post

Джо Бонано – мъж на честта

Джоузеф Бонано не е мафиотът от долната снимка. Всъщност лицето на нея дори не е член на мафията, макар че дълго време е играл ролята на гангстера Дони Браско. В действителност той е внедреният федерален агент Джоузеф Пистоун, който е работел под прикритие за ФБР. Сцена на неговата оперативна дейност била една от петте престъпни фамилии в Ню Йорк. Тя представлявала най-големият вносител на наркотици на Източното крайбрежие на САЩ за времето си.

Агент Пистоун съумял да събере достатъчно информация, за да изобличи тази криминална организация в съда и същевременно да унищожи репутацията ѝ. Тези събития довели до нейното изолиране от Комисията – управленският орган на мафията. А това, което свързва Джо Пистоун с Джо Бонано е фактът, че операция „Дони Браско “ се е провела именно срещу неговата престъпна фамилия Бонано.

Джоузеф Пистоун

Агент Джоузеф Пистоун в ролята на гангстера Дони Браско

Ранни години на Джоузеф Бонано

Джузепе Бонано е роден през 1905 година в градчето Кастеламаре дел Голфо (Сицилия,Италия) във видна мафиотска фамилия. През 1924 година той вече бил загубил и двамата си родители и за да избегне фашистките гонения срещу мафиозите отплавал за Америка. Но това не било първото му пътуване до там. Още като дете, заедно с майка си и баща си, Джузепе живял известно време в САЩ, където получил името Джо (Джоузеф) и заедно с това приел Америка за своя истинска родина.

Джо Бонано

Джо Бонано – мъж на честта

С новото си пристигане у дома, той заварил Сухия режим в разцвета си, от което много гангстери правели купища пари. Тогава властвал закон, който забранявал употребата и продажбата на алкохол, а подобна забрана създавала нови икономически възможности за подземния свят.

Като наследник на мафиотско семейство, Джо Бонано спадал към онези оригинални мафиози от старата родина, които се считали за мъже на честта и истински американски мафиоти. За него не било трудно да се присъедини към кастеламарската фракция на Салваторе Маранзано.

Скоро младият и горд Бонано се утвърдил като дясна ръка на Маранзано, а босът го приел под крилото си като негов пастрок. При един инцидент Джо извадил пистолета си и заврял дулото му в устата на друг мафиозо с неговото положение. Въпреки че случилото се уплашило противника му, това поведение трябвало да бъде обяснено и оправдано пред босовете на всички групировки. Един от тези босове бил неговият по-голям братовчед Стефано Магадино. Той смятал да се застъпи за роднината си, но не му се отдала възможност, защото самият Маранзано го изпреварил. Магадино се почуствал унизен и намразил братовчед си завинаги.

Превратът срещу „Старите Мустакатковци“

Джо Масерия, Салваторе Маранзано

Джо Масерия и Салваторе Маранзано

През 1927 година избухнала война между най-големите гангстери на Ню Йорк – Джо „Босът“ Масерия и Салваторе Маранзано. Джо Бонано минал на първа линия на кастеламарската фракция и се биел ожесточено за честта си и за своя бос.

Трупове заляли улиците на града, а биснесът търпял големи загуби. Това безумие дошло до гуша на някои гангстери и Чарли Лъки Лучиано (Късметлията) се възползвал от ситуацията. Последният имал своя собствена групировка и бил подкрепян от няколко верни приятели – Франк Костело, Майер Лански и Бъгси Сийгъл, но в същото време работел и за Джо „Боса“ Масерия.

Лъки Лучиано

Лучиано в зенита на властта си

Лучиано се свързал с Маранзано и му предложил главата на Масерия върху тепсия ако войната приключела цивилизовано. През 1931 година, хората на Късметлията ликвидирали собствения си лидер, като се надявали с това да се свършат Кастеламарските войни, но Маранзано решил да стане бос на босовете и да елиминира Лъки Лучиано. Това му коствало живота, защото Късметлията бил по-хитър от него и го докопал пръв. След пълната си победа Лучиано се свързал с Бонано, за да се помирят.

Смъртта на „Старите Мустакатковци“ поставила ново начало в развитието на Сицилианската мафия (Коза ностра) на територията на САЩ. Лъки Лучиано и останалите босове създали управленческия орган наречен „Comitato di Pace“ или по-известен като Комисията. В него всеки голям мафиотски бос в страната имал право на глас и всяко вътрешно насилие трябвало да бъде предваарително одобрено от Комисията. Фракцията на Маранзано преминала в ръцете на Джо и била прекръстена във фамилия Бонано.

Любов, чест и послушание – последната мафиотска сватба

В традициите на мафията, Джо Бонано поддържал нисък профил и работел под полицейския радар. Той участвал в схеми за изнудване, лихварство и незаконен хазарт, но амбициозният дон не можел да се задоволи само с това. Тъй се случило обаче, че бизнес делата на гордия Бонано трябвало да почакат, защото упорита ушна инфенкция на сина му Бил, принудила истинското му семейство да се премести временно в Аризона, където климатът бил по-сух. Там Бил Бонано израстнал като дребен престъпник и баща му се принудил да инициира включването му в Коза ностра.

Розали Профачи,  Бил Бонано

Розали Профачи и  Бил Бонано

През 1956 година Бил Бонано се оженил за Розали Профачи, която била племенница на боса на друга голяма престъпна нюйоркска фамилия. Двете фамилии се обединявали по любов, но и в интерес на общия бизнес.

Сватбата била толкова грандиозна, че послужила като вдъхновение за същата сцена във филма „Кръстникът„. На сватбения прием присъствали много от големите лица на мафията: Томи Лукезе, Тони Акардо, Албърт Анастейжа, Вито Дженовезе и Стефано Магадино, заедно със сватовете Бонано и Профачи. Много години след венчавката, Бил Бонано продуцирал филм, който величаел мафията под заглавието: Любов, чест и послушание – последната мафиотска сватба.

Джузепе Профачи

Джузепе Профачи

През 1957 година „мъжът на честта“, който публично упорито се противопоставял на търговията с наркотици, показал истинската си същност. Той отпътувал за Сицилия, за да уреди подробностите по вноса на хероин за САЩ.

Там го очаквал неговият доверен шофьор и абсолютен психопат Кармайн Галанте, чиито сицилиански връзки щели да осигурят стоката за фамилия Бонано. Но в същата година в Америка избухнала гангстерска войната за контрол на две от другите фамилии. Двама от капитаните се обединили, за да убият собствените си босове.

Сътресения по върховете

Гамбино и Анастейжа

Гамбино и Анастейжа

Вито Дженовезе атакувал Франк Костело за фамилията на Лучиано, но пропуснал да го убие. Въпреки това Костело се пенсионирал по-късно, а дон Вито поел кормилото. След покушението, в съгласие с Карло Гамбино, кървавият Вито ударил Албърт Анастейжа при това този път успешно.

За да утвърдят властта си двамата капитани организирали среща на Комисията в малкото градче Апалакин с помощта на Стефано Магадино. Тази конвенция се превърнала в истинско фиаско, когато местен полицай забелязал дългата процесия от лимузини. Той се обадил на ФБР и те нахлули докато босовете се съвещавали. Джо Бонано не присъствал на срещата, но той също бил уличен във връзки с Ла Коза ностра и арестуван в резултат на това.

Джо Бонано

Джо Бонано сниман като обикновен престъпник

След  половин век скрит в сенките, Джо Бонано бил изобличен като един от босовете на мафията. Сол в раната добавил федералният свидетел и бивш гангстер Джо Валачи. През 1963 година той публично назовал имената на прочути мафиоти пред разследваща подкомисия на сенатската комисия за правителствени операции. Сред тези имена било и това на „мъжа на честта“. Пресата подела с подигравка да нарича стария гангстер с нова фамилия – Джо Банана.

„Банановите войни“ на фамилия Бонано

1963 година била двойно нещастна за Джо Бонано, защото Джузепе Профачи вече не бил сред живите от близо няколко месеца и Бонано оставал без най-силния си съюзник, а му предстояла и война.

Профачи приживе бил влязъл във сблъсък с една фракция на собствената си фамилия, оглавявана от Лудия Джо Гало. Тези вътрешни конфликти в организацията на Профачи облагодетелствали други двама от големите босове – Карло Гамбино и неговият виден съюзник Томи Лукезе, които негласно подкрепяли междуособните борби на колегите си. Заради тези търкания почти не съществувала надежда да се възстанови старият алианс с Бонано.

След смъртта на Пофачи, фамилията му била оглавена от Джо Малиоко, който се опитал да възстанови баланса, като разпоредил на своя капитан Джо Коломбо да елиминира Лукезе и Гамбино. Вместо това, капорежиме Коломбо се свързал с дон Карло и го информирал за намеренията на Малиоко. Последният бил пенсиониран с решение на Комисията, а фамилия Профачи била наименована на новия си лидер – Коломбо. Тези тактически ходове на опозицията оставили Джо Бонано окончателно без съюзници.

Джо Бонано

адвокат Алберт Кригер и Джо Бонано

Но Карло Гамбино не смятал да спре дотам. Знаейки, че Малиоко не е действал сам, дон Карло насочил вниманието на Комисията към боса на фамилия Бонано. Джо усетил жегата и през 1964 година инсценирал отвличането си на публично място. Това било добре дошло за враговете му, защото няколко месеца след изчезването му, Комисията назначила Гаспар ДиГрегорио за нов бос. За пореден път Карло Гамбино използвал тактиката „разделяй и владей“. „Разцепването на Банана“ поставило формалното начало на „Банановите войни„. Лоялистите се оглавявали от Бил Бонано, а отцепниците от новия бос Гаспар ДиГрегорио.

Отново в окопите

После една добре скроена засада срещу Бил Бонано, той насмалко щял да загуби живота си, което принудило стария дон Бонано да се появи през 1966 година. След като се представил на властите жив и здрав, той се завърнал към престъпния си начин на живот. За начало босът обвинил пред Комисията своя братовчед Стефано Магадино, че го е държал в плен.

Подир театралното си появяване, Джо Бонано сам оглавил остатъка от фамилията си. Старият бос бил преживял много гангстерски войни и знаел как се водят те успешно. Въпреки числената си малобройност, фракцията на Джо Бонано набрала бързо сила и сломила по-голямата част от отцепниците. Гамбино и Лукезе не можели да си позволят официално да вземат страна и заради това изглеждало, че каузата им е изгубена.

Малко преди Гаспар ДиГрегорио и Стефано Магадино да бъда разгромени, Джо Бонано преживял тежък инфаркт. Това сломило стария бос и той решил да се пенсионира. Комисията посрещнала новината едновременно със съмнение и задоволство. Карло Гамбино прегърнал триумфа си, а Джо Бонано заживял в Аризона като пенсионер.

Последни години на Джо Бонано

Въпреки че бил далеч от мафията, Джо Бонано непрекъснато страдал от полицейски и федерален тормоз. Срещу него се използвали всички мръсни номера в бранша, като дори попаднал за една година в затвора без причина. През 1983-та той решил да публикува автобиографията си в традицията на „Кръстника“ – романтична и изопачена.

Джо Бонано представял себе си като „Мъж на честта“ (заглавието на книгата) от една мистична организация (мафията), която защитавала и помагала на хората. Старият бос дори започнал да се появява по телевизията и се наслаждавал на собственото си честолюбие и суета.

Руди Джулиани

Руди Джулиани

Удари срещу фамилията на пенсионирания мафиозо

Но Рудолф Джулиани, който тогава бил федерален прокурор, не споделял вижданията на пенсионирания кръстник. Той внимателно прочел книгата на Джо Бонано и я използвал като съдебно доказателство в личната си битка с Коза ностра. Две години преди тя да излезе от печат, в престъпната фамилия Бонано приключила и мащабната операция на ФБР, известна под кодовото название „Дони Браско„.

В резултат на нея били повдигнати около 200 обвинения на гангстерите и присъди получили повече от 100 човека. Джо доживял да види този крах и как неговото творение се разпада пред очите му. Когато фамилията Бонано била изхвърлена от Комисията, това изглеждало като неин край. Но изолацията ѝ всъщност я съхранила от съдебно преследване по времето на процеса срещу Комисията.

Джо Бонано доживял да стане свидетел и на възраждането на собствената си престъпна организация през 90-те години на изминалия век. В 2002 година, почти столетник, старият дон се споминал и по този начин надживял всичките си именити сподвижници. Той смятал себе си приживе за мъж на честта, но всъщност бил безскрупулен и пресметлив, а също много талантлив и отдаден гангстер. Отличавал се положително от повечето психопатични и маниакални убийци в мафията, ала убиец бил и самият той, при това зареден с голяма доза лицемерие.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!