post

Гаетано Томи Лукезе и неговите Добри момчета

Гаетано Томи Лукезе е американски гангстер от италиански произход (сицилианец), член на Ла Коза ностра и кръстник на престъпната фамилия Лукезе.

Добри момчета

Мнозина са гледали филма на Мартин Скорсезе – „Добри момчета„, но малцина знаят, че героите са действителни гангстери от престъпната нюйоркска фамилия Лукезе. И докато Хенри Хил, Джими Бърк и Томи Де Симоне са придобили световна известност знаменитости, то най-големият бос на фамилията, чието име носи тя, през целия си живот се е старал да бъде абсолютно незабележим.

Добри момчета

Плакат на филма “ Добри момчета “ на Мартин Скорсезе

Ранните години на Томи Лукезе

Гаетано Лукезе е роден на 01 декември през 1899 година в Палермо (о-в Сицилия, Италия). През 1911 година семейството му отпътувало за Америка и се заселило в Източен Харлем на о. Манхатън (Ню Йорк). Бащата на малкия Гаетано работел по строежите и с честен, но тежък труд си изкарвал парите.

Синът обаче решил, че не иска такъв живот и започнал да движи с една улична банда – тази на Чарли Лъки Лучиано. След като родителите му разбрали, Гаетано Лукезе отнесъл пердах от баща си и получил ултиматум да си намери почтенна работа.

Ню Йорк

Ню Йорк през 1900 година

Младият Лукезе започнал да работи във фабрика, но скоро след това машина отрязала два от пръстите му. От този момент насетне за него нямало съмнение, че ще върви по престъпните пътеки на уличните бандити. Завръщането му в бандата на Лучиано станало причина баща му да го изгони от къщи. Възроденият гангстер се прекръстил на Томи Лукезе и се заел със своята криминална кариера.

Първи стъпки по непочтенните пътеки

През 1917 година Томи Лукезе измислил  бизнес рекет за миене на прозорци, който представял две възможности за собствениците на магазини: добре измити витрини или потрошени витрини. Това била рядка комбинация, в която гангстер предлагал по-добра услуга от конкуренцията, но тя идвала на цената на изнудване. Лукезе щял да използва същия подход през цялата си кариера в подземния свят.

Гаетано Томи Лукезе

Гаетано Томи Лукезе

Скоро Лучиано и Лукезе започнали да работят като гангстери за единия от двамата най-големи мафиоти в Ню Йорк – Джо Боса Масерия. Под командването на новия си шеф, Томи Лукезе се превърнал в хладнокръвен и уравновесен убиец с над 30 трупа зад гърба си. За негово съжаление през 1921 година бил заловен с крадена кола и властите го хвърлили зад решетките. При престоя си в мрачния затвор Синг Синг, Томи Лукезе се зарекъл да не се завърне там никога. След малко повече от година бил освободен условно и той отново се намерил обратно в бизнеса, при това тъкмо навреме за Сухия режим.

Смяната на Старата гвардия

Сухият режим представлявал законова забрана за употребата и търговията с алкохол, която давала невероятна възможност за огромни печалби на всеки гангстер в това число и за босовете Джо Масерия и Салваторе Маранзано. Двамата влезли във война за територии и това се отразило безкрайно лошо на бизнеса. Допълнителен проблем представлявал факта, че те не искали да работят с имигранти от другите етноси и най-често евреи.

Насилието и етническите предубеждения били чужди както на Лукезе, така и на партньора му по престъпления Лъки Лучиано. Последният не само работел с евреи, но дори най-близките му сподвижници били такива – Майер Лански и Бенджамин Бъгси Сийгъл. Това накарало Лучиано пръв да тръгне срещу „Старите мустакатковци“, както по това време наричали старомодните босове.

Майер Лански

Чарли Лъки Лучиано и Майер Лански

Лучиано се свързал с Маранзано и му предложил мир ако елиминира Масерия. През 1931 година Джо Боса паднал убит от гангстерите на Късметлията (Лъки). След това Маранзано се самообявил за „Бос на босовете“ и решил да се оттърве от останалата конкуренция.

