post

Гней Помпей Велики

Гней Помпей Велики е роден на 29 септември 106 година пр.н.е. в Древен Рим. Той се превръща в един от най-големите генерали на Републиката, увенчава се с три триумфа и три консулства, но загива при трагични обстоятелства.

Ранни години и гражданските войни на Сула

Гней Помпей Велики

Гней Помпей Велики

Баща на Помпей Велики бил Гней Помпей Страбон. Той произхождал от скромно потекло, но се откроявал като амбициозен и безскрупулен мъж, който забогатял и се утвърдил като „нов човек„. С този термин в Рим наричали хората издигнали се от простолюдието благодарение на качествата си. Аристократите ги презирали, но трябвало да се съобразяват с тях.

По време на гражданските войни на Луций Корнелий Сула, Страбон се присъединил към него и партията на оптиматите (аристокрацията). Това предопределило пътя на неговия син и след смъртта му през 87 година, Помпей Младши се сдобил с лоялността на бащините си войници. Подир победата на Сула над Гай Марий и привържениците му, генералът заминал на изток да воюва с Митридат.

Тези обстоятелства дали възможност на Марий, Цина и партията на популарите (народната) да си възвърнат контрола над Рим. След събитията Гней Помпей се опитал да мине на служба при Цина, но бил отхвърлен заради омразата към неговия баща. За кратко му се наложило да се покрие, като най-вероятно се подвизавал в Испания. При завръщането на Сула в Италия, Помпей оглавил три легиона и заедно с Марк Крас се присъединили към него.

Диктатурата на Сула

Луций Корнелий Сула

Луций Корнелий Сула

Гай Марий и Луций Корнелий Цина вече били мъртви, което улеснило Сула и легионите му при превземането на Рим през 83-та година. Генералът се сдобил с титлата диктатор и започнал да преследва политическите си противници. Техните имена се появявали всеки ден под формата на проскрипции (черни списъци) на форума.

В цялата суматоха Помпей се оказал полезен съюзник на Сула и той го взел под крилото си. Освен това, диктаторът му направил предложение, което не подлежало на отказ. Младежът трябвало да се разведе, за да се ожени за неговата дъщеря, която за целта също следвало да се разведе. Помпей не посмял да откаже на най-силния човек в Рим.

Намерил се обаче един невзрачен младеж, който се опълчил на диктатора. При малко по-различни обстоятелства той отказал да се разведе със съпругата си, въпреки настояването на диктатора. Тя била дъщеря на Цина, а той племенник на Марий. Това била опасна комбинация. Заради влиятелни застъпници обаче, на младежа му се разминал гневът на Сула. Помпей обаче останал силно впечатлен от храбреца и може би това поставило основите на бъдещето му приятелство с Гай Юлий Цезар.

През 79г. пр.н.е. Гней Помпей бил изпратен в Сицилия и Северна Африка, за да се справи с последните поддръжници на Марий. Заради успеха си там получил правото на триумф и се сдобил с прозвището „Велики„. Помпей станал най-популярния гражданин в Републиката и войниците му го следвали с охота. През 78-ма Сула се споминал и благодарение на него получил подобаващо погребение.

 Бунтът на Лепид и войната в Испания

Гай Марий

Гай Марий

Още през 79г. Марк Емилий Лепид се бил добрал до поста на консул с подкрепата на Помпей, но с резерви от страна на Сула. Диктаторът предупредил своя доверен генерал, че някой ден това ще му навлече неприятности. Така и станало.

През 78-ма именно Лепид се опитал да възпрепятства погребението на Сула. В опитите си да подкопае суланските закони, той се конфронтирал директно с Гней Помпей. За да бъде избегнат сблъсък, сенаторите изпратили Лепид като наместник на две провинции в Галия.

Той решил обаче, че е дошло време да се опълчи на Сената с войска. Заради това му светотатство, срещу него били изпратени Помпей и Катул, които го разгромили безапелационно. Ренегатът бунтовник се оттеглил в Сардиния през 77-ма, където се споминал. Неговият сподвижник Марк Юний Брут Стари бил обсаден в Мутина и скоро след това той се предал на Помпей, който обаче безмилостно разпоредил убийството му.

Без да разпуска легионите си, Гней Помпей получил назначение за Испания, където сепаратистът Квинт Серторий управлявал своя провинция. Противно на очакванията, сблъсъците не донесли победа на помпеанските легиони. Само намесата на Афраний и Метел с техните легиони, спасили Помпей от пълна загуба. Войната в Испания се проточила чак до 72-ра година, когато по щастливо стечение на обстоятелствата, Серторий паднал убит при заговор организиран от собствените му офицери. А заслугите за победата си приписал сам Помпей.

