Дон Вито Дженовезе

Вито Дженовезе е роден на 27 ноември 1897 година в Ризилиано близо до Неапол (Италия). Семейството му имигрирало в САЩ още през ученическите му години и се заселили в Малката Италия (Манхатън, Ню Йорк).

Вито Дженовезе – млад но брутален гангстер

Криминалната си кариера Вито Дженовезе започнал още с пристигането си на 15 годишна възраст. Той  се занимавал предимно с дребни кражби и измами. Така младият Вито срещнал друг хулиган като него – Чарли Лучиано, по-късно наречен Щастливецът. На 19 години Дженовезе излежал първата си присъда за незаконно притежание на оръжие.

През 20-те години на двадесети век, младият гангстер вече работел на щат при единия от двамата големи престъпни босове на Ню Йорк – Джо „Боса„ Масерия.

Вито Дженовезе бил роден психопат и това го правело идеалната машина за убиване. Масерия се възползвал от качествата му и го изпратил да елиминира един от съперниците му – Гаетано Риина. Някои гангстери убивали враговете си, защото това било част от занаята им, а не защото им харесвало. Вито Дженовезе обаче не бил от тях и изпитвал извратено удоволствие от работата си. Още в ранните дни на престъпната си кариера, Лучиано забелязал тези негови наклонности. Затова той решил да го държи близо до себе си и след години го направил свой заместник в криминалната си фамилия.

От хулиган към завършен убиец

По време на войната между Масерия и Маранзано, Вито Дженовезе не последвал своя бос, нито пък противника. Той предпочел да се подчини на изгряващата звезда на мафията Лъки Лучиано. По негова заповед през 1931г., Дженовезе заедно с Джо Адонис, Бъгси Сийгъл и Албърт Анастейжа нанесли решителния удар срещу Масерия. Четиримата стрелци екзекутирали големия бос в ресторанта, в който той редовно обядвал. Една година по-късно Вито Дженовезе се оженил за братовчедка си, като преди това обесил съпруга ѝ от покрива на една сграда.

Репутацията на този страховит психопат му спечелила прозвището дон Вито, т.е. големият Вито. Той убивал за нищо всеки, който му се изпречел на пътя. За едно такова убийство през 1934г. попаднал в полезрението на закона и се принудил да бяга в Италия.

В Рим на власт бил друг един ненормалник, а именно Бенито Мусолини (Дучето). Той се славел с антимафиотските си настроения и действия. Но тази политика била само привидна. Тогава, когато на фашистите им трябвало насилие, те често прибягвали до услугите на мафията.

Веднъж се наложило да бъде убит опозиционен журналист, който се подвизавал в Ню Йорк. Като услуга към Дучето, с работата се заел дон Вито Дженовезе. За това покушение, той получил рицарско звание от Бенито Мусолини.

Възможност и пропуски

Междувременно в САЩ, Лъки Лучиано попаднал в затвора и фамилията на Щастливеца била оглавена от Премиер-министърът на подземния свят Франк Костело. За свой заместник той назначил капорежиме Уил Морети, който разполагал с над 60 дула в своя отряд. Повишението на Морети вбесило Вито Дженовезе.

Това за него било понижаване в ранг от заместник бос в обикновен капитан. Въпреки това нямало какво да направи от Италия и продължил да следва заповедите на Лучиано и Костело. А заповедите били да изостави фашисткия режим и да започне да помага на съюзниците за десанта в Сицилия. Новата задача му дала възможност да разгърне голяма локална операция за корумпиране на американската армия и нейните офицери плюс развиването на мащабен черен пазар.

През 1944г. дон Вито бил арестуван от военната полиция за черноборсаджийство и екстрадиран в САЩ от агент Ориндж Дики, заради убийството от 1934г. Дики не само отказал подкуп от 250 000$ (днес около 5-10 млн.$) директно предложен му от Дженовезе, но не се огънал и под натиска оказван му от корумпираните политици и генерали.

Въпреки всички усилия на честния агент, в САЩ през 1946г. дон Вито Дженовезе бил оправдан поради липса на доказателства. Оказало се, че главният свидетел е умрял от свръхдоза приспивателни в затвора, дадени му от пазачите. Другият свидетел по делото бил намерен застрелян на пътя.

Игра с огъня и цената на властта

Вито Дженовезе излязъл свободен човек и готов за бизнес, но две неща не му давали мира. Първото бил успехът на Франк Костело, а второто изместването му от  позицията на заместник бос. Той решил да се прицели в по-голям дивеч и да завземе лидерското място във фамилията. Поводът, който му трябвал за това, се оказали изслушванията на комисията Кафаувър (’50-’51г.), на които Франк Костело се провалил с гръм и трясък.

Вито Дженовезе първо атакувал Уил Морети, като поискал разрешение от Комисията за „убийство по милост“. Морети страдал от напреднал сифилис и според дон Вито представлявал опасност да се раздрънка пред полицията. Комисията дала разрешение зад гърба на Костело и Лучиано.

Разстрелът бил публичен на 4 октомври 1951г. Франк Костело схванал посланието и разбрал, че Дженовезе е тръгнал след него, но той бил зает приоритетно с далеч по-сериозните си проблеми с властите. След кратък престой в затвора, Премиер-министърът на подземния свят се озовал на свобода.

Убий всички без милост

Още с излизането си от затвора (02.05.’57г.), Франк Костело бил причакан от убиец на мафията в лобито на хотел Маджестик, в който живеел постоянно. Когато Франк се появил (както винаги без телохранители), из сенките излязла огромната фигура на Винсент Чин Джиганте, който бил личен шофьор на дон Вито Дженовезе.

