post

Зелена крастава жаба (Bufo viridis) – клас Земноводни

Зелена крастава жаба (Bufo viridis) е вид, който спада към гръбначните животни, надклас Четирикраки и клас Земноводни. Характерно за четирикраките е, че частично или напълно са се адаптирали към живот в сухоземна среда и могат да усвояват и използват атмосферен кислород в процеса дишане. Както показва названието на таксона, те се придвижват на 4 крайника, всеки от които е петопръстен. При някои видове краката са вторично изчезнали (змии) или са видоизменени (птици, делфини, китове).

Клас Земноводни

По данни на Уикипедия, съществуващите днес Земноводни са около 6000 вида. За разлика от останалите четирикраки, земноводните не са се отделили напълно от водната среда, откъдето идва и названието на целия клас. Смята се, че еволюционно те са първите животни излезли на сушата и започнали нейното колонизиране. За целта дишат както с цялата си кожа, така и с нови специализирани дихателни органи наречени бели дробове. Размножаването на всички земноводни е пряко свързано с наличието на вода. Възрастните индивиди нямат постоянна температура на тялото и често към тях се обръщат с понятието студенокръвни, което на практика включва всички таксони животни, които са еволюционно по-стари от земноводните.

Зелена крастава жаба

Видът Зелена крастава жаба (Bufo viridis) е разпространен в Централна, Източна и Югоизточна Европа, в това число и в България. Той спада към безопашатите земноводни и към род Крастави жаби. Названието Зелена крастава жаба произлиза от цвета на петната ú (които варират в различни нюанси) и от външния вид на нейната кожата.

Зелена крастава жаба

Зелена крастава жаба

Външно по тялото се различават глава, трупна част и петопръсти крайници, като задните са по-големи и развити във връзка с начина на придвижване. Кожата е добре овлажнена, защото е богата на жлези и капиляри, активно участва в газовата обмяна и при нейното изсъхване жабата умира.

Двигателна система – скелет и мускули

Двигателната система на една крастава жаба се състои от пасивна и активна част.

Пасивната част е вътрешен костен скелет, който условно се разделя на скелет на главата (череп), скелет на туловището, скелет на горните крайници и скелет на долните крайници.

При земноводните за първи път в процеса на еволюция се появява гръбначният прешлен атлас, който свързва главата с гръбначния стълб. Атласът позволява главови движения нагоре и надолу, но не и встрани. Друга еволюционна придобивка е гръдната кост, която затваря гръдния кош отпред, който обаче де факто не съществува, защото земноводните нямат ребра. При повечето от днес съществуващите видове, един от пръстите на горните (предните) крайници е вторично изчезнал, а на долните (задните) има 6-ти рудиментарен пръст. Съществуват и безкраки земноводни (много приличат на червеи или змии), които вторично са загубили всичките си крака.

скелет на жаба

скелет на жаба – дорзалнo и вентрално

Скелетната мускулатура (активната част на двигателната система) при жабата и другите представители на класа е добре развита във връзка с активния начин на живот в сухоземната среда. Отличават се редица от групи мускули, които условно могат да се разделят на: мускули на главата, мускули на туловището, мускули на горния крайник и мускули на долния крайник. В следващото изображение техните латински наименования са изброени, но тъй като източникът на диаграмата не е установен и проверен, информацията трябва да се приема с известна доза внимание.

скелетни мускули на жаба

скелетни мускули на жаба (достоверността на диаграмата не е проверявана)

Придвижването става с малки или големи подскоци, които се осъществяват от задните крака, а омекотяването при приземяване става с помощта на предните.

придвижване на жаба

придвижване на жаба

Храносмилателна система – храна и храносмилане

Храна на една зелена крастава жаба могат да бъдат множество безгръбначни (насекоми, паяци и мекотели), но също така и някои гръбначни (рибки, жабки) в това число и топлокръвни (малки мишки). Жабата се храни активно през нощта и заради факта, че в храната ú попадат множество вредители за човека, тя е изключително полезна не само от екологична гледна точка, но и от стопанска такава.

Улавянето на плячката става с помощта на голям и лепкав език, който жабата изтрелва от място или при скок в посока на храната. Веднъж попаднала в устата, жертвата бива погълната с помощта на мускулеста глътка, след което през хранопровод, тя се придвижва до стомаха на земноводното. Придвижването на храната се улеснява от секрета на мукозни жлези в устата и глътката. В стомаха се изливат стомашните сокове, които съдържат ензими и разграждат хранителните вещества.

вътрешни органи на жаба

вътрешни органи на жаба

Земноводните притежават черен дроб, панкреас (задстомашната жлеза) и жлъчка, които също са част от храносмилателната система. Черният дроб има и филтрационна функция за токсини, а освен това служи и като резервно депо за гликоген (запасно енергийно вещество). Хранителните вещества се всмукват от лигавицата на червата, а несмлените остатъци се изхвърлят през отвор общ с половата система, който носи названието клоака.

Отделителна система

Отделителната система е представена от два продълговати бъбрека разположени дорзално, които пречистват кръвта, като филтрират вредните вещества. Те формират урината, която по два пикочопровода се транспортира до пикочен мехур. Оттам тя се изхвърля в околната среда отново през клоаката.

Дихателна система

Краставата жаба диша едновременно с кожата си и с чифт бели дробове. И двата органа са добре кръвоснабдени, за по-ефективна газова обмяна. Дробовете са по-маловажни, тъй като са известни случаи, при които те са отстранявани, а опитните индивиди продължават да живеят. В ларвния си стадий, земноводните дишат с помощта на хриле, които изчезват по-късно при сухоземните видове, но някои водни представители ги запазват през целия си живот.

Кръвоносна система

Кръвоносната система при земноводните е от затворен тип с два кръга на кръообръщение – към тялото и към дихателните органи. Кръвта се движи благодарение мускулеста помпа наречена сърце изградено от две предсърдия и една безпреградна камера. Кръвният поток циркулира в кръвоносни съдове – артерии, вени и капиляри. Артериите са големите съдове, които изнасят кръвта от сърцето, а вените я връщат обратно в неговите предсърдия. Капилярите са малки кръвоносни съдове – продължение на големите, които са в контакт с тъканите и органите.

кръвоносна система и кръгове на кръвообръщение на жаба

кръвоносна система и кръгове на кръвообръщение на жаба

Веществото хемоглобин се съдържа в кръвните клетки на жабата, като им придава червен цвят. Червените кръвни клетки при земноводните се отличават от тези на човека по това, че все още са запазили ядрата си.

Хемоглобинът е отговорен за газовата обмяна в тъканите и органите. Богатата на кислород кръв се нарича артериална, а бедната – венозна. Всички вени от тялото се обединяват в сърцето във венозен синус и вливат в дясното предсърдие венозна кръв, която преминава в камерата.

Белодробните вени и тези от кожата, внасят в лявото предсърдие артериална кръв, която оттам също постъпва в камерата. Част от нея се смесва с венозната и заминава по аортата в големия кръг на кръвообръщение обратно към органите. Друга част остава относително несмесена и по артерия се отправя към мозъка. Артериите в сърцето имат общо начало – артериален конус.

Също така, известно количество от потока венозна кръв в сърцето се запазва частично непроменена и по артерии се отправя към белите дробове и кожата, където трябва да се обогати с кислород (малък кръг на кръвообръщение). Наблюдаваните разлики в смесването на кръвта в сърцето, се дължат на структурата на камерата.

Телесната температура на жабата е непостоянна и зависи от околната среда, а оттам и интензитетът на кръвообръщение.

Нервна система и сетивни органи

Земноводните имат централна нервна система с гръбначен и главен мозък. Главният мозък, макар и малко, е по-добре развит от този на рибите. Това се дължи на по-сложното поведение на животните от този клас в условията на сухоземна среда. Появата на по-развити крайници и сетивни органи също допринасят за това.

главен мозък на жаба

главен мозък на жаба

При земноводните за първи път се появява средно ухо, което е отделено от околната среда с тъпанчева мембрана. При жабите слуховия апарат е по-добре развит отколкото при саламандрите. Очите се предпазват от изсъхване с помощта на едно ново еволюционно приспособление – клепачи. Кожата е богата на сетивни рецептори. Някои земноводни притежават и електрорецептори, които им позволяват да локализират обекти под водата.

Размножаване и развитие

Размножаването на земноводните протича изцяло във водна среда, като те задължително се нуждаят от чист сладководен източник. Оплождането на краставата жаба е въшно, както и при повечето земноводни, но съществуват тропически видове жаби, които не се нуждаят от вода и дори редки живораждащи изключения.

метаморфоза на крастава жаба; лиценз на изображението:

метаморфоза на крастава жаба; лиценз на изображението:CC BY-SA 3.0

Отделените яйца от женската, се оплождат от сперматоидите изхвърлени от мъжкия във водата, като от тях се развива ларвната форма (попова лъжичка). Поповите лъжички приличат на миниатюрни рибки с опашки, които подобно на рибите дишат с хриле. При развитието си, постепенно им израстват задни, а после и предни крака, хрилете и опашката изчезват и накрая се оформя възрастен индивид. Този процес на развитие се нарича метаморфоза.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!