post

Джоузеф Масино – Плъх над всички плъхове

плакат на междузвездни войни

Джоузеф Масино (Големия Джоуи) е роден в работническо италианско семейство в Ню Йорк (САЩ) на 10 януари 1943 година. На 16 години, тъй като бил слаб ученик, напуснал училище и се захванал да продава сандвичи от количка на улицата. Не минала и година и Джоуи си намерил съпруга, а заедно с това създал семейство, което трябвало да храни.  За щастие бизнесът му се разраствал благодарение на факта, че неговият доставчик Кармайн Растели винаги го снабдявал с най-добрите продукти на най-добрата цена.

Джоузеф Масино

Джоузеф Масино – полицейска снимка

Джоузеф Масино и Филип Растели

Кармайн имал и още едно предимство. Той бил брат на Филип Растели, който по това време заемал позицията на капорежиме (капитан) в престъпната мафиотска фамилия Бонано. Случило се Джоузеф Масино да бъде представен на влиятелния гангстер и той го взел под крилото си. Заради здравото си телосложение и атлетичните си постижения, Джоуи станал мутра-разпоредител и събирач на дългове за Растели, а в замяна започнал да получава дебели пачки пари.

Филип Растели

Филип Растели

Новата позиция на Джоузеф Масино му позволила да стартира собствен бизнес-рекет с лотария на черно. Приходите за него и покровителя му се увеличили отново главоломно, но той не смятал да спира до там. Към 1967 година, Джоуи ръководел собствен екип от гангстери и те започнали да отвличат и ограбват камиони. Член на бандата му бил и неговият шурей Салваторе Витали (Сал). Заедно, те съумявали да убедят шофьорите доброволно да им предават товарите си, за да не се стига до насилие.

Големия Джоуи и пътят му към върха

Сал Витали

Сал Витали

Любовта на Джо Масино към поничките, скоро го превърнала от атлетичен гангстер в самоходно туловище, което му спечелило прякора Големия Джоуи. Въпреки че Масино станал бавноподвижен, мозъкът му бил по-бърз от този на повечето улични тарикати. Когато полицията и ФБР разбили престъпния му кръг за обири, той съумял да надхитри прокуратурата в съда и се измъкнал невредим.

През 1974 година, Комисията на Коза ностра назначила нов бос на фамилия Бонано и това бил Филип Растели. Тази маневра била режисирана от Карло Гамбино, който тогава управлявал най-могъщата фамилия в САЩ, носеща неговото име.

Скоро обаче Растели се озовал в затвора и властта му на улицата трябвало да се налага от друг. В тази роля влязъл Големия Джоуи, но на хоризонта се задавала конкурентната фракция на зловещия психопат Кармайн Галанте.

Джийн Готи, Големият Джо Масино

Джийн Готи и Големият Джо Масино

През 1976 година Пол Кастелано, новият бос на Гамбино, поискал услуга от Джоузеф Масино. Той трябвало да елиминира гаджето на дъщерята на Големия Пол, който се славел като младеж с твърде голяма уста. Големият Джоуи без проблем убил жертвата и я предал на касапина на фамилията Гамбино – Рой ДеМео.

Ерата Галанте

В твчвние на времето, Кармайн Галанте и неговите гангстери превърнали фамилия Бонано в най-големия вносител на хероин в САЩ. Купищата пари от дрогата, постепенно привлекли на негова страна повечето гангстери и той направил заявка за позицията на бос. Старият гангстер дори си осигурил за охрана натурални сицилианци, които носели прозвището „зипове“. Филип Растели усетил, че властта му се изплъзва и се обърнал за помощ към верния си съратник Джоузеф Масино.

Големият Джоуи оглавил лоялистката фракция, към която се присъединил и легендарният гангстер Доминик Сони Блек Наполитано. Масино от своя страна се свързал с Аниело Делакроче, който тогава изпълнявал ролята на заместник на Пол Кастелано в Гамбино и му предложил заедно да организират удар срещу натрапника в Бонано. Кармайн Галанте не обичал да споделя печалбите си с останалите мафиоти, а това било най-голямото престъпление за един бос в Коза ностра. Гамбино подкрепили лоялистите на Растели.

убийството на Кармайн Галанте

Легендарната снимка от убийството на Галанте

На 12 юли 1979 година в ресторанта на „Джо и Мери“ (Knickerbocker avenue, Бруклин) нахлули трима маскирани килъри на мафията. Зиповете били изоставили своя бос и нападателите разстреляли Кармайн Галанте и хората около него без никакъв проблем. Имената на убийците, които участвали в покушението са Доминик Тринчера, Доминик Сони Блек Наполитано и Антъни Инделикато.  Навън ги очаквал, в автомобил паркиран наблизо, самият Джоузеф Масино.

Убийството на тримата капитани

Скоро след легендарното покушение, тримата капитани Доминик Тринчера, Алфонс „Сони Ред“ Инделикато и Филип Джиаконе от фамилия Бонано, решили да запълнят властовия вакуум в организацията. Подобни своеволия не можело да се толерират и по заповед на Растели и с разрешението на Комисията, заместник босът Джоузеф Масино организирал нов удар.

Доминик Тринчера, Сони Ред и Филип Джиаконе

осветените в центъра са: Доминик Тринчера, Сони Ред и Филип Джиаконе (отзад)

През 1981 година, в нощта на 5-ти май, в клуб на фамилията в Бруклин, членове на канадската фамилия Ризуто заедно с Големия Джоуи устроили засада на тримата капитани. Лично Масино държал ръцете на Сони Ред, докато той гледал как убиват другарите му в очакване на собствената си гибел. След това към „купона“ се присъединил екипът на Доминик Сони Блек Наполитано, чиито другари разчленили телата на убитите. Труповете били изхвърлени от трети екип, който съставял бандата на Джон Готи от фамилия Гамбино.

Дони Браско и убийството на Сони Блек Наполитано

За съжаление на лоялистите, Бруно Инделикато – брутален гангстер и син на Сони Ред Инделикато избегнал фаталната среща и се заканил да си отмъсти. Затова той също трябвало да си отиде. За убийството му се очаквало да се погрижи Доминик Наполитано, който от своя страна дал задачата на своя приятел и кандидат-мафиозо Дони Браско. Последният обаче не бил обикновен уличен тарикат, а агентът на ФБР под прикритие Джоузеф Пистоун.

Дони Браско

Дони Браско

Федралното бюро предотвратило покушението, оттеглило своя човек и прекратило операция Дони Браско, като след това информирало гангстерите от Бонано за предстоящото съдебно разследване. Доминик Сони Блек Наполитано бил в голяма беда заради това, че е позволил на правителствен агент да инфилтрира престъпната им организация. ФБР му предложило да се сдобие със статут на защитен свидетел, но той избрал да остане гангстер докрай.

Въпреки лоялността на Сони Блек, Джоузеф Масино трябвало да го елиминира, за да измие позора от случващото се. На предварително уредена среща, килърите посрещнали Доминик Наполитано, който вече очаквал съдбата си с достойнство. Но дори куршумът в главата на верния капитан, не помогнал да се решат проблемите на фамилия Бонано с властите. Заради това тя била изключена от Комисията на мафията и се озовала подложена на жестоко съдебно преследване.

В полезрението на властите и възкачване на престола

На мушката на федералното правителство застанал и най-могъщият ръководител на Бонано през 80-те – Големият Джоуи. Въпреки че Растели оглавявал организацията от затвора, неговата дясна ръка бил Масино, който ръководел бизнеса на улицата.

За да избегне съдебните дела той минал в нелегалност през 1982г. и в продължение на близо 2 години се укривал, но през това време стигнал до решението, че е необходимо да се изправи в съда с адвокатите си. Въпреки свидетелските показания на Джоузеф Пистоун, по повечето обвинения бил оправдан, в това число и за убийството на тримата капитани, в резултат на което Големият Джоуи се разминал с лека присъда.

Джоузеф Масино

Джоузеф Масино под наблюдение от ФБР

Това обаче не обезсърчило прокуратурата и отново му били повдигнати обвинения за рекет. Към 1987 година Филип Растели осъзнал, че животът му ще приключи зад решетките и прехвърлил властта си изцяло върху Джоузеф Масино. Той от своя страна направил свой заместник Сал Витали, който през всичките години го подкрепял неизменно. За консилиере на фамилията посочил легендарния гангстер и капитан на Бонано – Антъни Спиро. През 1991 година Растели се споминал, а на следващата Големия Джоуи излязъл от затвора.

Последният дон

Джоузеф Масино бил лоялен член на Коза ностра, винаги останал верен на своя бос и се обграждал със старомодни и верни гангстери. Той не се държал грубо с полицията и федералните агенти и в същото време избягвал да се набива на очи. Заради тези си качества и заради факта, че повечето босове ги очаквали доживотни присъди, пресата му дала прозвището „Последният дон“.

Големия Джоуи

Големия Джоуи – последният дон?

Изхвърлянето на фамилия Бонано от Комисията се оказало проклятие и благодат. Заради този факт те не били включени в процеса срещу същата тази Комисия. Въпреки тежките поражения от операция Дони Браско, престъпната организация наброявала близо 150 пълноправни члена. Джоузеф Масино се опитвал да възстанови самочувствието, като им припомнял, че сред тях нямало „плъхове“ (доносници) както в другите фамилии. Освен това ги предупреждавал, че всеки „плъх“ го очаквала сигурна гибел.

Възродената престъпна фамилия, Големия Джоуи прекръстил на свое име, след което се ориентирал в ново поприще на измами. В края на 90-те години на Уол Стрийт се заформял икономически балон в търговията с ценни книжа на високотехнологичните компаниии в САЩ, който по-късно станал злощастно известен под името „Дот-ком балона„. Фамилията на Масино се включила в борсовите спекулации, като използвайки техниките на pump and dump (напомпи и изхвърли), гангстери съумели да направят куп пари, при това в изцяло нов за мафията икономически сектор.

Плъх над всички плъхове

През 2003 година, след продължително разследване от страна на икономическата дивизия на ФБР, Салваторе Витали бил задържан и срещу заместник боса на Масино били повдигнати обвинения. За да си спаси кожата от по-тежка присъда, Сал решил да свидетелства срещу Големия Джоуи. По този начин той се превърнал в „плъх“ от най-висок ранг до тогава, равен единствено със Сами Гравано – заместникът на Джон Готи.

През 2003 година Джоузеф Масино бил арестуван и срещу него от прокуратурата повдигнали 19 федерални обвинения. През следващата 2004-та година, престъпният бос се сдобил с нови 11 присъди, в това число и за убийствата на тримата капитани, Тони Мира и Доминик Наполитано. Последният пирон в ковчега на Големия Джоуи, била присъдата за убийство извършено след 1994 година, която можела да му донесе смъртно наказание. ФБР му предложили за последен път да сътрудничи на властите… и той приел.

Джоузеф Масино

Джоузеф Масино изобразен като плъх от пресата

Джоузеф Масино се превърнал в единственият бос от Ла Коза ностра дотогава, който се съгласявал да стане федерален свидетел. Той предал собствените си войници, като подпомогнал 15 обвинителни акта срещу тях. Освен това доносничил за всико, което му било поискано и в крайна сметка казал къде да бъдат открити труповете на мъртвите капитани. От „Последния дон“, за пресата Масино се превърнал в „Бос на всички плъхове“.

Гангстерите в цялата страна, от Източното крайбрежие та чак до Лос Анджелис, останали в потрес от това предателство. То разклатило из основи принципите Коза ностра и затова днес, дори при най-малката опасност от страна на ФБР, действащите мафиоти се надпреварват, кой пръв да стане федерален свидетел и да получи по-добра сделка с правителството.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *