post

Джон Готи – Тефлоновият дон на Гамбино

Джон Готи (Джон Джоузеф Готи Младши) е роден на 27 октомври 1940 година в Южен Бронкс (Ню Йорк, САЩ) в бедно италианско семейство. При 13 деца и хроничната липса на пари, Джон Старши имал тендеции кън насилие и избухлив нрав, който бил наследен и от Младши. На 16 годишна възраст Джон Готи напуснал училище и се влял в престъпния контингент на улицата, който въобще не му бил чужд.  На 18 години младият гангстер срещнал Виктория ДиДжорджио и скоро след това създал семейство.

Бедният гангстер

В началото на 60-те години престъпните доходи на Джон Готи били оскъдни и той едва успявал да изкара за храна и наем. Ситуацията ставала все по-отчайваща, защото се родило и първото му дете, а редовните арести утежнявали положението. Той дори се опитал да си намери нормална работа, но бързо се убедил, че това не е за него. Скоро се завърнал в престъпния бранш и започнал заедно с дружките си да похищава камиони със стока от летище Кенеди. Операциите протичали под ръководството на престъпната фамилия Гамбино. Това му донесло първата по-сериозна присъда и през 1968 година се озовал зад решетките.

Джон Готи

младият Джон Готи

През 1971 година, когато Джон Готи си излежал наказанието, се прибрал обратно при старата си банда, която вече оперирала в Куинс (Ню Йорк). Две години по-късно се появил и големият шанс за кварталния гангстер. Легендарният бос  Карло Гамбино изпратил да го повикат и му дал поръчка за главата на Джими МакБратни – похитител и убиец на племенника на стария дон. Но Джон Готи и неговите съучастници, свършили твърде мърляво работата и скоро бил прибран от полицията. Той пледирал убийство по непредпазливост и получил само 4 години затвор. През 1976 година Карло Гамбино се споминал, а през следващата 1977 Готи отново бил на улицата.

Член на фамилия Гамбино

Джон Готи

Джон Готи

Новият бос на фамилията бил Пол Кастелано. Като роднина на стария дон, той се възкачил на престола с много резерви от страна на уличните гангстери.

Джон Готи също недолюбвал Големия Пол, но не можел много да протестира, за да не получи куршум в главата. Още повече, че негов наставник и застъпник във фамилията бил заместник боса Аниело Делакроче, който дълбоко вярвал в традициите на мафията и държал юздите на Готи изкъсо. Делакроче подкрепил кандидатурата на Джон и през същата 1977 година, напористият гангстер бил направен пълноправен член на Ла Коза ностра и капорежиме във фамилията Гамбино.

През 1980 година, при нещастен инцидент, съседът на семейство Готи – Джон Фавара, блъснал един от синовете на гангстера, докато хлапето карало колело. Скоро след погребението, опечаленото семейство заминало на почивка във Флорида, а Фавара изчезнал завинаги. Легендата разказва, че бандата на Готи докопала злочестия съсед и ганстерите го разрязали на половина с моторен трион.

Сблъсъкът с Кастелано

Като капитан на собствена банда, Джон Готи препечелвал доста пари, но това не му попречило да се замеси в търговията с дрога. Официалната политика на фамилия Гамбино била, че наркотиците са табу и който е замесен с тях – умира. Тези мерки били строги, но те се диктували от груб прагматизъм. Защото присъдите свързани с дрога били тежки и осъдените често предпочитали вместо да ги лежат, да съдействат на Агенцията за борба с наркотиците (АБН) и на ФБР. Пол Кастелано не можел да си позволи подобен риск при условие, че управлявал мултимилионна престъпна корпорация с много легални инвестиции.

Гамбино, Делакроче, Кастелано

Гамбино, Делакроче, Кастелано

1984 и ’85 години били турбулентни за фамилия Гамбино. Джон Готи и Аниело Делакроче попаднали под ударите на закона, като срещу тях повдигнали обвинения за рекет, лихварство, а някои от другите гангстери в бандата били уличени и в търговия с хероин. Това можело да струва животите на всички около Готи и още повече, че приятелят от юношеските му години Анджело РуджиероКвак Квак“ работел като информатор за ФБР.

