post

Карло Гамбино – последният дон

Карло Гамбино  е роден в мафиотско семейство на 24 август през 1902 година в Палермо (Сицилия, Италия). Младият Карло съчетавал качества като бруталност и въздържаност, хитрост и смелост, което бързо го изкачило до позицията на пълноправен член на мафията. Той станал част от тайното общество на „Уважаваните мъже“. Когато фашистите на Бенито Мусолини започнали да преследват мафиозите, през 1921 година Гамбино се видял принуден да замине за Америка.

Внимание! В статията надолу има изображения със сцени на насилие.

Гамбино и Кастелано в служба на Старите Мустакатковци

При пристигането си в Ню Йорк, Карло Гамбино бил посрещнат от роднинското семейство Кастелано, които също били в занаята. Заради позицията си на пълноправен член в оригиналната сицилианска мафия и с помощта на Кастелано, той скоро започнал да работи за Джо „Боса“ Масерия и неговата криминална фамилия.

Карло Гамбино

Карло Гамбино

По време на Сухия режим в САЩ процъфтявала незаконната търговия с алкохол. Новият му шеф Масерия водел унищожителна война за територии срещу кастеламарската фракция на Салваторе Маранзано – другият голям бос на Ню Йорк. Карло Гамбино бил изпратен директно „в окопите“, за да се стреля с вражеските гангстери. Тогава с него се свързал Чарли Лъки Лучиано, който имал своя групировка и работел с всички и същевременно за никой.

Основаването на Ла Коза ностра

Лански, Костело, Анстейжа, Сийгъл, Лукезе, Дженовезе били имената на най-обещаващите изгряващи звезди в престъпния свят в първата половина на 20-ти век и техен лидер бил Лучиано. Той смятал, че на улицата има достатъчно пари за всички и неконтролираното насилие вредяло на бизнеса.

Заедно със сподвижниците си, Чарли предложил на Карло Гамбино да се присъедини към променящия се свят и той приел.  На 15 април 1931 година, Масерия паднал убит от гангстерите на Лучиано и Майер Лански. Маранзано се обявил за бос на босовете, но го застигнала същата съдба. На 10.09.1931 г., когато гангстерите на Лански навестили офиса му, той се оказал пред дулата на оръжията им. След тези промени по горните етажи на властта, Карло Гамбино се озовал на печелившата страна.

Лъки Лучиано

Лучиано в зенита на властта си

Смъртта на „старата гвардия“ поставила ново начало в развитието на сицилианската мафия – Ла Коза ностра на територията на САЩ. Лучиано и съдружие създали управленческия орган „Comitato di Pace“ или по-известен като Комисията.

В него всеки голям мафиотски бос в страната имал право на глас и всяко вътрешно насилие трябвало да бъде одобрено от босовете. Карло Гамбино бил „преназначен“ като войник в организацията на братята Мангано – една от петте престъпни фамилии на Ню Йорк.

Във фамилия Мангано

Под директното командване на Винсент Мангано, Гамбино се занимал с улични рекети, незаконен хазарт и кражби по доковете. Той бил толкова добър, че скоро получил повишение. Младият гангстер се издигнал в ранг капорежиме със своя собствена банда, в която участвал и братовчед му Пол Кастелано. Връзката на Карло със семейство Кастелано вече била достатъчно силна, но той я подсилил допълнително, като се оженил за братовчедка си.

Пол Кастелано

Пол Кастелано

След края на Сухия режим, Карло Гамбино продължил да прави колосални печалби от нелицензиран алкохол. Скоро (1937г.) обаче бил заловен от властите за укриване на данъци, но хитрата лисица пак успял да се измъкне от капана. В началото на Втората световна война започнал мащабна търговия на черно с дефицитни стоки, която го направила още по-богат.

Към машината си за пари Карло Гамбино добавил гей баровете, които никой друг бос не искал да държи. Той осъзнал, че това е начин да се завързват контакти с влиятелни личности в затворената общност на хомосексуалистите. Онези измежду тях, които отказвали да имат нещо общо с мафията, щели да бъдат изнудвани, заради сексуалната си ориентация.

Ударът срещу Анастейжа

През 1951 година братята Мангано паднали жертва на Върховния екзекутор на подземния свят – Албърт Анастейжа. Той бил заместик бос във фамилията и след смъртта им станал действащ бос.

Друг мрачен персонаж на мафията – Вито Дженовезе, искал да елиминира Анастейжа, заради лично съперничество. Освен това Върховният екзекутор бил близък със собствения му бос Франк Костело. А Дженовезе, който се славел с бруталност, желаел да очисти и началника си, но не му достигали сили и ум.

За да свърши работата, той се свързал с Карло Гамбино. Хитрата лисица видял в това възможност сам да оглави своя собствена престъпна фамилия. Двамата заговорници получили разрешение от консервативната фракция в Комисията и преминали към действие.

Гамбино и Анастейжа

Гамбино и Анастейжа

Сутринта на 25.10.1957 година, в бръснарница близо до Парк Хотел Шератон в Централен Манхатън, Албърт Анастейжа отишъл да се обръсне. Седнал на стол номер 4, а телохранителите му излезли, уж да се поразтъпчат до колата. След като обслужил както обикновено високопоставения си клиент, бръснарят му сложил гореща кърпа на лицето.

Точно в този момент гангстерите поръчани от Гамбино и Дженовезе нахлули и започнали да стрелят. Подир няколко безплодни усилия да се защити, Върховният екзекутор на подземния свят се свлякъл мъртъв. Най-вероятно цялата операция била планирана от Карло Гамбино, а изпълнителите на покушението били Кармайн Персико и Лудият Джо Гало.

Убийството на Албърт Анастейжа

Убийството на Анастейжа

Фамилия Гамбино

След смъртта на Анастейжа фамилия Мангано била преименувана на Гамбино в чест на новия бос.  За да оправдае стрелбата си по Костело и Анастейжа пред Комисията и най-вече, за да се обяви за неин председател, Вито Дженовезе свикал извънредно събрание на 14.11.1957 г. в малкото градче Апалакин (Apalachin). Карло също трябвало да присъства на нея, за да утвърди властта и позицията си.

Конвенцията в Апалакин се оказала една от най-големите грешки в историята на мафията. Местният щатски патрул – сержант Едгар Кросуел, забелязал дългата върволица от лимузини в иначе малкото и тихо градче и извикал ФБР.

Карло Гамбино

Карло Гамбино бил системно тормозен от властите, защото нямало доказателства срещу него

Карло Гамбино попаднал в светлините на прожекторите и разбрал, че е сбъркал с новия си съюзник. Затова той отново сменил отбора. След кратка бизнес среща в Италия с Лучиано, Костело и Лански, била направена постановка на Дженовезе. Осъден по фалшиви обвинения, кръвожадният дон Вито отишъл „на топло“ за 15 години.

Карло Гамбино продължил да укрепва връзките си с либералната мафиотска фракция на Лучиано, като оженил сина си (1962 г.) за щерката на Гаетано Лукезе – друг голям бос. С този династичен мафиотски брак, фамилиите Лукезе и Гамбино удвоявали мощта си. Воден от любов и в противовес на силата на Гамбино, синът на Джо Бонано направил същия ход още през 1956 година, като се оженил за племенницата на Джузепе Профачи.

Бос на всички босове

Въпреки всичко, в средата на 60-те и през 70-те години на двадесети век, никой не можел да се мери със силата на дон Карло Гамбино. Но противно на високия си статус, той живеел скромно в семейна къща в Бруклин, карал олдсмобил, обичал и уважавал семейството си.

Нищо във външността на стария човек не подсказвало, че той всъщност е най-могъщият бос в САЩ. Смята се, че по това време под негово командване са се намирали повече от 800 войника. Той контролирал над няколко десетки вида рекет с общ годишен приход надхвърлящ половин милиард долара (изчислено към днешна дата, повече от БВП на България).

Джоузеф Бонано

Джоузеф Бонано

По време на „Банановите войни“ през 60-те години срещу Джо Бонано и неговата фамилия, крайният победител макар и на косъм, отново се оказал Карло Гамбино. Той бил милостив и позволил на Джо Бонано да се пенсионира на спокойствие. Дон Карло проявявал уважение и към враговете си, както към съюзниците си. След смъртта на Лучиано и Лукезе, с които работил дълги години, той ги почел с грандиозни погребения.

Ала никой не си правел илюзия за това, колко опасен е вежливият старец. Веднъж един гангстер със заслужена репутация (Доминик „Мими“ Скиало, фамилия Коломбо) си позволил под въздействието на алкохол, да се натресе на дон Карло и да го предизвиква и обижда публично в ресторант на Кони Айлънд. Карло Гамбино само го гледал спокойно, мълчаливо и с усмивка. Скоро след това гангстерът се появил на една улица под едно стълбище, мъртъв и в бетонна отливка. Той бил убит от собствената си фамилия, заради прегрешението му срещу стария дон.

Историите около Синатра и Кръстникът

франк синатра, карло гамбино, пол кастелано

от ляво на дясно: Пол Кастелано, Грегъри де Палма, Франк Синатра, Томас Марсон, Карло Гамбино, Джими Фратиано „Невестулката“, Салваторе Спатоа; долен ред: Джо Гамбино, Ричард Фуско

Дон Карло имал влияние във всеки голям град, където съществували криминални мафиотски фамилии. Много от босовете се крепяли на власт благодарение на него – Кливланд, Филаделфия (Анджело Бруно) и т.н. В Лас Вегас бизнесът на фамилия Гамбино също бил пуснал отровните си корени.

Веднъж, когато дон Карло заедно с Пол Кастелано отишли да нагледат интересите си в Града на греха, той посетил представление на няколко известни актьора в „Дезърт ин„. Измежду тях бил и Франк Синатра – нежният бард на мафията. Прочутият певец не пропуснал да се снима за спомен със стария човек. Толкова влиятелен и известен бил босът на фамилия Гамбино.

Подобна е и горната снимка от театър Уестчестър в Ню Йорк, която се сдобила с още по-голяма и печална известност. За нея Франк Синатра се оправдал, че гангстерите го наобиколили неочаквано и поискали да се снимат. Но спомените на бившия мафиот и по-късно федерален свидетел Джими ФратианоНевестулката“ се различават коренно от тези на певеца. Според него, самият Синатра е пожелал да се снима с тях и най-вече заради присъствието на дон Карло.

Карло Гамбино

Карло Гамбино

Друга известна история разказва, че мафията имала голяма намеса и контрол в снимането на филма Кръстникът. Босът Джо Коломбо бил забранил в кинотворбата да се използва думата мафия. А по време на снимките, в отсрещното кафене отсядала неизвестна персона, която често наблюдавала снимачния процес. По-късно станало ясно, че дон Карло бил загадачният наблюдател.

Да победиш ФБР

В зенита на своята власт, Карло Гамбино бил следен от ФБР 24 часа – 7 дни в седмицата, но никой не можел да го запише или арестува за нещо незаконно. Когато издавал смърна присъда, дон Карло просто кимвал с глава при споменаването на съответното име.

През 1969 година, един от най-глупавите подчинени на стария дон – Джон Готи паднал в мрежата на полицията, докато извършвал грабеж на летището в Ню Йорк. Властите използвали повода да арестуват Карло Гамбино, но адвокатите му успешно затлачили делото.

На следващата година при подобен случай той пак бил арестуван. Целта била да бъде подлаган на постоянен полицейски тормоз, независимо от доказателствата или по-скоро от липсата на такива. Накрая били направени множество опити от властите, Карло Гамбино да депортиран вън от САЩ. Правителството било облагодетелствано, тъй като той нямал американско гражданство. Но старата лисица успял да подкупи двама влиятелни конгресмени и победил депортацията.

Гамбино, Делакроче, Кастелано

Гамбино, Делакроче, Кастелано

Последният избор на Карло Гамбино

Когато здравето на Карло Гамбино се влошило твърде много през 1976 година, той трябвало да посочи наследник. В престъпната му фамилия имало двама заместник боса – Аниело Делакроче и Пол Кастелано. Първият бил от старата гвардия, дисциплиниран, уличен гангстер, който като заместник на дон Карло контролирал всички улични рекети и престъпления.

Големият Пол Кастелано пък бил роднина с малко уличен опит. Той повече приличал на алчен бизнесмен вместо на гангстер. Големият Пол се занимавал с корупция и рекетиране на легалния бизнес, но с помощта на законни средства.

Карло Гамбино предпочел Пол да го наследи, като жест на благодарност за времето, когато семейство Кастелано му помагало да се установи в Америка. Аниело Делакроче се подчинил безрезервно и това довело до пълното падение на фамилията след смъртта на стария дон.

Карло Гамбино починал на 15 октомври 1976 година, като надживял и победил много босове без да бъде осъден за престъпленията си. На практика, той се превърнал в последния дон от златната ера на мафията в САЩ.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!