Да победиш с коварство

При създалите се обстоятелства Чарли Лучиано предложил на Томи Лукезе да се внедри във вражата групировка и трипръстият гангстер се съгласил. След като напълно спечелил доверието на Маранзано, той се свързал с Лучиано и го информирал, че новият му шеф очаквал скоро посещение от данъчните. Така и станало.

Данъчните испектори отишли да ревизират делата на Салваторе Маранзано и Томи Лукезе ги пуснал в сградата. Ала когато стигнали до охраната, инспекторите извадили пистолети и задържали пазачите. Двама от мнимите държавни чиновници заедно с Томи отишли в кабинета на боса. Маранзано също паднал мъртъв, като той бил прострелян и намушкан в присъствието на Лукезе. Данъчните всъщност били гангстерите на Майер Лански.

Лъки Лучиано се превърнал в новия цар на подземния свят, но вместо да си слага корона, той създал управленчески орган на вече организираната престъпност наречен Комисията. В него всеки бос имал право на глас и чрез гласуване се вземали най-важните решения. Никой не се извисявал над останалите. Така било поставено началото на Ла Коза ностра в САЩ, защото дотогава престъпните фамилии представлявали дезорганизирани банди, имитиращи силианската организация. Томи Лукезе получил назначение като заместник бос във фамилията на Томас Галиано.

Томи Лукезе като заместник бос на Галиано

Храни

Томи Лукезе отдавна се стремял да поддържа нисък профил и да не се набива на очи, затова се преместил със съпругата си в малка къща в предградията на Ню Джързи. След края на Сухия режим, той се нанесъл и в нова бизнес сфера. Хитрият гангстер знаел, че религиозните евреи се хранят със специално приготвена храна – кашер. Също бил наясно, че само един синдикат от малка група наследствени равини имали правомощията да колят кашерно пилетата в цял Ню Йорк.

Томи Лукезе се свързал с тях по обичайния за него начин. Придружен от въоръжените си гангстери, той информирал равините, че вече цените на услугите им се вдигат. Целта била той да получи дял от новия рекет, а и те да вземат повече печалба. Рекетираните не виждали причина да протестират, защото от цялата схема губели само купувачите. Бил създаден кашерният картел.

Дрехи

Томи Лукезе не се ограничил само до кашерните пилета, но се прехвърлил и на бизнеса с дрехи. Първо започнал да дава високолихвени заеми на текстилните и шивашките ателиета. Когато длъжниците не можели да върнат дълга си, той изземал фирмата им. Скоро се добрал и до малък синдикат, от който зависела цялия бранш и Томи Лукезе отново щял да определя всички цени на пазара.

Той отново влязъл с извадени оръжия и със старата оферта, от която и двете страни печелели – рекетьор и рекетиран. Губещите пак щели да бъдат само купувачите и това се харесало на работниците в синдиката. Лукезе станал господар и на бизнеса с конфекция и дрехи като цяло.

Политика

Но Трипръстият Томи искал да властва над цял Ню Йорк и затова редовно плащал подкупи на полицаите и политиците. Ала дори и това не било достатъчно за него. През 1950 година кметът на „Голямата ябълка“ Уилям Одуайър бил отстранен и на специални избори градът се сдобил с нов градоначалник – Винсент Импелитери. Той бил крайно неспособен, но по-важното било, че е сицилианец и приятел на Томи Лукезе. Оказало се всъщност, че заместник босът на Галиано избрал новия кмет на Ню Йорк.

Томи Лукезе – глава на фамилията Лукезе

В началото на 50-те години на двадесети век, властта на големите босове Лучиано, Франк Костело и техния влиятелен еврейски съюзник Лански започнала да избледнява. През 1951 година главата на фамилия Галиано се споминал и престъпната организация била оглавена от Томи Лукезе. Това бил рядък пример за мирна приемственост на властта в подземния свят и фамилията приела неговото име.

Причината за тази безкръвност се състояла във факта, че трипръстият гангстер бил търпелив и дисциплиниран толкова, колкото бил корав и страховит. Скоро след идването си на власт, той подкрепил негласно създалия се алианс между двама други гангстери. Първият бил заместник боса на фамилия Мангано Карло Гамбино, а вторият – Вито Дженовезе, заместникът на Костело.

Томи Лукезе

Томи Лукезе пред разследващата комисия

Томи Лукезе се преместил в малко по-лъскав дом на Лонг Айлънд, но скоро спокойствието му било нарушено. През 1952 година бил призован да свидетелства пред разследваща комисия, но той се позовал на 5-та поправка и отказал да говори. През 1957 година Вито Дженовезе свикал национален събор на Комисията в малкото градче Апалакин.

Конвенцията се превърнала във фиаско, защото федералните нахлули и босовете се разбягали, но мнозина от тях попаднали в лапите на Закона или просто в светлините на прожекторите. Томи Лукезе бил напълно „осветен“ през 1963 година, когато правителственият свидетел и бивш гангстер Джоузеф Валачи, публично изобличил съществуването на мафията и нейните босове.

Без два пръста, но с пипала дори в спорта

Въпреки жегата от страна на властите, Томи Лукезе продължавал да разраства империята си. През 1962 година дъщеря му се омъжила за сина на вече могъщия бос Карло Гамбино. Двете най-силни фамилии в престъпния свят се съюзили посредством династичен брак и това ги направило още по-могъщи.

Томи Лукезе мач, Мохамед Али

Нагласеният от Томи Лукезе мач между Мохамед Али и Сони Листън

През 1964 година Трипръстият, посредством своя капитан Франки Карбо, съумял да уреди боксовия мач за световната титла в тежка категория между Сони Листън и Касиус Клей. Боксовата среща се превърнала в грандиозен скандал, когато след 6-я рунд Листън отказал да излезе на ринга, а Касиус Клей станал шампион.

Последният приел исляма и се преименувал на Мохамед Али, като на следващата година поискал реванш, за да си изчисти името. Новият мач бил същия като стария с тази разлика, че Али театрално и неубедително свалил Листън в първия рунд. Колкото до Томи Лукезе, той отново прибрал парите от залозите.

Съюзът с Карло Гамбино и „Банановите войни“

Пак през ’62-ра година, след брака с фамилия Гамбино, Томи Лукезе започнал заедно с дон Карло да търси начини двамата да поемат контрол над Комисията. Карло Гамбино подкрепил атаката проведена от групировката на Лудия Джо Гало срещу фамилиите Бонано и Профачи. Това поставило неформалното начало на „Банановите войни“.

През 1963 година Джоузеф Профачи се споминал и новият бос на фамилията разпоредил на капорежиме Джо Коломбо да елиминира двамата големи вражески босове – Лукезе и Гамбино. Вместо това амбициозният капитан се обърнал към Комисията, която взела решение той да оглави фамилия Профачи. Босовете я прекръстили в негова чест на Коломбо, а неговият бос бил принуден да се пенсионира.

Карло Гамбино

Карло Гамбино

Освен това босът на фамилия Бонано също бил заменен и с този ход „Банановите войни“ навлезли в своята формална фаза. Джоузеф Бонано начело на малка, но много отдадена групировка се биел решително срещу конкурентната фракция, която била подпомагана от Карло Гамбино и Томи Лукезе. Малко преди да спечели срещу опозицията, Бонано получил инфаркт и му се наложило да се оттегли в пенсия. Карло Гамбино станал некоронован цар на мафията в САЩ. От своя страна, Томи Лукезе единствен в Ню Йорк можел да се сравнява с него по мъдрост, сила и власт.

Джоузеф Бонано

Джоузеф Бонано

По време на „Банановите войни“, лекарите открили тумор в мозъка на Трипръстия. На 13 юли 1967 година Томи Лукезе починал и погребалното му шествие наброявало над 1000 души. Сред опечалениете имало мафиоти, политици, съдии и полицаи.

Трипръстият не били опасен гангстер, защото стрелял и убивал хора подобно на Албърт Анастейжа, а поради това, че корумпирал като Фанк Костело и рекетирал по начин, по който печелел и той и рекетирания. В крайна сметка губещите от престъпната дейност на Томи Лукезе били обикновените честни и трудови хора.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!