Въстанието на Петър и Асен

Въстанието на Петър и Асен от 1185 – 86 година е организирана военна кампания, която е ръководена от двама братя български благородници, имаща за цел извоюване освобождението на българския народ от византийска власт. То поставя началото на Второто българско царство и на династията на Асеневци.

Обстановката в ромейските и българските земи преди буната

След неуспехите на въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, ситуацията за българското население в поробените от Византия (Източната Римска империя) земи продължила да се влошава. Династията на Комнините съумяла да стабилизира цялостния упадък в империята, но нещата не изглеждали никак розови.

Взаимоотношенията на Константинопол със западните сили постепенно изместили равновесието в тяхна полза. Венеция заедно с Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия били сериозни конкуренти за надмощие в региона. Допълнително от северозапад, Маджарското кралство (Унгария) представлявало нова заплаха.

Нашествията на маджарите дали възможност на сърбите да отхвърлят властта на Византия и да възстановят своето кралство. От североизток пък налитали куманите чак до Дунав и отсам реката в Мизия (по това време името на тази провинция било възстановено). През 1180 година Мануил I Комнин починал, а престолът бил узурпиран от Андроник Комнин, който отхвърлил регентския съвет на младия Алексий II Комнин. Новият император бил амбициозен, но управлявал с терор и не бил обичан от поданниците на империята.

Нормани, Асен и Петър

Нормани – съвременна възтановка

Сблъсъкът с мажарите и норманите

Първата сериозна загуба, която Андроник претърпял, била твърдината Средец. Тя паднала превзета и плячкосана от маджарите, които дори пленили мощите на св. Иван Рилски. Още по-голяма беда сполетяла императора, когато норманските рицари нахлули в ромейските предели.

Рицари се назовавали условно заради тежките си брони, иначе това били викинги и разбойници – грабители. Те превзели земите на днешна Албания, Македония та чак в Северна Гърция до Солун. Норманските флотилиите достигнали до Дарданелите. Въстания и метежи пък обхванали Мала Азия и макар те да били смазани, метежът в столица изненадал и сварил неподготвен Андроник Комнин. На престолът се възкачил Исак II Ангел.

Новият венценосец изпратил умелият стратег Алексий Врана срещу норманите. Той, след поредица от успешни за него сблъсъци в Тракия, им дал решително сражение при Долна Струма, където ги разбил и мнозина от рицарите били попленени. Въпросът касаещ Унгария бил уреден с династичен брак между Исак II Ангел и дъщерята на маджарския крал.

Въстанието на Петър и Асен

Създалата се военно-политическа обстановка благоприятствала амбициите на двама братя със смесен българо – руско – кумански произход – Теодор (Петър) и Асен. Животът сред българите, българските традиции, културата и кръвната връзка с нашия народ, изградили трайно българско самосъзнание у тях. Те считали себе си за истински българи и това ги направило съпричастни със страданието на местното население. Освен това, Петър и Асен смятали, че като български благородници имали право на известни привилегии.

През есента на 1185 година, докато императорът се намирал в Кипсела, двамата братя се уредили с аудиенция при него. Те се явили пред василевса с искане, да получат като прония някое „малко доходно място„. Какви точно са били истинските им намерения не е напълно ясно. Но реакцията на императорския двор била крайно обидна за тях и те били пропъдени.

Още на следващата пролет било поставено началото на въстанието на Петър и Асен в църквата св. Димитър в Търновград (Велико Търново). След пламенна реч, те използвали свои подставени хора в тълпата, които въодушевлено започнали да призовават на въоръжена борба и простолюдието ги последвало. Крепостта в Търново станала отправна точка за действие, а Теодор бил коронован за цар на България под името Петър IV. Провъзгласена била и независимата българска църква начело с архиепископ Василий.

въстанието на Петър и Асен

Въстанието на Асен и Петър, художник: Васил Горанов

Сблъсъкът с Импперията

Военните действия на въстанниците се разпрострели почти из цяла Мизия, като стигнали до Черно Море и овладяли старопланинските проходи. Това им позволило да започнат настъпление на юг в Тракия. В началото били отблъснати, но след като начело на ромейските тагми бил поставен Йоан Кантакузин, българските дружини си възвърнали инициативата. Въстанието на Петър и Асен трябвало да бъде спряно и затова василевсът отново се доверил на опитния стратег Алексий Врана. Той обаче вместо срещу бунтовниците се запътил към столицата Константинопол, където паднал убит.

