post

Въстанието на Ивайло (Бърдоква)

За да се разберат какви са причините за въстанието на Ивайло, нашият разказ трябва да ни върне малко назад във времето…

След падането на Първата българска държава под натиска на ромейските тагми, постепенно били унищожени и корените на българската държавност. В продължение на близо почти 170 години, българите били подложени на систематични грабежи от византийските власти и от църквата (ромейската и българската). Покрай тези злочестини се въздигнали и нови заможни родове, които усвоили имперските държавни порядки и методи на експлоатация.

Второто българско царство

С въстанието на Асеневци българският народ получил онази глътка надежда, която го изправила на крака да се бори с поробителя. Ала буната вземала неизбежно и своята кървава дан. Последвали войните с латините. И тогава людете пак подкрепяли своя цар в най-тежките му мигове. Но въпреки всички победи и успехи на братята основоположници на Асеневата династия и тримата паднали от ръцете на убийци. А положението на народа отново се влошило. По времето на узурпатора Борил, данъчната тежест се разрастнала дотолкова, колко била и във времената на византийското владичество.

Царевец

Царевец – крепостта

Предателите винаги бивали измежду онези новозабогатяли български родове, които претендирали за аристократичност. Но те нямали нито духовна, нито кръвна връзка със старите български боили. Тези големци били боляри от нов – византийски тип, които желаели да грабят народа без да мислят за бъднините на собствената си държава.

Царете търсещи всеобщото благоденствие не можели да намерят опора в българското болярство и завършвали като жертва на цареубийците. Макар Йоан Асен II да съумял да избегне съдбата на великите си предшественици, то в българското аристократично общество ясно се очертавали две управленски тенденции. Едната била държавническата пронародна, а другата се определяла като феодално-експлоататорската.

Владетелите, които опирали властта си на новото болярство, позволявали безогледно населението да се облага с данъци. Подобно поведение предполагало и слабо държавническо начало у тях, което пък правело Второто българско царство изключително уязвимо за всякакви външни нашественици.

Обичайните вражди с византийците и другите български съседи били също огромно бреме върху раменете на българския народ. Но след средата на XIII век татарите (монголо-татари) връхлетели от север и положението станало нетърпимо. В тези мигове на крайно напрежение из народните маси се появил водач, който повел людете на въоръжена борба срещу всички врагове.

Въстанието на свинаря Ивайло (Бърдоква)

Срещу татарите

Управлението на Константин Асен (Константин Тих) било слабо, а към края си изцяло подвластно на неговата съпруга царица Мария Палеологина Кантакузина, която произхождала от византийския имперски двор. Тя станала обект на народната омраза поради произхода, делата и амбициите си.

През пролетта на 1277 година свинарят Ивайло, начело на малка дружина сподвижници, се опълчил на татарските грабители. Мълвата за първите му успехи се разнесла и дружината му се увеличила значително. Той бил известен в своите среди с прозвището Бърдоква и скромният му произход не бил знаме, под което всеки желаел да се бие. Но победите над татарските пълчища се увеличавали, а с тях и броят на съратниците на Ивайло. Скоро въоръжената съпротива прерастнала във всенародно въстание. За няколко месеца татарските пълчища били отбити отвъд Дунав.

въстанието на Ивайло

въстанието на Ивайло

Срещу самодържеца

Ивайло обаче не смятал да се ограничи само с външните врагове на държавата, а бързо отправил поглед към Търнов. Царица Мария усетила надвисналата опасност и подбудила цар Константин Асен да се възправи срещу бунтовния водач. Когато Ивайло се ударил с царската войска, голяма част от нея се разбягала, а другите се присъединили към въстаналите си събратя. Загубата коствала живота на Константин Асен, а свинарят се озовал пред стените на столицата.

Докато траели българските разбунващи събития, в Цариград Михаил VIII Палеолог наблюдавал случващото се чрез огромната си мрежа от шпиони, която се разпростирала из цяла България. Изпървом византиецът възнамерявал да омъжи дъщеря си за Ивайло. Това навежда на мисълта, че Бърдоква всъщност не е бил обикновен свинар, а знатен български болярин от продържавната фракция.

Но този брак не се състоял най-малкото поради това, че императорът осъзнал, че нямало как да контролира бъдещия български владетел ако той се казва Ивайло. Затова ромейският самодържец си подбрал друг марионетен цар.

Михаил VIII Палеолог привикал погърчения син на Мицо и го короновал за български цар под името Иван Асен III, а с това му дал и ръката на щерка си. В допълнение ромейският император изпратил вест до българската владетелка Мария, за да ѝ каже, че е време за нея да се оттегли в старата си родина. Тя трябвало да избира между това да е придворна дама в Константинопол или българска царица в Търнов. За да запази короната си, Мария най-безскрупулно предложила ръката си на народния предводител Ивайло – убиецът на нейния съпруг. В това време към Търнов се отправил и Иван Асен III начело на голяма византийска войска.

