post

Етруски, латини и сабини – зората на Древен Рим

Племето етруски (расени) са населявали в Древността части от Апенинския полуостров (Италия), положили са основите на бъдещата римска цивилизация и са оставили след себе значително културно наследство.

Земя на телета

В тази публикация ще се опитаме да направим повърхностна и бегла скица на древното общество в антична Италия, включвайки цивилизацията на расените и раждането на римското общество.

Самото название на територията, която са населявали, произлиза от думата „вутулус“ (теле). Виталия в превод означава буквално „земя на телета“. Множество племена от индоевропейски произход населявали тези земи – лигури, елини, илири, етруски, самнити, латини и др. В началото на първото хилядолетие преди новата ера, най-голямо влияние върху развитието на цивилизацията в древните италийски земи имали расените, които са наречени от латинските автори – етруски.

Етруски войни

Етруски войни

Етруски

Етруските са населявали областта между реките Тибър и Арнуса в северна Италия, която се е наричала Етрурия. Те били доминиращата цивилизация на полуострова чак до 650 година пр.н.е. Има различни теории за техния произход – италийски, нордически или гръко-тракийски от падналата Троя. Последната хипотеза, макар и без категорични доказателства, може да се окаже най-близо до истината.

Множество паметници и артефакти са останали от тази епоха, като накъсаните текстове са на древногръцки, а произведенията на изкуството много наподобяват елинските. Гробниците и етруската архитектура също демонстрират сходство с характерните за Мала Азия и Балканите архитектурни образци.

Макар расените да са достигнали изключителен културен и цивилизационен напредък, Етрурия никога не се разрастнала в държавно обединение. Появявило се социално разслояване, а има и първи свиделства за възникване на робството. Властта постепенно преминала в ръцете на царете и жреците.

Изкуството и архитектурата в тази древна цивилизация се развивали паралелно с военното дело. Въпреки това, раздирани от вътрешни противоречия и конкурирани в търговско отношение от елините, етруските започнали да залязват като регионална политическа сила. Голяма част от културното и политическото наследство оставено от тях, по-късно е взаимствано и вградено в новосъздадената римска държава.

Химера, етруска статуетка, етруски

Химера – етруска статуетка

Възникването на Рим

В началото на първото хилядолетие преди Христа, преданията разказват, че латините се разполагали на хълма Палатин, а сабините заемали околните хълмове – Виминал, Есквилин и Квиринал. Смята се, че племената се обединили, превзели и анексирали Алба Лонга. На хълма Капитолий, те издигнали общо за всички укрепление.

Според легендата основатели на Рим са били братята близнаци – Ромул и Рем, които поставили началото на града върху хълма Палатин. Градът е кръстен на Ромул, който по-късно убил брат си и станал самостоятелен и първи измежду седемте римски царе. Интересното за двамата братя е, че според легендата, при опит да бъдат убити още в невръстна детска възраст от узурпатора Амулий, хвърлени в река Тибър, те били открити и откърмени от вълчица и после спасени от един пастир.

етруски, ромул и рем, капитолийската вълчица

Капитолийската вълчица – етруска скулптура изобразяваща мита за Ромул и Рем – братята основатели на Рим

Следващият римски цар бил от сабините – Нума Помпилий, а след него Тул Хостилий – завоевателят на Алба Лонга. Четвърти управлявал Анк Марций и подир него властта преминала в ръцете на етруски владетел – Тарквиний Древни. Шестият монарх бил Сервий Тулий, а последният измежду римските царе станал неговият зет Тарквиний Горди. Тираничното му управление било повод за въстание и създаването на Републиката през 510 година пр.н.е.

Държавно и социално устройство

Държавното и социално устройство в Рим през царския период поставило основата на държавните традиции и институции в по-нататъшното развитие на Републиката и на Империята. Изпървом гражданската община се разделяла на три родови триби (племена) – латини, сабини и етруски. Паралелно с това съществували тридесет курии – военно-религиозни мъжки обединения. Те свиквали събрания (комиции), в които всяка курия имала по един глас и се вземали важните решения.

Социално римското общество се състояло от триста рода с патриархално ръководство, които притежавали земя и се обединявали в куриите. Решенията на куриатните комиции се одобрявали от съвета на старейшините (сенат), който се попълвал с по един член от всеки род. Членовете на сената се наричали патриции (бащи). Цялата тази социално-политическа организация се оглавявала от архонт (монарх).

Раждането на Републиката

С времето започнало социално разслояване и само най-богатите родове продължили да се наричат патриции. В процеса на разграждане на родовата организация се създали отлични условия за възхода на робовладелското общество. Към града заприиждали много нови хора, които нямали изконните римски права, но се ползвали с определени свободи. Те били наречени плебеи.

За да получат политически и икономически привилегии, плебеите трябвало да си намерят богати покровители (патрони), за чиято подкрепа си плащали и самите те се превръщали в клиенти на своите патрони. След реформата на Сервий Тулий, римското общество било разделено вече не на стария родов принцип, а на имуществен такъв в 6 категории.

Военната организация също стояла върху този имуществен принцип, като най-бедните пролетариите нямали право да участват в армията. Тяхното единствено богатство се явявали техните потомци (пролес). Изолирането на знатните римски родове за сметка на богатите довело до нарастващо недоволство и появата на антимонархическа опозиция във всички слоеве на обществото. Тези обстоятелства породили причините за раждането на Републиката.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!