Дописката на поп Кръстьо до вестник Марица

По-надолу е поместена дописката на поп Кръстьо до вестник „Марица“. С нея попът цели да се оправдае пред обвинителите си, че е предал Васил Левски.

Памятникът на свещеннодиакона Игнатия Левски /дописка/

Под тоя надслов в 2-ри брой на вест. „Славянин“ от тая година ся излага един член, който между другото говори, че свещеннодиаконът бил издаден от поп Кръстя из Ловеч и уловен, закаран в София и пр. Време ся минува откакто е обнародван тоя член и читателите му, като виждат замълчанието поп Кръстюво срещу това, не са избягнали от да си съставят мнение за пълна истина на това, което е обнародвано.

Поп Кръстю не се е замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения и лошевините, които под булото на патриотизмът и родолюбието вършат, и, за да ся препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Той е още тогава написал отговорът си на това, но, по погрешка, като го пратил на вест. Марица за обнародвание, останал необнародван досега. – Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тия велики труженици в народното движение, които са съставили речений член, не за друго, а само за да искат да покажат пред света, че той, а не други са причината за освобождението ни, та с това да можат да ся препоръчат за по-големи постове и да ся располагат, покрай огромните заплати, които по неразбор им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която уж управляват като родолюбци. – А за да бъде пояснен отговорът, п. Кръстю вижда за нужно да го разчлени по-обширно и ето какво казва той за това.

Най напред казва, че такъвзи священнодиакон, с такова име, в живота си не е виждал, нито го знае, а познава добре священнодиакона Паисия, който гние не в София, а в Орхание, убит на права бога от ръцете на несмисленните наши народни двигатели. Да не са тяхна милост побъркали името, мястото!? – Знае още, казва поп Кръстю, и невинното младо момче, убито посред пладне в Лович ( в Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днеска вика за отмъщение. Уловен край Ловеч и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв диакон, а знае Василия Левски и казва, че не той е причина за улавянето му, но причина са самите тия, които клеветът него.

Които ся гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. – Но каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. – А чудното е, дето туй, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят, че са извършили голямо дело; даже дръзноват да казват, че тий, а не велика Росия са извършили делото и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър раб, комуто рекъл Господарят “ влезни в радостта на господаря си“. – Но поп Кръстю знае добре тази работа, уприличява я на следуйщата прикаска,

„Лъвът – Царят зверски – еднъж ся накани

да иди в гората лова да си хвани.

И целта си по-добре за да сполучи,

за добро намери да не води кучи,

но поведи с’себе си едно животно,

което да кажя не ще дай срамотно:

това, дето носи на гърба с’товаре,

а името също ако искат – магаре,-

Той него поведе нещо за прилика,

но защото може високо да вика;

животните то с гласа си да пропъжда,

а лъва в засада само да ги хваща. –

Магарето и везде в гората викало,

сички животни с гласа си дигало:

от неговий рев ся сичко поплашило,

мислили са бог знай какво е страшило.

Лъвът е дочаквал и редом е хващал,

без да ся е негде на далеч поклащал.

Работа ся свърши. Лъвът си почива,

ето и магарето к него отива.

То ся по-наблизо до лъва привлекло:

види лов грамада и гордо му рекло:

„Познаваш ли ме, о мой Господине,

че сичкото това е само от мене?“

– „Да тя не познавам, о грозота нагла“,

рекъл лъвът, “ И аз щях да ся уплаша“.

И тъй, поп Кръстю повторително казва че, не той, но тия самите, т.е. Ловчанските труженици са били издадниците, защото п. Кръстю ако да беше такъв, той можеше на времето да издаде работата, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат. Как тогава той не беше издадник, а стана такъв само за един Левски и то тогава, когато се обра хазната и се изловиха толкова съучастници, които се изказаха един други? Защо, като се хванаха тяхна милост из Лович и се откараха в София, и телеграфът пристигна за п.Кръстя?

Отде знаеше правителството че и той е в работата? Кой обади на правителството че п. Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловят п. Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко?

Ако поменатите труженици с едно заплашване изказаха един други толкова души, още и невинни хора смесиха в тази работа, то с какво право и с каква чиста съвест наричат другиго издадник?

Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович ( в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива?

Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно.

Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитър, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник?

Такивато глупави работи имаха и такъв край; и тоя край щеше да бъде по-дебел, ако п.Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар, с един изкуствен начин да убеди правителствто, че не съществува такова нещо, което ся дири от София, според доказването на Софийските затворници, т.е. в Ловеч каква работа има и кои и колко са участниците. – Ако п.Кръстю беше такъв, за какъвто го тия мислеха, дали тогава не можише той да искаже толкова души според както я караха тяхна милост?

Да, тия като го подозряваха и той им гледаше умът и си мълчеше, мислеха, че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тии според съществующият тогава устав определили бяха и да ся убие п. Кр. като предател. Но, както им бяха сичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиванието му едного ничтожнаго пияница, когото п.Кр. минутно можеше да го испрати обръснат от там, дето беше отишел да бръсне, ако искаше. Поп Кр. и това преглътна, като виждаше явно, че бог пази правите от погубление.(П. Кръстю е известен, че тии и сега са на мнение да извършат занята си, но той не туря това в умът си, като знае лично (не)приятелите си, оставя от после да ся расправя с тях за това (бел. на п. Кръстю).

