post

Кирил и Методий – славянските апостоли

Константин-Кирил и Методий са двама братя родом от Солун, които произхождат от знатен ромейски род. 12Те развиват засилена апостолска дейност през 9-ти век в полза на православното християнство и създават първата славянска азбука наречена Глаголица.

Ранни години и първи мисии

На 14 годишна възраст Константин (роден 827г.) заминал да учи в прочутата Магнаурска школа, където негов учител бил патриарх Фотий. Въпреки изключителните си познания и начетеност, Константин се отказал от светския живот и станал монах.

Изпървом той работел като библиотекар в църквата Света София, а по-късно и като преподавател в Магнаурската школа. Репутацията му на учен философ станала причина да бъде изпратен при багдатския халиф, за да участва в теологичен спор с ислямските богослови. След завършването на мисията си, той се оттеглил в манастир при планината Олимп, където живеел неговият брат монахът Методий (роден 815г.).

Уединението на двамата братя не траяло дълго. През 860-та година те били изпратени на мисия при хазарския каган. Там задачата им била отново да водят богословски спорове, като те завършили и това свое назначение успешно. Още по-голям успех на мисията им донесъл фактът, че докато Константин бил в град Херсон, той издирил и мощите на свети Климент (римски папа).

Кирил и Методий

Кирил и Методий

Мисията на Кирил и Методий сред славяните

Един ден в Константинопол дошли пратеници на великоморавския княз Ростислав. Те поискали от императора да изпрати на техния господар опитни в християнската вяра люде, които да проповядват на народа му на славянски език. Така Ростислав желаел да се освободи от немското политическо влияние, като възнамерявал да прогони латинското духовенство от Великоморавия.

Тази мисия (863-867) се паднала на двамата Солунски братя и се оказала далеч по-сложна от предишните. За целта евангелието трябвало да бъде преведено на славянски език. Тъй като дотогава нямало славянска писменост, Константин се наел да създаде такава.

Новата азбука представлявала видоизменено гръцко курсивно писмо и била наречена Глаголица. Тя до голяма степен отразявала езиковите особености на македонските славяни, сред които живеели и двамата братя. Езикът на който било преведено евангелието, бил на същите тези македонски славяни, а ние днес го познаваме като старобългарски.

След пристигането си във Велеград, столицата на Великоморавското княжество, Константин и Методий започнали усилена проповедническа дейност на славянски език. Този факт веднага внесъл смут сред латинското духовенство, защото до тогава към бог хората можели да се обръщат само на три езика – еврейски, латински и гръцки. Пред опасността двамата братя да бъдат обвинени в ерес, те решили да заминат при папата, за да получат благословията му да проповядват на славянски.

При папата в Рим

По пътя си към Рим, Солунските братя получили от панонския княз Коцел 50 ученика. При пристигането си във Вечния град, те донесли мощите на папа Климент, които по-рано били намерили по време на мисията си при хазарския каган. Папа Андриан II посрещнал с отворени обятия Константин и Методий и наредил техните ученици да бъдат ръкоположени за свещенници.

Кирил и Методий

Кирил и Методий в Рим – фреска от базиликата Сан Клементе (Свети Климент)

Освен това по негова заповед славянските книги били осветени и поставени в олтара на църквата Света Мария Магиоре, а в продължение на 5 дни на славянски език била извършвана литургия в най-големите римски църкви. Престоят на Солунските братя в Рим продължил една година, като на 14 февруари 869 година Константин се споминал. Той бил погребан в църквата Свети Климент, като преди смърта си приел последния монашески чин и името Кирил.

Латинското духовенство срещу Методий

Заради изгонването на папското душовенство от България, Адриан II отстъпил пред исканията на княза на Панония Коцел, който поискал отделно епископство. Методий бил ръкоположен за епископ и изпратен в Панония.

През цялото това време немското духовенство водело непрекъсната кампания срещу Методий, който дори бил хвърлен за 2 години в затвора. През 873 година на Светия престол се възкачил папа Йоан VIII. Той наредил незабавното освобождаване на Методий и му дал архиепископски сан.

Последвало ново назначение в Моравия – 874г. Там той покръстил чешкия княз Боривой и неговите поданници. Това още повече вбесило немското духовенство и то настроило новия великоморавски княз Светополк срещу Методий. Князът се оплакал на папата и моравският архиепископ трябвало да отиде до Рим, за да се защити. Йоан VIII го оравдал, но нещата не се подобрили.

Интригите и клеветите по адрес на Методий не спирали. Новият папа Стефан V взел страната на немските църковни служители. Той изпратил нарочна заповед до княз Светополк, славянското богослужение да бъде забранено. Малко преди тази новина, на 6 април 885 година Методий се споминал.

С това обаче не се свършвало делото на Кирил и Методий, защото те оставили след себе си много ученици. Трима от от тях успели да достигнат до България. Климент Охридски и Наум Преславски поставили началото на  българската книжовност и просветна дейност. Те създали и новата българска азбука Кирилицата.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!