Единствен изход

За Пол Кастелано нещата също се развивали много лошо, тъй като срещу него били повдигнати доста сериозни обвинения в това число и в процеса срещу „Комисията“. Големият Пол допълнително усложнил сам живота си, като започнал любовна афера с прислужницата си. Последното, което му трябвало били неприятности с Готи, а те се увеличавали с всеки изминал ден, както и напрежението между двамата.

През 1985 година Аниело Делакроче се споминал след поледуване от рак, а Пол Кастелано не отишъл на погребението да му отдаде последна почит. Последвало повишаване на Томи Билоти в ранг на заместник бос, позиция към която Готи имал стремежи. Големият Пол за капак на всичко решил да разформирова бандата на Джон и това дало тласък на финалния сблъсък между двамата. Въпрос на време било единият да реши да елиминира другия. Готи направил първата стъпка, като привлякъл на своя страна Сами Гравано – един от ключовите гангстери във фамилията.

Томи Билоти, Пол Кастелано

Томи Билоти (ляво) и Пол Кастелано (дясно) разстреляни пред Спаркс Стейк Хаус

С куршуми към върха

На 16 декеври 1985 година Пол Кастелано имал делова среща в любимия си ресторант Спаркс Стейк Хаус (Sparks Steak House) в Манхатън и заедно с Томи Билоти пътували натам. Те не знаели, че ги очаквала засада организирана перфектно от Джон Готи. Убийците били облечени в светли шлифери и руски калпаци, за да объркат евентуалните свидетели.

Когато Кастелано и Билоти спрели пред заведението, още преди да слязат от Линкълна, двама стрелци нападали Пол Кастелано, а други двама простреляли Томи Билоти. Пред и зад автомобила имало по още един резервен стрелец, а Джон Готи и Салваторе Гравано „Сами Бика“ следяли покушението в наблизо паркирана кола. Босът и заместникът му се свлекли мъртви на улицата.

Винсент Джиганте

Винсент Джиганте по халат заедно с други гангстери – готов веднага да влезе в ролята на душевно болен

Комисията отвръща на удара

Убийството на Кастелано не било одобрено от две от петте нюйоркски фамилии – Дженовезе и Лукезе, въпреки това скоро след него Джон Готи бил коронован за нов бос на Гамбино. През 1986 година босът на Дженовезе – Винсент Джиганте пуснал контракт за главата на Готи и ганстерите от Лукезе – Вик Амузо и Антъни Касо „Тръбата“ поели поръчката.

Първият опит бил предотвратен от ФБР, които по закон били длъжни да предупредят евентуалната жертва. Вторият опит представлявал бомбен атентат, при който загинал заместник – боса на фамилията Гамбино Франк ДеЧико. Джон Готи отвърнал на удара и хората му направили опит за убийство на Антъни Касо, но се провалили. Последвала кратка война, която завършила със споразумение за двете страни през 1988 година.

Съдебните битки със закона и в обектива на камерите

Джон Готи

Джон Готи – Спретнатият дон

Един месец преди атента Джон Готи имал дело в съда за побой при изолиран уличен инцидент. Жертвата разпознал новия бос на клана Гамбино от вестниците и по време на свидетелските си показания получил трайна амнезия. Това довело до оневинителна присъда и първата сензационна съдебна победа на Готи.

След покушението последвало ново дело за рекет, по което Джон вече бил обвиняем. Задържането не му попречило да издаде заповед за убийството на Робърт ДиБернардо – един от близките му сподвижници. Мотивът за действията му била алчност.

До този момент от живота си Джон Готи действал твърде безрасъдно. Той не само, че не се криел от властите, а парадирал с новата си позиция на бос и финансовите си облаги от нея. Непрекъснато се обличал в скъпи костюми и харчел колосални суми за хазарт. За него се говорело, че можел да загуби облог дори за цвета на собственото си бельо.

Пресата му дала прозвището „Спретнатият дон“ и той се озовал на първите страници на всички вестници и списания, като се превърнал в най-известния гангстер след Ал Капоне. Това обаче се оказало не толкова добре за фамилията Гамбино, защото всички погледи се насочили към нея.

Късмет или какво?

