post

Европейски див заек – клас Бозайници

Видът Европейски див заек (Lepus europaeus) принадлежи към клас Бозайници, надклас Четирикраки при подтип Гръбначни животни. Подобно на всички четирикраки животни, той има 4 петопръстни крайника и е приспособен за живот в сухоземна среда.

Това, което е характерно само за клас Бозайници е, че те са живораждащи и притежава способността да бозаят (млекопитаещи). В зародишния период, плодът се изхранва с помощта на плацента, като изключение правят подклас Първични бозайници (птицечовка, ехидна). Те снасят яйца, подобно на своите предшественици влечугите.

Тялото на бозайниците притежава космена покривка, а кожата е богато снабдена с жлези. Освен подкласовете Първични бозайници и Низши бозайници (кенгуру, коала), всички останали имат постоянна телесна температура. Сърцето е снабдено с пълна камерна преграда и кръвта се движи в два кръга на кръвообръщение.

Най-голямата еволюционна придобивка на бозайниците е силно развитият им главен мозък. Въпреки че форми  на интелигетност се наблюдават при влечугите (велосирапторите в миналото) и птиците (гарваните), тя не може да се сравни с тази при някои видове бозайници (слон, делфин, примати).

Двигателна система на Европейски див заек

Двигателната система на вида Европейски див заек като и на всички бозайници се състои от пасивна и активна част.

Скелет на заек (пасивна част)

Скелетът на европейският див заек, може да се раздели най-общо на 4 части: скелет на главата, скелет на трупа, скелет на предните крайници и скелет на задните крайници.

Скелетът на главата се състои от лицев и мозъков череп. Мозъковия череп е кутията, която съхранява и защитава главния мозък. Лицевият череп включва в себе си челюстите и костите около сетивните органи (обоняние, очи). Челюстите при бозайниците са снабдени с ясно диференцирани и специализирани зъби. При зайците най-добре са развити предните резци, с които непрекъснато гризат. При хищниците с предимство са кучешките зъби, а тревопасните и всеядните животни имат отлично развити кътници.

Гръбначният стълб е съставен от множество прешлени и свързва главата с трупа. В него се формира канал, в който се намира гръбначния мозък. Гръдните прешлени са свързани с ребрата, които коремно пък се съединяват с гръдната кост. Образува се гръден кош, който защитава най-важните вътрешни органи.

Костите на горните крайници (предните) са малко по-слабо развити от тези на долните крайници. Това е тенденция при почти всички бозайници.

скелет на див заек

скелет на заек

Мускулатура (активна част)

Мускулатурата на европейския див заек е изключително добре развита, което е свързано с динамичния и разнообразен начин на живот в сухоземната среда. Мускулите най-грубо се делят на четири основни групи: мускули на главата и шията, мускули на туловището, мускули на горния крайник и мускули на долния крайник. Най-силно развити са мускулите на долните крайници и особено при видовете, които изцяло разчитат на тях за придвижването си.

мускули на заек

мускули на заек; автор на изображението: Alicia Poon, лиценз на изобр.: неясен!

Освен за движение има мускули, които изпълняват множество други функции – също както и при остналите видове животни. Трябва да се обърне внимание на диафрагмата, която е мускул, играещ ключова роля при дихателните движения на бозайниците – вдишване и издишване.

Храносмилателна система

Европейският див заек е растителноядно животно с гризещ тип челюсти. Освен в редки случаи (бивни, глиги), зъбите на бозайниците се намират вътре в устната кухина. Резците са предните зъби на заека, които буквално нарязват храната, след което тя се смила от кътниците. В устата се излива секрета на слюнчените жлези. Той съдържа ензими и слузести компоненти, които участват в предварителната обработка на храната. Сдъвканите хранителни вещества се поглъщат с помощта на мускулеста глътка, преминават през хранопровода и попадат в стомаха.

храносмилателна система на заек

храносмилателна система и отделителна система на див заек

Там те се обработват химически от стомашните сокове и се изтласкват към червата. Киселините от стомаха се неутрализират от соковете на жлъчната жлеза, а хранителните вещества се всмукват от стените на тънките черва. Несмлените частици преминават през дебелото черво за дообработка и се изхвърлят през аналното отвърстие в околната среда.

Кръвоносна система

Кръвоносната система спомага обмяната на веществата и газовете в организма. Тя е от затворен тип, което означава, че кръвта се движи само по кръвоносни съдове. Съдовете, които я изнасят извън сърцето се наричат артерии, а тези които я внасят обратно – вени. Кръвта бедна на кислород се нарича венозна, а богатата – артериална.

