post

Колективизацията след 44-та и създаване на ТКЗС

Колективизацията представлява съвкупност от политически решения и практически действия на държавата, които имат за цел окрупняването на селското стопанство в България и преминаването му от частна в колективна собственост (ТКЗС).

Предпоставките

Към 1944 година в България близо 80% от населението е селско. Поради големите процеси на раздробяване на земеделската земя, които текат с особена сила след Първата световна война, в страната се налага практиката на маломерните стопанства.

По данни от официалната статистика, 712 хиляди стопанства притежават до 50 дка земя, 254 хиляди между 50 и 100 дка, и едва 200 стопанства притежават повече от 500 дка. Това положение прави изключително трудна модернизацията на селското стопанство. Опитите на българските правителства в междувоенния период чрез различни способи да се справят с изостаналостта в българското село, не се увенчават с успех. Животът на българските селяни е изключително тежък.

Началото на колективизацията

Логично след като българските комунисти влизат във властта, те започват да следват съветския пример в областта, а именно кооперирането и колективизацията. На 13 април 1945-та е приета Наредбата – закон за ТКЗС (трудово-кооперативно земеделско стопанство).

ТКЗС, колективизацията

ТКЗС след колективизацията; източник на изображението: Спомени от Народната република

В периода до края на 1948-ма и началото на 1949 година, държавата не оказва голям натиск над селяните да влязат в ТКЗС. В тяхното създаване участват преимуществено представители на Комунистическата партия. Около 8 % от земеделските стопани се включват в кооперативните сдружения през първите три години от приемането на закона.

В началото на 1946 година Народното събрание приема други два важни закона насочени към модернизиране, благоустрояване и електрификация на селските райони. Създадена е и специална служба към Министерството на земеделието, имаща за задача да подобри живота в селата и да съдейства на процесите по коопериране.

От март същата година действа Законът за трудовата поземлена собственост, който стои в основата на подготвяната аграрна реформа. Основният му принцип е ограничаване на едрата собственост и оземляване на безимотните и малоимотните селяни.

В есента на 1947 година правителството въвежда практиката на „задължително изкупуване“ на земеделски култури от частните стопани на цени доста под пазарната им стойност. Това е един от методите, с който селяните са тласкани към коопериране.

От февруари 1948-ма се предприема изкупуване и на тежката селскостопанската техника. Нейните притежатели получават ценни книжа, които впоследствие така и не са реализирани. Това поставя в явна дискриминация частните стопани, които губят възможността да обработват земята си с трактори и комбайни, а им остават само примитивните сечива.

ТКЗС

ТКЗС 1978г.; източник на изображението: Спомени от Народната република

Напрежението

Режимът постепенно започва да оказва натиск и със силови методи. Срещу непокорните селяни се провеждат репресии от разнообразен характер – побоища, изселвания, съдебно преследване. Това още веднъж недвусмислено демонстрира, че БКП е твърдо решена да наложи своя курс в земеделието.

През 1950 година, близо половината от българските селяни са вече част от системата на ТКЗС. Властта обаче се натъква на съпротива, като в отделни случаи и въоръжена. През юли същата година избухват бунтове в някои населени места във Врачанско. В следващите месеци такива има и в Пловдивско и Старозагорско, а през 1951 година във Видинско.

Държавните органи успяват сравнително лесно да се справят с напрежението. То обаче показва, че колективизацията предизвиква голямо недоволство сред част от населението. Бунтовете предизвикват раздори в самата комунистическа партия. Ръководствата по места са сменени. Министърът на земеделието Титко Черноколев е обвинен за проблемите с налагането на поземлената реформа и принуден да освободи поста си!

Процесът по налагане на колективизацията е леко смекчен в периода 1951/56 и тя не тече така ударно.

Финалните щрихи

След Априлския пленум през 1956 година и смяната на ръководните кадри в БКП, отново се стига до решение да се извърши цялостно коопериране в срок от 3 години и в тази връзка са планирани мерки, които да улеснят процеса. Те трябва да способстват за намиране на съгласие със селяните. На членовете на ТКЗС е отпусната земеделска пенсия и земята, която имат за лично ползване в стопанството е освободена от държавни доставки.

ТКЗС пре 80-те

работнички в ТКЗС пре 80-те; източник на изображението: България в снимки от миналото

Действително планът на управляващите се изпълнява и до 1959г., почти всички обработваеми земи стават част от системата на кооперативните стопанства без особени сътресения.

Процесът по колективизацията представлява един радикален прелом в българското селско стопанство. Той влиза в разрез с дотогавашните традиции и е трудно приет на много места заради силната връзка на българския селянин със земята. Много от методите на режима включват принуда и произвол над селското население. Затова дори днес темата предизвиква разгорещени спорове и конфликти.

Изводите

Наред с негативните тенденции свързани с кооперирането в България, трябва да се признае, че то изиграва и положителна роля. Стана дума че към 1944 година земята в страната е силно парцелирана. Заради унаследяването се появяват допълнително прекалено много малки стопанства с площи от по около 50 дка.

Колективизацията дава по-добри възможности за живот на повечето селяни, а освен това води до по-ефективно използване на земята. Това става причина за някои от големи български успехи в областта на селското стопанство през годините. Също така скъсването на връзката на селяните със земята е един безспорно болезнен процес. Но той способства за урбанизирането и съответно модернизирането на България.

Кооперирането на земеделската земя е процес, който тече във всички страни от Източния блок към средата на XX век. В Полша и Югославия се наблюдава много по-голяма съпротива отколкото в останалите държави. Там процесът до голяма степен се проваля.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!