Загубата на народната любов

Болярин или свинар, Ивайло се явявал изразител на народното недоволство и на българската държавническа традиция. Зад себе си водел надеждите на стотици хиляди българи, които търсели да се избавят от татарската чума, от ромейската опасност и от тиранията на Мария и алчното болярство. Но вместо това Ивайло приел предложението за брак на „търновската вещица“ и положил царския венец на главата си.

Подобен ход би бил политически правилен при друга ситуация, но в тази, в която се намирал Бърдоква, действията му се превърнали в политическо самоубийство. Мълвата за прокълнатия съюз се разнесла и надеждите на хората били попарени. Те вече виждали във водача си поредния жаден за власт самодържец. Бунтовниците постепенно започнали да изоставят Ивайло и редом с него останали само най-близките му съратници.

царица Мария, цар Ивайло

царица Мария – наричана от народа търновската вещица

Бърдоква осъзнал грешката си, но в стремежа си да я поправи допуснал нова. Той наченал публично да обижда и унижава съпругата си, което му спечелило и нейната омраза. Неопитният цар нямал време да се отдаде на дворцовите интриги, защото монголо-татарските пълчища отново връхлетели България.

Нови военни сблъсъци

В няколко кървави битки Ивайло отблъснал нашествениците и се обърнал срещу настъпващите от юг ромейски войски. Тагмите били водени от Михаил Глáва – прочут пълководец и опитен войник. Въпреки успехите си, византийският стратег не можел да се справи с особената жестокост, с която се биели българските дружини.

През 1279 година царица Мария си отмъстила на Ивайло и пуснала в Търнов да влезе Иван Асен III. Той от своя страна побързал да прати бременната царица в Одрин в ръцете на византийските власти. Мария сама била обрекла себе си на падение и безвластие.

Новият господар в Царевец се опирал на българските боляри и на ромейските войски, което го правело безгласна мрионетка в ръцете на Михаил VIII Палеолог. Пуснат бил дори слух, че Бърдоква е паднал в битка. Но това не било вярно, защото цар Ивайло енергично се биел срещу войските предвождани от Михаил Глáва.

Въпреки усилията, добрият ромейски военоначалник надделявал над малобройните български дружини и най-накрая Бърдоква се озовал обсаден в Дръстър. Пред сигурната погибел късметът се обърнал на страната на българския предводител. Болест налегнала Михаил Глава и той заминал за Константинопол, а тежката зима съкрушила войските му. Ивайло преминал в настъпление.

Последните победи на Ивайло

Бърдоква привлякъл на своя страна протостратора Касим-бег, който бил покръстен татарин с войски под своето командване. Скоро ромеите били разбити и българските дружини се отправили към Търновград. Пред надвисналата заплаха за марионетния цар, Михаил VIII Палеолог склонил да му изпрати подкрепления. Но ромеите били пресрещнати и изтребени от войската на Ивайло.

Иван Асен III вече бил изоставен и от болярите, а сам боляринът Георги Тертер организирал буна против Мицовия син. Иван Асен III трябвало да се спасява с бягство при византийския си господар, който воден от презрение, дълго отказвал да го види лично. На българския престол се възкачил Георги I Тертер и с подкрепата на българското болярство започнало неговото царуване.

Гибел и безсмъртие

Колкото до Ивайло, той обмислял да обсади Търнов отново, но вече нямал подкрепата на народните маси. Междуособните войни на Бърдоква били поддържани само от най-верните му сподвижници, което не било достатъчно за окончателна победа. Тогава той предприел рискована стъпка и в 1280-та година отишъл при татарския хан Ногай да иска помощ.

Ала Ногай не бил забравил как Ивайло безмилостно клал разбойническите му шайки из Мизия. Още повече, че при него за помощ бил отишъл и Иван Асен III. Татарския предводител залъгвал и двамата си гости докато вземел решение какво да стори.

Не минало много време и татарите посекли Ивайло и Касим-бег, а Мицовият син отново избягал при Михаил Палеолог. Последният загубил окончателно вяра в некадърния български предател. Императорът му дал титлата деспот, което сложило край на династията на Асеневци, макар че името им останало да съществува във византийските анали.

Името на Ивайло също останало да живее в народната памет. Греховете му били простени, а славата му надхвърлила българските граници. Много често в тежки времена и в епохата на османското нашествие се появявали самозванци известни като Лъже-Ивайло. Те се опитвали да изградят репутацията си като се представяли за Бърдоква – легендарният народен предводител.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!