От сичко това тяхна милост не бяха разумни да разберат, че п. Кръстю не е такъв, какъвто го тии мислеха; – във време на Тракийското въстание всеки знае, че правителството беше нащрек и гледаше само да му се внуши нещо. И тогава пак дали не можеше п. Кръстю да убади нещо? Или той нищо не знаеше, ако и да ся пазеха тии от него. Белки той не знаеше поп Гордю къде и защо ходи с другаря си; или Г. Глупчо къде шеташе? Но, то ся види, че тии ся потрудиха самички да предварят да ся искажат един други, както в Софийското приключение и да направят да ги влачат насам нататък.

Хей, Господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е горничански поп, той отбира до нейде черното от бялото и знай, че вършеението ви е много голямо, а работата ви нищо. – Вие на времето с голи ръце се каняхте да са биете с неприятела, като се обещавахте да пожертвувате сичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото велика Росия кръв проливаше зарад нас, вие след гърбът и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1-2 фр. и то на оногова утруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големите трудности, за да ни освобождава? – Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато сичко имахте, и пушки и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате?

Отидоха наистина и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да ся бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да ся скитат голи и боси, а вие като ся бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държяхте ся за такива и, още не освободило едно място или град, вие ся събирахте на тумби зад гърбът на освободителите руси и правихте съвещание кой какъв пост ще замести в управлението, като ся превземе това или онова място. – Сега, назлъ, назлъ, ся гордейте с постове и заплати, но я ми кажете с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? – На простаците можете да покажете сякак как сте ги придобили, но кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко дтрувате и доколко сте извършили.

– Кажете ни по-напред, на спроти предишното ви обещание, че ще пожъртвувате и живот и имот, и сичко за освобождението на отечеството ни, де остана то? Кажете ни, де остана самоотвержението ви и родолюбието ви? Кажете ни, де остана желанието ви да видите добре уредени народните ни училища и истинско свещенство.

Кажете ни, де остана желанието ви да се уредът черквите; желанието ви да ся презре чорбаджийството и своеволията; да ся уреди источник за помагане на бедните; да ся отвори каса , която да поддържа инвалидите на учителството и священството; да ся турят в добър ред занаятите и търговията; пда ся подкрепи земеделието и скотовъдството, да ся улучшат читалищата; да ся съставят дружества за разни благотворни предприятия и пр., и пр. – Кажете ни, сичко това де остана и какво стана?

. . . Ако вие не сте във възможност да ни го кажете, то ние не ще ся освеним да го расправим на вас. Като родолюбиви труженици за освобождението на отечеството ни, вие в часът на освобождението му ся заловихте да покажете, делом онова, за което се напред емчахте, обещавахте, пършяхте, кряскяхте и наговаряхте. На място на самоотвържението и родолюбието си, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите руси не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена, за да печелите още от гърба им.

На място да жъртвовате живот и имот в тоя случай, вие тичахте по плячки и по грабежи, без да мислехте на това за сетнината. ( С първо завръщане х. Станю от Тетевене като известен по Софийското приключение патриот, долови ся до управлението в Тетевене и в малко време, докат да го усети населението, ограби и обра светът работи, за да си покаже родолюбието. Гавраил Генчов от Орхание, дето и сън го не оставяше от ходене по плячки и по грабежи. Тодор Пеев от Етрополе, когото простаците много въсхвалят за добър и деятелен патриот, патриотизмът си, деятелността си в това показа, дето вървеше в Ловеч (с) разни търговци и мъжки и женски; особено в чорбаджийското си управление като бивший окр. председател и като настоящий окр. началник.

А нашите Ловч. подвижници, като им ся падна власта в ръцете в Лович, изпонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къщни украшения; със самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр. – Тъй трябва човек да е деятелен и вреден. Видите ли как помага родолюбието на човека, който го има? В две години отгоре, без капитал и без труд, дава на човека да има всичко: и капитал, и недвижими имоти, и чарди, и хергелета и салтанити, даже и лично уважение (Бел. на п. Кр.).

Срещу желанието и обещанието ви да видите наредени училища и священство вие, с първо замещание на управителните постове, презряхте и училища, и священство, и черкви, и вяра и се потрудихте само за онова, което да ви прикрепи на постовете и да посреща частните ви интереси.

Кой е този, който ще отрече, че днешните училища и черкви не са в много по-лошо състояние, от колкото в миналото време? – Като сте на чело, на власт, обърнахте ли ся до днес да ся погрижите за черква и училище? – На място желанието ви да умрът чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по-дърти чорбаджии и изедници и, кажете ни, в какво се състои разницата ви от бившите чорбаджии? – На място да ся погрижите за издирвание на источници за подкрепяне бедните, кажете ни какво направихте досега в това отношение? – На място да ся погрижите за отваряние каса за поддържание инвалидите, училищни и черковни, освен дето това ни на ум ей не сте турали, за да подкрепите каприциите си, не трудихте ли ся да унижите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудехте ли ся и не трудите ли ся да поддържате някои безквасни священици, за да победите ония, които сами знаете какви са и да побъркате черквите? – На място да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време? Погрижихте са, помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци?

При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждат, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародват, и само дето им уйдисва го говорят.

Както за това, тъй и за много други работи има ний още да говорим, но засега спираме, за да си починем.

Ловеч, 1879 Ноември 29?

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!