post

Етруски, латини и сабини – зората на Древен Рим

Племето етруски (расени) са населявали в Древността части от Апенинския полуостров (Италия), положили са основите на бъдещата римска цивилизация и са оставили след себе значително културно наследство.

Земя на телета

В тази публикация ще се опитаме да направим повърхностна и бегла скица на древното общество в антична Италия, включвайки цивилизацията на расените и раждането на римското общество.

Самото название на територията, която са населявали, произлиза от думата „вутулус“ (теле). Виталия в превод означава буквално „земя на телета“. Множество племена от индоевропейски произход населявали тези земи – лигури, елини, илири, етруски, самнити, латини и др. В началото на първото хилядолетие преди новата ера, най-голямо влияние върху развитието на цивилизацията в древните италийски земи имали расените, които са наречени от латинските автори – етруски.

Етруски войни

Етруски войни

Етруски

Етруските са населявали областта между реките Тибър и Арнуса в северна Италия, която се е наричала Етрурия. Те били доминиращата цивилизация на полуострова чак до 650 година пр.н.е. Има различни теории за техния произход – италийски, нордически или гръко-тракийски от падналата Троя. Последната хипотеза, макар и без категорични доказателства, може да се окаже най-близо до истината.

Множество паметници и артефакти са останали от тази епоха, като накъсаните текстове са на древногръцки, а произведенията на изкуството много наподобяват елинските. Гробниците и етруската архитектура също демонстрират сходство с характерните за Мала Азия и Балканите архитектурни образци.

Макар расените да са достигнали изключителен културен и цивилизационен напредък, Етрурия никога не се разрастнала в държавно обединение. Появявило се социално разслояване, а има и първи свиделства за възникване на робството. Властта постепенно преминала в ръцете на царете и жреците.

Изкуството и архитектурата в тази древна цивилизация се развивали паралелно с военното дело. Въпреки това, раздирани от вътрешни противоречия и конкурирани в търговско отношение от елините, етруските започнали да залязват като регионална политическа сила. Голяма част от културното и политическото наследство оставено от тях, по-късно е взаимствано и вградено в новосъздадената римска държава.

Химера, етруска статуетка, етруски

Химера – етруска статуетка

Възникването на Рим

В началото на първото хилядолетие преди Христа, преданията разказват, че латините се разполагали на хълма Палатин, а сабините заемали околните хълмове – Виминал, Есквилин и Квиринал. Смята се, че племената се обединили, превзели и анексирали Алба Лонга. На хълма Капитолий, те издигнали общо за всички укрепление.

Според легендата основатели на Рим са били братята близнаци – Ромул и Рем, които поставили началото на града върху хълма Палатин. Градът е кръстен на Ромул, който по-късно убил брат си и станал самостоятелен и първи измежду седемте римски царе. Интересното за двамата братя е, че според легендата, при опит да бъдат убити още в невръстна детска възраст от узурпатора Амулий, хвърлени в река Тибър, те били открити и откърмени от вълчица и после спасени от един пастир.

етруски, ромул и рем, капитолийската вълчица

Капитолийската вълчица – етруска скулптура изобразяваща мита за Ромул и Рем – братята основатели на Рим

Следващият римски цар бил от сабините – Нума Помпилий, а след него Тул Хостилий – завоевателят на Алба Лонга. Четвърти управлявал Анк Марций и подир него властта преминала в ръцете на етруски владетел – Тарквиний Древни. Шестият монарх бил Сервий Тулий, а последният измежду римските царе станал неговият зет Тарквиний Горди. Тираничното му управление било повод за въстание и създаването на Републиката през 510 година пр.н.е.

Държавно и социално устройство

Държавното и социално устройство в Рим през царския период поставило основата на държавните традиции и институции в по-нататъшното развитие на Републиката и на Империята. Изпървом гражданската община се разделяла на три родови триби (племена) – латини, сабини и етруски. Паралелно с това съществували тридесет курии – военно-религиозни мъжки обединения. Те свиквали събрания (комиции), в които всяка курия имала по един глас и се вземали важните решения.

Социално римското общество се състояло от триста рода с патриархално ръководство, които притежавали земя и се обединявали в куриите. Решенията на куриатните комиции се одобрявали от съвета на старейшините (сенат), който се попълвал с по един член от всеки род. Членовете на сената се наричали патриции (бащи). Цялата тази социално-политическа организация се оглавявала от архонт (монарх).

Раждането на Републиката

С времето започнало социално разслояване и само най-богатите родове продължили да се наричат патриции. В процеса на разграждане на родовата организация се създали отлични условия за възхода на робовладелското общество. Към града заприиждали много нови хора, които нямали изконните римски права, но се ползвали с определени свободи. Те били наречени плебеи.

За да получат политически и икономически привилегии, плебеите трябвало да си намерят богати покровители (патрони), за чиято подкрепа си плащали и самите те се превръщали в клиенти на своите патрони. След реформата на Сервий Тулий, римското общество било разделено вече не на стария родов принцип, а на имуществен такъв в 6 категории.

Военната организация също стояла върху този имуществен принцип, като най-бедните пролетариите нямали право да участват в армията. Тяхното единствено богатство се явявали техните потомци (пролес). Изолирането на знатните римски родове за сметка на богатите довело до нарастващо недоволство и появата на антимонархическа опозиция във всички слоеве на обществото. Тези обстоятелства породили причините за раждането на Републиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!