post

Германия след края на Втората световна война

плакат на междузвездни войни

Германия след края на Втората световна война през 1945-та година, претърпява пълен разгром и окончателно е поставена на колене от враговете си. Германската територия при завършването на конфликта е окупирана от победителите съюзници. Тя е разделена на административни зони, които се управляват  самостоятелно от отделните държави окупатори – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Разисквания за съдбата на Германия след края на Втората световна война

Четирите страни победителки създават Контролен съвет, чрез който да координират политиките си. Бъдещето на Германия след края на Втората световна война трябва да бъде решено на Постдамската конференция, която започва работата си на 17 юли 1945 г. Тя е първата следвоенна сбирка, на която се срещат „тримата големи“ ръководители, съответно на СССР  Йосиф Сталин, на Великобритания Уинстън Чърчил, както и новият американски президент Хари Труман.

 Германия след края на Втората световна война

Берлин – столицата на Нацистка Германия след края на Втората световна война. Непосредствено зад Бранденбургската врата се вижда портретът на Сталин

Според решенията на конференцията, Германия трябва да бъде абсолютно демилитаризирана. Това включва и ликвидирането на цялата немска промишленост, която може да бъде използвана за военни цели. Друго радикално решение изисква Нацистката партия да бъде напълно унищожена, а също и всички свързани с нея организации и институции.

От тези крайни реформи се очаква, те да доведат до нормалното устройство на политическия живот в страната и „мирното сътрудничество на Германия в международния живот„.

В популярния език те придобиват синтезиран вид под формата на четирите „де-та“ – Демилитаризация, Денацификация, Демонополизация и Демократизация. В същото време СССР отстъпва част от окупационната си зона в района на Източна Прусия за временно управление на Полша, до окончателното определяне на границите.

На няколко поредни сесии на Съвета на министрите на външните работи (СМВР), където САЩ, СССР и Великобритания провеждат активен диалог, те не успяват да постигнат консенсус по германския въпрос. Не се предвижда провеждането на общи избори и това е първата стъпка към разделянето на страната. Един от основните  фактори за това е различната представа за начина, по който трябва да се демократизира страната.

Различните подходи

Германия след края на Втората световна война, Потсдамската конференция

Уинстън Чърчил, Хари Труман и Йосиф Сталин на Потсдамската конференция, за решаването на съдбата на Германия след края на Втората световна война

В своята административна зона СССР води политика на пълно ликвидиране на организациите свързани с нацизма. Съветските власти безмилостно преследват и осъждат видните функционери на нацистката партия.

За разлика от Съветите, западните държави допускат известна форма на реабилитация. Това се отнася и до подхода към германските корпорации, играли водеща роля в икономиката на нацистка Германия. В допълнение, САЩ дават тайно убежище на много нацистки учени, като скриват този факт дори и от Великобритания.

Установяване на новото статукво

В условията на нарастваща конфронтация между Източния и Западния блок и различния подход към германския въпрос, води като последица прекратяване работата на Контролния съвет. Става ясно, че двата лагера ще действат едностранно. Германия е и единствената победена страна, с която не се постига споразумение на Парижката конференция.

В началото на 1947 г. САЩ и Великобритания обединяват своите зони. Година по-късно Франция присъединява и своята зона към тях. Това става след съвещание в Лондон между представители трите сили, страните от Бенилюкс и Западна Германия. В съвместното им комюнике те си поставят за цел да действат за поддържане на сигурността в Германия и интеграция на политическите и стопанските ѝ организации в западноевропейската система. В същото време войските на САЩ, Великобритания и Франция остават в страната до гарантирането на мира в Европа.

Принципите на функционирането на държавността в Западна Германия са уточнени през март 1949 г. на конференцията в Кьонигщайн.

Отговорът на Съветите

СССР също не стои със скръстени ръце. През 1947 г. в източните територии се създава Национален фронт за демократична държава. Тази организация трябва да играе водеща роля при формирането на източно-германската държава. През май 1949-та, на третия конгрес на Националния фронт е изготвен и проектът за конституцията на Германската демократична република.

Заради противоречия по валутния въпрос от 26 юни 1948 г. до 4 май 1949 г. СССР налага блокада над Западен Берлин, който е заобиколен от съветската административна зона. Той се оказва изолиран комуникационно от всички страни. Това е една от първите големи кризи на надигащата се Студена война. Западните сили успяват да заобиколят частично блокадата чрез създадения от тях въздушен коридор, който остава известен с названието „Берлински въздушен мост„. Кризата е преодоляна чрез подписването на четиристранно комюнике.

Разделянето на Германия след края на Втората световна война

Германия след Втората световна война

административните зони на разделена Германия; автор и лиценз на изображението

В Западна Германия се провеждат избори, а на 20 септември 1949 г. сформираният Бундестаг обявява създаването на Федерална република Германия (ФРГ). Конрад Аденауер става първият канцлер на Западна Германия. Няколко седмици по-късно, на 7 октомври Народният конгрес на изток обявява създаването на Германската демократична република (ГДР).

И САЩ и СССР имат идентичен подход – признават създадената в тяхната окупационна зона държава и отричат легалните основания за съществуването на другата. По такъв начин реагират и техните съюзници (сателити).

На 3 май 1950 г. САЩ, Великобритания и Франция приемат т. нар. Декларация за Германия. В нея те се ангажират с военна и дипломатическа защита на ФРГ. В същото време обаче страните призовават за германско единство – свободно движение, икономическа интеграция, общо правителство и т.н.

През октомври същата година, външните министри на СССР, България, Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Албания и ГДР провеждат съвещание в Прага, след което приемат декларация. В нея те обвиняват Запада в нарушение на Постдамските споразумения и от своя страна зоват за мир и германско единство.

На 6 юли 1950 г. ГДР и Полша подписват Згожелецкия договор, с който източногерманската държава признава полските територии в Източна Прусия. По този начин до голяма степен окончателно са ликвидирани последиците от нацистката агресия в Източна Европа.

Равносметка и последствия

В подхода си към окупираните германски територии, силите от Антихитлеристката коалиция имат безкомпромисно поведение. Държавите победителки поддържат позициите си, постигнати в резултат на безусловната капитулация на Германия след края на Втората световна война. Логично, те са движени от собствените си интереси, а не толкова от съдбата на немския народ. Освен сблъсъка на интереси, между двата лагера има и сериозни идеологически противоречия. Те дават своето отражение в различното разбиране за устройството на германската държава.

Новосформираните ФРГ и ГДР се превръщат в една от основните арени на сблъсъци между СССР и САЩ в хода на Студената война. Острите противоречия между тях водят до редица конфликти в тази част на Европа през следващите години на конфликта.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *