Константин V Копроним – врагът на българите

…Когато Константин V Копроним навлязъл с войските си в теснините и горите на Балкана, в съзнанието му се завърнал споменът от Берегава. Обзет от страх, че го дебнат засади или пък, че пътят му назад е отрязан, той прекратил похода, който трябвало да нанесе завършващия удар над сломената българска държава…

Но защо разказваме за император Константин V Копроним, когато нашата история трябва да е за Първата българска държава? Разказът ни започва така, защото ромейският самодържец определял всички насоки за политическото развитие на България в период, който се оказал една от най-мрачните страници от историята на българската държавност.

Баща на Константин V Копроним бил Лъв III Иконоборец, при когото Византия най-сетне се стабилизирала и излязла от кризата, в която се намирала по времето на българския хан Тервел. Император Лъв поддържал добри и мирни взаимоотношения с българските владетели Кормес (рода Дуло), Севар (рода Дуло) и Кормисош (рода Вокил). Арабите от своя страна, вече не представлявали сериозна заплаха за Европейският Югоизток и Империята постепенно преминавала във възход.

Начало на антибългарската кампания

В година 741-ва, Константин наследил баща си на престола и започнал да строи крепости по българската граница. Хан Кормисош счел тези действия за враждебни и поискал от Константин V Копроним увеличаване на данъка, който Империята плащала на България.

Българските пратеници били изгонени от Константинопол и това станало повод за последвалите сблъсъци. През 755 година, ханът изпратил войските си в Тракия та чак до Анастасиевата стена, но ромеите съумяли да ги разгромят. Тогава ромейският самодържец открито заявил намерението си да унищожи България, а заради края на войните с арабите, вече можел да разполага и с целите ресурси на Византийската империя.

Константин V Копроним

Монети с лика на Константин V Копроним

Походите срещу българските варвари

Първият поход бил изключително успешен. Близо 500 имперски кораба навлезли през делтата на Дунава и започнали да опустошават крайречна Мизия. От югоизток пък идвал самият император начело на сухопътна войска. Кормисош разделил войските си на две, като се опитал да се бие на два фронта. По суша при крепостта Маркели българската войска била разбита и ханът трябвало да търси примирие. Византия вече нямало да плаща данък, а областта Загоре, която Тервел получил от Юстиниан II Ринотмет, се връщала в пределите на Империята.

Константин обаче въобще не мислел за мир, а го използвал да се подготви за нов  втори поход. Този път нападнал славянските племена в Македония, които били естествени съюзници на българската държава. На българския престол вече властвал хан Винех. Той не направил нищо, за да подпомогне съюзниците си, а започнал да се готви за отбранителна война.

Третият поход на Константин V Копроним отново бил насочен директно срещу българите. Но този път го очаквало разочарованието. В теснините на Берегавския проход го причаквали засадници, които му нанесли съкрушително поражение и императорът едва успял да се измъкне.

След подобна победа българският хан трябвало да поеме инициативата в свои ръце, но Винех не го направил и това му коствало живота. Подир преврат той и други представители на рода му били убити през 761 година. На престола се възкачил войнственият хан Телец.

Четвърти и пети поход

Четвъртият поход на Константин Копроним показал, че василевсът се е съвзел от берегавското фиаско и е готов на всичко да види България унищожена. Флотилия от 800 кораба отплавала за Дунава, а императорът отново оглавил тагмите по суша. Пехотата се разположила под стените на Анхиало и точно там българският хан ги пресрещнал с войската си. Сякаш историята от времето на хан Тервел се повтаряла, но този път победителите били ромеите.

Константин Копроним

Императорът иконоборец мразел не само българите. Тази миниатюра изобразява спор на иконоборци и иконопоклонници пред него. В крайна сметка Константин Копроним обявява иконите за ерес и започва да преследва иконопоклонниците.

Дисциплинираните войници на Bизантия, добрата им подготовка и умелото им командване надделяли и българите претърпяли страховито поражение. Пленен бил дори и българският обоз. Mакар че хан Телец се спасил с част от войската, загубата предрешила съдбата му и той бил свален и убит при преврат. На престола се възкачил хан Сабин в 763 година.

Петият поход бил грандиозен и решителен. Константин V Копроним отново мислел да нападне от две страни, но този път с флота от 2600 кораба. По суша настъпил чак до Берегавския проход и там зачакал новини от флотилията си, защото смятал да продължи, едва когато корабите му пристигнат. Щастието на василевса му изневерило и огромна буря потопила почти цялата му армада още при Месембрия и Анхиало. Походът трябвало да бъде прекратен.

Дългата подмяна на хановете

Хан Сабин не се възползвал от тази сгода и над него увиснала угрозата от преврат. Той обаче съумял да избяга в Константинопол, което било добре дошло за Константин V Копроним и императорът го приел радушно. На престола се възкачил хан Умар, но след малко повече от месец бил детрониран. На престола се възкачил хан Токту. И на него не му било писано да управлява дълго. Той се опитал да се скрие в Лудогорието, но там бил убит.

На престола се възкачил хан Баган. Той бързо поискал мир от Константин и го получил, макар че василевсът въобще не смятал да го спазва. Всъщност докато траели преговорите в Константинопол, хан Баган унизително бил мъмрен пред дезертиралия хан Сабин, а хората на императора съумели да отвлекат предводителя на славянското племе Севери – княз Славун.

В тези мрачни дни на междуособици в ханския двор, славяните се били превърнали в последната защита на старопланинските проходи. А княз Славун бил отговорен за източните проходи и се явявал непримирим враг на Империята. С неговото отстраняване се отслабвала и защита на Хемус.

Константин V Копроним набързо събрал войска и се отправил на север за шестия си поход. Разединени и без водачи, слаби и многократно разбивани, българите и славяните вече не били в състояние да се противопоставят организирано на настъпващите византийски сили…

Провалът на Константин V Копроним или страх лозе пази

Точно тогава богинята на щастието Фортуна, за пореден път се усмихнала на млада България. Когато Константин V Копроним навлязъл с войските си в теснините и горите на Балкана, в съзнанието му се завърнал споменът от Берегава. Обзет от страх, че го дебнат страшни засади или че пътят му назад е отрязан, той прекратил похода. След време, императорът щял да проведе още три други похода за унищожението на българската държава, но никога нямало да бъде толкова близко до заветната си цел.

Колкото до хан Баган и на него му се наложило да бяга, за да се спаси, но смъртта го застигнала във Варна, където бил убит. Вече се виждал краят на политическата криза в България и на престола щял да седне хан способен да противодейства на Константин V Копроним. През 768 година българската държава оглавил хан Телериг.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *