post

Винсент Джиганте – лудият кръстник на Дженовезе

Винсент Джиганте (Винченцо Луис Джиганте) е роден на 29 март през 1928 година в Долен Ийст Сайд на Манхатън (Ню Йорк, САЩ) в семейство на италиански имигранти. По това време кварталът бил пълен с деца и много от тях се казвали Винченцо и когато майка му го викала да яде, се обръщала към него с галеното Чинченцо. Скоро получил американизирания прякор „Чин“ (брадичка), с който станал популярен до края на живота си.

Ранни години

Още като ученик малкият Винсент Джиганте бил хулиган и рекетирал съучениците си за процент от джобните им пари. Той растял в квартал, където на всеки ъгъл се усещало присъствието на мафията и пред очите му гангстерите се разхождали със скъпите си костюми и лъскавите си обувки. Чин напуснал училище и на 15 години се захванал да се обучава на шивашкия занаят, но той не го вълнувал въобще.

Винсент Джиганте желаел да работи за гангстерите и скоро попаднал на Томас Еболи, който освен всичко се занимавал и с бокс. Чин бил едър и здрав и това му осигурило достъп до ринга и до гангстерските кръгове. Той започнал да работи като сътрудник на мафията, занимавайки се с незаконни залагания. Не минало много време и се озовал в полезрението на властите, което му донесло присъда от 60 дни в трудово общежитие.

Винсент Джиганте

Винсент Джиганте – 1960г.

Винсент Джиганте като шофьор на Дженовезе и покушението срещу Костело

На 21 години Винсент Джиганте се оженил за Олимпия Грипа и създал свое семейство. В престъпната си кариера попаднал на следващия си наставник – безмилостният Вито Дженовезе. Свирепият гангстер направил Чин свой шофьор и мутра в престъпната фамилия на Лъки Лучиано. През 1957 година организацията се управлявала от Франк Костело, който имал уважението на целия подземен свят, но не и това на бруталния Вито. В същата тази година Винсент Джиганте получил заповед от прекия си началник да елимира действащия бос на фамилията.

Франк Костело

Франк Костело в зенита на своята власт

Чин причакал Франк Костело в лобито на хотел Маджестик, в който босът живеел. Когато Франк се появил, както винаги без телохранители, из сенките се появила огромната фигура на Джиганте и насочил пистолета си към главата на Костело. Малко преди да натисне спусъка, Чин извикал: „Това е за теб Франк„, след което стрелял и избягал.

Докато атентаторът говорел привлякъл вниманието на Франк Костело и той се обърнал в неговата посока, което попречило на куршума да го уцели директно в главата. Смъртоносното олово отскочило от черепа и катарамата на шапката му федора и босът оцелял само с повърхностна рана.

Първият голям процес срещу Чин

Много скоро полицията заподозряла Винсент Джиганте за стрелбата в Маджестик и на него му се наложило да се крие. Животът му бил заплашен от лоялистката фракция на Костело заради опита за убийство и може би от бунтовната фракция на Дженовезе – заради провала на покушението. След няколко месеца Чин се предал на полицията и отишъл на съд.

Вито Дженовезе

Вито Дженовезе – полицейска снимка

Скъпоплатеният адвокат на мафията успял да дискредитира портиера на хотела като очевидец, но тогава на свидетелската скамейка седнал самият Франк Костело. В показанията си той казал, че не е видял лицето на стрелеца. С това си изявление старият бос удържал клетвата си „омерта“ към Ла Коза ностра и останал верен на обета си за мълчание. Винсент Джиганте толкова се впечатлил от този факт, че когато Костело напускал съдебната зала, той му казал тихо: „Благодаря ти, Франк!

Неуспешното покушение станало причина за почти безкръвна смяна на властта във фамилията, която от този момент получила новото си название – Дженовезе.

Новият бос почел заслугите на Чин за оттеглянето на Костело, като го повишил в звание капорежиме. Ала Франк смятал да си отмъсти и заедно с Лъки Лучиано, натопили дон Вито за търговия с хероин. Дженовезе набързо се намерил зад решетките. В цялата каша бил замесен и Винсент Джиганте, който също се озовал на топло за седем години. Заради примерно поведение и упорита работа, присъдата му била намалена на 5 години и скоро той се завърнал у дома.

През 1969 година отново бил уличен, но този път в даване на подкуп на полицията. Винсент Джиганте измислил хитър начин да се измъкне от създалата се ситуация, като влязъл в лудница за доброволно лечение. Брат му, който бил католически свещенник излъгал, че Чин страдал от шизофрения. Според него, действията на Винченцо били продиктувани от заблудата, че дава коледни подаръци на полицаите.

Раждането на „Лудия дон“

През следващите години Винсент Джиганте разработил сложен план да се пази от властите. Той решил да поддържа имиджа си на психично болен. Затова регулярно влизал в специализирани заведения, за да осигури медицинска история на заболяването си.

Паралелно с това и след смъртта на Вито Дженовезе през 1969 година, фамилията била оглавена от Томас Еболи. През 1972 година той бил убит и Франк ТиериФунзи“ поел кормилото на властта. След него на върха се възкачил „ДебелиятТони Салерно. Цялата тази смяна на ръководството била очевидна за ФБР и дори прекалено явна. През 1986 година в делото срещу Комисията, Салерно бил осъден като действащ бос на Дженовезе. Но скоро станало ясно за федералните власти, че през цялото му управление, някой друг ръководел престъпната организация.

