post

Георги Раковски – идеолог на българската революция

Георги Раковски (Георги Стойков Раковски или Георги Сава Раковски) е първият български революционер с трайни и последователни идеи за българската национално-свободителна кауза. Той изразства във време, в което организираната форма на българската съпротива срещу властта на Османската империя прави своите първи стъпки. Родолюбивият българин успява да почерпи необходимия опит от техните борби и да даде началото на един по систематизиран подход в национално-освободителното движение.

Ранни години

Георги Раковски е роден през 1821 г. в град Котел под името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет в местния еснаф.

Фамилията Раковски, която Съби по-късно приема, идва от родното село на баща му – Раково. Името Георги той взема в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. Последният взема участие в две от войните на Русия срещу Османската империя, както и в организацията на няколко бунта на българите, в това число и Велчова Завера.

През 1828 г. Георги Раковски започва да учи в котленското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в Цариград. Там той прави и първите си стъпки в политическата дейност – запознава се с Иларион Макариополски и Неофит Бозвели и се включва в борбите за независима българска църква.

Първи революционни действия на Раковски

Георги Раковски

Георги Раковски

През 1841 г. Георги Раковски си издейства да стане учител по гръцки и френски език в Браила и заминава за Влашко. Отпътуването му натам не е случайно. Той е информиран че местните българи готвят бунт срещу османската власт и решава да се включи в борбата. Идеята да се организира чета, която да мине отвъд Дунава през лятото на 1841 г. не се реализира.

Браилските българи обаче не прекратяват дейността си и заедно с мнозина гърци за следващата година подготвят нова мащабна акция. Замисълът е два въоръжени отряда да повдигнат въстание на българска територия.

През февруари 1842 г. обаче румънската полиция разкрива заговора и Раковски е сред заловените. Той получава смъртна присъда, но пътя за Цариград успява да избяга. Укрива се повече от година в Марсилия, Франция.

През 1844 г. се завръща в родния Котел и се включва в борбите на местните еснафи срещу чорбаджиите. За тази си дейност е арестуван заедно с баща си и прекарва три години и половина в затвора.

Организационна дейност

В периода 1853 – 56 г. се води Кримската война между Русия и Османската империя. Непосредствено преди нея Раковски създава в Цариград организацията „Тайно общество„, която има за цел да подпомага руската армия и да организира българите на бунт срещу султана. Тя има своите клонове в цялата страна, което я прави първата българска нелегална структура от такъв мащаб.

След избухването на войната Раковски заема длъжността в преводач в щаба на турската армия и в това си качество извършва разузнавателна дейност в полза на Русия. В края на 1853 г. е разкрит от турските власти, но успява да избяга. До лятото на 1854-та, когато войната се води на Балканите, той действа с една чета в района на котленско. След това тя е разпусната.

Планове за освобождение на страната

В края на 1856 г. Георги Раковски се установява в австрийския град Нови Сад. Там започва да издава своето първо печатно издание. Вестник „Българска дневница“ активно се занимава с въпросите от църковната и националната борба на българите. В Нови Сад той отпечатва и поемата „Горски пътник„, където излага идеите си освобождението на България посредством четнически действия.

Поради проблемите, които започва да има с австрийските власти, той се премества в Одеса през 1858 г. Малко по-късно Раковски публикува и първия си разширен план за освобождение. Основната му идея е, че е необходимо емиграцията да засили връзките си с българите в Османската империя и да се подготвят чети, които да вдигнат народа на въстание. Споменава се и за нуждата от намиране на подкрепа в съседните християнски държави Сърбия и Гърция, както и от Великите сили.

От март 1860-та Раковски вече се подвизава в Белград. От септември започва издаването на своя втори вестник – „Дунавски лебед„. Изданието се занимава изцяло с революционната борба на българския народ, а обстоятелството че се печата на френски и разпространява из европейските страни, спомага за запознаването на международната общественост с българската кауза.

В края на следващата година, Георги Раковски е готов и със своя втори план за освобождение. Белградския план е доста по-мащабен и конкретен от първия. В основата му отново стои четническата тактика. Предвижда се подготовката на доброволчески отряд от 1000 четници, които да навлязат в българските земи от Сръбското княжество и да предизвикат въстание. Ръководният център според плана, трябва да бъде в Белград.

Военна подготовка и създаването на Първа българска легия

От 1862 година, се предприемат конкретни стъпки в посока на реализирането на Белградския план за освобождение. Учредява Привременно българско началство, оглавявано от самия Раковски.

Той успява да си осигури подкрепата на сръбското правителство за формиране на доброволен отряд в Белград. През пролетта на същата година е сформирана Първа българска легия, състояща се от около 600 доброволци. Между тях са исторически личности като Филип ТотюВасил Левски и Стефан Караджа.

Бойното кръщене на легията е между 5 и 7 юни, когато тя взема участие в отбраната на Белградската крепост Калемегдан от турците. Впоследствие обаче отношенията между Сърбия и Османската империя се подобряват. Княжеството не може повече да приютява българските легионери и Раковски е принуден да разпусне отряда и да се завърне в Букурещ.

Георги Раковски след легията

Георги Раковски

Раковски през 60-те

В Букурещ Георги Раковски издава вестниците „Будущност“, „Бранител“ и „Българска старина“, но заради проблеми с финансирането, те не излизат дълго. Установява и контакти с румънският княз Куза, но когато той е свален с преврат през 1866 г., Раковски отново изпада в немилост.

На 1 януари 1867-ма великият българин публикува третия си, последен план за освобождението на българите – „Привремен закон за нардоните горските чети на 1867-о лето„. Принципната му разлика с предишните, е идеята за опора в собствените сили.

Георги Раковски достига до извода, че противоречията в интересите с другите балкански държави, водят до невъзможност българският народ да разчита на тях. Отново се залага на четничеството, но се изтъква, че е необходима и сериозна подготовка във вътрешността на българското землище. Разчита се и на по-голяма многочисленост в отрядите.

Това се оказва и последното значимо дело в съзидателния му житейски път. На 9 октомври 1867 г. Раковски почива в Букурещ, след боледуване от туберколоза.

С физическата му смърт обаче, епохалното му дело не умира. Неговата дейност има същностно значение за българската национално-освободителна борба. Той е първият инициатор на български революционни организаци, както и първият идеолог на българската революция със своите планове за освобождение. Георги Раковски поставя началото на нов етап в българското Възраждане.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *