post

Вегетативна нервна система – дялове и функции

Вегетативна нервна система (ВНС) е т. нар. автономна част на нервната система, която не подлежи на съзнателен контрол. Тя регулира нормалната дейност на вътрешните органи и поддържа относителното постоянство във функциите на организма (хомеостаза).

Нейна отговорност е и неволевият отговор и адаптирането към вътрешните телесни промени и тези в околната среда. Човешката вегетативна нервна система осигурява адекватни и съгласувани реакции при излагане на организма на стресови влияния. Нейното въздействие засяга и репродуктивните функции на индивидите. Тя може да влияе директно върху дейността на сърдечния мускул, гладките мускули на храносмилателните, дихателните и отделителните органи, функционирането на жлезите с външна и вътрешна секреция и др. Тези функции определят ВНС като ключов елемент за запазването на индивида в динамичната среда на живот.

Вегетативна нервна система – устройство на рефлексните дъги

Вегетативната нервна система, също като соматичната, действа на принципа на рефлексните дъги, но с определени разлики. Тя включва три вида структури: вегетативни нервни центрове в централната нервна система, нервни ганглии и периферни нерви.

Информацията за възникнали изменения във вътрешните телесни органи, се възприема от многобройните рецептори, разположени в тези органи. Те се наричат интерорецептори. Получените дразнения се предават под формата на нервен импулс по аферентните нервни влакна към вегетативните центрове в централната нервна система.

Тези центрове се намират в гръбначния мозък, мозъчния ствол, хипоталамуса и лимбичната кора. Там информацията се анализира, обработва и се подготвя подходящ отговор. Той се изпраща под формата на нервни импулси към съответните ефекторни органи (изпълнители). Нервната дъга, по която импулсите преминават, включва и два последователни ефекторни неврона: преганглиен и постганглиен. Те осъществяват синаптичен контакт помежду си във вегетативните нервни възли (ганглиите).

Преганглийните неврони, чиито тела са във вегетативните центрове на централната нервна система, навлизат във вегетативните ганглии с миелинизираните си аксони. Там образуват синаптичен контакт с тялото на постганглийните еферентни неврони, предавайки им еферентния сигнал. Той достига крайната цел, която е определен мускул или жлеза, по аксона на постганглийния неврон.

Повечето постганглийни неврони имат аксонални разширения (варикозни разширения), където се произвеждат и складират медиаторните молекули. При деполяризация на мембраната на нервната клетка, везикулите във варикозните разширения се пукат и медиаторът се освобождава на голяма площ, достигайки едновременно до множество целеви клетки на ефекторния орган.

Клетките на прицелните органи имат по мембраната си специфични рецептори за съответния медиатор, който се отделя от постганглийния неврон. След като медиаторната молекула бъде разпозната и свързана от рецептора, това предизвиква серия от промени в клетката. В резултат на тях може да се стигне до деполяризация или хиперполяризация на клетъчната мембрана. Това от своя страна създава възбуждащ или задържащ потенциал. Механизмите, чрез които вегетативната нервна система повлиява различните таргетни органи, се отличават с голямо разнообразие.

Дялове на вегетативната нервна система

Вегетативната нервна система включва два дяла: симпатиков и парасимпатиков. Те се различават по разположението на центровете им в централната нервна система, видовете медиаторни молекули, които участват в предаването на информацията, и по ефекта, който предизвикват в съответните таргетни органи.

Симпатиков дял (симпатикус)

Симпатиковите преганглийни неврони разполагат телата си в латералните рога на сивото гръбначно-мозъчно вещество на всички гръдни и първите два лумбални сегмента. Един симпатиков преганглиен неврон контактува с около двадесет постганглийни неврона.

Симпатковите постганглийни неврони достигат до различни области на тялото – сърце, кожа, кръвоносни съдове, жлези и др. Различните видове неврони се раличават по медиаторните молекули, които отделят.

Преганглийните симпатикови неврони отделят медиатора ацетилхолин и затова се определят като холинергични неврони. Постганглийните неврони на симпатиковия дял са адренергични – произвеждат и отделят катехоламините (биогенни амини, производни на катехол) адреналин и норадреналин. Изключение правят постганглийните неврони, инервиращи потните жлези и някои кръвоносни съдове, които имат холинергична медиация.

Симпатиковият дял човешката вегетативна нервна система инервира по специфичен начин медулата на надбъбречните жлези. Инервацията предизвиква секреция на адреналин и норадреналин от клетките ѝ. Те се наричат хромафинни клетки и представляват видоизменени неврони. В този случай не участват постганглийни неврони, а преганглийните симпатикови влакна директно достигат хромафинните клетки.

Надбъбречната медула отделя адреналин и норадреналин в кръвта, чрез която те достигат до съответните органи. Надбъбречните катехоламини действат много по-дълго от тези, отделени от постганглийните нервни влакна. Вторите се инактивират сред телесните тъкани твърде скоро след секрецията им. Влиянието на симпатиковия дял увеличава концентрацията на калциевите йони и усилва сърдечните съкращения, кръвоносните съдове се свиват и се повишава артериалното кръвно налягане.

Под действието на симпатикуса дихателните пътища се разширяват, намалява перисталтиката на храносмилателните органи, засилва се секрецията на потните жлези, понижава се нивото на инсулин в кръвта, а количествата рениин, отделени от бъбреците, нарастват. Резултат от повишената симпатикова активност е и разширяването на зеницата на окото, подтискане на слюноотделянето, както и еякулацията при мъжките индивиди.

вегетативна нервна система

вегетативна нервна система – симпатиков и парасимпатиков дял

Парасимпатиков дял (парасимпатикус)

Преганглийните неврони на парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система разполагат телата си в мозъчния мост, продълговатия мозък и във втори, трети и четвърти сакрален сегмент на гръбначния мозък.

Парасимпатиковите преганглийни нервни влакна са много дълги. Те достигат без прекъсване инервираните органи и едва там образуват синапс с малък брой (до седем) къси постганглийни неврони. И преганглийните, и постганглийните парасимпатикови влакна са холинергични.

Ефектът на парасимпатиковия дял на човешката вегетативна нервна система се изразява в намаляване на честотата на сърдечните съкращения, разширяване на малкото кръвоносни съдове, инервирани от парасимпатикови нерви (съдовете на външните полови органи, на слюнчените жлези), повишено отделяне на слузно вещество в дихателните пътища.

Парасимпатиковият дял има голяма роля във вегетативната регулация на дейността на храносмилателната система, като засилва перисталтичните движения на храносмилателните органи. Парасимпатикусът, предизвиква съкращение на стената на пикочния мехур, стимулира секрецията от слъзните и слюнчените жлези. Свиването на зеницата на окото и ерекцията на пениса също се дължат на активността на парасимпатиковия дял.

Човешката вегетативна нервна система оказва влияние върху функции на органите, които могат да се изпълняват при отсъствието на вегетативна инервация. Но те не биха могли да се адаптират адекватно към променените изисквания на вътрешната и външната среда на организма.

Всеки от двата дяла е непрекъснато активен на определено основно ниво – състояние, познато под термина тонус на вегетативната нервна система. Ефектите на симпатикуса и парасимпатикуса върху инервираните органи се проявяват, когато активността на някой от двата дяла се повиши над основното тонусно ниво. Макар че въздействието им върху голяма част от органите е противоположно, двата вегетативни дяла действат координирано, за да се постигне най-адекватната за конкретните условия реакция на организма.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!