Дани Грийн – Убий ирландеца в Кливланд

Дани Грийн (Даниел Джон Патрик Грийн) е роден в Кливланд (Охайо, САЩ) на 14 ноември, 1933 година. Майка му починала малко след неговото раждане. Баща му бил хроничен алкохолик и не можел да се грижи за него, затова се видял принуден да даде малкия хлапак в католическо сиропиталище.

Ученически и младежки години

През ученическите си години, Дани Грийн се преместил да живее при дядо си, а учел в католическото училище в кв. Колинууд. Той бил слаб ученик, но корав хулиган и въпреки че непрекъснато го тормозели банди от италиански побойници, ирландецът не им се давал лесно. В крайна сметка Дани Грийн бил изключен от училище под предлог, че бил много прост.

Внимание! В статията надолу има изображения със сцени на насилие.

През 1951 година ирландецът постъпил в морската пехота, където се усъвършенствал да си служи с юмруци и огнестрелни оръжия. В 1953-та се уволнил с почести, което предвещавало добро начало в живота му. Въпреки това, до 1955 година Дани работел за железницата без каквато и да е перспектива. Тогава той се оженил и създал семейство.

Синдикален лидер

В началото на 60-те години, Дани Грийн се озовал като докер на пристанището в Кливланд. Там работните условия били непоносимо тежки, но той бил корав и продължавал да работи усърдно. Някъде в този период започнала и престъпната му кариера. Говорело се, че на доковете ирландецът отстранил лидера на местния синдикат, за да заеме мястото му.

Любимото хоби на Дани Грийн било да чете за келтските войни в Ирландия. Това изиграло решаваща роля за по-нататъшното му развитие като личност. През 1961 година ирландецът бил избран за синдикален лидер. В този период, всичко около него започнало да бъде отражениение на ирландския му произход и доминиращият цвят от обкръжението му станал зеленият. По това време Ед Ковачич, който бил негов съученик, но и полицай в Кливланд, за първи път завързал сериозни служебни взаимоотношения с бъдещия гангстер.

Като синдикален лидер, Дани Грийн се замесвал във всевъзможни по вид рекети. Ирландецът изнудвал както предприемачите на пристанището, така и докерите на доковете. Разследващ журналист изобличил алчния гангстер и той бил изхвърлен от синдиката, а скоро след това се озовал на подсъдимата скамейка за източване на средства.

Дани Грийн отървал присъдата, като сключил сделка с властите да заплати глоба от десет хиляди долара, която така и не депозирал. Не минало много време и ирландецът поискал да оглави местния синдикат на превозвачите с камиони (тиймстърите). За целта се срещнал с Джими Хофа, като последният в по-късен разговор с колега споменал: „Нещо не му е у ред на тоя! (става дума за Дани)“.

Приятел на мафията

През 1964 година, Дани Грийн се превърнал в информатор на ФБР, което било публична тайна дори в престъпните среди. Ала всички гангстери знаели, че въпреки това, ирландецът си оставал убиец по природа. Неговата особа скоро попаднала в полезрението на мафията. той бил забелязан и от Шандор Бърнс – местен гангстер от еврейски произход, който имал авторитет и работел дори с италианците от Коза ностра. Бърнс наел ирландеца за своя мутра, като Дани Грийн трябвало да събира дълговете на комарджиите.

Колкото до италианците, Дани ги ненавиждал, но въпреки това се наел да им върши мръсната работа в боклукчийския синдикат. Задълженията му не касаели събирането на сметта, а организирането на независимите боклукчии в една обща организация. Тези, които отказвали да се подчинят, се срещали с юмруците на ирландеца.

Гангстерският бизнес не носел големи доходи, но пък непрекъснато го изправял на ръба на пропастта. На няколко пъти Дани Грийн се разминавал на косъм от смъртта, след като бил намушкан и дори веднъж почти успял сам да се взриви.

Аферата с боклука

През 1971 година един от боклукчиите – Майк Фрато, отказал да съдейства на ирландеца и на мафията. Тогава Дани взривил колата му, като в нея бил намерен и трупът на самия бомбаджия Арт Снепинджър.

Последният бил сподвижник на ирландския гансгтер, но също и информатор на Ед Ковачич. Не е ясно как е произтекъл инцидентът, но се смята, че Дани го е взривил умишлено поради неизяснени причини.

Скоро след атентата, Майк Фрато се опитал да разстреля опонента си в движение от една кола, но ирландецът своето „желязо“ и го застрелял пръв. За нито едно от двете убийства, Дани Грийн не бил осъден. Оцеляването му всеки път, според него, се дължало на „късмета на ирландеца„.

В този период Дани Грийн постепенно стартирал свои собствени криминални операции. Той създал Келтския клуб и започнал да набира ирландски гангстери като митични келтски войни. Когато не се занимавал с рекет, бил ангажиран с благотворителност в Колинууд.

Дани Грийн раздавал повечето от парите, които печелел за добри каузи и голямата част от ирландците в квартала го обичали. Всъщност финансите му се стопявали толкова бързо от щедростта му, че за да отвори собствен ресторант, се наложило да поиска заем от Шандор Бърнс, който на свой ред заел парите от фамилията Гамбино в Ню Йорк.

Дани Грийн срещу  Шандор Бърнс и мафията

Куриерът на Шандор бил наркоман и решил да направи някой друг долар от кокаин в движение, със 70-те хиляди на мафията. За негов лош късмет, той бил заловен от полицията и парите изчезнали в небитието.

Шандор Бърнс уведомил ирландеца с цялата си наглост, че всъщност той дължал парите на мафията. Реакцията на Дани Грийн била единствената възможна и между двамата започнала война.

През 1974 година, съпругата на ирландския гангстер не издържала на напрежението и го напуснала заедно с децата им. Междувременно Шандор пуснал контракт за главата на Дани Грийн на стойност от 25 000$. Късметът на ирландеца на няколко пъти го спасил от сигурна смърт, а бомбените взривове в Кливланд зачестили.

На 29 март 1975 година, по време на католическия Великден, пред църквата свети Малахия в Кливланд, колата на Шандор Бърнс се разлетяла на парчета заедно със собственика си. Близо година по-късно се споминал и влиятелният бос на кливландската фамилия – Джон Скалиш. На престъпния престол трябвало да се възкачи един от двамата му заместници – Джон Нарди или Джеймс Ликаволи. Последният бил фаворизиран в Ню Йорк и затова получил подкрепата на Комисията да заеме вакантната позиция.

Събитията след кончината на Шандор Бърнс не били благоприятни за Дани Грийн. Еврейският гангстер бил близък с Джон Скалиш и италианците потърсили отмъщение за атентата.

Срещу ирландеца се организирали няколко нови покушения. При едно от тях, през нощта бил взривен целият му дом, докато самият той спял в него. Грийн обаче се измъкнал невредим изпод отломките. Скоро след това с него се свързал Джон Нарди и му предложил съюз срещу Ликаволи. Двамата били стари познайници и Дани приел. През 1976 година, Кливланд се превърнал в национална столица на атентатите.

Войната в Кливланд

Бизнесът боксувал и за двете страни. Нито мафията, нито ирландците правели пари, а Дани Грийн трябвало да живее в каравана на мястото на разрушения си дом. Въпреки всичко, той се чуствал неуязвим и не се страхувал от мафиозите, като открито ги предизвиквал по телевизията.

В крайна сметка двамата с Нарди поискали да сключат сделка с Гамбино, но нещата не се случили според желанието им. За да бъдат убити, фамилията в Кливланд наела Рей Ферито от Лос Анджелис да свърши работата. Подобен ход се смята за несвойствен за мафията. Въпреки това, на 17 май 1977 година, Джон Нарди бил взривен от Джон Кърли Монтана.

Колкото до ирландеца, той си оставал труден за убиване. Навсякъде ходел въоръжен, редовно си проверявал колата, а вечер върху капака ѝ поставял малко камъче, за да разбере на другата сутрин дали е бил отварян.

В крайна сметка Рей Ферито успял да „се закачи“ към телефонните му кабели. Докато килърът подслушвал разговорите, той разбрал за назначен час при зъболекаря на ирландеца.

На 17 октомври 1977 година, Дани Грийн както винаги спрял между две коли пред клиниката, което било предпазна мярка за сигурност. За негово нещастие, докато бил на зъболекарския стол, единият съседен автомобил заминал и на негово място Рей Ферито паркирал кола-бомба. Експлозията била задействана дистанционно, а тялото на ирландеца се разпиляло по паркинга.

Епилог

За нещастие на мафията, Рей Ферито бил забелязан от свидетелка – художник, която можела да обрисува лицето му. Едновременно с това гангстерите отказали да му заплатят обещаната награда за убийството на Дани Грийн. Джеймс Ликаволи, воден от алчност, пуснал дори контракт за главата на килъра, но Ферито го преварил и успял да се добере до ФБР.

Със статут на защитен свидетел, бившият гангстер разкрил всичко, което знаел за  структурата на Коза ностра и нейните босове. Тези показания разтресли мафията в национален мащаб в САЩ. Смъртта на ирландеца повлякла след себе си стотици дела и разследвания, което нанесло повече щети на организираната престъпност, отколкото той можел да си мечтае приживе.

Обикновено в такива случаи полицаите изпитват удовлетворение, но Ед Ковачич разказва, как при трагичната новина почуствал тъга за „Робин Худ от Колинууд“ – прякорът, с който пресата наричала ирландеца. В мемоарите си, бившият полицай си спомня случай от миналото на гангстера:

Случило се така, че в квартала, където Дани живеел, имало братство на най-голямата престъпна рокерска банда в света – Адските ангели (Хелс ейнджълс). Те тормозели всички около себе си и Дани Грийн решил да се погрижи за проблема. Той се появил на вратата им с три пръчки експлозив, чиито фитил горял. Сблъсъкът с коравия ирландец шокирал свирепите рокери и те никога повече не си позволили да тероризират местната общност отново.