post

Климент Охридски и Наум Преславски

Климент Охридски и Наум Преславски са двамата най-значими за българската държава ученици на Кирил и Методий. Те са учителите, които стоят в основата на българската образователна традиция и създателите на азбуката Кирилица.

Учениците на Кирил и Методий

След смъртта на Методий през 885 година, негов заместник станал Горазд. Скоро подир това папските легати съумели напълно да ликвидират славянските служения и книги от църквите във Великоморавия. Интригите на латинските и в частност немските духовници убедили княз Светополк, че учениците на Кирил и Методий подготвяли буна против владетеля. Князът не закъснял с ответната реакция.

По-младите ученици на двамата Солунски братя попаднали продадени в робство на еврейски търговци. Само най-възрастните имали щастието да бъдат изгонени от Моравия. Съдбата на Горазд по-сетне е неясна, но мощите му са пренесени в българската област Кутмичевица. Съдбите на Сава и Лаврентий са също доста мъгляви.

Колкото до Климент, Наум и Ангеларий, те се добрали до Белград след големи премеждия. Българският боритаркан там ги посрещнал с нескрито внимание и побързал да ги изпрати на владетеля на България.

Климент Охридски и Наум Преславски

Климент Охридски и Наум Преславски – двете страни на литийна икона от XIV век (източник на оригиналните изображения: Уикипедия)

Пристигане на Климент, Наум и Ангеларий в България

По това време начело на българската държава властвал хан Борис – княз Михаил, а българският народ бил новопокръстен в християнската вяра. Владетелят на България ги посрещнал с отворени обятия и с неприкрита радост. Те били настанени в болярски къщи и с тях се отнасяли изключително добре. Въпреки грижите, няколко месеца по-късно през 886 година, изтощеният Ангеларий починал.

Останалите двама учени мъже, в очите на българския княз, били оръжието, което щяло да извоюва самостойна и независима българска църкава. Климент и Наум започнали да развиват усилена книжовна дейност. Много скоро те били подкрепени от други ученици на Кирил и Методий, които своевременно имали щастието да бъдат откупени от робство от византийския посланник във Венеция. Измежду новодошлите бил и презвитер Константин Преславски.

Климент Охридски

На територията на българската държава се създали два главни книжовни центъра. Единият бил в Македония – областа Кутмичевица, чието ръководство Борис-Михаил дал на Климент, а светските дела поставил в ръцете на управителя Добета, комуто било заповядано да оказва пълно съдействие на Климент.

Кутмичевската област обхващала земите между Охридското и Преспанското езеро и цяла южна Албания, като включвала градовете Охрид, Главиница и Девол. Според някои изследователи Климент произхождал точно от тези македонски славяни и това предопределило назначение му. Според други източници потеклото му било от мизийските българи.

По време на книжовната си дейност Климент започнал да създава нови и по-ясни букви и писмена. Създадената от него нова азбука, която постепенно изместила Глаголицата, била наречена Кирилица в чест на учителя му. За 7 години той съумял да подготви 3500 ученика. През 893 година, младият български княз Симеон го въздигнал в епископски сан. Въпреки желанието си да се оттегли, Климент запазил епископската си длъжност по настояване на Симеон до 27 юли 916 година, когато се споминал.

Наум Преславски

Наум Преславски

манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро

Наум останал като проповедник и учител в другия книжовен център на България, който обхващал земите лежащи в сянката на Плиска и Преслав. Той оказал значително влияние върху развититето на Константин Преславски.

Други доказателствата за неговата книжовна и просветна дейност няма, защото те са били унищожени при завладяването на България от османските турци. Знае се само, че по някое време Наум заминал също за Кутмичевица. Там той преподавал 7 години от 893 до 900-та година.

През 910 година Наум се споминал в манастира „Св. св. Архангели Михаил и Гавраил“ построен от самия него, който днес носи неговото име.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *