post

Гоце Делчев – живот и дело

Гоце Делчев е едно от най-значимите имена в новата история на България. Той е апостол на свободата в поробената българска Македония. Отличава се като човек с изключителна за времето си интелектуална и организационна подготовка.

Ранни години

Гоце Делчев или още Георги Делчев, както е рожденното му име, е роден в гр. Кукуш, Егейска Македония (дн. Гърция) на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е първото дете от многолюдната им челяд – има 4 братя и 5 сестри.

Гоце Делчев (1900г.)

Кукуш в този период наброявал близо 6000 души население, преобладаващо българско, като турците и циганите са общо не повече от 300, концентрирани в една махала в покрайнините на града. В годините на неговото съзряване в Македония тлее революционен дух сред българите. Те са разочаровани от несправедливия Берлински договор, който разпокъсва българското землище и са готови да се борят за своето освобождение. Тази тенденция особено се засилва след Съедиението на Княжество България с Източна Румелия и успешно проведената му военна защита през 1885 г. Събитията вдъхновяват македонските българи.

Гоце Делчев завършва начално училище и прогимназия в родния си град. През 1888 г. той отива да учи в прочутата Солунска мъжка гимназия. Там заедно със свои будни връстници организират таен кръжок, където обсъждат идеи за бъдещата революция. Младежите са вдъхновените от произведенията на Христо ботев, Иван Вазов и Захари Стоянов. В този кръжок са голяма част от хората, които освен Гоце в близкото бъдеще играят значима роля в освободителната борба на Македония, като Даме Груев, Борис Сарафов, Петър Попарсов и др.

През 1891 г. Гоце Делчев заедно с още петдесетина съратници македонци постъпва във Военното училище в София. В този момент обаче българското княжество се намира в труден период. Режимът на Стефан Стамболов се намира в остра конфронтация с Руската империя и заплашван от външни и вътрешни врагове действа авторитарно.

Обстановката се нагнетява още повече в резултат на няколко политически атентата срещу представители на управляващите. И така се стига до 1894 г. когато Гоце Делчев и още няколко младежи са изключени от военното училище, заподозрени в анархизъм.

Начало на борбата

Даме Груев

Даме Груев

След като е изключен от Военното училище, Гоце Делчев решава да се върне в Македония. Той става учител в Щип. Там той отново се среща с Даме Груев. Последният го привлича в създадената година по-рано в Солун революционна организация, която по това време се нарича Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК по-късно ВМРО).

В програмата на организацията е записано, че тяхната цел е автономия на Македония и Одринско по силата чл. 23 от Берлинския договор. Тяхната идея е да не искат директно обединение с България от тактически съображения, за да не бъде обвинена България в опити за ревизия на Берлинския договор. Вижданията им са, че в дългосрочна перспектива автономна Македония ще стане интегрална част от Княжеството, по подобие на събитията с Източна Румелия.

Деец на революционната организация

Гоце Делчев много бързо се утърждава като изключително ценен кадър за организацията. В рамките на тези две години, които прекарва в Щипско, той успява да изгради мрежа от тайни комитети в околията и да създаде канал за връзка с България. На няколко пъти пътува до София, където установява добри отношения с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), организация, която има за социален състав македонската емиграция в Княжеството и хора от средите на армията.

Гьорче Петров

Гьорче Петров

През 1896 г. Гоце Делчев участва в Солунския конгрес на БМОРК, който приема първия му устав. През есента на същата година то учителства в Битоля, където отново съвместява професията си, с работата по каузата на революцията. След това е назначен, заедно с Гьорче Петров, за задграничен представител на организацията. Това са годините, в които постепенно избуяват противоречията между ВМОК и вътрешните дейци.

Докато първите се застъпват за водещо място на българската държва и войска в освобождението на Македония, Гоце Делчев и другарите му смятат че инициативата трябва до дойде от местните и да бъде организирано всенародно въстание във вътрешността.

Жалко е, но що можем да направим като сме българи и всички страдаме от болестта на разцеплението. Наш дълг е да не ѝ се поддаваме„, казва Гоце Делчев по повод противоречията.

Междувременно въпреки своята длъжност, той не стои само в София. Пътува много, обикаля различните околии на Македония и продължава доизгражда мрежата от комитети. През 1900 г. посещава и Одринско и остава за известно време в Бургас.

Четничеството

Гоце Делчев е наясно, че за да бъдат в състояние да вдигнат въстание, македонските българи се нуждаят от оръжие и военна подготовка. Той се заема с доставките на пушки, патрони, бомби и друга логистична дейност по нелегалните канали между Княжество България и Османската империя.

Като човек, следвал, макар и незавършил Военното училище, той изработва стратегията  на четите в Македония. За това му съдействат офицерските братства от България. Гоце е назначен за главен ревизор на четите и през 1901 г. предприема голяма обикола на Македония и в сътрудничество с воеводите по места успява да изгради една значима въоръжена сила, готова да действа, когато удари часът на революцията.

По пътя към Илинден

През 1902 г. заедно с Даме Груев изработват нов устав и програма на революционната организация. Те решават и започнат да привличат и хора от другите потиснати народности да работят с тях за свободата на Македония. Организацията вече се казва Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО).

В този период противоречията между ВМОК (Върховен македоно-одринскик комитет) и вътрешните дейци стигат връхната си точка. „Върховистите“, както ги наричат искат да се действа незабавно, докато Гоце Делчев и неговите съратници считат, че населението в Македония все още не е достатъчно подготвено за бунт.

Горноджумайското въстание

През лятото на 1902 г. Върховния комитет, самоинициатвино организира т. нар. Горноджумайско въстание. От Княжеството в Македония навлизат няколко чети, водени от български военни. Самото въстание избухва през септември и не се развива според плановете.

Четите не получават достатъчна подкрепа от местното население, на места дори се стига до спречквания с четите на ТМОРО. Сраженията се водят предимно в района около Горна Джумая (Благоевградско), Петричко и Мелнишко. Те продължават до средата на ноември, когато османските войски в крайна сметка се справят с въстаниците.

Политическите последици от него са, че Русия и Австро-Унгария слагат начало на съместната си реформена програма за Македония. В организационно отношение обаче то се отразява много лошо. На места революционните комитети, както и базите и каналите за оръжие са ликвидирани.

Последни стъпки и гибел

Неуспехът на Горноджумайското въстание затвърждава убеждението у Гоце Делчев, че с всенародното въстание трябва да се изчака. Неговата позиция е, че на този етап борбата трябва да се концентрира върху откъснати диверсии срещу значими инфраструктурни обекти на Османската империя.

На 18 март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява железопътния мост над р. Ангиста. След това се среща с Даме Груев, където двамата обсъждат бъдещи действия. Те влизат в полемика, тъй като за разлика от него Даме смята, че е необходомо въстание в близко бъдеще. Това се оказва и последната им среща.

На 21 април четата на Гоце Делчев попада на засада в село Баница. След 15 часово сражение четниците успяват да се измъкнат, но без своя войвода, който е поразен от куршум и загива.

Гоце Делчев е епохално име в историята на българската революционна борба в Македония. Заради огромните му заслуги в изграждането на комитетската мрежа, той получава прозвището „Македонският Левски“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!