post

Гаетано Томи Лукезе и неговите Добри момчета

Гаетано Томи Лукезе е американски гангстер от италиански произход (сицилианец), член на Ла Коза ностра и кръстник на престъпната фамилия Лукезе.

Добри момчета

Мнозина са гледали филма на Мартин Скорсезе – „Добри момчета„, но малцина знаят, че героите са действителни гангстери от престъпната нюйоркска фамилия Лукезе. И докато Хенри Хил, Джими Бърк и Томи Де Симоне са придобили световна известност знаменитости, то най-големият бос на фамилията, чието име носи тя, през целия си живот се е старал да бъде абсолютно незабележим.

Добри момчета

Плакат на филма “ Добри момчета “ на Мартин Скорсезе

Ранните години на Томи Лукезе

Гаетано Лукезе е роден на 01 декември през 1899 година в Палермо (о-в Сицилия, Италия). През 1911 година семейството му отпътувало за Америка и се заселило в Източен Харлем на о. Манхатън (Ню Йорк). Бащата на малкия Гаетано работел по строежите и с честен, но тежък труд си изкарвал парите.

Синът обаче решил, че не иска такъв живот и започнал да движи с една улична банда – тази на Чарли Лъки Лучиано. След като родителите му разбрали, Гаетано Лукезе отнесъл пердах от баща си и получил ултиматум да си намери почтенна работа.

Ню Йорк

Ню Йорк през 1900 година

Младият Лукезе започнал да работи във фабрика, но скоро след това машина отрязала два от пръстите му. От този момент насетне за него нямало съмнение, че ще върви по престъпните пътеки на уличните бандити. Завръщането му в бандата на Лучиано станало причина баща му да го изгони от къщи. Възроденият гангстер се прекръстил на Томи Лукезе и се заел със своята криминална кариера.

Първи стъпки по непочтенните пътеки

През 1917 година Томи Лукезе измислил  бизнес рекет за миене на прозорци, който представял две възможности за собствениците на магазини: добре измити витрини или потрошени витрини. Това била рядка комбинация, в която гангстер предлагал по-добра услуга от конкуренцията, но тя идвала на цената на изнудване. Лукезе щял да използва същия подход през цялата си кариера в подземния свят.

Гаетано Томи Лукезе

Гаетано Томи Лукезе

Скоро Лучиано и Лукезе започнали да работят като гангстери за единия от двамата най-големи мафиоти в Ню Йорк – Джо Боса Масерия. Под командването на новия си шеф, Томи Лукезе се превърнал в хладнокръвен и уравновесен убиец с над 30 трупа зад гърба си. За негово съжаление през 1921 година бил заловен с крадена кола и властите го хвърлили зад решетките. При престоя си в мрачния затвор Синг Синг, Томи Лукезе се зарекъл да не се завърне там никога. След малко повече от година бил освободен условно и той отново се намерил обратно в бизнеса, при това тъкмо навреме за Сухия режим.

Смяната на Старата гвардия

Сухият режим представлявал законова забрана за употребата и търговията с алкохол, която давала невероятна възможност за огромни печалби на всеки гангстер в това число и за босовете Джо Масерия и Салваторе Маранзано. Двамата влезли във война за територии и това се отразило безкрайно лошо на бизнеса. Допълнителен проблем представлявал факта, че те не искали да работят с имигранти от другите етноси и най-често евреи.

Насилието и етническите предубеждения били чужди както на Лукезе, така и на партньора му по престъпления Лъки Лучиано. Последният не само работел с евреи, но дори най-близките му сподвижници били такива – Майер Лански и Бенджамин Бъгси Сийгъл. Това накарало Лучиано пръв да тръгне срещу „Старите мустакатковци“, както по това време наричали старомодните босове.

Майер Лански

Чарли Лъки Лучиано и Майер Лански

Лучиано се свързал с Маранзано и му предложил мир ако елиминира Масерия. През 1931 година Джо Боса паднал убит от гангстерите на Късметлията (Лъки). След това Маранзано се самообявил за „Бос на босовете“ и решил да се оттърве от останалата конкуренция.

