post

Клас Паякообразни – Паяк

плакат на междузвездни войни

Към клас Паякообразни според различни източници се отнасят между 40 000 и 100 000 вида сухоземни животни, които принадлежат към тип Членестоноги. Класът включва 14 разреда, 3 от които са изчезнали, но тази статия ще разгледа само разред Паяци и главно представителите Паяк кръстоносец, Къщен Паяк и Паяк тъкач, които се срещат доста често в България.

Паяк кръстоносец – общо устройство

Характерно за тип Членестоноги е, че цялото тяло е покрито с хитинова обвивка, която го предпазва от изсъхване или нараняване. То се сътои от два основни дяла: главогръд, начленено коремче, като при паяците коремчето е гладко и начленени крайници.  В предната част на главогръда всеки паяк има една двойка отровни шипове – челюсти, една двойка антени (педипалпи) и просто устроени очи, а по дължината му се разполагат двустранно симетрично 4 чифта начленени космати крака, които завършват със зъбчета, служещи за захващане.

Паяците са изключително хищници и ловуват активно чрез нахвърляне от засада, преследване или с мрежа. Мрежата се нарича паяжина и се изплита от паяка с помощта на специална протеинова нишка произвеждана от видоизменени специализирани жлези в задната част на тялото му. Те се отварят на повърхността на коремчето близо до ануса под формата на малки пъпковидни образувания, наречени паяжинни брадавици. Паяжиновата течност се втвърдява на въздуха и става паяжинова нишка – един от най-здравите материали устойчиви на опън, които са познати на човека.

Паяжина на паяк

Паяжина на паяк

Представителите на вида Паяк кръстоносец достигат до размери 2-2,5 см и тъй като тези паяци са широко разпространени в България, те често се използват за запознаване с анатомията на целия разред. Тялото на този паяк е жълто-сиво-кафяво на цвят, а върху гръбната страна на коремчето му се намират няколко бели продълговати точки под формата на кръст (оттам и името му). Главогръдът и коремчето са свързани с помощта на тънък мост.

Кръстоносният паяк изплита паяжината си в природата между клонки, храсти и треви, а често и под стрехите на къщите. Тя достига до 40 см в диаметър и собственикът ù докато ловува се разполага върху или до нея, като във втория случай той използва тънка паяжинна нишка, за да усети по вибрациите дали има улов.

Паяк Кръстоносец (Araneus diadematus) - женски

Паяк Кръстоносец (Araneus diadematus) – женски

Храносмилателна система на паяк

Пякът кръстоносец подобно на останалите паяци има отровна жлеза, която излива секрета си чрез каналчета в шиповете на челюстите. С тяхна помощ той инжектира отровата в жертвата си, която е имала нещастието да попадне в мрежата му. Най-често негова плячка са насекомите, но са известни и видове паяци, които ловуват дори дребни гръбначни животни. Смъртоносният секрет не е единственото вещество, което влиза в тялото на жертвата, а той е придружен и от смилателни сокове. Докато уловеното животно умира бавно и се смила живо, паякът го увива в паяжинен пашкул и го оставя докато ензимите си свършат изцяло работата. Това се нарича извънтелесно смилане.

След време вътрешностите на уловената плячка се превръщат в хранителен бульон, който паякът кръстоносец изсмуква през устата, асистирайки си с челюстите и още с помощта на мускулеста глътка и смукателен стомах. Оттам през хранопровода хранителните вещества попадат в разклонен смилателен стомах. Разклоненията служат като складове, от които храната може да се усвоява в продължение на дълго време, което е добре ако няма нов улов. От смилателния стомах хранителните вещества се придвижват в червото, което също е снабдено с разклонения и смилателни жлези. Отпадните продукти от храносмилането се изхвърлят през аналното отвърстие (анус).

Анатомия на паяк

Анатомия на паяк

Дихателна система на паяк

Паякът диша по два начина – с трахеи и бели дробове. Белите дробове са прости книговидни образувания, разположени от долната страна на коремчето в белодробни торбички приличащи на мехурчета. Там циркулира кръвта, за да се обогатява с кислород. Трахеите са система от силно разклонени тръбички, които са разположени по цялата повърхност на тялото и довеждат въздуха до вътрешните тъкани и органи. Тези два вида дихателни системи са харакатерни само за живеещите на сушата организми.

Кръвоносна система

Кръвта се придвижва благодарение на издължено сърце, което я изтласква по големите кръвоносни съдове, които се разклоняват в по-малки, а те от своя страна я изливат между вътрешните органи. Такъв тип кръвоносна система се нарича отворена, а кръвта (хемолимфа) е безцветна.

Отделителна система

Ако един паяк се разреже, в задната част на коремчето му могат да бъдат видяни две разклонени тръбички с жлезисти стени. Това са отделителните му органи и носят названието малпигиеви тръбици.

Нервна система и сетивни органи

Нервната система на паяците е от ганглиев тип и е изключително добре развита. Над глътката на всеки паяк се разполага голям мозъчен ганглий, а под нея главогръден ганглий, образувал се от скъсяването на коремната нервна верига и сливането на всички нервни ганглии.

Скачащ паяк с чифт големи очи

Скачащ паяк с чифт големи очи

Сетивните органи на паяка са очите, власинките и педипалпите (начленени антени). Повечето паяци имат 4 чифта очи, които са директно свързани с мозъчния ганглий. Големият чифт очи служи за образно възприемане, а трите малки са за нощно виждане. Власинките при някои паяци имат вторична функция, в това число и защитна, но главното им предназначение е да бъдат сетивни органи. Благодарение на тях кръстоносният паяк усеща дали има улов в мрежата си. Педипалпите се използват като сетивни и насочващи органи.

Размножаване и развитие

Паяците са разделнополови животни с ясно изразен полов диморфизъм. Това ще рече, че мъжките и женските полови органи са в различни индивиди и женският паяк се отличава видимо от мъжкия паяк. Най-често последният е по-малък или с различна окраска. Мъжките имат по два семенника, а женските само един яйчник. Оплождането не става чрез копулация, но въпреки това е вътрешно. След като мъжки паяк еякулира, той използва педипалпите си, за да пренесе семенната течност. Като срещне женска готова да се размножава, след продължително ухажване той въвежда спермата в семеприемника през гонопората. Яйцата отделени от яйчника, преминават покрай отвора на семеприемника и се оплождат, след което се отлагат от женската в паяжинен пашкул. Пашкулчето с яйцата се закрепва за дърво или под камък и през пролетта от него се излюпват малките паячета.

Черната вдовица - силно отровен паяк

Черната вдовица – силно отровен паяк

При много паяци мъжкият става жертва на женската след любовната игра или още преди нея, ако женския паяк не е бил готов да се размножава (в това число и Паяк кръстоносец). Най-известният пример е Черната вдовица, която освен всичко друго е опасен и смъртоносен паяк за човека. При други паяци се наблюдават наченки на родителски грижи за потомството, като например Вълчия паяк (Паяк вълк). Там женската носи на гърба си малките дори след като се излюпят и ги храни известно време.

Значение  на паяците

Паяците са неизменна част от заобикалящата ни среда и често съжителстват с човека. Въпреки, че някои задгранични видове паяци са отровни и изключително опасни, повечето представители на този разред се отличават със своята безобидност. Нещо повече, те са тихи стражи в домовете на хората, като ги предпазват от нашествието на досадни и зловредни насекоми. Мухи, молци, комари, оси и дори някои хлебарки могат да бъдат сред жертвите на Къщния паяк или Паяка тъкач.

Паяк тъкач

Паяк тъкач – източник на изображението Wikipedia

Бележка 1: „Веднъж в София, при пролетното размножаване на мравките и по неясни причини, тези шестокраки войници превзеха един приземен апартамент през тръбните шахти. Докато собствениците се чудеха как да се справят с тази напаст, стотици мрави плъзнаха навред из домакинството. Тук фабулата се заплете, защото от нейде се появиха и 4 паяка тъкачи и опънаха мрежите си точно на мравите пътеки. На денонощие всеки паяк избиваше до 50 мравки – същински терминатори. И в един слънчев пролетен ден, мравки повече нямаше… (от автора)“.

Паяк на паяжина

Паяк на паяжина

Бележка 2: „Огромна конска муха (Овод) беше решила да си хапне от мен и да ме използва за инкубатор на малките си, през едно далечно лято от детството ми на село. Упорита и свирепа, тя налиташе и всички опити да я отблъсна бяха безуспешни. Но в опиянението си свирепото насекомо не забеляза тънката мрежа под стряхата на дядовата ми къща. При поредното захождане за атака срещу мен, мухата попадна в паяжината и към нея тутакси се изстреля един Паяк кръстоносец. Той беше 3-4 пъти по-малък от огромното мухище и се завърза зрелищна гладиаторска битка. Боят продължи повече от четвърт час и аз гледах от първия ред. Не е трудно за читателя да познае за кого виках по време на този двубой на живот и смърт. Накрая паякът беше сит, а аз щастлив с усещането за отмъщение…(от автора)“.

Много хора изпитват страх от паяци, което се нарича арахнофобия. Такъв страх е основателен само ако паякът е силно отровен. При ухапване от такъв незабавно да се потърси медицинска помощ и ако е възможно паякът да се улови внимателно и безопасно, след което да се постави в спиртен разтвор, за да могат лекарите да определят вида му, а оттам и противоотровата и курса на лечение.

Сходни Публикации

2 thoughts on “Клас Паякообразни – Паяк

  1. За информация: кръстоносецът е Araneus diadematus, „тъкачът“ на снимката е Pholcus phalangioides (не знаех, че го наричат така), домашните паяци са Tegenaria/ Eratigena черната вдовица е Latrodectus.

    Между другото далеч не всички паяци изразяват особен полов диморфизъм и дори черните вдовици рядкo изяждат мъжките. Например „тъкачите“ почти нямат разлики между половете, изключение са някои южноамерикански видове, където възрастните мъжки имат два пъти по-дълги крака от женските, и някои източноазиатски видове, където пак възрастните мъжки имат двете групи от по три очи разположени на тънки „кули“, сякаш са охлюви.

    Не сте споменали и начина на размножение на паяците, който е уникален за паякообразните – педипалпите („антените“) на възрастния мъжки са видоизменени и притежават на първо място мехурче и „впръсквач“. Когато паякът тръгне на размножение, той посредством паяжина пълни двете мехурчета със семенна течност, която той отвежда от половите си жлези, разположени на обичайното място в коремчето и отварящи се от долната му страна. Когато намери женската и изпълни характерните ритуали, с които да я информира за присъствието си (които могат да са доста сложни), той отива срещу нея и вкарва впръсквачите на палпите си в нейните полови отвори, при повечето видове двата палпа един след друг ( групата семейства около „тъкачите“ обаче ги вкарват едновременно, като плюещите паяци – сем. Scуtodidae – кръстосано).

    Формата на педипалпите и съответно на женските полови отвори е характерна за различните видове и даже много близки и подобни видове имат различна форма на половите органи, за да избегнат кръстосване. Именно изследването на структурите на половите органи под микроскоп свеждат определянето на вида на паяка, въпреки че много често той трябва да бъде умъртвен и понякога дисектиран.

    Любопитно е , че много групи паяци имат специфични ритуали пред размножение. Например много видове скачащи паяци – семейство, известно с добро зрение – са ярко оцветени като възрастни мъжки и изпълняват сложни танци пред женските, а при някои видове се дуелират с удължените си хелицери. Pisaura mirabilis предлага уловена плячка като подарък на женската, като може да я излъже и с вече изядена обвивка, за да спести усилия. При Metellina мъжките чакат в периферията на мрежата женската да започне да се храни с уловено насекомо и чак тогава излизат да се размножават с нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *