post

Виетнамската война и триумфът на Виетконг

Виетнамската война (1960-1973 г.) е военен конфликт, който възниква като резултат от неизпълнението на Женевските споразумения от 1954 г., засягащи съдбата на Виетнам. Той се превръща в една от най-значимите страници на Студената война между САЩ и СССР.

Предпоставки за войната във Виетнам

Териториите на Виетнам са колониални земи и част от Френски Индокитай още от средата и края на XIX век. По време на Втората световна война те са окупирани от Япония. След капитулацията ѝ през 1945 г., Хо Ши Мин, лидер на Лигата за независимост на Виетнам – Виетмин, обявява създаването на Демократична република Виетнам със столица Ханой. Освен привърженици на националната независимост, членовете на движението Виетмин са носители и на марксистка идеология.

Виетнамската война, френската инвазия в Индокитай

Виетнамската война, френската инвазия в Индокитай

Франция отказва да признае новите реалности и започва Първата Индокитайска война (1946-1954) срещу освободителното движение в страната. Въпреки че френските военни напъни са подкрепени от САЩ, французите не съумяват да се справят с революционната съпротивата и претърпяват тежки загуби.

През юли 1954 г. са подписани споразуменията в Женева. Те разделят Виетнам на северна и на южна част, като Северен Виетнам става територия на Демократична република Виетнам. В южната част е създадена марионетна държава Южен Виетнам, която се намира под  контрола на Франция. Предвижда се обединение след всеобщи избори, но не по-късно от 1956 г.

В същото време обаче и САЩ започват да се намесват сериозно във виетнамските политически дела. Те разглеждат борбата на виетнамците като елемент от световната комунистическа експанзия и по тази причина се противопоставят на освободителното движение. По тяхна инициатива за премиер в Южен Виетнам е назначен Нго Дин Дием. Той е човек без политически опит, обществено непопулярен и изключително корумпиран, но американците разчитат, че ще им бъде лоялен.

Развитие на Виетнам

войната във Виетнам

Хо Ши Мин

Нго Дин Дием установява в страната тираничен режим от авторитарен тип. Марионетният диктатор предприема масови репресии срещу своите политически противници. На 16 юли същата година, той обявява, че Южен Виетнам едностранно се отказва от Женевските споразумения. С пълна сила продължават арестите и политическите убийства.

Неговите действия довеждат до вълнения и бунтове сред населението. През май 1959 г. комунистическият режим в Ханой решава да подкрепи съпротивата срещу Нго Дин Дием. На освободителното движение в Южен Виетнам е изпратено е оръжие и военни съветници, придобили опит във войната срещу Франция.

По този начин северновиетнамските власти успяват да канализират и засилят движението срещу марионетния диктатор, а също така да установят контрол над него. През декември 1960 г. се създава организацията Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ или още ВиетКонг).

Намесата на САЩ

Във Вашингтон с тревога следят все по-засилващите се успехи на съпротивата срещу южновиетнамското правителство, което би следвало да е под техен контрол. По предложение на военния министър Макнамара, на 11 май 1961 г. призидентът Кенеди взема решение да се увеличи американското военно присъствие в Южен Виетнам. В същия ден вицепрезидентът Линдън Джонсън пристига в столицата на страната – Сайгон, за да демонстрира американската решителност.

Виждайки все по-нарастващите настроения срещу Нго Дин Дием и неговият отказ да следва директивите на Вашингтон, за да се справи със ситуацията, САЩ подкрепят организиран преврат срещу тиранина. На 1 ноевмри 1963 г. той е свален от власт и убит.

Този ход в началото отслабва пропагандата на ВиетКонг, защото злодеят не може повече да бъде използван за подсилване на революционните настроения на юг. По-късно в конфликта обаче, пучът се оказва ябълката на раздора в южновиетнамските сили, които се фрагментират на различни фракции и това дава значимо преимущество на ВиетКонг.

Начало на Виетнамската война

Ветнамската война

адмирал Джеймз Стокдейл

Няколко дни преди трагичния 22-ри ноември, когато в Далас е застрелян президентът Кенеди, той слага подписа си под „Оперативен план 34/А„, който предвижда масирани въздушни бомбардировки срещу партизансктие части на ВиетКонг. Неговият наследник Линдън Джонсън въвежда плана в действие.

На 2 август 1964-та в Тонкинския залив, американският разрушител Maddox напада три виетнамски торпедни катера, които отвръщат на удара. Във Вашингтнон информацията е интерпретирана като нападение от страна на виетнамците. Два дни след това капитанът на кораба подава фалшива шифрограма до Пентагона, че отново е бил нападнат.

По-късно през 90-те, тази лъжа е напълно опровергана от адмирал Джеймз Стокдейл, който по времето на Тонкинския инцидент е пилот на самолет на мястото на събитията. Но през 64-та САЩ използват лъжливите сведения като предтекст за военна интервенция и Конгресът приема резолюция, която дава право на президента да започне конфликта, останал в историята под названието Виетнамската война (Втората Индокитайска война).

Последващо развитие

войната във Виетнам

битката при Иа Дранг по време на Виетнамската война

В началото на следващата година, военното командване на САЩ се възползва от правомощията, които му дава Конгресът. Започва операция „Търкаляща се мълния„, като американците вземат едностранно решението да воюват, без да се съобразяват с препоръките на своите съюзници и с решенията на международните органи за колективна сигурност.

В първия етап от войната във Виетнам, те действат със своите въздушни и военноморски сили. Извършват се мащабни бомбардировки.