Да победиш с коварство

При създалите се обстоятелства Чарли Лучиано предложил на Томи Лукезе да се внедри във вражата групировка и трипръстият гангстер се съгласил. След като напълно спечелил доверието на Маранзано, той се свързал с Лучиано и го информирал, че новият му шеф очаквал скоро посещение от данъчните. Така и станало.

Данъчните испектори отишли да ревизират делата на Салваторе Маранзано и Томи Лукезе ги пуснал в сградата. Ала когато стигнали до охраната, инспекторите извадили пистолети и задържали пазачите. Двама от мнимите държавни чиновници заедно с Томи отишли в кабинета на боса. Маранзано също паднал мъртъв, като той бил прострелян и намушкан в присъствието на Лукезе. Данъчните всъщност били гангстерите на Майер Лански.

Лъки Лучиано се превърнал в новия цар на подземния свят, но вместо да си слага корона, той създал управленчески орган на вече организираната престъпност наречен Комисията. В него всеки бос имал право на глас и чрез гласуване се вземали най-важните решения. Никой не се извисявал над останалите. Така било поставено началото на Ла Коза ностра в САЩ, защото дотогава престъпните фамилии представлявали дезорганизирани банди, имитиращи силианската организация. Томи Лукезе получил назначение като заместник бос във фамилията на Томас Галиано.

Томи Лукезе като заместник бос на Галиано

Храни

Томи Лукезе отдавна се стремял да поддържа нисък профил и да не се набива на очи, затова се преместил със съпругата си в малка къща в предградията на Ню Джързи. След края на Сухия режим, той се нанесъл и в нова бизнес сфера. Хитрият гангстер знаел, че религиозните евреи се хранят със специално приготвена храна – кашер. Също бил наясно, че само един синдикат от малка група наследствени равини имали правомощията да колят кашерно пилетата в цял Ню Йорк.

Томи Лукезе се свързал с тях по обичайния за него начин. Придружен от въоръжените си гангстери, той информирал равините, че вече цените на услугите им се вдигат. Целта била той да получи дял от новия рекет, а и те да вземат повече печалба. Рекетираните не виждали причина да протестират, защото от цялата схема губели само купувачите. Бил създаден кашерният картел.

Дрехи

Томи Лукезе не се ограничил само до кашерните пилета, но се прехвърлил и на бизнеса с дрехи. Първо започнал да дава високолихвени заеми на текстилните и шивашките ателиета. Когато длъжниците не можели да върнат дълга си, той изземал фирмата им. Скоро се добрал и до малък синдикат, от който зависела цялия бранш и Томи Лукезе отново щял да определя всички цени на пазара.

Той отново влязъл с извадени оръжия и със старата оферта, от която и двете страни печелели – рекетьор и рекетиран. Губещите пак щели да бъдат само купувачите и това се харесало на работниците в синдиката. Лукезе станал господар и на бизнеса с конфекция и дрехи като цяло.

Политика

Но Трипръстият Томи искал да властва над цял Ню Йорк и затова редовно плащал подкупи на полицаите и политиците. Ала дори и това не било достатъчно за него. През 1950 година кметът на „Голямата ябълка“ Уилям Одуайър бил отстранен и на специални избори градът се сдобил с нов градоначалник – Винсент Импелитери. Той бил крайно неспособен, но по-важното било, че е сицилианец и приятел на Томи Лукезе. Оказало се всъщност, че заместник босът на Галиано избрал новия кмет на Ню Йорк.

Томи Лукезе – глава на фамилията Лукезе

В началото на 50-те години на двадесети век, властта на големите босове Лучиано, Франк Костело и техния влиятелен еврейски съюзник Лански започнала да избледнява. През 1951 година главата на фамилия Галиано се споминал и престъпната организация била оглавена от Томи Лукезе. Това бил рядък пример за мирна приемственост на властта в подземния свят и фамилията приела неговото име.

Причината за тази безкръвност се състояла във факта, че трипръстият гангстер бил търпелив и дисциплиниран толкова, колкото бил корав и страховит. Скоро след идването си на власт, той подкрепил негласно създалия се алианс между двама други гангстери. Първият бил заместник боса на фамилия Мангано Карло Гамбино, а вторият – Вито Дженовезе, заместникът на Костело.