post

Даме Груев – живот и дело

Даме Груев е сред най-видните революционери на македонските българи. Той е от основоположниците на организираната съпротива в Македония. Със своя организаторски талант, дух, непремиримост  и жертвоготовност Даме Груев увлича хиляди българи в борбата за свободна Македония.

Ранни години

Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г, в село Смилево, Битолско. Той расте в условията на революционен кипеж сред македонските българи. Руско-турската война, Кресненско-разложкото въстание и Съединеннието на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. са един безкраен извор на вдъхновение на местните. Даме Груев завършва началното училище в родното си село, след което преминава през класното училище в Битоля, преди да отиде да учи в популярната Солунска мъжка гимназия.

Даме Груев

Даме Груев

Там става част от революционния кръжок на младежите от гимназията и се засича с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Димитър Мирчев и други видни македонски българи, с които им предстоят велики дела в недалечното бъдеще. Във връзка с ученическия бунт, който организира със своите другари през 1888 г, той е изключен от гимназията, заедно с част от своите другари.

Премеждия в Сърбия и България

Даме Груев заедно с другарите си е привлечен по-късно от предложението на сръбското благотворително дружество „Св Сава„, което му обещава безплатно обгучение във Великата школа в Белград. По това време юношата е вече на 17 години. Сръбската авантюра продължава обаче по-малко от година. Много бързо става ясно, че тази операция е част от антибългарска пропаганда в Македония. Опитите да се създаде сръбско национално съзнание у младите българчета удрят на камък. Те отново организират бунт и дори изпращат мемоар до сръбския парламент. В крайна сметка напускат Белград и със съдействието на българското агентство, по-голямата част от тях продължават обучението си в София.

Именно тези събития и убеждението, че сръбската пропаганда е сериозна опасност за българска кауза в Македония, по думите на самия Даме Груев, го вдъхновява да започне да работи по създаването на революционна организация на македонските българи.

От 1889 г. Даме Груев вече студент по история във Висшето училище в София (дн. Софийски университет). Там заедно със свои съмишленици участва в основаването на нов революционен кръжок, като този път младежите вече имат и програма. Но след убийството на финансовия министър Христо Белчев през 1891 г. режимът на Стефан Стамболов усилва мерките по сигурността. Даме Груев и част от неговите съратаници са изключени, тъй като са заподозрени безпочвено в антиправителствена дейност.

След като приключва с университета, Даме Груев решава да се завърне в Македония. Той учителства в родното си село Смилево, после и в Прилеп. Там младият революционер, използвайки своите връзки с интелигенцията и възможността за широки контакти с обикновенното население, провежда агитация и полага основите на възникналата по-късно революционна организация.

Създаването на ВМРО

През 1893 година Даме Груев около година на служба в Солун. Там той се среща с някои от старите си другари от Солунската гимназия – Христо Татарчев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов и др. Заедно с тях на 23 октомври 1893 г. участва в учредително събрание на революционната организация, която тогава получава името Български македоно-одрински революционни комитети (по-късно ТМОРО, ВМОРО и ВМРО). Учреден е Централен комитет (ЦК), Христо Татарчев е избран за председател, а Даме Груев за секретар. Техните идеи са да се борят за освобождението на Македония и да противодействат на гръцката и сръбската пропаганда в областта.

Гоце Делчев (1900г.)

Основната идея по пътя към осъществяване на целите им е желанието да се реализира член 23 от Берлинския договор. Той предвижда автономия на Македония по кипърски модел. Това е находчив тактически ход на организацията. По този начин те се поставят на базата на легитизма, като в същото време разчитат, че една автономия на Македония неизменно ще доведе до развитието ѝ като българска област и присъединяването ѝ към отечеството, подобно на бившата Източна Румелия, предвид етническото превъзходство на българския етнос.

От 1894 г. Даме Груев отново е учител – този път в Щип. Малко по-късно там пристига и Гоце Делчев и двамат започват да работят заедно за революционното делото. От следващата година Груев е инспектор на българските училища в Солунско. От тези позиции той развива сериозна организационна дейност. Мрежата от местните комитети постепенно се разширява.  Междувременно пътува до София, където се среща с видни представители на македонската емиграция, а също и с министър-председателя Константин Стоилов.

През 1898 г. след донос срещу него е интерниран в Битоля. Там той отново се заема с учителстване и революционна дейност под крилото на ВМОРО.

През 1900 г. е сред арестуваните в резултат от разкритията на властите по така наречената Попставрева афера. Когато от въпросният поп Ставре са поискани 30 лири за делото, той издава на турската полиция революционния деец Трифун Иванов, след което предава и много други дейци. Под ударите на закона попада и Даме Груев – ръководител на Битолския революционен окръг, като в резултат получава две години в затвора. 1902-ра е освободен и заточен в Подрум кале в Мала Азия, но е амнистиран година по-късно.

Даме Груев и Илинденско-преображенското въстание

Борис Сарафов

Борис Сарафов

Когато излиза от затвора, Даме заварва вече взетото решение за въстание. Въпреки че има своите резерви, той активно се заема с действия по организацията му. Смилевският конгрес през 1903 г. го избира за член на Генералния щаб на въстанието, заедно с Борис Сарафов и Атанас Лозанчев. След това те тръгват на обиколка из Македония, за да подготвят началото на бунта. Те са и хората които определят датата за неговото начало.

Даме Груев участва във въстанието, но в крайна сметка то се оказва обречена кауза. След неговото потушаване той се захваща да възстанови структурите на ВМОРО без да прекратява революционната си дейност. През 1904 г. Даме Груев председателства Прилепския конгрес на организацията. През есента на същата година се озовава за кратко в плен на сърбоманския войвода Мицко Кръстев.

През октомври на 1905 г. той оглавява Рилския конгрес на ВМОРО.  В организацията вече се усещат първите прояви на разделение между т.нар. левица и десница, които впоследствие ескалират. Даме Груев обаче със своя авторитет на този етап поддържа единството пред общата цел. Отново е избран за член на Централния комитет.

Последното сражение на Даме Груев

Даме Груев

Убитият Даме Груев

В 1906 г. Даме Груев отново обикаля Македония с четата на Александър Китанов. На 23 декември, на път за предстоящия конгрес на ВМОРО в София, те попадат в засадата на турски войници до село Русиново, Малешевско. Завързва се престрелка, в която Даме е ранен. Впоследствие заедно с двама други четници се придвижва до близкия връх Петлец, където обаче попадат на нова засада. След последвалата кратка битка Даме Груев пада убит.

Цялата българщина почувства тогава нанесения ѝ удар„, пише видния историк и филолог проф. Любомир Милетич.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!