post

Европейски зелен гущер – клас Влечуги

Видът Европейски зелен гущер (Lacerta viridis) е разпространен в централните и южните части на Западна и Източна Европа. Той спада към клас Влечуги, разред Люспести, подразред Гущери.

Клас Влечуги

Влечугите са еволюционно първите изцяло сухоземни животни, които днес наброяват над 10 000 съществуващи вида. В таксона са включени разредите Люспести (змии и гущери), Костенурки, Крокодили и Клюноглави.

Те притежават петопръстни крайници, които са характерни за целия надклас Четирикраки (змиите са ги загубили вторично). Дишат с бели дробове и се размножават без да се нуждаят от водоем за целта. Водата е част от вътретелесната течна среда, а яйцата им притежават кожеста обвивка, която ги предпазва от обезводняване. Съществуват и живораждащи видове.

Влечугите са студенокръвни животни. В процеса на еволюция, сърцето им се е сдобило с частична камерна преграда, която пречи на кръвта да се смесва в по-голямата си част. Наблюдават се два кръга на кръвобръщение. При влечугите за първи път се появява и гръбначен прешлен аксис. Всички тези характеристики на класа са отразени и в анатомията и физиологията на Европейския зелен гущер.

Подразред Гущери

Размерът и окраската при различните видове варират в зависимост от условията на средата. Комодският варан е най-големият жив гущер. Хамелеонът може да си променя оцветяването на кожата. Съществуват и гущери, способни да планират във въздуха и да прелитат минимални разстояния. Известни са видове като слепока, които вторично са загубили краката си и се придвижват подобно на змиите.

Европейски зелен гущер (Lacerta viridis)

Европейски зелен гущер (Lacerta viridis); автор на изображението: Мишел; лиценз на изобр.: CC BY-NC-SA 3.0

Европейски зелен гущер

Европейският зелен гущер е широко разпространен в България и се среща на места богати на тревиста растителност. Кожата на гущера, подобно на останалите люспести влечуги, е покрита с рогови люспи, които имат защитна функция и предпазват организма от обезводняване. Тялото му, от главата до началото на опашката, достига на дължина до 15 см.

Самата опашка представлява равновесен и защитен инструмент. При налична опасност, гущерът притежава спосбността да я откъсва от тялото си. Дори отделена, опашката продължава да се движи, докато собственикът ѝ се спасява чрез бягство. На нейно място чрез регенерация пораства нова.

Европейски зелен гущер (Lacerta viridis)

Европейски зелен гущер (Lacerta viridis); автор на изображението: Мишел; лиценз на изобр.: CC BY-NC-SA 3.0

Европейският зелен гущер има яркозелена окраска с лимоненожълто коремче и яркосиня долна челюст. Той притежава четири петопръстни крайника, като задните два са малко по-силно развити. Пръстите завършват с остри нокти за захващане.

глава на зелен гущер - сетивни органи

глава на зелен гущер – сетивни органи

На главата латерално (странично) се разполагат чифт очи и двойка зачатъци на външно ухо. Последните се състоят от тъпанчева мембрана, потънала във външен слухов канал. Очите са покрити с горен и долен клепач, а се овлажняват от тънка мигателна ципа. Ноздрите са в предната част на муцуната му и представляват отворите на обонянието, което е развито значително по-добре от това на земноводните. Езикът е раздвоен и често се показва от устата на влечугите, защото той изпълнява ролята на осезателен орган.

Двигателна система  – скелет и мускули

Пасивна част – скелет

Черепът на влечугите е захванат за гръбначния стълб посредством два много важни прешлена – атлас и аксис. Атласът за първи път се появява в процеса на еволюция при земноводните и позволява движението на главата нагоре и надолу. Аксис (още нар. епистрофей) – това е новото еволюционно въведение при клас Влечуги, което им дава възможност да си движат главата наляво и надясно.

Самият череп е разделен на два дяла – мозъков и лицев. Мозъковият е относително малък, заради неголемият централен мозък. Основна част от лицевия череп са двете големи челюсти. Особеност при змиите е, че челюстите са свързани подвижно и те могат да се разкачат, когато се налага да погълнат плячка, която е няколко пъти по-голяма от главата им.

скелет на гущер

скелет на гущер

Гръбначният стълб е разделен на пет зони, всяка от които е съставена съответно от шийни, гръдни, поясни, кръстни и опашни прешлени. Дорзално (гръбно) ребрата се захващат за гръдните прешлени. В предната част на трупа, вентрално (коремно) те се свързват с гръдната кост и оформят гръден кош. За предното поясче са захванати горните крайници (предни), а за задното поясче – долните крайници (задни).

Активна част – мускули

Активната част на двигателната система са мускулите. Те се делят на четири главни групи: мускули на главата, мускули на туловището, мускули на горния крайник и мускули на долния крайник. При вараните и особено при крокодилите, челюстните мускули са изключително добре развити. При змиите пък, тъй като крайниците вторично са изчезнали, мускулите на туловището са получили особено добро развитие. Питоните например, могат да удушат голямо животно и дори да му изпотрошат костите, ако се увият около него и си стегнат мускулатурата. Гущерите, които разчитан на бързина и скорост, притежават по-добре развити мускули на крайниците.

Храносмилателна система

Храната на Европейския зелен гущер са насекоми, паякообразни и малки животинки. Той я улавя с уста и с множеството си зъби я задържа. След това я поглъща с мускулеста глътка и през хранопровода попада в стомаха. Там се изливат смилателните сокове и разградените вещества преминават в червото, където се всмукват. Несмлените хранителни частици се изхвърлят през клоаката.

анатомия на гущер

Зелен гущер – анатомично устройство

Кръвоносна система

Кръвоносната система на влечугите е от затворен тип, което означава, че кръвта не се излива в телесните празнини, а достига до органите и клетките с помощта на сложна мрежа от кръвоносни съдове. Тези от тях, които внасят кръв в сърцето се наричат вени, а тези, които я изнасят – артерии. Кръвта богата на кислород се нарича артериална, а бедната – венозна. Европейският зелен гущер, както и целия клас, притежава два кръга на кръвообръщение – малък и голям. Малкият кръг е до белите дробове, а големият – към тялото и главата.

В белодробното кръвообръщение, пулмонарните артерии (белодробни) изнасят венозна кръв, която в капилярите на дихателните органи се обогатяват на кислород. Пулмонарните вени връщат артериалната кръв в лявото предсърдие. Оттам тя преминава в лявата камера и се изпомпва по артерии в големия кръг на кръвообръщение към тялото и главата. Заради незавършената камерна преграда, част от артериалната кръв се смесва с венозна от дясната камера и по лявата аорта също заминава към тялото. В органите кислородът се изразходва. Образуваната венозна кръв, посредством вени, се влива обратно в дясното предсърдие на сърцето.

кръвоносна система зелен гущер

Европейски зелен гущер – кръвоносна система

Обмяната на веществата при влечугите е бавна. Затова те са студенокръвни животни и тяхната биологична активност е зависима от температурата на заобикалящата ги среда.

Дихателна система

Европейският зелен гущер е сухоземно  животно. Както другите представители на класа, така и той диша с бели дробове. Те са снабдени с богата капилярна мрежа, благодарение на която кръвта се обогатява на кислород и отделя въглеродния диоксид. Самото вдишване и издишване става по различен начин при различните разреди. При някои влечуги има развита първична диафрагма, а при крокодилите дори съществува мускулна такава. Допълнителни дихателни приспособления имат онези влечуги, които са преминали вторично към воден начин на живот.

lacerta praticola женски ливаден гущер

Женски ливаден гущер (Lacerta praticola) – автор на изображението: Мишел; лиценз на изобр.: CC BY-NC-SA 3.0

Отделителна система

Отделителната система е представена от два бобовидни бъбрека, пикочопроводи и пикочен мехур. Токсичните вещества се изхвърлят от тялото през клоаката. Урината съдържа главно пикочна киселина и е разредена. За да не се губят много течности, влечугите имат различни начини за обратно всмукване на вода преди фактическото отделяне.

Полова система – размножаване и развитие

Европейският зелен гущер е разделнополово животно, което означава, че мъжките и женските полови жлези се намират в различни индивиди. Той се отличава с ясно изразен полов диморфизъм – т.е. мъжките (по-едри и ярко оцветени) и женските представители се различават по външния си вид.

живораждащ гущер lacerta vivipara

Живораждащ гущер (Lacerta vivipara) – мъжки; автор на изображението: böhringer friedrich; лиценз на изобр.: CC BY-SA 2.5

Оплождането е вътрешно през клоаката на женската, а развитието е пряко. Повечето влечуги се размножават с помощта на яйца, защитени от кожеста обвивка. Самото яйце е богато на хранителни вещества (жълтък), които са напълно достатъчни за развитието на зародиша от оплождането до излюпването на младия индивид. Съществуват и видове, които са живораждащи, което означава, че зародишът се развива изцяло в тялото на майката.

Живораждащ гущер

Живораждащ гущер (Lacerta vivipara) – женски; автор на изображението: Jörg Hempel; лиценз на изобр.: CC BY-SA 3.0 de

Нервна система

Нервната система при влечугите търпи значително развитие в сравнение със земноводните, заради по-високите изисквания от сухоземния начин на живот. Тя е тръбест тип и е съставена от главен и гръбначен мозък с множество нерви и нервни възли. Мозъците са нервни центрове където се обработва информацията, а нервите са „магистралите“, по които тя пътува.

главен мозък на влечуги

главен мозък на влечуги

Във връзка с количественото увеличение на движенията, малкият мозък е значително по-голям, а крайният е по-развит заради нуждата от по-добра ориентация и вземането на динамични интуитивни решения. При него за първи път се наблюдават наченки на мозъчна кора. Реакциите и движенията на някои влечуги са изключително бързи, докато при други като костенурките, са бавни и дори мудни.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!