Триумф, консул и съперник на Марк Крас

Марк Лициний Крас

Марк Лициний Крас

През 73-та година в Капуа избухнал бунт на гладиаторите, който прерастнал във въстание на робите и обхаванало цяла Италия. То било оглавявано от тракиецът Спартак, който успешно разбивал изпратените срещу него римски войски. Пред неизбежното бедствие за Републиката, баснословния богаташ Марк Крас получил назначение да се справи с бунта. Той набрал и въоръжил цели 6 легиона с лични средства и тръгнал след Спартак.

В началото тракиецът и неговите бунтовници съумявали да се изплъзват и дори да надхитряват римските си преследвачи. Поради тази причина Сенатът се възползвал от възможността да извика Помпей от Испания. През 71-ва година Марк Крас разгромил Спартак при река Силар, но част от въстанниците успяли да избягат. Те обаче нямали късмет и се натъкнали на помпеанските легиони и паднали в плен. Помпей се възползвал от възможността да си припише и тази победа, което вбесило най-богатия човек в Рим.

След завръщането си у дома, прославеният римски генарал получил втори триумф и правото да бъде консул през 70-та година, а мястото на втори консул се паднало на Марк Крас. Двамата се ненавиждали, но заради общия си интерес се съюзили. Освен всичко друго, те забелязали, че в тяхно отсъствие Юлий Цезар се опитвал да възстанови правата на народните трибуни. Когато законът бил прокаран, двамата заговорници най-безскрупулно си приписали заслугите и за това народоугодно дело.

Най-важното, което било обещано от сенаторите на Помпей, но той така и не получил, била земя за неговите ветерани от войните.

Пиратите и войната с Митридат

В тези години на политическа нестабилност на Републиката в Средиземно море се била появила нова сила. Но това не били имперските войски на някой амбициозен владетел, а огромните флотилии на множество морски пирати. Те се превърнали в такъв бич за търговията по море, че през 67 година пр.н.е. Помпей получил извънредни пълномощия, за да се справи с тях. От пролетта до лятото, цялата морска империя на пиратите била унищожена благодарение на прочутия генерал.

Митридат VI

Митридат VI

Помпей обаче знаел, че изходната им оперативна територия била Киликия (дн. Турция), а подкрепа получавали от Митридат VI – владетелят на Понт. Римският генерал поискал от сената наместничество над Киликия и Витиния, за да се справи с корените на проблема и го получил. След серия от сблъсъци, цар Митридат бил разгромен при река Ефрат, а през 63 година пр.н.е се споминал.

Последвало нахлуване в Армения, чиито владетел Тигран II Велики дълго време преди това воювал срещу легионите на Лукул. Той капитулирал малко преди помпеанците да достигнат столицата му.

Помпей се възползвал от постоянните вражди между Партия и Армения, а също и от успехите си до момента на бойното поле и наложил тежки, но приемливи условия на арменския цар. Рим получавал всички арменски завоевания в това число и Сирия, а в замяна царят си запазвал короната. Тигран приел исканията на Помпей. В знак на уважение, римският пълководец платил 6000 таланта сребро на арменския владетел.

Триумвиратът

Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар

При завръщането си в Италия през 61 година, Помпей получил правото на трети триумф, но оземляването на войниците му се оказало отново проблемно. Алчната аристокрация отказвала да даде земя на ветераните му. През 60-та година Цезар също се завърнал от Далечна Испания и се озовал пред труден избор и много проблеми.

През годините той бил развил добри взаимоотношения с Марк Крас, който щедро го спонсорирал при всяка възможност. В тази ситуация отново била потърсена неговата подкрепа, но по различен начин.

Воден от политическа пресметливост Юлий Цезар се обърнал към Гней Помпей и му предложил троен съюз за предстоящите избори за консул. Този алианс на тримата мъже от 59-та останал в историята под названието първи триумвират. Чрез съюзяването си те започнали да доминират политическия пейзаж в Рим и de facto ставали по-могъщи от Сената.

С консулството на Цезар, Помпей сполучил да оземли ветераните си. Освен това били въведени реформи, които изобличавали корупцията в Сената, намалявали грабежите на аристокрацията и осигурявали по-добри условия за живот на обикновените хора. Целта на тези промени била проста – Цезар искал да спечели любовта на народа. За допълнително укрепване на съюза, Помпей се оженил за цезаровата дъщеря Юлия.

Юлий Цезар след края консулството си намерил начин да получи наместничество над провинция Цизалпийска Галия и отпътувал натам. Помпей останал в Рим, но вихрушката от политически интриги го увлякла. От една страна опозицията непрекъснато търсела начин да го дискредитира, от друга страна враговете на Цезар се опитвали да го настроят против него и накрая между Помпей и Крас съществувала силна непоносимост, заради която назрявал конфликт. През 55-та Цезар научил за случващото се в столицата и веднага се прибрал, за да помири колегите си триумвири. Той помогнал и двамата да получат втори консулски мандат и тримата си разделили няколко провинции по избор.

Гражданската война

Когато консулството на Марк Крас приключило, той решил да започне военна кампания срещу Партия, но бил победен от генерал Сурена и загинал заедно със сина си близо до град Кара. Останал сам в столицата, Помпей се превърнал в мишена за антицезарианската опозиция. Всички интриганти непрекъснато му натяквали как Юлий Цезар с победите си в Галия, бил станал по-велик завоевател от него. Това дразнело много себелюбието на Помпей Велики, който все още се виждал като първия гражданин в Рим.

Противниците на Цезар непрекъснато търсели начин да го унищожат. Оптиматите заформяли стабилна опозиция, но за целта им трябвал Помпей. Когато през 53 година пр.н.е. Юлия умряла при раждане, връзката между двамата колеги се скъсала. През 52-ра Помпей за трети път бил избран за консул.

Сенатът, обнадежден от новите обстоятелства, през 50-та година атакувал като отказал правото на консулска позиция за Цезар, а през 49-та му било незаконно отнето наместничеството на Галия. Той бил заплашен от съдебно преследване и убийство, заради което направил единственото възможно – тръгнал с легионите си срещу Рим.

Сенатската военна фракция се оглавила от оптиматите, като начело застанал самият Гней Помпей Велики. Той забелязал, че цезаровите легиони се придвижвали стремително към столицата, затова прибягнал към тактическо отстъпление в Гърция и Тракия. Докато Цезар се биел с помпеанците в Испания, за да си осигури чист тил, армията на Сената нарастнала значително.

Битките при Дирахия и Фарсала

Когато цезаровите легиони пристигнали в Гърция, Помпей ги очаквал добре подготвен. В битката при Дирахия (дн. Албания), Цезар се опитал да обкръжи армията на Сената с много по-малки сили и се провалил. Помпей не бил обикновен варварски вожд, за да се даде толкова лесно. Опитният пълководец нанесъл тежко поражение на бившия си колега, при което загинали близо 1000 цезарови легионери. Пленените при боя цезарианци, били екзекутирани по заповед на Тит Лабиен – довчерашен приятел и колега на Цезар. Последният се принудил да започне тактическо отстъпление по суша дълбоко навътре във вражеската територия.

Гней Помпей, битката при Фарсал, Гай Юлий Цезар

илюстрация, която изобразява вероятно някоя от битките при Дирахия или Фарсал; неустановен източник и автор на изображението

Армията на Помпей наченала да преследва врага неуморно, което пречело на Цезар да набавя храна и вода за войската си. По-младите и неопитни легионери започнали да дезертират от редиците на галските легиони. Помпей осъзнавал, че скоро ще умори от глад противника си без дори да пролива капка кръв. Ала Сенатът станал нетърпелив и патрициите тръгнали да го укоряват, че е станал стар и страхлив. Воден от суета и жажда за една последна глътка слава, Помпей Велики се изправил в решителна битка против Юлий Цезар при Фарсала на 9 август 48 г.пр.н.е.

Армията на сената наброявала 45 000 пешаци и 6000 конница, на които Цезар можел да противопостави само 22 000 легионери и 1000 конница. Ала цезаровите войници били опитни ветерани закалени в стотици битки. Помпей изчакал врагът първи да нападне. Той се надявал противниковите легионери да се уморят докато тичат към бойната му линия. Гай Крастин, един от знаменитите центуриони на Цезар, повел първата вълна срещу помпеанците.

Когато двете бойни линии се сблъскали, Помпей Велики направил решителния си ход. Той заповядал на конницата си водена от Тит Лабиен да удари дясното крило на цезарианците и да помете вражата кавалерия. При сблъсъка на конните отряди, Цезар контраатакувал с таен резерв от тежки легионери и обърнал противника в бяг. След това неговата конница обходила левия фланг на Помпей. При това развитие на събитията, нервите на неопитните помпеански легионери не издържали и бойната им линия се разпаднала и те го ударили също на бяг.

Гибелта на Помпей Велики

Помпей последвал примера на войниците си и отплавал за Египет. Изоставен от патрициите, там той се надявал да събере нова армия и да потърси реванш от Цезар, който от своя страна пък го последвал, за да пробва да се сдобрят и да подновят политическия си съюз.

На египетския бряг Гней Помпей Велики бил посрещнат от малка лодка и ескорт от 3-ма души, един от които бил негов бивш офицер. Когато влязъл в лодката, великият генерал бил намушкан и убит по заповед на владетеля на Египет Птоломей XIII.  С тази постъпка, той и съветниците му се надявали да умилостивят Цезар. Семейството на Помпей се спасило като отплавало в открито море.

При пристигането на Цезар, реакцията му не била очакваната от египетските власти. Той отвърнал поглед от отрязаната глава на трикратния триумфатор и консул на Републиката. А когато получил пръстена с печата на Помпей, очите му се напълнили със сълзи. Повечето от убийците не успели да избегнат гнева на Цезар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!