Във федералното делото за рекет, адвокатът на Джон Готи – Брус Катлър спечелил бляскав триумф. Дори след свидетелските показания на  двама мафиоти, босът на Гамбино бил признат за невинен. Тайната на тази победа се оказала подкупен заседател от съдебното жури, който за 60 000$ блокирал осъдителната присъда. Този факт се разкрил много по-късно, но през 1986 година нещата стояли другояче.

Американското правителство, представяно от прокурор Джон Глийсън, трябвало да се оттегли, за да си ближе раните. Новинарите измислили ново прозвище за Готи – Тефлоновият дон. То било показателно за това, че нито едно обвинение не залепвало върху него. Свидетелите по делото скоро след това били убити.

Брус Катлър, Джон Готи

Брус Катлър и Джон Готи в съда

Всяка съдебна победа на Джон Готи и Брус Катлър правела агентите на ФБР все по-мотивирани да спипат хлъзгавия гангстер. Другите престъпни босове отдавна търкали затворническите нарове, а главата на фамилия Гамбино устройвал празненства, за да отпразнува поредното унижение за прокуратурата.

През 1988 година, Джон Готи направил поредната си голяма грешка, като започнал да изисква всички мафиоти и улични тарикати да му отдават почит в Рейвънайт Сошъл Клаб (Ravenite Social Club) на Мълбъри Стрийт. Това бил подарък за ФБР, чиито агенти непрекъснато го наблюдавали. Те успели да заснемат на лента дори хора, за които нямало информация, че са членове на организираната пестъпност. Босът изложил на показ цялата си организация.

Аз, Джон Готи

През 1989 година, Тефлоновият дон отново се изправил пред съда, но и този път се измъкнал. Записите срещу него били твърде лоши, за да бъдат приети безрезервно от съдебните заседатели. Брус Катлър за трети и последен път спасил високопоставения си клиент.

Отнело доста време и тежък труд на агентите на ФБР да проникнат в клуба на престъпния бос. За съжаление оттам записите също били с неприемливо качество, а гласът на Джон Готи изчезвал за дълги периоди от време. Скоро служителите на закона се досетили, че заседанията на фамилията се провеждали някъде другаде в същата сграда.

Хората на агент Джим Калстрьом, водени от интуицията си, намерили апартамента на една вдовица. Според тях, той бил най-вероятното работно място на гангстерите и затова го напълнили с микрофони. Не след дълго търпението им било възнаградено. На записите Джон Готи се чувал ясно и отчетливо, воден от собствената си глупост, да признава за минали и настоящи престъпления, като не пропускал да добави: „Аз, Джон Готи…“

отряд Гамбино, Джон Готи

Джим Калстрьом (агент), Джон Глийсън (прокурор) и Брус Мау (ръководител на отряд „Гамбино“)

Донът е покрит с велкро

В края на 1990 година, при обиск в Рейвънайт Сошъл Клаб били арестувани Франк Локасио, Сами Гравано и Джон Готи. Когато Гравано, който бил заместник бос, чул записите и как Готи говорел срещу него, той решил да стане федерален свидетел по делото.

До този момент, това бил единственият случай, в който заместник бос решавал да наруши закона на мафията за мълчание – омерта. Босът на Гамбино бил записан да злослови и срещу собствения си адвокат. Това дало основание на съдията да елиминира Брус Катлър от предстоящия процес. И въпреки че Албърт Кригер поел защитата на гангстера, Джон Готи си бил изкопал дупка, от която нямало излизане.

Сами Гравано, Джон Готи, фамилия Гамбино

Салваторе „Сами Бика“ Гравано -дясна ръка и ключов свидетел срещу Джон Готи и Винсент Джиганте

През 1992 година Джон Готи получил доживотна присъда без право на обжалване. На 10 юни 2002 година той починал в затвора след тежко боледуване от рак. Погребението му се превърнало в поредното зрелище за сеирджиите, медиите и наивниците. Мнозина от присъстващите го смятали за модерен Робин Худ.

В действителност Джон Готи бил брутален гангстер и крайно некадърен бос. Той нарушил всяко едно правило на Коза ностра и това довело до неговото падение. Карло Гамбино, с упорит труд и за много години, съумял да изгради най-могъщия престъпен синдикат в САЩ. Неговият общ годишен доход приближавал 1 млрд. $, което за времето е било невероятно постижение. Като бос, Джон Готи успял да унищожи същата криминална фамилия за по-малко от десетилетие.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!