Под термина еволюция в биологията се разбира постоянното изменение на живата природа и нейното адаптиране към промените в средата. Еволюцията е свързана с отмиране на неприспособените организми и оцеляване на най-приспособените.
Идеята за еволюция на живота
Произходът на живота и неговото съществуване винаги са вълнували съзнанието на хората. Още в зората на човешката цивилизация са възниквали различни теории по този въпрос, но най-поразителната от всички се оказва създадената през 19 век от Чарлз Р. Дарвин.
Той е английски натуралист, който достигнал до извода, че всички форми на живот са изменчиви и произходът им не е с божествен характер, а произлизат едни от други. Неговата Еволюционна теория се явява крайъгълен камък на съвременната биологична наука и едновременно с това катализатор за развитието на много други науки.
Еволюционната теория обаче има и една друга страна. Освен да въздейства върху научния свят, тази нова концепция нанася удар върху авторитета на англиканската църква в частност и като цяло на християнството в Западния свят. В самата си същност Еволюционната теория отхвърля божественото начало изповядвано от всички традиционни религии. Затова тя се превръща в източник на противоречия между учените и богопоклонниците от многобройните земни вероизповедания. Въпреки яростната реакция на теистичния свят, Еволюционната теория се налага като единственото най-достоверно обяснение за произхода и развитието на живота.
Вяра или рационална мисъл
В миналото хората, които трезво и рационално са се опитвали да обяснят заобикалящият ги свят, са били подлагани на жестоки репресии, преследвания и убийства. Това било в сила особено ако откритията им влизали в противоречие с официалната църковна линия. Днес, въпреки че светът се е превърнал в малко по-цивилизовано място, все още има пламенно противопоставяне между църква и наука.
В настоящето, много лица отдадени на религиозните си схващания, се опитват да обясняват материалния свят с непочтенни методи. Те залагат на отхвърлянето, фалшифицирането и дискредитирането на научните доказателства с цел да докажат отсъствието на еволюция в живата природа. В резултат на това голяма част от хората, които нямат достатъчни познания в областта на естествените науки, приемат тези нови „доказателства“ на доверие. Доста често такива личности открито заявяват, че не вярват в еволюцията. Затова е важно да се отбележат няколко основни точки по въпроса:
1. Еволюцията не изисква вяра, защото тя не е бог. Вярата е добродетел в религията, но е слабост в науката.
2. Еволюцията е научен факт, в който вярвате или не, той си съществува. Подобно на гравитацията и всички други природни закони, тя няма да престане да бъде реалност, само защото вие не вярвате, че живият свят се изменя.
4. Еволюцията има нужда от рационален аналитичен ум. Разбирането на еволюционните процеси изисква критичен и разумен подход спрямо тяхното изследване.
Как най-просто да разберем, има или няма еволюция на живия свят
Нека да започнем първо с някои фундаментални понятия присъщи за Еволюционната теория – наследственост и изменчивост.
Наследственост е свойството на организмите да унаследяват белези, присъщи за родителите. Вярно ли е това? Достатъчно е да забележите факта, че децата винаги приличат до някаква степен на родителите си. Но еднакви ли са напълно с тях? – Естествено, че не. Свойството на потомците да придобиват белези различни от тези на предците си, се нарича изменчивост.
Следователно можем да приемем, че имаме емпирично доказателство, че наследствеността и изменчивостта съществуват. Те всъщност са основата на дарвиновата теория. Еволюцията описана по най-прост начин представлява: Поява и утвърждаване на нови белези в процеса на унаследяване, които повишават адаптивните възможности на организмите и ги правят по-приспособими към измененията в околната среда.
Естествен отбор
Силата, която движи този процес, Дарвин нарекъл естествен отбор. За целите на тази статия ще използваме неговото тълкуване на този термин, а по-нататък ще запознаем читателя и със съвременното му определение. Естественият отбор представлява оцеляване на най-приспособените. Тази фраза всъщност е изречена за първи път от Хърбърт Спенсър, но Дарвин я използва, защото тя описва най-добре същността на понятието.
Ако трябва да я изтълкуваме малко по-подробно, то би било така: При драстична промяна в условията на околната среда, ще преживеят не най-силните индивиди или пък най-големите, а онези, които притежават полезни белези да се адаптират към новите условия. Ако размерът и силата са фактор в приспособяването, то те ще са част от тези полезни белези. Но при едно засушаване, по-приспособими ще се окажат сухоиздръжливите индивиди, а не огромните. Тогава ще оцелеят само най-приспособените.
Благодарение на естествения отбор, някои от новопоявилите се в резултат на изменчивостта белези се запазват, защото са полезни. Пак заради него, някои от унаследените качества отпадат в потомството, защото стават излишни. Това обаче се случва с цената на отмирането на индивите, които носят ненужните белези.
Понякога измененията, които настъпват в резултат на изменчивостта са толкова големи, че са способни след много поколения да станат причина за обособяването и появата на абсолютно нов вид. Това е Еволюция в действие!