Бозайниците имат два кръга на кръвообръщение – малък и голям. Големият кръг на кръвообръщение доставя хранителни вещества и кислород до органите. Малкият кръг на кръвообръщение отвежда богатата на въглероден диоксид кръв до белите, където се извършва газовата обмяна и тя се обогатява на кислород.

Сърцето има две пресърдия и камера с пълна преграда (т.е. две камери). От дясната камера излизат пулмонарните вени към белите дробове, а в дясното предсърдие се вливат вените от тялото и главата. От лявата камера излиза аортата (най-голямата артерия) към цялото тяло, а в лявото предсърдие се вливат вените от белите дробове, които доставят артериална кръв. Пречистването на кръвта от токсини става в черния дроб и бъбреците.

кръвоносна система на заек, бозайници

кръвоносна система на див заек

Дихателна система

Дихателната система е изцяло пригодена за сухоземен начин на живот освен при бозайниците, които вторично са се завърнали към водната среда. Дихателните органи са чифт бели дробове богато кръвоснабдени с капиляри. Въздухът навлиза през устната и носната кухини по тръба с хрущяли наречена трахея, която се разклонява в дробовете на бронхи и бронхиоли. Както беше споменато по-горе, дихателните движения се извършват главно от диафрагмата, но участие вземат и ребрените мускули.

Отделителна система

Отделителната ситема се състои от чифт бъбреци, пикочопроводи и пикочен мехур. Изхвърлянето на урината става през общ отвор с половата система. Бозайниците снабдени с потни жлези, отделят част от вредните вещества с потта.

Нервна система и сетивни органи

Сетивните органи на бозайниците, сами по себе си, представляват цялостни системи свързани с дейността на нервната система.

Очите са разположени в лицевия череп и са част от зрителната сетивна система, която при някои бозайници е много добре развита. Обонятелните рецептори се разполагат в носа и носната кухина. Съществуват видове млекопитаещи с невероятно обоняние.

При Европейския див заек, слухът е най-развит като сетивна система с цел да улавя и най-малкия звук от приближаващ се хищник. Наблюдава се добре развито външно, средно и вътрешно ухо. Вкусовите рецептори се намират върху езика в устата и са пряко свързани с обонянието. Освен всички тези, съществуват и множество рецептори на общата сетивност, разположени по повърхността или в дълбочина на тялото.

Целият наплив от информация събиран от сетивните системи, се анализира и управлява от отлично развита централна нервна система – от гръбначния и най-вече от главния мозък. При различните видове той варира по големина и форма, като най-добре е развит при човека. Разликата между човешкия и заешкия мозък е огромна, макар да се състоят от едни и същи структури.

мозък при бозайниците

профили на мозък на заек сравнен с човешки мозък – средният и междинният не се виждат, защото са обгърнати от двете полукълба на крайния мозък

Като цяло при всички бозайници най-силно развит е крайният мозък. Тези видове, които разчитат на непрекъснато движение, притежават и добре оформен малък мозък.

Размножаване при Европейския див заек

Бозайниците са разделнополови животни, като често се наблюдава ясно изразен полов диморфизъм. Това означава, че даден индивид носи само един вид полови органи, а също, че женските и мъжките могат да бъдат различени визуално. Последното е валидно в някои случаи, а в други не. Например при дивия заек това е доста трудна задача, освен ако не се видят гениталиите. Докато при лъвовете например, половият диморфизъм се набива на очи, защото мъжкия притежава голяма космата грива.

Оплождането е вътрешно, в резултат на коитус, при който мъжкият полов член прониква във влагалището на женската и изхвърля семенната течност. Плодът се износва от майката в специален орган наречен матка. Там той се храни от майчиния организъм с помощта на плацента и пъпна връв.

заек през зимата

заек през зимата

Периодът до раждането е с различна продължителност при заличните видове. Честотата на размножаване също се различава, като най-често е обратно пропорционална на размерите. Слоновете се размножават изключително бавно,  като бременността им достига до 22 месеца. От друга страна, обикновената полевка може по 5-6 пъти годишно да дава потомство с по няколко малки в котило.

В това отношение видът Европейски див заек притежава голям размножителен потенциал, като възможностите му се доближават до тези на полевката. Малките се раждат зрящи и окосмени, за разлика от тези на домашния заек, които са голи без козина и слепи. След раждането си те продължават да се хранят от майчиния организъм, като сучат кърма от сукалните зърна на майката. При повечето видове бозайници, родителите полагат грижи за потомството.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!