post

Девети септември (09.09.1944)

Девети септември 1944 г. (09.09.1944) е дата от българската история, която често буди противоречиви чувства в българското общество. Събитията произтекли на девети септември 44-та година очертават ярка разделителна линия в българския политически живот дори в началото на второто хилядолетие.

Едни я определят като най-черната дата в българската история, а други за щастлив край, на иначе трагичната за България първа половина на XX век. Настоящата статия представлява опит за обективен исторически анализ на събитията свързани с девети септември, без да се влагат типичните за събитието емоции и митове.

Девети септември 1944

Деветосептемврийският преврат и датата свързана с него 9 септември 1944-та и по-точно тяхното значение за България, са обект на ожесточени спорове и противоречия в съвременното българско общество

България и началото на Втората световна война

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. заварва България в особено положение. Страната се управлява от кабинет с министър-председател Георги Кьосеиванов. В страната е установен авториратарен режим, продукт на военния преврат от 19 май 1934 г. Търновската конституция не се спазва (без да е отменяна) и политическите партии са забранени. Монархът на Царство България цар Борис III завзема водещата роля в политическия живот на страната.

Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини

Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини – Мюнхенското споразумение 1938-ма

Във външнополитически план България има за основна цел мирната ревизия на Ньойския договор и възстанояване на отнетите от страната територии в Добруджа, Тракия и Западаните покрайнни. Поддържа добри отношения с всички Велики сили, но като цяло в стопанско отношение страната е свързана най-вече с Германия.

Цар Борис III дори играе определена посредническа роля между Англия и Германия преди подписването на Мюнхенското споразумение от септември 1938 г., когато Судетската област е предадена на Третия райх. Българският монарх, подобно на много други европейски политици вярва, че това ще уталожи агресивната политика на Адолф Хитлер и ще предотврати избухването на военен конфликт, а и това е модел, по който България също разчита, че може да си върне загубените области.

Трудният неутралитет

Скоро след началото на войната – на 15 септември 1939 г. България обявява неутралитет. Въпреки това обаче, българското царство е решено да използва несигурната обстановка, за да реализира териториалните си претенции. Като най-добри са оценени перспективите за Южна Добруджа, тъй като Румъния е обградена от страни, които са настроение ревизионистично към нея. Това намерение е доведено до успешен край и на 7 септември Румъния е принудена да подпише Крайовската сподгодба, с която предава областта на България. Споразумението се реализира най-вече под германски натиск. Великобритания и СССР също подкрепят тази промяна и поздравяват официално българската държава за придобивката.

С напредването на войната обаче, за българската страна е все по-трудно да поддържа своя неутралитет. Статутът на България е обект на спорове между СССР и Третия райх, тъй като и двете страни я считат за част от своята сфера на влияние. След подписването на Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония на 27 септмември 1940 г. българското царство получава покана да се присъедини към него. Малко след това СССР предлага пакт за ненападение с т. нар. Соболева акция.  София отклонява и двете предложения.

България в Тристранния пакт

Борис III и Адолф Хитлер

Борис III и Адолф Хитлер

Желанието на българския политически елит да държи страната в страни от световния пожар започва да става невъзможно за изпълнение към началото на 1941 г. Германия готви настъпление в Гърция и планира да премине през териториите на Югославия и България, независимо дали като съюзник или окупатор. Българското правителство вече е оглавявано от Богдан Филов, който е известен със своята прогерманска ориентация.

В крайна сметка под заплахата на многомилионната немска армия разположена по северните ѝ граници, България е принудена да приеме поредното предложение да се присъедини към пакта. Присъединяването става на 1 март 1941 г. във Виена, с подписа на премиера Филов.

Значима характеристика на ролята на България във войната дава нейното съгласие от края на април да администрира териториите във Вардарска Македония и Тракия, които страните от Оста отнемат от Югославия и Гърция. София разчита, че след успешен край на войната, те ще станат интегрална част от българската държава. Затова и полага значими усилия развитието на тези области, особено що се отнася до Вардарска Македония.

Присъединяването на България към Тристранния пакт веднага предизвиква недоволство сред част от българското общество. Седемнадесет депутати внасят интерпелация против това решение в Народното събрание. Комунистическата партия също се обявява против, въпреки съществуващите договорености между СССР и Германия. Водачът на земеделците Г.М. Димитров дори прави неуспешен опит за преврат с помощта на английската легация в София. Това представлява единственият организиран опит за силово завземане на властта преди Девети септември.

Съпротивата

Политическите игри навлизат в решителна фаза след 22 юни същата година, когато Хитлерстка Германия атакува Съюза на съветските социалистически републики. Два дни след това, на заседание на ЦК на БРП (комунисти) се взема решение за започване на въоръжена съпротива срещу българското правителство и немските войски на българска територия. Скоро след заседанието започва да предава и нелегалната радиостранция „Христо Ботев“, която се ръководи от Задграничното бюро на БРП в Москва.

Българските власти вземат незабавни мерки. Комунистическите депутати са отстранени от парламента, а над 200 партийни членовве са арестувани. Органите за сигурност започва да играят по-активна роля в обществения живот и това неминуемо засяга правата и свободите на всички български граждани. Обстоятелството, че в края на годината  България е принудена да обяви война на Великобритания и САЩ, още повече усложнява международното положение на страната и окончателно разшурава трудните баланси на българскат външна политика.

