Васил Левски и въпросът около предателството

Залавянето на Васил Левски е тема, която е вълнувала всички, които са се докоснали до делото му. Трябва да се знае, че турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче. За това свидетелстват много негови съратници, както и самият Васил Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна осъществен от Димитър Общи.

Димитър Общи

Димитър Общи

Тези разкрития са направени благодарение на активноста на софийския мютесариф Ахмед Мазхар паша.

Ахмед Мазхар

Ахмед Мазхар

Първият от заловените по повод обира, който споменава името на Апостола и дава сведения за него и външноста му е тетевенския даскал Иван Лилов Фурнаджиев. Ето част от неговите показания:

“ – Кой е Васил, другарят на Димитра, и от къде е?

– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. . . .

. . . – Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете за да принесете услуга на държавата?

– В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам ! Ето, аз издавам!“

Някак си неусетно напоследък, започва да се прокарва мнението, че поп Кръстьо няма нищо общо със залавянето на Апостола. Тука ще си позволя да цитирам текста на шифрованата телеграма 1117 от София до Търново по превода на Мария Михайлова Мръвкарова направен през 1973г. Забележете подчертаните места и ги сравнете с тези по-горе:

„До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Христо (поп Кръстьо) и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко.

Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани.

По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Христо (поп Кръстьо). Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо (поп Кръстьо) трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение“.

В този превод името на поп Кръстьо е записано като поп Христо, тъй като точно така фигурира в оригинала. За турците е било трудно изписването на българските имена. На долната снимка поп Кръстьо е на първият ред по средата.

Поп Кръстьо

Поп Кръстьо, предателят на Васил Левски – седналият посредата

Засега аз съм на мнението, че поп Кръстьо е замесен в залавянето на Васил Левски, но не се знае доколко голямо е неговото предателство.

Самият Васил Левски в черновата на своето писмо до ловчанци от 12 декември 1872г. се опасява от предателство:

„… Писменно да ми дадете за тия писма които са писани от Вас , Пророкувам! Целта каква ви е била, и по вишегласие ли сте го направили , или сам някой и кой е! Ако на това са отричете, и секи каже от Вас не знам, то ас знам, и ще ви го покажа да го видите кой е … за следствието на тия подхвърляни писма, оставам да говора до като вида ще ли исповяда сам оня който ги е мушнал в Портата из ряската, и като какво е мислил с това, па тогава. По тия писма лъжовни страхувам се да дода в градът Ви, в тях тълкувам: Предателство истинно и Предателство без да ще – от страх“.

В черновата на писмото която е достигнала до нас думата „лъжовни“, както и пасажа „в тях тълкувам: Предателство истинно и предателство без да ще от страх.“ са зачертани. Защо ?

Има една книга: „Спомени и очерки из българските революционни движения“ от Минко Марковски, тя доста ми помогна да си съставя мнение за това как действа турската полиция. Препоръчвам на всеки който иска да придобие по- точен поглед върху обстоятелствата довели до залавянето на Апостола да я прочете… (от автора)

Освен това има доста въпроси на които трябва да се даде отговор като например:

– Колко заптиета има в Ловеч по време на залавянето на Левски ?
– Какво става с наследниците на поп Кръстьо след неговата смърт ?
– Как попада снимката на Апостола в ръцете на турската полиция ?

Никола Цвятков Бакърджията и Христо Цонев Латинеца

Никола Цвятков Бакърджията и Христо Цонев Латинеца

и още много други, но тука нямам нито място нито време за да се опитам да отговоря. Както и да е в крайна сметка Дякон Васил Левски е заловен в Къкринското ханче на 27 декември 1872г. С него са арестувани и другарите му Никола Цвятков Бакърджията и Христо Цонев Латинеца – съдържател на ханчето.

Залавянето на Левски – Борис Ангелушев 1963г.

Залавянето на Левски – Борис Ангелушев 1963г.

Интерес представлява и следната бележка публикувана в книгата на д-р В. Берон – „Археологически и исторически изследвания“ 1886г. на стр.270. Следващите думи, Васил Левски е изрекъл на 27 януари 1873г. в тъмницата в София, сутринта в 10,30 часа по турски (около 4,30), на разсъмване пред трима души и когато ги е изрекъл е плакал. Те били написани на бял лист без подпис от Марин Станчов, от Лясковец, другар на Апостола:

Залавянето на Апостола – художник Никола Кожухаров

Залавянето на Апостола – художник Никола Кожухаров

„Ах Българио, Българио! защо си толкози заспала! Събуди се, събуди от дълбокия сън! Стига вече, 5 века близо! Аз сиромаха, уловен от ловчанец предател, в село Къкрена на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама братя верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. От потераджиите лесно щяхме да се избавим, защото беше късно. През ноща като ги прегазих и едногото ударих, те хвърлиха от 20 пушки на горе изведнъж на мене; раних се от едната пущка в лявото ухо. От там ни закараха при каймакама в Ловеч, и от там без забава в Търново ни изпратиха при пашата, а той след един час ни върна от Търново за София и ни изпрати до там с 20 души заптиета. Ах! помислих аз на умът си ; страшно да извикам, като лев на Балкана: Елате, мои мили братя Българи, решителни юнаци! мене отървете от 20 заптий! По пътя няма никой и аз бях все в надежда . . . Събуждайте се, събуждайте! И на оръжие ставайте! сега е време за революция . . . Турска сила вече пада. На моито място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да се нераспуща, работа вършете, не се плашете!! . . . Аз вече отивам, Богу дух ще предам“.

През септември 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, тогава лекар в Ловешката болница, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето. Проф. Стоянов прави скица на основите и запазва за историята разположението и размерите му. На 26 декември 1901 г. родолюбиви ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен безсмъртният син на България – Васил Левски.

Паметна плоча на мястото, където е бил заловен Васил Левски

Паметна плоча на мястото, където е бил заловен Васил Левски

На 5 юни 1924 г. по инициатива на. д-р Никола Сяров, роден в с. Къкрина, е основан граждански комитет “ Васил Левски „. Неговата цел е възстановяването на ханчето. С много упоритост и енергия от страна на членовете на комитета са събрани средства и на 11 април 1926 г. е положен основният камък. Постройката е завършена в края на 1926 г., но събирателната дейност на експонати продължава и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено.

Къкринското ханче

Къкринското ханче

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!