През август 1965 г. е първото значимо сухопътно сражение и до края на годината се провеждат още няколко такива.

СССР се въздържа от активна намеса в полза на Демократична република Виетнам. През декември обаче, между двете страни е подписано Споразумение за допълнителна безвъзмездна помощ. Така Виетнамската война се сдобива с още един участник, макар и индиректно обвързан с конфликта. Скоро след това виетнамските въоръжени сили започват усилено да бъдат снабдявани с оръжие, включително и с новия за времето си автомат калашников.

Виетнамската война

американски хеликоптер разпръсква в делтата на река Меконг токсичния канцероген на фирмата Монсанто, известен под названието Оранжевият агент

На 31 януари 1966 г. САЩ предлагат в ООН резолюция за прекратяване на военните действия при определение условия. Това е явен парадокс, предвид на факта, че САЩ са агресорът в конфликта. По тази причина проектът е блокиран с колективното вето на СССР и Франция.

След като и виетнамците отхвърлят американските условия, войната по суша и въздух се подновява с пълна сила. Срещу Виетконг са въведени в употреба бойни отровни вещества за масово поразяване, които са забранени от международното право.

Партизани срещу редовни войски

САЩ не пропускат да атакуват и съседните на Виетнам държави в Индокитай – Лаос и Камбоджа, където виетнамските партизани намират добър прием. Партизанската съпротива е военен способ, който не е новост за американските въоръжени сили, но те въобще не са подготвени да се справят с подобен тип война.

Територията на Виетнам се характеризира с планински релеф, гъста джунгла, голяма населеност и удобни възможности за продоволствени доставки. Това са все фактори, които дават много добра основа за воденето на партизански операции. Освен всичко друго, хората от северните и южните части на страната подкрепят тайно освободителните виетнамски сили.

снимки на виетнамските партизани по време на Виетнамската война

снимки на виетнамските партизани по време на Виетнамската война

За участие във Виетнамската война САЩ провеждат насилствена мобилизация сред цивилното население в контролираните от тях територии. Но още при първите сблъсъци на наборниците с партизаните на Хо Ши Мин, първите се разбягват безогледно заедно с корумпираните си офицери. Според американски и виетнамски източници, южмовиетнамските сили не разполагат с необходимите дисциплина, морал и мотивация да воюват срещу събратята си от север.

Освен казаното до тук, ВиетКонг разработва високо ефективни техники и капани, които са примитивни по своята същност и са използвани още в древни времена от източните азиатски народи и дори в Европа от Гай Юлий Цезар. Те обаче нанасят непоправими щети на военния морал на американските войници и Виетнамската война се превръща в един жив ад за тях. Затова утеха от ужасите на войната, военните на САЩ не рядко намират в силните наркотици, произведени дълбоко във виетнамските джунгли.

Развръзка и край на войната във Виетнам

Американското командване не успява да намери ефективни методи за справяне с ВиетКонг. В края на 1967 и в началото на 1968 г., виетнамците с цената на огромни жертви постигат значими успехи и все по-уверено започват да напредват към Сайгон.

Постоянното увеличаване на войските и бюджета за тази военна авантюра, довеждат до голямо вътрешно сътресение и недоволство в САЩ. Разраства се мащаба на антивоенното движение подкрепяно от хипитата и роднините на загиналите във Виетнамската война.

Виетнамската война

антивоенен протест срещу войната във Виетнам, 15 ноември 1969 година (Вашингтон)

Президентът Линдън Джонсън започва да търси достоен изход за страната си от конфликта във Виетнам. Заради неуспеха си в тази насока, той публично се отказва да се кандидатира за втори мандат. За следващ президент на САЩ е избран Ричард Никсън. Още след встъпването си в длъжност, той инициира преговори с виетнамците и постепенно започва да намалява американското военно присъствие на полуострова.

От 26 февруари до 2 март 1973 г. се провежда конференция в Париж, на която са договорени мирните условия. Американците са задължени да се изтеглят и да предоставят на народа в Южен Виетнам правото на самоопределение. През 1975 г. ВиетКонг успява окончателно да ликвидира режима в Сайгон. През следващата година официално е провъзгласено обединението на Виетнам.

Последици от Виетнамската война

Виетнамската война е най-голямото поражение за американската външна политика след Втората световна война и по време на Студената война. Всичките замисли на Вашингтон се провалят и страната се сдобива с негативен империалистичен имидж. Освен това САЩ се озовават сериозно дискредитирани в очите на своите съюзници от НАТО и сред общественото мнение по света.

Виетнам от своя страна се оказват въвлечени в нов конфликт, но този път с комунистическа Камбоджа през 1978 година. По това време тираничният лидер на червените кхмери Пол Пот, воден от умопомрачителни заблуди за реалността, започва геноцид над своя народ. Отдаден на параноични халюцинации, той заповядва изтребление и на виетнамците в страната си и във виетнамските погранични територии. Изключително опитната виетнамска армия се намесва в конфликта, нахлува на вражеска територия, разгромява червените кхмери и освобождава Камбоджа.

Камбоджанският конфликт дава предтекст на Китай да се пробва да осъществи своите собствени геополитически амбиции. През 1979 година Виетнам е нападнат за 4-ти път, като това поставя началото на Третата Индокитайска война. Но и тук опитът на виетнамските въоръжени сили си казва думата и китайците са отблъснати безапелационно. В крайна сметка, Виетнам става страна членка на СИВ и част от международното семейство на комунистическите държави.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *