите. Той ясно декларира намерението си за нахлуване на юг ако властите в Сеул му предоставят повод.

Два дена по-късно, севернокорейските войски преминават 38-ия паралел и започват Корейската война. Крайната им цел е обединението на страната под единното комунистическо лидерство. Ким Ир Сен се чувства уверен с подкрепата на своите съюзници СССР и Китайската народна република (КНР).

Съветът за сигурност на ООН се събира за извънредно заседание по повод конфликта. Съветският съюз обаче бойкотира това събрание, заради отказа комунистически Китай да бъде приет в организацията. Йосиф Сталин отказва да изпрати представител, въпреки че е предупреден за възможността да се постигне опасен консенсус срещу Северна Корея.

На 27 юни Съветът за сигурност, в нарушение на устава на ООН, който изисква присъствието на всички постоянни страни-членки, приема резолюция осъждаща агресията на КНДР и определя, че ООН трябва да окаже помощ на Южна Корея.

Разгарянето на конфликта

Намесата на САЩ във войната започва дори преди приемането на резолюцията на ООН. Американският флот предприема обстрел над КНДР и се опитва да наложи пълна морска блокада. Авиацията на САЩ пък участва в операции на южнокорейската армия.

На 7 юли Съветът за сигурност на ООН приема нова резолюция, която официализира международното участие във войната в Корея. В следващите седмици, военните действия срещу Северна Корея се включват войски от Турция, Холандия, Франция, Канада, Белгия и др. Числеността на чуждестранните части достига 70 000. Те са под командването на САЩ, защото болшинството са американци, но използват флага на ООН.

инчонската операция от септември 50-та година - вторият етап на войната в Корея

инчонската операция от септември 50-та година – вторият етап на войната в Корея

От другата страна на конфликта са СССР и КНР, които оказват военна помощ на Северна Корея. Ким Ир Сен успява да мобилизира 135 000 души за офанзивата си. Първите сблъсъци са изцяло в полза на комунистите от севера. Те преодоляват безпроблемно южнокорейската съпротива с помощта на добре организирани атаки. Сеул е превзет, а силите на юга са притиснати зад река Нактонган. Малобройният американски авангард е разгромен с лекота и американците отстъпват панически.

Смяна на инициативата

генерал Дъглас Макартър

генерал Дъглас Макартър

Ситуацията е оценена бързо във Вашингтон и генерал Дъглас Макартър получава пълен картбланш за действие. Седми американски флот и новата за епохата реактивна американска авиация се намесват решително. Малкото севернокорейски изстребители са унищожени и витловите бомбардировачи на Пентагона започват да засипват комунистическите сили с бомби.

Всички американски пехотни подразделения и малкото международни сили инициират методично настъпление на север. Дъглас Макартър е уважаван за епохата си генерал, който обаче има твърде авантюристични наклонности, а те най-често му носят победи. Веднъж поел инициативата, той безпроблемно изтласква войската на Ким Ир Сен благодарение на огромното си превъзходство в машини и технологии.

Въпреки успехите си Макартър иска да предотврати дълга военна кампания през зимата и затова се решава на стратегически десант зад вражеските линии. С помощта на американския флот, десантчиците са стоварени близо до Сеул на 15-ти септември в пристанището Инчон (Инчхън). Операцията среща малка съпротива и американските жертви са само 20 души. Това още повече допринася за славата на вече прочутия генерал.

До 25 септември Сеул е превзет от САЩ. В края на месеца южнокорейската армия и американските сухопътни сили настъпват на север от 38-мия паралел. Севернокорейската армия се намира в дезорганизирано отстъпление. Генерал Макартър се опитва да повтори инчонската операция, но този път на източния бряг на Корейския полуостров. Тук обаче закъснява, а скоро след това късметът на авнтюриста приключва.

Пробуждането на дракона

Мао Дзедун

Мао Дзедун

На 19 октомври осма американска армия влиза в Пхенян. Тези събития с тревога са наблюдавани от китайският комунистически лидер Мао Дзедун. Ако Корейската война завърши с обединена Корея под американска власт, това ще осигури плацдарм на американските ядрени оръжия срещу Китай. Мао не смята да позволи подобно развитие на събитията.

От своя страна американците инициират операция с цел овладяване района на р. Ялуцзян. По този начин те искат да прекъснат връзката между КНДР и Китай. Когато силите на генерал Макартър доближават язовир Чосин, срещу тях се изсипва масирано контранастъпление на китайски войски (между 250 000 и 400 000 души). По думите на председателя Мао, това са доброволци биещи се за свободата на Корея. Но за всички воюващи в конфликта става ясно, че срещу тях е червената гвардия на Пекин.

Силите на САЩ и ООН претърпяват смущаващо поражение, но китайците се изтеглят така внезапно, както са се и появили. Макартър заповядва масирана въздушна кампания на бомбардировки срещу китайските погранични позиции с цел да стане ясно, кой е най-силният играч в Корейската война.

Ненадейно авиофлотилиите на САЩ се оказват атакувани от китайски реактивни изстребители, които превъзхождат дори американските по скорост и маневреност. В тази епоха американското командване не очаква друга държава да притежава подобна технология. По-късно става ясно, че това са съветски самолети Миг-15, вероятно пилотирани от руски пилоти. Въздушното равновесие е възстановено едва, когато американските войски се снабдяват с изстребителя F-86 Sabre.

фазите на Корейската война

фазите на Корейската война

Нов обрат

На 24 ноември Макартър започва нова инициатива в посока река Ялуцзян. Китайците отговарят с второ масирано контранастъпление, съставено от стотици хиляди войници. Този път няма кой да спре китайската армия. Американците, силите на ООН и южнокорейците изпадат в паника. Бойните им линии се разпадат и те започват хаотично отстъпление.

Още в първите дни съюзниците изгубват близо 11 000 души. При Чосин 20 000 морски пехотинци се оказват обградени. В средата на декември студът става непоносим. Американците отстъпват, използвайки тактиката на „опустошената земя„. Те унищожават всяка инфраструктура след себе си, за да не попадне нищо в китайски ръце, изоставяйки цивилното население на собствената му съдба посред зима. Това се превръща в най-голямото поражение на американската армия от началото на XX-ти век.

Хари Труман

Хари Труман

Обезумелият генерал Макартър иска от президента на САЩ Хари Труман да му позволи да използва поредица от ядрени удари срещу противника. Труман излиза в открито обръщение към нацията. В него той заявява, че „ядрената карта“ е сложена на масата и че САЩ са готови да използват атомна бомба, за да се защитят от „агресията в Корея срещу собствената им сигурност и за оцеляването на САЩ„.

Употребата на оръжия за масово унищожение обаче не е опция за съюзниците на САЩ. При тази новина американският президент се вижда принуден да се откаже от този план.

Преговори и маневри

Още през октомври на 1950-та година, в ООН е отклонено предложението на СССР и неговите сателити за прекратяване на войната в Корея и провеждане на избори под международен контрол. В края на декемри силите на севера отново навлизат в Сеул.

В началото на 1951-ва американските части в Корейската война преминават под командването на генерал Матю Риджуей. По това време фронтовата линия продължава да се простира твърде далеч на юг. Благодарение на новия командващ американците успешно започват да се придвижват на север към 38-мия паралел. Офанзивата е под тотална артилерийска поддръжка, останала известна с названието „Месомелачката„.

Дъглас Макартър обаче, все още се надява на масова бомбардировка с атомни бомби срещу Китай и Северна Корея. Той открито критикува своя президент за нерешителност по въпроса. Генералът започва дори тайно да заговорничи с чужди правителства срещу заповедите на собствения си главнокомандващ. Хари Труман се вижда принуден през април 1951-ва да пенсионира прославения военен авантюрист, който в САЩ е посрещнат триумфално като истински победител.

Конгресът във Вашингтон отхвърля идеята за разширяване на обхвата на операцията срещу Китай и Северна Корея, въпреки че техните сили вече са изтласкали китайската офанзива на север от 38-мия паралел. Корейската война преминава в позиционен сблъсък по хълмовете на полуострова.

Развръзката

През лятото на 51-ва е прието предложението на СССР за мирни преговори. Те започват на 10 юли и се провеждат в демилитаризираната зона. Това обаче не довежда до прекратяване на военните действия. По предложение на Индия, ООН също се ангажира с преговорите, като е сформирана комисия за посредничество.

Дуайт Айзенхауер

Дуайт Айзенхауер

Преговорите не водят до съществен напредък. В края на 1952 година в САЩ е избран нов президент – генерал Дуайт Айзенхауер. В кампанията си той поема ангажимент да действа за прекратяване на Корейската война. Айк уверено отхвърля предложенията на командването за нови военни операции.

През пролетта на 1953-та е направен дълго чаканият пробив в мирните преговори. На 8 юни американците и севернокорейците подписват споразумение за прекратяване на огъня и размяна на военнопленници. Армиите се връщат на предвоенните граници. Окончателен мирен договор между двете Кореи обаче така и не е подписан. Техните отношенията и до ден днешен са с неуреден статут, т.е. те се намират в състояние на война.

Епилог

Корейската война е първият открит военен сблъсък е рамките на Студената война. Въпреки че тя има своите основания в регионален план, безспорно главният фактор за избухването ѝ е конфронтацията на двете суперсили – САЩ и СССР на глобално равнище.

Колкото до преките участници, двете страни във военния конфликт не постигат своите цели. Благодарение на голямото изтощение в морален и материален план, до което ги довеждат сраженията, е постигнат мирен изход, макар и с противоречив ефект. Войната в Корея съдейства за радикалното разделение в региона и постоянното политическо напрежение до днес.

В поствоенните години Южна Корея постепенно съумява да отхвърли неофашисткия режим. Страната се демократизира в съгласие с местните традиции и отбелязва изключителен икономически напредък. За разлика от нея, Северна Корея се превръща в затворена тоталитарна система с неофициална монархична форма на управление, подобна на властването на фараоните в Древен Египет.

разширения, допълнения и основна редакция: laconian

Сходни Публикации

One thought on “Корейската война – рани, които не зарастват

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *