Относно предателя поп Кръстьо и качеството на доносчик

Качеството на доносчик и какво е неговото значение?

Телеграма N1117

В Шифрованата телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г. има един текст който представлява особен интерес и се нуждае от повече разяснение, а именно молбата на софийският мютесариф до търновския му колега:

Моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава„.

Това изречение се отнася до поп Кръстьо, т.е. именно той е давал сведения относно комитета в качеството си на доносчик, и това му действие представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава!? Но какво е качество на доносчик?

В своята книга „Последните дни на Васил Левски“, Димитър Панчовски дава следните сведения: „В преводите на телеграма 1117 се среща изразът „качество на доносчик“. На него в турския текст отговаря „мухабирлик съфатъйле“. Смятаме, че по-прецизният превод на турския текст е „качество на доносничество„, но това не изменя по същество тълкуването на понятието със сегашните представи за думата доносчик или доносничество. „Всеки от нас знае много добре какъв смисъл крие думата доносчик – лице, което доброволно дава информация за нещо с цел да извлече някакви облаги“.

Интересно е да видим дали из турските документи по процеса за разследването на революционната организация, има и други хора окачествени като доносници. Оказва се, че горният израз „мухабирлик съфатъйле“ – „качество на донсчик“ е използван на четири места в протоколите от разледването на организацията, публикувани в книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“ София, 1987г.

Стр. 37 при разпита на Велчо Шунтов от Орхание

“ – Хей, Велчо, ти си се срещал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.

– Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствувал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа, Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание“

Велчо Шунтов е осъден от турския съд на 10 години строг тъмничен затвор в отровните бакърени рудници на Аргана Мадени. Очевидно е бил подведен от своите мъчители, които не изпълнили обещанието си за по-леко наказание, тъй като тези които са провели разпита не са имали правомощия да дават такова качество на доносчик.

Какви изводи можем да си направим от горните показания?

Относно поп Кръстьо и качеството на доносчик

Качеството на доносчик се присъжда при две условия:

1-во: Да се изкажат интересуващите ги лица!

2-ро: Тези лица да бъдат заловени!

Ако придобиеш качество на доносчик се отърваваш с леко наказание.

Ако откажеш да сътрудничиш властта строго те наказва.

От телеграма 1117 знаем, че поп Кръстьо има качество на доносчик. На него то му е дадено най-вероятно от Ловчанския каймакамин със съгласието на търновския мютесариф. Оттук следват няколко въпроса: Претърпява ли поп Кръстьо някакво наказание, въпреки че на властите е известно, че той е член на централния комитет в Ловеч? – отговорът е НЕ. Той е оставен на свобода под наблюдение съчетано с подписка.

Кои лица са заловени в Ловеч, след като на поп Кръстьо му е приписано качеството на доносчик? – Отговорът е: заловен е Васил Левски. Колкото до това, че властите са го разпитвали за Левски, свидетелства и самият по Кръстьо в своята дописка: „Кой обади на правителството че п.Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловят п.Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко?“

Стр. 38 и 39 при разпита на Васил Петров от Тетевен

  • „- Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, както Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите“ (38).

“ – Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари“ (39).

Тука се появява и един нов елемент – ако станеш доносчик получаваш и парична награда, друго средство с което турските следователи са склонявали към сътрудничество подсъдимите. Интересно е, че има спомени според които поп Кръстьо е получил такава парична награда.

Стр. 78-81 от разпита на даскал Иван Лилов Фурнаджиев

На въпросните страници е поместен изключително показателния разпит на даскал Иван Лилов Фурнаджиев, който упорито се стреми да придобие качеството на доносчик:

” – Не знам дали е истина, че го е хвърлил в огъня. Но, ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря, ще отида в Плевен, ще отида и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения.

– Кой е Васил, другарят на Димитра, и от къде е?

– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. . .

– А къде ли ще е сега Димитър?

– Мисля, че ще минава отсреща. Ще мине през Никопол или Оряхово.

. . . – Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете за да принесете услуга на държавата?

– В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!“

Даскал Иван Лилов Фурнаджиев въпреки доброволното си сътрудничество с властите е осъден на 10 години в Диарбекир.

От горе изложеното се вижда, че въпреки своето сътрудничество, тези хора са осъдени и то доста строго. В какво ли се е изразявало сътрудничеството на поп Кръстьо, за да му бъде зачетено наистина качеството на доносчик и да не понесе никакво наказание?

Шифрована телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г.

Тази телеграма представлява особенно важно доказателство в спора за участието на поп Кръстьо в процеса на разкриването на комитетската организация и залавянето на Васил Левски. Телеграмата има три варианта на превод, от който два са на Васил Пандов Шанов и един на турколожката Мария Михайлова Мръвкарова.

Първия превод направен от Васил Шанов е публикуван в „Известия на историческото дружество“ кн.XIV – XV, 1937г. стр.216 – 228, под заглавието „Нов важен документ около предаването на Васил Левски“

Първи превод

„До търновския окръжен управител

N1117 от 24 ноември 1872год.

Книжата и оръжията които се изпращаха от Влашко за раздаване в Отоманската Империя, първоначално са идвали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване Терзията, Марин Кафеджията и поп Кръстю. Даже от показанията на арестувания Димитър, обирача на хазната и главатаря на комитите, се установява, че той е бил изпратен първоначално от Влашко до тях, че чрез тях е закупил за две хиляди и пет стотин гроша три коня – за себе си и за Дякон Левски, който се търси, за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са събирали от България за изпращането на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи.

А пък, понеже от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани на тях, то той бе подложен на разпит и бе поискано от надлежното високо място да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално във вилаета.

По повод на това тук бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване Терзията ни се съобщи от Ловчанския каймакамин, че той е заминал за Влашко да се учи. Но тъй като изпратения свещеник, не се указа същото лице, за което се съобщи, че се числи в бунтовническия комитет, отговори се да се изпрати поп Кръстю.

Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело то заповядайте на поменатия поп Кръстю, да съобщи на господството Ви, как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, като моля Ваше Сиятелство, да благоволите и да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия. Но както заповядате.“

Вторият превод на Васил Шанов е публикуван в книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“ от 1952г.

Втори превод

„До окр. управител в Търново

1117 24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси (от властта), за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета във Влашко сам той отивал там да ги носи.

А пък от показанията на другите лица – комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той (Димитър) бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта.

По повод на това бяха докарани: поменатия фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг сдвещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко за да следва. Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо.

Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на Ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и кои други лица от Ловеч са присъствували.

Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия.“

Третия превод, дело на Мария Михайлова – Мръвкарова е публикуван в списание „Векове“ кн.3, 1973, стр.70 – 74, под заглавие “ Поп Кръстю и шифрованата телеграма до Търново“

Трети превод

„До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Христо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко.

Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани.

По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Христо.

Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение.“

В този превод името на поп Кръстьо е преведено като поп Христо, тъй като точно така фигурира в оригинала. Турците често са обърквали българските имена, тъй като им е било трудно да ги изписват правилно.

При внимателно разглеждане на текста на горните три варианта на превод се забелязват някой разлики. Първо ясно се вижда, че първият и третият вариант на превода са правени непредубедено и неповлияно от идеята че поп Кръстьо е предател на Васил Левски. Това се потвърждава и от данните изнесени от Димитър Панчовски в книгата му „Последните дни на Васил Левски“.

Вторият превод направен от Васил Шанов е силно повлиян от създаденото му мнение, че предател на Васил Левски е поп Кръстьо. Затова ще се спрем основно на другите два превода. В упомената по-горе книга Димитър Панчовски посочва някои грешки при превода, които внасят допълнително объркване и затруднения на заинтересувания изследовател.

Грешки при превода

1-во: При превода на изречението „Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело. . . „, се остава с впечатлението че двамата арестувани, Димитър Пъшков и Марин поп Луканов, първоначално са признали за участието си в комитета, а в последствие след получени инструкции са започнали да отричат.

При направена справка с преводачката Мария Михайлова – Мръвкарова, се оказва че думата използвана в телеграмата е „шимдилик“, чието значение е „засега, временно“ , а „сега“ на турски език е „шимди“. Тоест точния превод на изречението е „Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело . . . „

2 – ро: В изречението „на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч„. Тука грешката или по точно неточноста е в превода на фразата „в лозята на доносчика“.

В турския текст е използвана думата „мухбир“ – ето каво пише в книгата си за нейното значение Димитър Панчовски: “За тази цел прегледахме всички прави и обратни речници на турски език, които притежава Народната библиотека. В почти всички от тях срещу „мухбир“ е отбелязано „който съобщава, който информира, кореспондент, дописник, доносчик“, т.е. като последно значение на тази дума се явява „доносчик“. При обратните речници за думата доносчик е отбелязано „хафийе, джурналджъ, ковджу, ифираджъ, мюнафир, лекелейджи“ т.е. никъде мухбир„.

При своите издирвания Димитър Панчовски открива едно почти неизвестно значение на думата мухбир. Според него мухбир е „служебно лице немюсюлманин, посредник между българските раи („миллет-и румяниян“) и османските власти“. При непредубеденото прочитане на това изречение се вижда, че се говори за две отделни лица а именно поп Кръстьо и служебното лице-мухбир.

След направените уточнения, ето как може да изглежда превода на горната телеграма:

Четвърти превод

„До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Кръстьо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко.

Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани.

По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Кръстьо.

Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Кръстьо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на мухбира, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение.“

От горния текст става ясно, че поп Кръстьо е дал сведения за комитета в качеството на доносчик. Също така софийският мютесариф е бил уведомен за това. Тези сведения той не ги е получил все още но ги иска за да се запознае с тях. Впоследствие има за цел да ги представи пред височайшите лица пристигащи за да поемат разследването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!