СССР подпомага активно съпротивата на българските комунисти. През лятото на 1941 г. е организирана извесната акция с парашутистите и подводничарите. Група от 56 български политемигранти, водени от полковник Цвятко Радойчев проникват в България. Те водят неуспешни сражения на българска територия.

В отговор през 1942 г. е оркестрирана серия от съдебни процеси срещу български комунисти. Според представителите на властта те са намерени за виновни в съпричасност към организирани саботажни дейстия. Тогава е произнесена и смъртната присъда срещу българския поет Никола Вапцаров.

Партизани, въстанници и атентатори

отечествен фронт

Отечественофронтовци след девети септември 1944 година

На 17 юли по радио „Христо Ботев“ за първи път е прочетена програма за създаването на Отечествен фронт между политическтие групи в България, които се противопоствят на водения от страната курс.

През февуари 1943 г. комунистическата партия излиза с открита директива за въоръжено въстание. В тази връзка е съставен оперативен план. Страната е разделена на 12 въстанически зони, а партизаните са групирани в Народно-освободителна въстаническа армия (НОВА). Тяхната борба и участието им във въоръжени схватки се обостря през  годината.

Комунистическата съпротива разчита също така на индивидуалния терор. Те успяват да ликвидират някои свои политически противници, като ген. Христо Луков, полк. Атанас Пантев и др. На 10 август е учреден и Националният комитет на Отечествения фронт (ОФ). В него заедно с представителите на БРП (комунисти) се съюзяват БЗНС „Пладне“, Социалдемократическата партия, политическият кръг „Звено“ и независими представители.

Криза във властта

Богдан Филов

Богдан Филов

Към втората половина на 1943 г. става ясно, че следвания от България външнополитически курс е губещ. Германия е в отстъпление, а Италия вече е извадена от войната. Като капак на всичко на 28 август след кратко боледуване българският цар Борис III почива. Съставено е регенство в състав Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов. Новият български кабинет е оглавен от Добри Божилов.

В края на 1943 и началото на 1944 г. се състоят и англо-американските бомбандировки над страната. Това е елемент от упражняваният натиск над Българския да промени своята политика на обвързваност с Германия. Политческият елит обаче се опасява, че рязката промяна на курса би довела до окупация от немски войски.

Партизанската съпротива срещу властта достига до нови нива на ожесточеност. С това и методите на властта да се брани стават по-брутални. Нееднократнократно представителите на жандармерията и тайната полиция екзекутират много невинни жертви без съд и присъда.

На 1 юни 1944 г. в София е сформирано ново правителство, начело с Иван Багрянов, което също не е готово на решителни действия, въпреки че опитва да се дистанцира от Германия. Направени са плахи опити да се сключи примирие с Великобритания и САЩ. На 26 август България обявява неутралитет, но той не е признат от никой.

Превратът на 9 септември

На 2 септември е съставено поредното правителство, с министър-председател Константин Муравиев. То се състои от представители на легалната опозиция срещу прогерманската политика. Отечественият фронт също са поканени да участват, но те отказват.

Кимон Георгиев

Кимон Георгиев

За краткото си управление кабинета прави няколко решителни стъпки, които целят скъсване външнополитически с Германия. Обявена е амнистия на политическите затворници, разтурени са фашитките организации, отменено е антиеврейското законодателство и дори е обявена война на Германия. Съдбата на България обаче вече е решена. На 5 септември СССР обявява война на българската държава. На 8 септември съветските войски минават Дунава и влизат в България.  В координация с тях партизаните излизат от нелегалност и завземат властта по места.

В София властта е свалена с класическите механизми на един типичен военен преврат. С помощта на лоялни на ОФ офицери, основните институции са завзети, а правителството е арестувано.  В 6 часа сутринта на девети септември 1944-та по радиото в публична прокламация е изчетен съставът на новото правителство с министър-председател Кимон Георгиев. По четирима представители в него имат комунистите, земеделците и звенарите, а социалдемократите и независимите са с двама.

Равносметката от девети септември

Деветосептемврийският преврат се превръща в заключителната стъпка във въоръжената съпротива на Отечественият фронт. Затова участниците в борбата и широките народни маси виждат в него революцията отхвърлила тиранията на предходния режим. Противно на тях, владетелите на дотогавашната власт, техните сподвижници, както и хората с антикомунистически убеждения таят ненавистни чувства към датата девети септември. За тях тя е началото на тоталитарната държава.

Както става в такива метежни времена, победителите се сдобиват с материално благополучие и просперитет, а победените загубват привилигированото си положение в обществото и фнансовите си благинки. Всъщност това е част от историята на всяка успешна революция, при която властта сменя държателите си.

Девети септември 1944 г. е преврат с революционни последици за България, доколкото той радикално променя логиката на вътрешното и външнополитическото развитие на страната. Българската държава става въюзник на страните от Антихитлериската коалиция и участва във финалния етап на войната за разгрома на Нацистка Германия.

Въпреки това и деветосептемврийският преврат,  българската държава е обявена за губеща страна във войната, наложени са ѝ военни репарации и е принудена под натиска на Великобритания, САЩ и СССР да проведе Народен съд над виновниците от предишния режим. В следващия близо половин век, на България е наложен съветският модел на социалиализъм и развитието на държавата се оказва дълбоко обвързано със СССР.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!