post

Гай Марий и неговите мулета, които превзеха Рим

Гай Марий е римски пълководец и политик, роден през 157 година пр.н.е. Той принадлежал към обществената прослойка на конниците. Тя представлявала онази част от населението, която можела да си позволи кон, за да служи в кавалерията. Неговата кариера започнала като обикновен войник и завършила като седемкратен консул на Рим. Сблъсъкът му с опозиционната политическа фракция довел до размирици и гражданска война в Републиката.

Войник при Сципион и поглед към върха

Гай Марий

Гай Марий

Макар и да не произхождал от знатен римски род на патриции, благодарение на качествата си Гай Марий съумял да се издигне до висините на политическия живот в Рим. В тази епоха, хората като него били наричани с определението novus homo, което ще рече „нов човек„. То въплъщавало в себе си едновременно възхищение и презрение.

Като млад войник, през 134 г. Марий се намирал под командването на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Нумантия (дн. Испания). Победителят на Анибал Барка не пропуснал да забележи талантливия войник, който скоро след това станал един от любимците му.

През 120 година пр.н.е. амбициозният Марий се кандидатирал за трибун на плебса и спечелил тази свещенна позиция, която му позволявала  да защитава народа от своеволията на олигархията. В последвалата ранна негова политическа кариера имало както възходи, така и падения, но една особена поведенческа характеристика била константа. Гай Марий отстоявал интересите на простолюдието срещу домогванията на аристокрацията и станал част от партията на популарите.

Сблъсъкът с Югурта и първото консулство на Гай Марий

През 111 година пр.н.е. нумидийският владетел Югурта се опълчил на римския колониализъм в Северна Африка и превзел град Цирта. Подир тази победа, той успял да подкупи командирите на римските легиони изпратени срещу него.  Републиката се озовала в позорна ситуация.

Да разреши проблема през 109 година, начело на легионите бил изпратен Квинт Целий Метел, който дал решително сражение на нумидийците при река Мутула. След тази несполука, Югурта започнал партизански набези, като постепенно се оттеглял в пустинята. Забавянето на победата коствало консулската позиция на Метел през 107 година, а на поста бил избран новият човек Гай Марий.

До този момент Марий служел като легат в нумидийската кампания и бил добре запознат с проблемите на войската. Нему било поверено окончателното приключване на военните действия и това се случило през 105 година преди Христа, когато той покорил Нумидия и с помощта на квестора Луций Корнелий Сула заловил Югурта.

Талантливият римски военачалник не пропуснал да забележи и един сериозен проблем по време на цялата кампания. Войниците, които били наборници и народно опълчение, воювали  с нежелание в тези чужди земи, защото виждали, че не бранят родината, а проливат кръвта си, за да забогатяват алчните патриции. Тези войнишки брожения довяли вятъра на промяната, който щял да превърне Републиката в могъща империя.

римската армия

Римски легионери от епохата на Гай Марий – професионални войници в римската армия

Военната реформа на Марий

Още от 111 година, племената на кимврите и тевтоните нападали упорито римската провинция Нарбонска Галия и имали открити намерения да се заселят там. Рим на няколко пъти изпращал армии да се справят с проблема, но галите и германците разгромявали всичко изпратено против тях.

Дошъл ред и на Гай Марий да си опита късмета, но преди това той прокарал военна реформа, като заменил наборната с професионална армия. Реформата давала възможност на пролетариите да служат във войската срещу заплата, а снаряжението им минавало на държавни разноски.

За да направи легионите по-мобилни по време на поход, Марий премахнал по-голямата част от обоза, а багажа качил на гърбовете на легионерите си, които получили прозвището „мулетата на Марий„. За да направи легионите по-мобилни на бойното поле, старият манипуларен строй останал в историята, а всеки легион бил структуриран в 10 кохорти. (прочетете повече за реформите в римската армия)

мулетата на Марий

мулетата на Марий

 Войната с варварите

През 105 година варварската заплаха надвиснала като буреносен облак над Рим. Властите в Републиката били толкова  уплашени, че в избрали Гай Марий отново за консул в негово отсъствие, още преди да са изминали 10 години от предишния му мандат, както повелявал законът. През 104 година пр.н.е. победителят на Югурта отпразнувал победата си, като бил удостоен с официален държавен триумф и заел консулския си пост. През следващите 103, 102, 101 и 100 години, той бил преизбиран отново и отново, да оглавява Републиката в качеството на неин консул.

Новият човек с новата римска армия не почивал на старите си лаври, а се отправил да посрещне варварите от север. През 102 година започнало голямо нашествие на кимврите и тевтоните в Италия, ала римският консул бил добре потготвен. Войниците му го следвали уверено и безусловно, защото Гай Марий бил един от тях.

Той се хранел по войнишки, копаел заедно с другарите си и често воювал редом с тях. В резултат на няколко  сражения, първо тевтоните, а после и кимврите били сразени. В последвалата страшна сеч паднали близо 200 000  варвари, като в това число се включвали жените и децата им. На практика целите племена били изтребени, а останалите малко живи – отведени в робство. В кампанията отново се отличил военният трибун Луций Корнелий Сула.

Гай Марий се озовал на върха на военната си слава. Но неговите реформи дали и неочаквани странични ефекти. Най-лошият от тях бил, че войниците вече не били лоялни на държавата, а на този, който им плащал заплатата и им осигурявал плячка. Генералите, водени от грандиозни амбиции, щели да се възползват от това предимство, което щяло по-късно да доведе и до гибелта на Републиката и раждането на Империята.

 Поземлени и граждански реформи

По време на шестото си консулство, Гай Марий и народният трибун Луций Сатурнин се опитали да прокарат реформи за оземляване на мариевите ветерани и на пролетариите. Партията на популарите получила подкрепата на селския плебс и съсловието на конниците за тези демократични промени.

Но опозицията на оптиматите оглавявана от олигархията и подкрепяна частично от градския плебс се противопоставила. Скоро конниците също се опълчили на пронародната партия, защото били водени от своите лични интереси. Започнали тежки улични сблъсъци. Сенатът призовал Марий да се справи с проблема и той го направил по единствения начин, който познавал – със силата на оръжието.

Поземлените реформи станали наболял проблем, продължил и през 90-те години пр. Хр. На политическата сцена се появил Марк Ливий Друз, като той станал застъпник на интересите на италийците. Друз се опитал да реши проблемите свързани със земята и римското гражданство касаещи италийските съюзници на Рим, но преди да успее да го стори паднал убит пред дома си. Олигархията не подбирала средства в политическите си войни.

Племената в Италия въстанали срещу римските си съюзници и започнала Марсийската война (още Самнитска). Междусъюзническите сблъсъсци продължили две години от 90-та до 88-ма година. Въпреки че Рим победил, всички италийци получили римско гражданство под натиск от Гай Марий. Във войната отново се отличил Луций Корнелий Сула в качеството си на пълководец и през 88 година той бил избран за консул.

Войната с Митридат VI

Луций Корнелий Сула

Луций Корнелий Сула

През 89 година в Мала Азия, понтийският владетел Митридат VI повел антиримска военна кампания. Царят бунтовник започнал да освобождава градовете наред, като навсякъде бил посрещан радушно от местното население. В концентрирани сблъсъци, той разгромил римските войски от източните провинции. На освободените територии опростил дължимите данъци и организирал клане над римските граждани във всички големи поселища.

Митридат VI

Митридат VI

Местното население ликувало, а бунтовните настроения се разпространявали като пожар, който трябвало да бъде угасен. Рим подготвил армия, но тя била оглавявана от Корнелий Сула.  Гай Марий се противопоставил на този избор, защото двамата със Сула били политически противници и освен това той искал командването за себе си.

Политическата обстановка отново се оказала безкрайно нажежена. Сула бил ревностен оптимат и безскрупулно унищожавал всяка демократична реформа. Марий също не подбирал средства и сблъсъкът станал неизбежен. Начело на 6 легиона, през 88 година Сула нахлул в Рим и започнал кървава разправа с всичките си политически врагове от партията на популарите.

Гражданските сблъсъци

Преди събитията да се случат, Гай Марий съумял да избяга в Северна Африка. Не всички имали неговия късмет. След терора, Сула въвел множество антинародни закони и ограничил свещенните права на народните трибуни. Това били действия, които имали за цел да овластят олигархията за сметка на плебса. След това той заминал начело на легионите си да разгроми Митридат.

През 87 година пр.н.е. и с помощта на Луций Корнелий Цина, Гай Марий се завърнал от изгнание. Неговата фракция обсадила и превзела Рим, след което започнал отново страшен терор, но този път срещу оптиматите. Всеки олигарх и враг на Марий, без съд и присъда приключвал земния си път с брутално насилие.  Отменени били антинародните закони и били възстановени правата на плебса.

През 86 година дошъл ред за седмия мандат на консула Гай Марий. По това време той възнамерявал да поведе легионите си срещу тези на Сула, който междувременно печелел решително войната на изток срещу Митридат. Двамата колеги и противници никога не съумяли да се срещнат на бойното поле, защото на 13 януари същата година Гай Марий се споминал. След смъртта му, неговите врагове не се посвенили да изровят тялото му и да го влачат из улиците на Рим. Това оскверняване ужасило дори Сула.

легионите на ранната Империя

легионите на ранната Империя

Последици от военната реформа

Приживе Гай Марий създал уникална за времето си армия, която щяла да превърне Рим в огромна империя. Ала в нея бил въплътен и духът, който бавно предвещавал и носел гибел за цялата държава. През вековете мулетата на Марий получавали все повече и повече власт и се превърнали в основен политически фактор.

В епохата на Империята, на прищявките на легионерите лежал дори императорският венец, което подпомогнало допълнително за разложението на старите порядки и упадъка на държавността в Рим. От своя страна, деградацията на държавно ниво, силно рефлектирала обратно върху армията и тя постепенно се превърнала в сбирщина от пияници и негодяи. И когато варварите за пореден път нападнали Рим, нямало кой да защити Вечния град…

Ала в епохата на Гай Марий, тези събития били твърде далечни в необозримото бъдеще и затова предстояло време само  на безкрайни завоевания и слава.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!