Горящият човек – феноменът Burning man

Горящият човек (Burning man) е културен фестивал на авангардното и алтернативното изкуство, където хората могат напълно да се освободят от задръжките си и да се отдадат на своите първични творчески импулси. От 1991 година насам Горящият човек се провежда в равнините на пустинята Блек Рок (сухо езеро с вулканични скали) на 160 километра от град Рино (Невада, САЩ) във временно селище, носещо идентичното название Блек Рок сити (градът на черната скала).

Началото на Горящият човек

Началото на фестивала може да се проследи до не толкова далечната 1986 година, когато Джери Джеймс и Лари Харви са „домъкнали“ първата си скулптура на дървен човек на Бейкър Бийч (плаж на Сан Франциско, САЩ) и са я изгорили, като форма на радикално себеизразяване.

Подобна ситуационна творба е била направена и от Джон Лоу и Кевин Еванс в пустинята Блек Рок в 1990 година. Заради проблеми със закона в Сан Франциско, ежегодното изгаряне  там е прекратено и от 1991 година фестивалът се премества за постоянно в пустинята, като е легализиран с разрешително за провеждането му.

Горящият човек продължава една седмица в края на август и началото на септември, включва съботата и неделята преди деня на труда в САЩ и предоставя неограничени творчески възможности на всеки, който желае да участва и е воден от духа на фестивала.

Блек Рок сити

Резервирането на места в Блек Рок сити се заплаща, като средствата се използват за финансиране на изкуството. Колкото по-късно си закупите място, толкова по-евтино ще ви излезе. Градът на Горящия човек е съставен от каравани, автомобили и палатки, като по форма наподобява огромна и дебела буква „С“, чиито фокус е колосалната дървена фигура на Горящия човек.

Въпреки че хората в него търсят свободата на духа, постепенно се налагат множество правила свързани с личната безопасност на участниците, а също така и с федералните, щатските и местните закони. Като цяло е забранено шофирането (освен на „мутантни превозни средства“) и скоростта е ограничена до 8 км в час. Горенето на индивидуални произведения на изкуството се провежда задължително на предварително одобрени платформи и кучетата, фойерверките, растенията, та дори и перата (?!) са забранени.

Придвижването в Блек Рок сити става пеша, с велосипеди и с автомобили мутанти, които са част от изкуството на фестивала. Участницити следва да представят свои творби както в самия град, така и в пустинята около него. Творенията на артистите могат да бъдат всевъзможни – от бодиарт до инсталации или интерактивни творби, в които участие вземат и наблюдаващите.

Повечето произведения на Горящия човек отразяват личностните стремежи на твореца, а понякога се оставят свободно да се тълкуват от околните и значението им се оределя от този, който гледа творбата. Не всички творби се изгарят. Някои от тях се запазват, като могат да се използват в следващите издания на фестивала.

Горящият човек и 10-те принципа

1. Всеки може да бъде част от Горящия човек – без предразсъдъци и дискриминация.
2. Даряването е неразделна част от  Горящия човек и е безусловно и доброволно.
3. Горящият човек не трябва да се комерсиализира.
4. Горящият човек насърчава личностното себеизразяване във всяка форма.
5. Сътрудничество и взаимопомощ са неизменна част от фестивала.
6. Цивилизованите взаимоотношения са задължителни.
7. Опазване на околната среда – всеки трябва да си вземе обратно, всичко което е донесъл със себе си.
8. Всеки трябва да участва по начин, по който желае и може.
9. Личностното себеизразяване се определя само от твореца.
10. Непосредственият досег и опит е най-важен.

Горящият човек и парите

Както всеки може да се досети, когато нещо стане популярно, то винаги се търсят начини за неговата комерсиализация. Основателите на фестивала са правили през годините множество опити това да се избегне, заради което се е стигало дори до конфликти между самите тях и редица съдебни дела.

Като цяло е ограничено снимането с цел продажбата и използването на снимките и видеоматериалите за комерсиални цели. Също така рекламите и спонсорите не се допускат до фестивала, а търговската дейност е сведена само до малък набор от стоки. Алкохолът например е безплатен. Никой не може да проси, защото е в разрез с духа на фестивала, тъй като даряването трябва да е доброволно.

От друга страна, за да функционира Горящият човек, който е събитие, чиято посещаемост вече се доближава до 70 000 души, той трябва да се управлява като корпорация с борд на директорите, за което също са необходими средства. Организирането и запазването на вътрешния ред в Блек Рок сити отново предполага значително количество на организирани усилия и финансиране.

Тъмната страна на чернокаменния град

Освен на любов към изкуството, Горящият човек е и символ на свободата, което непосредствено пък е свързано със секс и употребата на наркотични субстанции (предимно трева и хапчета). В Блек Рок сити не е странно да срещнете на всяка пряка голи хора или такива, които са видимо развеселени. И докато сексът е част от себеизразяването на фестивала и се насърчава, то на наркотиците (дори леките) се гледа малко по-различно.

Всеки е наясно, че голяма част от хората на изкуството обичат да търсят вдъхновение в психотропни субстанции (алкохол и опиати). Ала този факт не ги прави бедствие за обществото, освен в редки случаи. Това обаче далеч не е виждане споделяно от органите на реда в САЩ.

Горящият човек е инфилтриран от множество агенти и полицаи под прикритие. Въоръжени до зъби с ултрамодерна техника за нощно виждане и следене, те чакат някой нещастник да запали джоинт. Още по-лошо е ако същият този някой, подаде фаса на другарчето си, което според закона се счита за „пласиране“. Служителите на реда веднага му щракват белезниците и го пращат за дълго в затвора…

Как да не му домилее на човек за Гестапо? Заради засиленото полицейско присъствие, подробно предупреждение относно забраната за ползване на наркотични субстанции може да се намери на уеб сайта на Горящия човек.

Изкуството трябва да се изстрада

Употребата на силни халюциногени, голямата жега и обезводняването често водят със себе си рискове за живота на артистите и конфликтни ситуации помежду им. Въпреки това престъпност в Блек Рок сити почти не съществува. За съжаление се наблюдават годишно, по няколко случая на домашно насилие и няколко на сексуални посегателства.

Последните са доста странен феномен, тъй като всеки може да се уреди със секс за нула време при това без значение от сексуалните си предпочитания или ориентация. Най-често срещаните проблеми обаче са пришките, нараняванията от околната среда и дехидратацията. Поради тази причина е добре да се подхожда с уважение към Майката природа.

 Горящият човек като глобално събитие

Фестивалът е вече толкова популярен, че не просто събира творци от цял свят, а служи като отправна точка за множество подобни събития в други кътчета по Земята. „Пироманиаци“ – артисти в Канада, Израел, Нова Зеландия, Южна Африка, Южна Корея и т.н. ентусиазирано се събират да творят и изгарят сътвореното, водени главно от стремежа да изживеят мига вдъхновени от порива да бъдат свободни.

Изгарянето на шибания човек

Да, звучи вулгарно, но в крайна сметка си е форма на себеизразяване и свобода на словото! А и целта е наистина да се изгори дървения шибаняк в центъра на чернокаменния град. Всяко нещо, което има начало, следва да има и край. Горящият човек завършва с изгарянето на огромната дървена скулптура (инсталация), която може да бъде с различна тематика всяка година.

Всеки ден от фестивала представлява ново творческо предизвикателство. Всяка нощ се превръща в огромно парти с доминираща електронна музика. Но музикалната палитра се допълва с още много и различни музикални стилове. Най-голямото парти е последната вечер, когато се изгаря… вече знаете кой. Това обаче не е повод за тъга. С пепелта  се поставя ново начало за предстоящия през следващата година, може би още по-голям празник на изкуството наречен Горящият човек.