През лятото на същата 1186 година, Исак II Ангел оглавил огромна войска и прекосил проходите на Хемус (Стара планина). Пред невъзможната битка, двамата братя разпуснали въстанническата армия и начело на малък отряд преминали Дунав в териториите на куманите. Императорът приел това за окончателна победа и след кратко плячкосване свърнал на юг.

Още същата есен Асен и Петър пак се завърнали отсам Дунава, но този път водели със себе си големи кумански пълчища. Те отново свикали въстанническата армия, поели пак контрола върху Мизия и се отправили към Тракия и тема България (Македония).

В хрониките си, византийският историк Никита Акоминат споменава и участието на власи редом с българите, което кара съвременните румънски историци да вярват, че тогавашното румънско население е участвало в буната. Това е объркване произтичащо от смесването на няколко исторически понятия или обикновени названия. В действителност, единствено куманите измежду другите народи, са били значима част от въстанническите отряди по време на въстанието на Петър и Асен. Причината за това вероятно е била кръвното родство на двамата братя с куманите.

Освобождение и укрепване на Втората българска държава

Новата офанзива се провела в двете вече споменати направления – Тракия и Македония. Към македонските земи бил изпратен Добромир Хръс начело на отряд от 500 души. Неговата цел била да вдигне местното население и то да се присъедини към въстанието на Петър и Асен. Цяла есен българските дружини безрезултатно се сблъсквали с армията на Исак II Ангел.

През пролетта на 1187 година, василевсът оглавил 40 000-на войска и преминал отново хемските проходи, след което обсадил крепостта Ловеч. Три месеца българските защитници давали отпор на ромейските атаки. През това време куманските отреди връхлитали непрекъснато връз тила на врага.

Безплодната обсада принудила императора да търси временен мир. При договарянето и сключването му, в Константинопол бил взет като заложник третият и най-малък брат Йоан (Калоян), който до тогава нямал историческо участие в събитията.

въстанието на Петър и Асен

крепостта Царевец – сърцето на третата българска столица Търнов, която става държавен център след въстанието на Петър и Асен

През лятото на същата година и с разрешението на василевса, пряко византийските земи минал кръстоносният поход на германския император Фридрих Барбароса. Но походът не протекъл гладко и Петър и Асен се опитали да се възползват безрезултатно от търканията между двата имперски двора.

Възкачването на Асен на престола

След заминаването на Барбароса, Петър решил да преотстъпи короната на Асен и като запазил титлата си, той се оттеглил в Североизточна България през 1190г. Асен бил коронован за цар под името Иван Асен I. Той на свой ред пуснал куманите да „вършеят“ из Тракия в ромейските предели. Това дало повод на Исак II Ангел за трети път да мине на север от Стара Планина, но там ситуацията вече се била изменила.

Българските крепости били подсилени, а гарнизоните им попълнени. Тези обстоятелства принудили василевса да не губи време, а да атакува директно Търновград. Докато обмислял как да обсади непристъпната крепост, един уж български дезертьор му донел, че огромни пълчища кумани са прехвърлили Дунав и идвали да го обградят.

Притеснен от този факт, византийският император веднага се отправил обратно на юг с войската си. Той се насочил бързо към проходите в Тревненския или Габровския Балкан. Там обаче го очаквал Асен със засадници. Българският цар пропуснал византийския авангард да мине, след което нападнал и разгромил основната военна колона. Исак II Ангел успял да се спаси с отчаяно бягство.

Търновград днес, въстанието на Петър и Асен

Търновград днес

Цареубийци

През 1193 година византийците планирали нова военна кампания срещу възстановената българска държава. Те трябвало да настъпят от юг, а маджарите от северозапад в съвместни военни действия срещу българите. Но дворцов преврат свалил Исак II Ангел от трона и на него се възкачил брат му Алексий III Ангел.

Опитите на новия венценосец да договори мир с българите се оказали безуспешни. През 1196 година, след разгром на ромеите, бил пленен императорският зет. При завръщането си в Търново обаче, Асен също станал жертва на преврат, като паднал убит от своя братовчед Иванко.

При тази  трагична новина Петър веднага се отправил с войска към столицата. Узурпаторът два пъти искал от ромеите помощ и на два пъти му били изпращани армии. Но изплашените византийци все се отказвали да навлязат в впроходите на Стара Планина. Иванко се принудил да бяга в Константинопол, а Петър отново оглавил българската държава.

Една година по-късно (1197г.), Теодор – братът на Асеня, също паднал жертва на покушение. Неговите извършители останали неизвестни за историята. Подире, за да се венчае за престола в Търновград се завърнал третият от братята – Калоян.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!