Естествена класификация на живите организми

Растителни и животински организми наброяват около половин милион вида растения и близо два милиона вида животни. Видовото разноообразие на гъбите и бактериите обхваща над 100 хиляди. Исторически животът се е развивал от простото към сложното. Въз основа на това е възможно да се изгради естествена класификация на видовете организми, която описва родството им с други видове и мястото им в еволюционната стълбица.

Първата класификационна система е създадена от К. Линей и включва 1000 вида растения и 4000 вида животни. Научната класификация на Линей е съществено допълнена и е общоприета. В своята система Линей е използвал принципа на двойните латински названия – по род и вид, като названието на рода е еднакво за всички видове, които се обединяват в него. Основните принципи на класификацията на Линей са се запазили до наши дни.

Класификацията е разпределение на множеството организми по групи (таксони). Таксоните са групи организми, притежаващи определена степен на еднаквост (родствени белези). Във възходящ ред основните таксоните са: вид (species), род (genus), семейство (familia), разред (ordo), клас (classis), тип (phylum), царство(regnum)

Днес класификационната система с двойните латински названия е общоприета. Тя е известна като бинарна научна номенклатура. Според тази номенклатура, всеки организъм се идентифицира по род и вид. Научното наименование, например на вълка е Canis lupus, а на полския клен Acer campestre . Родовото название внаги начева с главна буква, а видовото – с малка.

Canis lupus, таксономия, естествена класификация на живите организми

Canis lupus

Фундаменталната единица на класификационната система е видът. Всеки организъм може да принадлежи само към един вид.

Общата структура на съвременната таксономична класификационна система е придобила йерархичен характер – съставена е от малък брой крупни таксони, всеки от които прогресивно се разделя на по-голям брой таксони. На върха се намират петте царства, а в основата – милиони видове.

Освен посочените главни таксони, днес са въведен и междинни – подцарство, подтип, подклас и др.
Класификационната система се нарича естествена, тъй като в нея се отчитат възможно най-пълно родствените връзки и произхода (филогенезата), еволюционните и историческите закономерности на жизнените процеси и явления. Затова тази система се нарича още филогенетична, т.е. тя отчита общността и доказва сродството в произхода на организмите.

таксони, естествена класификация

Свръхтаксони – царства и надцарства в живия свят

Царствата не са най-големите таксони. Съществуват така наречените „свръхтаксони” (надцарства – superregnum). Днес са познати шест царства и три надцарства: надцарство Еубактерии, надцарство Археа, надцарство Еукариоти. Царствата Еубактерии и Археа, които съответстват на едноименните надцарства могат да бъдат обединени в едно царство – Монера. Така общия брой на царствата може да се сведе до следните пет : безядрени (Monera), първаци (Protista), гъби (Fungi), растения (Planta) и животни (Animalia). Всички те са отразени на долната схема.

Тази система за естествена класификация обхваща три основни нива на клетъчна организация. В Monera се включват безядрените организми (прокариоти), намиращи се на най-примитивно равнище на клетъчна организация. Те са сравнително прости по структура, но изключително разнообразни по химичен състав. В протиста са микроскопичните, в болшинството от случаите едноклетъчни, форми на живот. Тук се включват групи с удивително структурно и химическо разнообразие. Те са се появили в резултат на качествен скок в процеса на еволюция, водещ към възникването на същинскоядрени (еукариотни) клетки, характерни за многоклетъчните организми от царствата – растения, гъби и животни.

Основното различие между видовете в последните три царства се състои в начина им на хранене. Автотрофен тип на хранене за сметка на процеса фотосинтеза е характерен за растенията. Гъбите имат осмотрофен тип хранене, т.е. те се хранят с разтворени органични вещества. Животните осъществяват хетеротрофно хранене – несамостойно, при което се усвояват хранителни вещества от други форми на живот. Днес се приема, че разделянето на всички живи организми на големи таксони – царства и надцарства, най-точно отразява голямото многообразие живота на нашата планета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!