Обединението на Влахия и Молдова – създаването на Румъния

Създаването на Румъния е дълъг исторически и политически процес, който започва още през късното Средновековие и завършва след средата на 19 век.

Княжествата Влахия и Молдова подобно на останалите балкански държави са подложени на експанзията на османските турци в XIV-XV век. Техните князе вземат участия в различните антиосмански коалиции през годините, докато в крайна сметка те падат под османско подчинение.

Първо Влахия през 1418 г., а после и Молдова през 1456 г. стават васали на Османската империя. Благоприятното им географско положение на север от Дунав, им дава възможност да не попаднат изцяло под контрола на турците и те съумяват да поддържат своя държавност, в столетията на османска доминация на Балканите.

Статут на княжествата

Влахия и Молдова обаче са задължение да плащат годишен данък на империята и да не сключват договори с други държави, т. е. те нямат самостоятелна външна политика. Разбира се много често това условие е нарушавано през вековете. Дунавските княжества често се включват в антиосмански военни съюзи, но впоследствие отново попадат под контрола на турците. От XVI век султанът започва сам да назначава князете им. Наблюдавани са периоди, когато те са в силна зависимост от Османската империя, като на практика са управлявани в качеството им на османски провинции.

Друга особеност в тяхното развитие е заселването на голям брой богати гръцки фамилии от цариградския квартал Фенер (фанариоти). Те установяват силно влияние в духовенството и търговията в Дунавските княжества и започват да играят ролята на местна аристокрация.

Културната традиция на Влахия и Молдова е дълбоко свързана с българската просвета. Те дължат своята писменост и православната християнска вяра на средновековната българска държава. С времето развиват местна специфика в това отношение и от XVII век започва да се оформя отделен език, към чиято българска основа се прибавя сериозното влияние на латинския език. Откриват се и училища, където той се изучава, превеждат се и класически произведения на него. Започва един сблъсък между местната влахо-българска и чуждата гръко-фанариотска тенденция за културния облик на Дунавските княжества.

Фанариотите във Влахия и Молдова

В началото на XIX век административния и икономическия живот във Влахия и Молдова е доминиран от фанариотите. Почти винаги князете, които назначава султана са от техните среди.

Чуждият произход на владетелите предопределя голямата им изолация от местното селячество и възникващата работническа класа. В резултат се наблюдава пълна липса на съзнание за техните народни интереси. Това е една от предпоставките за изключително уродливия характер на феодализма в княжествата, което дава отражение и в установилия се впоследствие капиталистически модел при създаването на Румъния. Възниква голяма концентрация на земеделската земя в ръцете на избрано малцинство и монопол в търговията.

Съвсем различно например е положението в българските земи. Въпреки че в този период, те все още са интегрална част от Османската империя, в тях се развива доста по-хармоничен икономически живот, изразяващ се в  дребнособственическия модел на земевладение и широките възможности за търговия.

Първите бунтове

С времето възниква недоволство от управлението в Дунавските княжества Влахия и Молдова. То започва да се разраства на база на социалните противоречия и не толкова на все още неукрепналото национално самосъзнание. През 1821 г. избухва въстание на селяните във Влашко, водени от Тудор Владимиреску.

Той координира действията си с въстанието гръцката организация Фелики етерия и по-конкретно с действията на водача на гърците в Молдова Александър Ипсиланти. Селяните опустошават владенията на местните феодали. Докато Ипсиланти има чисто национални цели и възнамеряват да се включат в гръцкото въстание на юг от Дунав, хората на Владимиреску имат за цел да отстранят едрите земевладелци. Това естествено води до противоречие между двете въстанически армии и в крайна сметка до убийството на Владимиреску.

Действията на влашките селяни обаче не остават без резултат. Докато гръцкото движение поставя под въпрос османската политическа власт на Балканите, власите имат чисто социални искания. Загубил доверие във фанариотите, през 1822 г. султанът се споразумява с представителите на Влахия и Молдова гърците да бъдат изключени от всички административни и духовни власти в княжества, както и да бъдат изтеглени османските войски от региона. По този начин той счита, че е решил своите проблеми на север от Дунав. Това е обаче е едва първият голям успех в стремежа към обособяване на самостоятелни Дунавски княжества.

Руската намеса

В 1828/1829 г. Русия провежда успешна война срещу Османската империя. Един от много аспекти на подписания след това Одрински мир засяга съдбата именно на Влахия и Молдова. Османската империя е принудена напълно да се откаже от военното си присъствие на север от Дунав, а княжествата получават право на собствени въоръжени сили.

Те получават и правото на собствен основен закон – Органически устав, както и на свободна търговия. В продължение на 5 години във Влашко и Молдова има временно руско управление, което подпомага създването собствени институции – полиция, съдебна власт, поща и т. н. Всичко това способства ускореното навлизане на капиталистически отношения – развиват се занаятите, индустрията и финансовото дело.

Структурата на селското стопанство обаче като цяло се запазва и селячеството в двете княжества продължава да изнемогва. През 40-те години на XIX век във Влашко под водачеството на Николае Бълческу се организира революционно движение, чиято социална база е селското население и част от новоизграждащата се либерална интелигенция. Тяхната цел е ликвидирането на остарялата феодална система в селското стопанство – премахване на привилегиите и крепостното право.

Бунтът от 1848 г.

През 1848-та, по време на Пролетта на народите, избухва ново селско въстание във Влашко. На 9 юни е прочетена декларация в Излаз. по-късно наречена Конституция, която дава синтезиран вид на въстанническите искания за реформи. Няколко дни по-късно въстаниците вече са пред двореца в Букурещ.

Княз Георге Бибеску е принуден да подпише новата конституция, и да напусне страната. Начело на новото правителство застава митрополит Неофит. В края на юни същата година, група военни осъществява преврат и свалят новото правителство. В Букурещ обаче веднага започват големи демонстрации и метежниците са отхвърлени. Революционното правителство обаче е подложено на голям натиск и все още не решава да осъществи аграрната реформа, заради която всъщност идва на власт.

Османската империя се възползва от хаоса и изпраща войски на север от Дунав в края на юли. Правителството е свалено и е назначено наместничество. През есента се стига до открити сблъсъци между турските войски и местното население. Руски войски също влизат във Влашко, в желанието си да не допуснат турците едностраннно да решат кризата.

Идеята за обединение и Великите сили

Автономията на Влахия и Молдова е ликвидирана и те остават окупирани от руски и турски войски, а впоследствие и  от австрийски до края на Кримската война през 1856 г. След това Парижкият мирен договор променя официалния статут на Дунавските княжества и те остават под колективния протекторат на Англия, Франция, Австрия, Прусия, Русия, Османската империя и Сардиния.

Идеята за обединение на княжествата назрява още във времето непосредствено след революцията от 1848 г. Под влиянието на интелигенцията в двете княжества, те постепенно възприемат идеята, че единни най-добре ще могат да отстояват своите интереси и независимото си съществуване. Започва печатна пропаганда, чрез статии и брошури на идеята за обединението, както във Влашко и Молдова, така и на Запад. Франция е първата държава, която подкрепя тази идея. Император Наполеон III смята, че така може да намали зависимостта от Турция, Русия и Австрия в земите на север от Дунав.

Позициите на Силите

По време на мирните преговори в Париж, освен Франция, в полза на обединението се обявяват Сардиния и Прусия. Те също се борят за националното си обединение съответно в рамките на Италия и Германия. Тази позиция заема и Руската империя, която преценява, че след нейното поражение в Кримската война, княжествата биха изпаднали в пълна зависимост от турците и австрийците. Категорични противници на такъв сценарий обаче са останалите Велики сили – Англия, Австрия и Османската империя. Взема се компромисното решение да се създадат съсловни събрания във Влашко и Молдова, които да обсъдят държавното устройство.

В княжествата се провеждат репресии срещу юнионистите, вдъхновени от външните противници на обединението. Изборите за съсловните събрания през юли 1857 г. са опорочени. Франция, Прусия и Русия настояват за провеждане на нови избори. Османската империя се противи, но впоследствие е принудена от Англия да отстъпи. На изборите през септември същата година, привържениците на обединението печелят и в двете княжества.

Обединение и създаването на Румъния

Съсловните събрания изготвят програма за обединението си в една държава и това бележи създаването на Румъния. Те изпращат исканията си до Великите сили. В Париж през 1858 г. започва работа международна комисия с представители на 7-те държави подписали Парижкия мир. На 7 август се приема конвенция, която макар и да дава ход на някои обединителни тенденции, остава процесът незавършен.

През януари  1859 г. във Влашко се провеждат огромни демонстрации. Обсаденото народно събрание е принудено да гласува избирането на Александру Йоан Куза за княз на обединена Румъния. Хаосът в Западна Европа, породен от войната за Обединението на Италия работи в полза на румънската кауза. Успешния ѝ край засилва влиянието на Франция и като цяло на обединителните тенденции на континета. Османската империя е принудена да отстъпи. През 1961 г. в Цариград, на свикана за целта конференция, създаването на Румъния е утвърденон като политически и исторически факт.