post

Германия в края на 19 век

плакат на междузвездни войни

Германия, която успяла да постигне своето национално обединение през 1871 година, като за по-малко от едно десетилетие провела три успешни последователни войни срещу Дания, Австрия и Франция. Основна заслуга за това имал канцлерът Ото фон Бисмарк. Обединена Германия израстнала във велика сила с огромна територия (540 858 км²) и със сериозно влияние върху събитията на европейския континент в следващите години.

Ото фон Бисмарк, Германия

Ото фон Бисмарк

Държавното устройство

През март сна 1871 година се бил открит първият имперски райхстаг, който на 16 април приел конституцията на Германия. Според нея в империята влизали 22 държави и 3 свободни града (Хамбург, Бремен и Любек). Имперското законодателство обаче се ползвало с предимство над това в отделните държави. В същото време митническата територия била обща, а също и армията.

Райхстагът и Бундесратът представлявали законодателните органи. Райхстагът се избирал въз основа на общото избирателно право, като 1 депутат представлявал 100 000 души. Бундесратът се оформял от назначени представители на отделните държави. Никаква промяна в конституцията не можела да се осъществи, ако 14 от общо 58-те представители в Бундесрата решали да гласуват против.

В германски император се превърнал пруският крал. Той имал правомощията да свиква и разпуска Райхстага и Бундесрата, като в определени случаи можел да обяви война и без тяхното съгласие.

Първият германски император бил Вилхелм I.

Вътрешната политика

Икономика

Германия продължила ускореното си индустриално развитие от преди обединението. През 90-те години на XIX век страната се оьзовала на челни места в света в промишлеността, особено що се отнася до химическата и електротехническата.

Знакови реформи бил извършени в селското стопанство. Селяните получили свобода от феодалната си зависмост. В същото време били направени важни технически нововъведения, които да способстват за увеличаването на производството. Така то да можело да отговори на нарасналите нужди на населението.

Политически организации

Политическите идеи и движения в Германия, не се различавали много от характерните за Европа през XIX век.

Консеравтивната партия имала за своя социална база военните, едрите земевладелци и лютеранското духовенство. Въпреки че като цяло те били близки до властта и до упавляващата династия, тези кръгове оставали доста резервирани към икономическата модернизация на Бисмарк. Причината за това била свързана с факта, че те започвали постепенно да губят своите привилегии. Някои от консервативните среди се славели като изолационистки настроени и поради тази причина били против голямата въшнополитическа активност на Германия в края на века.

Националлибералната партия от своя страна изразявала интересите на новосформиращата се буржоазия. Те поддържали бурното икономическо развитие на страната, както експанзионизма и колониализма. Бисмарк разчитал много на тях за реализирането на основните приоритети във водената от него политика.

Важно място в германския политически живот заемала Католическата партия, по-известна като „партията на центъра“. В основата ѝ стояли католическите духовници. Въпреки това със своите идеи тя успяла да спечели солидна подкрепа от селячеството, работническата класа, интелигенцията и дребната буржоазия. Партията на центъра била против безконтролното влияние на едрия капитал. Освен това отстоявала местната автономия и независимостта на Католическата църква. Тази партия много често се озовавала като трън в петата на канцлера.

Ускорената индустриализация довела съответно до увеличаване на пролетариата и актуалността на темата за правата на работниците. Двете работнически партии в Германия успяли да се обединят през 1875 година, а две по-късно обединената Социалистическа работническа партия спечелила изборите. През следващите десетилетия организацията изиграла централна роля в германската политика.

Външната политика на Германия

Основната външнополтическа цел на Ото фон Бисмарк била да държи Франция в изолация чрез създаване на система от съюзи с антифренска насоченост. Канцлерът искал максимално да я отслаби и в подходящия момент да нанесе решителен удар.

На 23 октомври 1873 година Германия, Австро-Унгария и Русия заформили „Съюза на тримата императори„. В следващите години тези монархии съгласували своите интереси и действия във външната си политика.

Пример в това отношение било добронамереното  поведение към руските интереси на Балканите.Към него Германия се придържала дълъг период от време. Израз на авторитета, който империята успяла да си извоюва, било домакинството на конгреса станал известен като Берлински конгрес и председателстването му от Бисмарк.

Берлинският конгрес

„Берлинският конгрес от 1878 г.”, художник Антон фон Вернер, 1881 г.

През 1879 година Германия и Австро-Унгария подписали отбранителна военна конвенция с ясно прозиращ замисъл, насочен срещу Франция. На 20 май 1882 година, Германия подписала Тройния съюз с Италия и Австро-Унгария, с което окончателно затворила континенталния санитарен кордон около Франция.

Въпреки до голяма степен незавидното си положение в тази област, в края XIX век империята успяла да прояви известна активност в областта на колониалната надпревара. Германия съумяла да изгради своя база в в Югозападна и Източна Африка до 1885 година. Маршаловите и Соломоновите острови, Того, Камерун и Нова Гвинея също влезли в нейните владения.

Последните години на Бисмарк

През 1887 година Бисмарк оглавявал новото, оказало се и последно в политическата му кариера, правителство. Той успял да прокара нови важни реформи в областта на военното дело. В началото на 1888-ма обаче император Вилхелм I се споминал. Болният му син Вилхелм II престоял на трона едва няколко месеца, преди и той да намери смъртта си.

В крайна сметка на 15 юни на престола зсе възкачил внукът на Вилхелм I – Вилхелм III. Той нямал желание да управлява в сянката на канцлера и през 1890 година Ото фон Бисмарк, който вече бил на 75 години се озовал освободен от поста си. Той получил почетната титла херцог. Осем години по-късно, великият политик склопил очи в имението си във Фридрихсру.

Бисмарк оставил една Германия в много добро икономическо състояние и със сериозно влияние в международните отношения. За наследниците му оставало „да жънат поникналото в тази плодородна почва“. Предизвикателството пред тях било, да разберат сложния смисъл и специфика на съюзите на Бисмарк и да продължат със същата вещина да поддържат баланса.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *