post

Зелена еуглена – тип Саркомастигофори

Зелена еуглена (Euglena viridis) е едноклетъчно животно, което спада към тип Саркомастигофори и клас Фитомастигофори (Phytomastigophorea). По друга класификация типът е Euglenozoa, а класът е Euglenoidea. В този клас са включени камшичести (флагелатни) представители със самостоен или несамостоен тип на хранене, които съответно  притежават или нямат подобни на хлоропласти органели в цитозола си. Тялото е покрито от еластична органична обвивка – пеликула, която позволява метаболитните движения. При някои видове телесната обвивка е твърда черупка.

Средният размер на една зелена еуглена е около 0,05 мм на дължина и заради плътната си клетъчна обвивка има относително постоянна вретеновидна форма. Придвижването на тези едноклетъчни става с помощта  на флагелум (камшиче), който започва от базално зърно и излиза от ампуловиден резервоар в предната част на тялото. Камшичето извършва едновременно вълнообразно и въртеливо движение.

зелена еуглена, протозоология

зелена еуглена

Флагелумите при някои видове са два, но вторият остава вътре в резервоара. При други представители и двата флагелума излизат, но в противоположни посоки, като единият играе ролята на кормило. В началото на големия флагелум съществува удебеляване, което е характерно за цветните видове и представлява фоточуствителен участък. По-голямата част от известните до днес еугленови са свободно живеещи организми, обитаващи застояли сладководни водоеми. Всички изброени по-горе приспособления са отговорни за активното им придвижване в заобикалящата ги среда.

Хранене

Разред Еугленови имат хлорофилсъдържащи хроматофори (вид хлоропласти) и те им придават зелен цвят, като същевременно служат за превръщането на слънчевата светлина в химическа енергия при процеса фотосинтеза. Това явление е известно с термина автотрофно хранене. При отсъствието на светлина, зелената еуглена губи хлорофила си и започва да се храни като животно с разтворените във водата хранителни вещества. Това се нарича хетеротрофно хранене. Резервните хранителни вещества се складират под формата на парамилон в цитоплазмата – скорбелни зърна, които не се оцветяват при качествен анализ с йод.

Дишане и отделяне

зелена еуглена

анатомично устройство на зелена еуглена

Всяка една зелена еуглена диша с цялата повърхност на тялото си, като усвоява разтворения във водата кислород. Той се използва във вътреклетъчните процеси на окисление с помощта на митохондрии.

Отпадъчните продукти от вътреклетъчните процеси преминават в свивателната вакуола, която се намира в предната част на едноклетъчното тяло – близо до флагелума. Там веществата се разтварят във вода и при съкращаването на вакуолата се изхвърлят в резервоара. Той от своя страна,  впоследствие се изпразва в околната среда.

Дразнимост и движение

метаболитно движение при еугленови

метаболитно движение при еугленови

Както вече беше споменато по-горе, флагелумът е главният движещ апарат на зелената еуглена. Но ориентирането ѝ в средата става не само чрез химически дразнители, а и по посока на светлината. За целта, до ампуловидния резервоар и на нивото на фоточуствителния участък, еуглената има светочуствителнo очно петно, наречено стигма.

Често представителите на еугленови могат да се придвижват метаболитно без да използват флагелум.

Размножаване на Зелена еуглена

Като едноклетъчно животно, еуглената се размножава чрез просто надлъжно делене. То започва от предната към задната част на клетката. При процеса камшичето остава в единия дъщерен индивид, а другият си „изработва“ свое собствено. Типът на делене се нарича митоза и е подробно описано в друга наша публикация. При паразитните еугленови размножаването е малко по-различно от това при свободно живеещите.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!