По метода на Станиславски

Не е ясно кога и как точно Винсент Джиганте е оглавил фамилия Дженовезе. Предполага се, че е дошъл на власт след смъртта на Тиери през 1981 година. Дебелият Тони просто изпълнявал ролята на бутафорен бос. За да бъде още по-потаен, Чин разпоредил на всички във фамилията да не споменават името му. Вместо това, когато ставало дума за него, хората му трябвало да докосват с пръсти брадичката си.

В опитите си да заблуди властите, Винсент Джиганте достигнал до крайности. Той ходел замаяно по халат на улицата, същевременно лиги течали от устата му и често уринирал по тротоара. Гангстерът си придавал вид на напълно невменяем, като веднъж бил заварен от ФБР да се къпе под душа с чадър и галоши.

Винсент Джиганте

Винсент Джиганте по халат заедно с други гангстери – готов веднага да влезе в ролята на душевно болен

Бизнес и кръв

Колкото до управлението на престъпния бизнес, Чин бил старомоден бос подчиняващ се на правилата на Ла Коза ностра. След зрелищното убийство на Анджело Бруно – главата на фамилията във Филаделфия, Комисията поставила на кормилото ѝ Фил Теста, който през 1981 година бил взривен при атентат.

Двете покушения не били одобрени официално и затова атентаторите трябвало да умрат. Убийците на Бруно били санкционирани от Фунзи Тиери, а тези на Фил Теста от Винсент Джиганте, като той подкрепил новия бос Никодимо Скарфо. Последният се оказал абсолютен психопат и маниак, но това не попречило на гангстерите от Дженовезе да го подкрепят.

В Ню Йорк Чин работел в тясно сътрудничество с фамилиите Гамбино и Лукезе. Босът на първата – Пол Кастелано, бил негов съдружник в строителния бизнес, а Тони Корало – главата на втората престъпна фамилия участвал в общия им рекет с поставяне на прозорци.

Винсент Джиганте и престъпната му организация били инфилтрирали и корумпирали всички търгове за обществени поръчки в града, които имали връзка с джамджийския му бизнес. Когато бил готов да навлезе още по-дълбоко в легалните предприятия на мафията, един от съдружниците му – Пол Кастелано, паднал убит при покушение организирано от Джон Готи.

Томи Билоти, Пол Кастелано

Томи Билоти (ляво) и Пол Кастелано (дясно) разстреляни пред Спаркс Стейк Хаус

Ударът не бил разрешен от Комисията и Чин пуснал поръчка за главата на Готи. Първият опит за убийство се провалил още при планирането си. ФБР подслушвали заседанията на фамилията и своевременно предупредили новия бос на Гамбино. Вторият контракт за главата на Джон Готи бил даден през 1986 година на Вик Амузо и Антъни Касо от фамилията Лукезе с одобрението на Корало. При атентат през пролетта на същата година, действащият заместник бос на Гамбино Франк ДеЧико загинал, а Готи се разминал на косъм със смъртта.

Разследването и процесът срещу Винсент Джиганте

Докато Винсент „Чин“ Джиганте управлявал престъпната си корпорация, федералните власти правели всичко възможно, за да разберат кой ръководи фамилията Дженовезе след процеса срещу Комисията. Агентите на ФБР намерили за странно, че всички страховити гангстери отивали да се видят с душевно болния на пръв поглед Джиганте.

След продължително наблюдение и подслушване, картината се изяснила. Той бил записан и заснет многократно да се държи напълно нормално. Фасадата „болният старец“, зад която се криел лукавия бос, се сринала. На агентите останало само да го докажат в съда. За това помогнал и фактът, че те съумели да призоват като федерални свидетели множество гангстери, които били загазили пред закона и търсели снизхождение.

Винсент Джиганте

Винсент Джиганте в ръцете на Закона

През 1990 година били повдигнати първите обвинения срещу Винсент Джиганте за рекет и убийство. Защитата на гангстера упорито поддържала тезата, че той е душевно болен шизофреник. Адвокатите твърдели, че не е способен да се грижи за себе си и още по-малко да ръководи престъпна организация.

Отлаганията на процеса продължили до 1996 година, когато Чин бил намерен за вменяем и делото получило ход. За негово нещастие много високопоставени мафиоти, като Питър Савино, Сами Гравано и Антъни Касо, вече били сменили отбора. Те свидетелствали, че „лудият бос“ всъщност не бил толкова луд. През 1997 г., Винсент Джиганте се сдобил с присъда от 12 години затвор. Но това не намалило решителността му да се прави на душевно болен.

Край на постановката

От затвора Чин продължил да ръководи фамилията си, като съумял да замеси в делата си дори истинското си семейство. Агентите на ФБР насочили вниманието си към един от синовете на застаряващия бос. Андрю Джиганте не бил гангстер, но помагал на баща си в престъпните му дела. Срещу сина на Винченцо било заведено дело и повдигнати сериозни обвинения.

Атаката на властите постепенно се концентрирала против цялото семейство на „лудия дон“. В крайна сметка Винсент Джиганте се видял принуден да изостави театралния акт. Той махнал маската на душевно болен и сключил сделка с правителството. Две години по-късно, на 19 декември 2005 година, тежко болният бос се споминал в затвора в Спрингфийлд Мисури.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!