Грамадният гангстер насочил пистолета си към главата на Костело и му казал „Това е за теб Франк“, след което стрелял и избягал. Думите на Винсент Джиганте накарали Франк Костело да се обърне в неговата посока. Това действие попречило на куршума да попадне пряко в главата. Смъртоносното олово отскочило от черепа и катарамата на федората му. След кратък престой в превързочната, Франки пак бил на крака и във весело настроение.

Вито Дженовезе обаче се страхувал от гнева на Франк Костело и знаел, че само един е останал, който може да бъде негов отмъстител – Албърт Анастейжа – Върховният екзекутор на подземния свят.

В някои отношения Анастейжа бил дори по-зловещ  и от самия дон Вито, а още повече, че в миналото ръководел и работел в „Убийство ООД“ – нелегална фирма за убийства на мафията. Дженовезе обаче намерил влиятелен, интелигентен и амбициозен съюзник в лицето на Карло Гамбино, който искал да заеме позицията на Анастейжа и да стане бос на собствена фамилия.

Сутринта на 25.10.1957 година, в бръснарница близо до Парк Хотел Шератон в Централен Манхатън, гангстерите изпратени от Гамбино и Дженовезе нахлули в нея. Те разстреляли Върховния екзекутор на подземния свят докато се бръснел с кърпа на лицето. Смята се, че стрелците били от фамилия Профачи – Кармайн Персико и колегата му Лудия Джо Гало. Убийството се превърнало в моментална сензация, а Вито Дженовезе веднага се самообявил за глава на фамилията.

Смяна на властта

След смъртта на Албърт Анастейжа, Франк Костело останал с много отслабени сили. Лучиано бил в изгнание, а Лански като евреин, имал ограничена власт и вето. Всички големи стрелци на мафията и потенциални съюзници били мъртви в това число Бъгси Сийгъл и Лепке Бъколтър.

Премиер-министърът на подземния свят трябвало да подаде оставка, а всички негови активи преминали в ръцете на дон Вито Дженовезе. Последният, за да оправдае стрелбата си по Костело и Анастейжа пред Комисията и най-вече, за да се обяви за неин председател, свикал извънредно събрание на 14.11.’57г. в малкото градче Апалакин.

Падението на дон Вито Дженовезе

Конвенцията в Апалакин (Apalachin) се оказала една от най-големите грешки в историята на мафията и най-голямата в кариерата на новия кръстник на фамилия Дженовезе. Той завиждал за интелекта на Костело и се опитвал да „влезе в неговите обувки“, но за глупостта му нямало граници.

Местният щатски патрул и сержант Едгар Кросуел, забелязал дългата върволица от лимузини в иначе малкото и тихо селище. Той надушил случващото се и разбрал, че е време да извика ФБР на помощ. За един миг цялата организирана престъпност на САЩ и нейните босове влезли в полезрението на федералните власти.

На срещата присъствали много значими имена за мафията. Там бил и Карло Гамбино, заедно с босове от ранга на Санто Трафиканте и Джоузеф Профачи. Джоузеф Бонано, който дори не бил на злощастното събиране, също попаднал сред арестуваните по-късно. Начело на целия този цирк се бил изтъпанчил самонадеяният дон Вито Дженовезе.

Директорът на ФБР Дж. Е. Хувър вече не можел да отрича съществуването на организираната престъпност и мафията, независимо от това дали е бил корумпиран или пък босовете са имали негови снимки в дамски дрехи.

В цялото си безумие и дори след този провал, Вито Дженовезе продължил напълно да игнорира Лъки Лучиано. Той се опитал да вземе пълен контрол върху трафика и търговията на наркотици. Това била поредната му грешка, за която щял да заплати със свободата си.

Лучиано и Костело се срещнали в Италия и сътворили план да натопят дон Вито. Той включвал измислени показания от фалшив свидетел и обвинения в пряко участие във вноса на дрога в САЩ. На срещата присъствал и Карло Гамбино, който също предложил помощта си за каузата. След фиаското в Апалакин, дон Карло вече не смятал, че е добра идея хора като Дженовезе да са част от Коза Ностра.

Краят на един жесток човек

През 1958г. Вито Дженовезе се озовал зад решетките с присъда за 15 години, но успял да запази властта си над фамилията. От затвора той поръчал няколко екзекуции, като една от тях била на съкилийник в същия затвор – Джоузеф Валачи.

Последният разбрал за присъдата си и по погрешка убил друг затворник, като го взел за убиец на мафията. Това дало на федералните още един коз, с който да окажат натиск срещу Валачи. Той останал без избор и се превърнал във федерален свидетел срещу мафията.

Това събитие било бедствие за Коза ностра равно по големина с Апалакин. Джо Валачи имал статут на пълноправен член на организацията и макар само войник, знаел почти всичко за нея. За първи път член на мафията щял да свидетелства без да спазва Омерта – законът за мълчание. Още веднъж делата на дон Вито Дженовезе се оказали пагубни за организираната престъпност в Америка.

Безмилостният бос останал зад решетките до края на живота си. Франк Костело и Джоузеф Валачи извадили късмет и надживяли Вито Дженовезе, който умрял през 1969 година в затвора от инфаркт. Този брутален гангстер и делата му се оказали трагично бедствие за Коза ностра. Малцина други мафиоти са съумявали да нанесат с глупостта си толкова много щети на организацията като цяло. Ала никой сам по себе си не е успявал точно колкото него. Вито Дженовезе показал на света, че мафията не е мит, а реална опасност, която трябвало да бъде отстранена.